Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Български оръжейни конструкции

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

  • НВС
    replied
    Получи се омесване на мнения и отговори, понеже пишем едновременно. Bocman -ти си прав!

    Leave a comment:


  • bocman
    replied
    Не съм чувал войскови РЕС да работят с вътрешни антени! И как ще "заземиш" например" антените на движещи се обекти. Наистина има такива устройства за защита от гръмотевици при стационарните обекти...но обикновенно при такива метеоусловия "свъръзките" изключват антените понеже не са достаъчно ефективни. Абе за сега не съм срещал информация за някоя сигурна защита от ЕМИ. Още повече практиката показва, че дори и полевите телефонни линии не са достаъчно обезопасени в този случай.

    Leave a comment:


  • НВС
    replied
    Отговора е точен!(Сори, имам предвид поста на Bocman а не на AYB!) ЕМИ влиза през антенния вход ( АФС е Антенно Фидерна Система), Но по-големия проблем на полупроводниковата техника е в промяната на физическите свойства на p-n преходите при облъчване с Гама лъчения! Иначе ако говорим за поразяващи ефекти върху електрониката, електроавтоматиката и електропреносната мрежа - спомнете си "графитните" бомби на НАТО върху Югославия!
    Що се отнася до ТЯГенератор - само съм чувал за него - предполагам че е определен клас ядрен боеприпас, но подробности не знам. А за клипчето което споменава AYB - за сега не съм сигурен, но смятам че нещата са все още във фазата на експеримента, въпреки многото легенди по този въпрос.
    На въпроса за начина на проектиране, производство и въвеждане на въоръжение на правените у нас оръжия - за това съществуват стандарти. Понеже не знам дали все още са секретни, няма да цитирам точките от тях, а само общия принцип, който важи за всяко ново изделие в промишлеността.
    Отначало се тръгва от "Техническо Задание" - основните технически характеристики, на които трябва да отговаря новото оръжие (изделие) и какви ТТ въпроси ще решава. Заданието обикновено се изготвя от бъдещия потребител на изделието, и като правило е доста далеч от крайният резултат - припомнете си анегдота за проекта шевна машина - картечница или локомотив-ракета!)
    Вторият етап е "Идеен Проект" - тук бъдещото изделие се показва като макет, рисунка, схема, графики и прочие бумащина, целяща да убеди Заявителя, че Конструктора е наясно какво се е захванал да прави ,което обикновено не е така и всички го знаят. По смешното е че на този етап Заявителя почва да се съмнява дали точно това е което е искал и се мъчи да върне нещата в изначално положение - към ново ТЗ!
    Трети етап - Работен проект! Тук вече нещата стават сериозни, защото се иска работещи (действащи) прототипи, който се подлага на предварителни изпитания. Това е етапа на доуточняване на ТТ изисквания към изделието, което трябва да се "приеме на въоръжение" - термин, който обхваща всичко свързано с промените във военния устав и всички свързани с него документи и методики, необходими за вписване на новото оръжие в армейската среда. Приемането на въоръжение отваря вратите към производствените етапи, осигурява финансиране, раздвижва военно-бюрократичната машина (защото всеки иска да се пише съпричастен към раждането на "бебето" - така се "раждат" и "Бащите" - виж предишните ми постинги!). Следват - пробна серия и множество изпитания, внасяне на съществени изменения в конструкцията свързани вече с технологията, пак изпитания, пак изменения и така докато редовното производство даде брак под 15-20% и започне борбата за неговото намаляване! На този етап шевната машина вече действително прилича на картечница. И стреля даже!
    Една от важните страни на процеса са изпитанията. Това е и най-легендарната част, защото тук се случват толкова приключения, че може да се напише книга за всяко едно изделие само по случките на полигона. Един пример: началото на 70-те години. Изпитва се нов арт. взривател на полигона в Анево. Десет истрела. Девет от тях - без разрив. Десетия гръмва победоносно! В изпитанията участва и Ген. Ямаков. След стрелбата сядат на масата,чакат работниците да изровят неразривите, всичките начумерени (няма как - провал), само Генерала със застинала физиономия(все пак - взривателя е негово любимо протеже). И когато всички очакват кавга, Ямака замислено проговаря - "Абе тоя последния защо сработи?..." :1087:
    Майтапа настрана - ето за това го уважаваха! Винаги задаваще точните въпроси! Как да не е легенда?
    А взривателят беше от серията също легендарни ОФЗ - уникалнен български механизъм с двойно стопорене, влязъл впоследствие като класика в българските и руските учебници, за съжаление непатентован по ред причини. Доколкото знам серията е описана в книга на Боян Иванов (или Боян Николов) - военен инженер през същия период, работеше в ВТНИ и като "представител на Заявителя" за това и за много други изделия, разработвани в НИТИ.
    Last edited by НВС; 16-02-2007, 11:28.

