Дали Калашников дупчи релси

[Гост]

Чета аз, чета, но такова нещо никъде не съм прочел. Пък и въображение не ми стига да си го представя.

[Nick]

Чета аз, чета, но такова нещо никъде не съм прочел...

А генерал Хатчер чел ли си го? Не ти трябва въображение, той показва снимки на проникване на куршуми, изстреляни от различни разстояния. При малки разстояния проникването е по-малко - поради обяснението, дадено по-горе. Средата е пачка дъски.

[Гост]

Никогаш не съм чувал за това лице...

[Гост]

Не ти трябва въображение, той показва снимки на проникване на куршуми, изстреляни от различни разстояния. При малки разстояния проникването е по-малко - поради обяснението, дадено по-горе. Средата е пачка дъски.

Това е емпирична формула за определяне на пробивното действие на куршума. Както се вижда скоростта играе съществена роля в този процес. Не е логично на по-далечно разстояние да има по-висока пробивност!

[SSmart]

Ще подкрепя колегата Solgat защото на полигона и аз съм виждал пробити релси с някои уговорки:
- нямаме гаранция ,че това са пробойни от 7,62Х39 мм патрон обр.1943(тук ще смъмря по младия за неточността на годината в един от предните му постове) с.с.-стоманен сърдечник ( така ги водим този вид боеприпаси)
-на мишена номер 4(гръдна фигура) от 100м. могат да се пристрелват и се пристрелват и СВД ,и ПК. т.е. привеждат се към нормален бой!!!
-релсите ,които използваме са различни . Има и стандартни ЖП и разни по-малки. Аз също не съм убеден,че шийката им е като руските =18,5мм
-възможно е да има няколко попадения на малка повърхнина,тъй като въпросната релса/и се подлагат на интензивен обстрел ,което да е довело до пробойните ....

[Nick]

.Не е логично на по-далечно разстояние да има по-висока пробивност!

По-нататъчната дискусия ще е трудна, при положение, че не си запознат с цитирания от мен източник. Да не говорим за извънредно общото ти твърдение за "по-голямо разстояние". Аз пределно ясно написах "първите няколко десетки метра" (пост #55). И не ми говори кое е логично и кое не е от позицията на полузнания.

Цялата мъдрост не се съдържа в двата руски учебника (на Кириллов и на Алферов), от които постоянно вадиш формули. Така че - плийз... виж по-горе стихчето на Вазов.

[Гост]

Цялата мъдрост не се съдържа в двата руски учебника (на Кириллов и на Алферов), от които постоянно вадиш формули. Така че - плийз... виж по-горе стихчето на Вазов.

Дай тогава формули от други учебници. Иначе на голословни твърдения как да вярва човек?

Ти редовно стреляш с оръжията от колекцията си. Ами направи експеримент, снимай с камера и покажи да видим какъв ще бъде резултата. Стреляш по дебела стоманена плоча от 5, 10, 15, 20... метра с едно и също оръжие, и еднакви патрони. След всеки изстрел маркираш пробойната, мериш я с шублер и я надписваш. Интересно ще бъде да видим, какво ще се получи.

[Гост]

Ще подкрепя колегата Solgat защото на полигона и аз съм виждал пробити релси с някои уговорки:
- нямаме гаранция ,че това са пробойни от 7,62Х39 мм патрон обр.1943(тук ще смъмря по младия за неточността на годината в един от предните му постове) с.с.-стоманен сърдечник ( така ги водим този вид боеприпаси)

Има обикновени патрони с мек стоманен сърдечник, предназначени за поразяване на живата сила на противника и патрони със закален сърдечник от инструментална стомана за поразяване на лекобронирана техника на противника.

-възможно е да има няколко попадения на малка повърхнина,тъй като въпросната релса/и се подлагат на интензивен обстрел ,което да е довело до пробойните ....

Мисля, че ако действително има пробойни по релсата, те се дължат именно на дублирани попадения в една и съща точка.

[Nick]

AYB,

Нямам време да преоткривам колелото и топлата вода, пък и рядко оспорвам всепризнати авторитети. А ти ако искаш вярвай, ако искаш чети сам подходяща литература по въпроса. Малко ми е странна позицията ти да отричаш нещо, което дори не си чувал и виждал.

[Гост]

Добре, ето, искам да науча нещо ново, за което не съм чувал. Обясни ми го достъпно, разбираемо и изчерпателно ако може. По какъв начин явлението прецесия оказва влияние върху пробивното действие на куршума? Искам да разбера физико-механичната картина на явлението.

[Nick]

При големи ъгли на прецесия куршумът има тенденция да се превърта около напречната си ос при преминаване през среда с друга плътност, което намалява пробивната му способност. Единствено пробивната способност, не кинетичната енергия (корелационният коефициент между тях е по-малък от единица).

[Гост]

При преминаването на куршума през твърда, плътна среда как точно става превъртането?

[Nick]

Дървото не е "твърда, плътна среда" във физическия смисъл на думата. Сам знаеш, че понятието "твърдо тяло" е идеален модел, а не реалност.

[Amazon]

Ник, доколкото знам, колкото по-голяма е началната скорост на куршума, толкова повече време му е нужно да се стабилизира. Преди това изпълнявал някаква спирала в началото на треакторията. Спомням си, че беше споменато във връзка с проблеми със снайпер "Барет". Тогава си помислих, че не виждам никаква логика, но сега се връзва с това, което си написал. Имаш ли идея какво "отлага" стабилизирането на куршума?

[Nick]

Стабилизирането изисква време, както и всички физични преходни процеси. Стабилизирането става при прехода от вътрешна към външна балистика, когато характерът на силите и техните вектори се сменят. Прецесията се установява като равновесен процес между аеродинамичните сили и жироскопичния момент на ротационното тяло. Причина за прецесията са неизбежните асиметрии, а периодът на колебанията се обуславя от разликата между аеродинамичния център на съпротивление и центъра на масата на куршума. Това е напълно нормален и неизбежен преход, по-ясно изразен при дългите куршуми.

ПП. Спиралата, за която пишеш, е траекторията, описвана от някаква точка на повърхността на куршума (обикновено се взема върха му) във времето и пространството в резултат на прецесионното движение на куршума.