    Leave a comment:


  • Гост
    Guest replied
    Мисля че е нужно заземяване на антената. Това се прави и при защита на външните антени от мълнии. Но това не е приложимо във всички случай, особено при транспортните средства.

    Leave a comment:


  • bocman
    replied
    Tо може да се каже, че по-голямата част от електрониката в армията е в такъв "фарадеев кафез", защото е монтирана в бронеобекти и метални апаратни. Проблема е, че няма как да се екранира АФС... Ако има такъв ЕМИ то той ще "влезе" оттам.

    Leave a comment:


  • Гост
    Guest replied
    Е защо да се отклоняваме?! Така и така само ние си пишеме по тази тема, други не се включват... Поне да обмениме знания и мнения по тези въпроси...
    Не само елекронните компоненти са податливи на унищожение; проводниците на елекрическите мрежи също. Иначе друг начин за противодействие е пълната екранировка на радиоелекронната апаратура (т.н. "фарадеев кафез"). Цялата апаратура се помества в херметически затворена метална кутия и това я предпазва от лъчението. Но електроинсталацията трудно може да се предпази.
    В нета бях попаднал на едно анимирано видеоклипче (но не си спомям къде го гледах), което нагледно показва действието на тези устройства. Значи след като се изстреля снаряда от артилерийската установка, на една определена височина взривателя със закъснително действие сработва и изхвърля корпуса на устройството навън. Отваря се парашут, който забавя падането му и едновременно с това служи като отражател (явно материята на парашута е метализирана по някакъв начин). При активиране на генератора се създава мощен електромагнитен импулс, който се отразява от парашута и облъчва отгоре земната повърхност. Там вече ако има какво да се поразява, го поразява...
    Беше показано как един движещ се военен камион след облъчването моментално спира! Явно елекроинсталацията и елекрониката му "заминават"...

    Можеш ли накратко да кажеш какво точно представява тактическият ядрен генератор? Аз четох нещо по тези въпроси в един руски сайт, но все пак...

    Leave a comment:


  • НВС
    replied
    Вероятно се е работило и се работи! Най-"доброто" за момента е тактическият ядрен генератор. Полупроводниците (т.е 90% от електрониката) отиват "на кино" почти 100%.Но се оказва че има известно противодействие. Например старата технология на радиолампите се оказва достатъчно издръжлива на такъв импулс и по тази причина (поне така дочувам) масово се използва специално оборудване на база разбира се съвременни радиолампи, които нямат почти нищо общо с тези, които сме виждали по старите радиоприемници и радиостанции. Но мисля че се отклоняваме от темата!

    Leave a comment:


  • Гост
    Guest replied
    Предполагам че съвременните РЕБ са ориентирани основно за подавяне на дигитални радиосигнали. То аналоговата радиовръзка почти отпадна, или поне в най-развитите армии.

    НВС да питам; работено ли е навремето (пък и сега) по създаването на устройства за генериране на свъхмощни електромагнитни импулси?
    Едно пояснение; това са специални генератори, които са способни да възпроизведат краткотраен гигантски по мощност електромагнитен импулс. Този импулс по параметри е сравним с електромагнитния импулс, който възниква при взрива на малка атомна бомба!!! Импулса с гигантска мощност при разпростванението си в околното пространство, щом достигне някаква електропроводима материя (например метални проводници), в нея се индуцират високочестотни вихрови токове от порядъка на стотици, хиляди ампери! Всичко мигновенно изгаря.
    Тази технология се използва именно за противодействие на радиоелектронното оборудване на противника. Електронните компоненти са много чувствителни на силни токове и се повреждат при облъчване.
    Last edited by Гост; 16-02-2007, 09:02. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

    Leave a comment:


  • НВС
    replied
    Bocman, естествено. Генераторите на шум работят със сигнали с ниво от порядъка на микроволти в много по широк диапазон от този, който споменах. Друг е въпроса да усилиш това ниво до мощност, подходяща за заглушаване в реални условия - тук влизат в сила ограниченията в честотната лента на усилвателното стъпало - въпрос на компромис между излъчената енергия и честотната лента на която се "работи". Затова се налага използването на комплект "СТЪРШЕЛИ", които заглушават задружно неколкократно по-голям участък (честотен) с оптимална ефективност. Тук искам да вмъкна и реалните условия при които се проектира едно такова устройство - Заданието започва с технически характеристики, които включват време на заглушаване и относителен диаметър(площ) на заглушаване. От тези цифри, чрез "прости" пресмятания, включващи стойности като входна чувствителност и селективност на атакуваните типове апаратури и енергийните възможности на токоизточника с еднократно действие ( той не е електроцентрала в края на краищата) се стига до работния модел в който изискванията на Армията се постигат единствено в комплект "Стършели" работещи всеки в своя диапазон и заедно покриващи заданието като цяло! В предишния пост се опитах само да обясня принципа на действие на електрониката, тогава нещо уникално - днес вече е демоде! Днешните методи на РЕБ ползват къде къде по "научно извратени" методи! :1087:
    Но това което е уникално и българско си е тактикотехническата характеристика на изделието - стига електрониката да е на ниво, методът на приложение е "неотразим" от евентуалния противник - я иди да откриеш десетина заглушителя в пресечена местност до половин-един час под огъня на артилерията и когато вече пехотата му :rock: ти се качва на главата а ти нямаш никаква връзка в целия периметър на боя?
    Last edited by НВС; 16-02-2007, 09:03.

    Leave a comment:


  • Гост
    Guest replied
    Преди няколко години почти се бях "навил" да правя устройство за радиозаглушаване с малък радиус на действие.
    В нашия квартал имаше едно кафене и през лятото почти всяка вечер в него се събираха разни пияници (някои от тях бяха и "кримки"). Това че се събираха да пият, както и да е... обаче много шум вдигаха - като пуснат уредбата на една от местните радиостанции; чалга се "лееше" чак до зори. Поздрави по радиото, това-онова... И ние от квартала не можехме да спим спокойно. Та полиция се вика на няколко пъти, та разправии със собствениците на кафенето - нищо не помага. Това си е истински тормоз ви казвам!!!
    И аз нервиран до краен предел бях решил да вземам вече радикални мерки по въпроса. Точно мислех да направя електронен радиозаглушител и периодично да развалям "купона" на тия нахалници. Но не го направих в крайна сметка. Нали сме съвестни граждани и това не ни е в манталитета...

    Leave a comment:


  • bocman
    replied
    НВС ....Това е излъчвател на широкоспектърен (от 10 до 100MHz) радиошум..

    За да се покрие този диапазон са необходими не по-малко от 5-6 ЕПС, в зависимост от модификациите. Обикновенно диапазона на отделния предавател е рамките на 20 МХц. Последните попълнения в армията бяха в диапазона от 20 - 100 МХц, като същия се покриваше с 5 предавателя работещи в различни поддиапазони.

    Leave a comment:


  • НВС
    replied
    bocman написа
    ЕПС "Стършел" работи като класически предавател...възбудител, усилвател, АФС....
    В резултат на управляващото трионообразно напрежение, подавано на възбудителя, на изхода се получават радиосмущения (бял шум), сканиращи в определени граници. Основните трудности при конструирането се оказва издръжливоста на електрониката при големите натоварвания на която е подложена. Може би и затова всичко е залято в епоксидна смола. И едно уточнение - стабилизатора е от лентов тип, а не парашутен.
    ...на последното - в прототипа стабилизатора е нещо като чадър, на който плата е останал едва около дръжката - хем е повече стабилизация и по-малко парашутиране, хем по този начин се гарантира и забиването на корпуса (същинския, а не на снаряда-носител) в прекалено мека почва до нивото на дъното, което в този случай е малко над почвения слой. Лентовия стабилизатор Ще да е бил внедрен в последствие.
    Самите предаватели за радиосмущения се правят на базата на т.нар. генератор на "бял шум". Това е излъчвател на широкоспектърен (от 10 до 100MHz) радиошум, подобен на този, който сте чували по УКВ радиостанцията като се отпуши шумоподавителя. Този генератор няма нищо общо с искровите генератори, или генераторите на несинусоидални сигнали, които пораждат безброй хармоници, така че наподобяват спектъра му, но само го наподобяват. Генераторите на шум са се използвали и се използват в измерителната радиотехника - принципа е прост - постоянен ток през нелинейно съпротивление - и се "ражда" бял шум в широк спектър. Оценено първоначално за недостатък това свойство впоследствие както виждате влиза в употреба. Забележка - "шумят" почти всички радиоелементи, работещи с постоянен ток - радиолампи, резистори, диоди, транзистори и пр. Изработват се даже специално "силношумящи" елементи, които работят ефектно в такива схеми.
    Естествено, с тези забележки схемата е класически предавател, с генератор, модулаторни и усилвателни стъпалано, но не на "полезен" сигнал - информация, а на "пречещ" сигнал - по терминология - "шум"
    Самата схема на генератора(като идея разбира се) е заимствана от автора на идейния проект през 60-те години, от съветското списание за радиолюбители "РАДИО". Името му засега ще се въздържа да спомена!
    Ефективността на потискането на радиовръзката зависи както от съотношението между нивата на сигналите (полезен и смущаващ) на входа на приемника(обективен фактор) така и от специалната обработка в електронната схема на "СТЪРШЕЛ" (вторична модулация), в резултат на която в слушалките се появява допълнителна звукова съставка, която пречи дори на опитния оператор-слухар да възприеме смислена информация - субективен (психологически) фактор!
    Това разбира се е ефектно, когато се заглушават аналоговите системи за връзка - класическите УКВ и КВ радиостанции с АМ,FM, CW и SSB модулации. При дигиталните съвременни системи заглушаването се извършва по друг алгоритъм - такава система е разработената наскоро "КОМЕТА" на ЕЛЕКТРОНПРОГРЕС, предназначена за защита от терористични атаки с бомби, задействани чрез GSM.
    И като обстоятелствена "подробност" - първият тактически радиосмутител, разработван в София (ВТНИ и ИСЕ) е представлявал хвърлян от самолет контейнер съдържащ радиозаглушителя. Ниската му надеждност вероятно е причината за раждането на "Стършел" И още един определящ фактор - все още не се е очертавала голяма печалба в производството на "Оса" - та (така се наричаше ) та да се стигне до безмисленото запълване на военните складове с нискоефективна и ненадеждна техника, какъвто беше случая с приемника Р-22 например. Че това е определящ принцип за съдбата на една ефектна идея е последвалото развитие на събитията в периода 1989 - 2000, когато благодарение на котерийни интереси загубихме един необятен пазар (ако си спомняте скандалите с "Бащите на СТЪРШЕЛ").
    Засега толкова. Следващата "лекция" - по техническите въпроси на конструирането...
    Last edited by НВС; 16-02-2007, 08:54.

    Leave a comment:


  • Гост
    Guest replied
    Предполагах че е нещо подобно, защото съм срещал любителски електронни схеми на устройства за заглушаване на "бръмбъри". Те функционират на подобен принцип, но с много по-малка мощност и по-малък радиус на действие.
    Отрицателното ускорение, което се получава при изстрел и действа на снаряда и неговите съставни, е огромно. Елемент с тегло 1 грам може да натежи до десетки килограми, именно заради огромното отрицателно ускорение!!! Това е и един от главните проблеми при проектирането и създаването на управляеми артилерийски изстрели - всичко вътре в тях (електроника, кормилна система, органи за управление), е подложено на огромно претоварване.
    Но епоксидната смола върши работа, да... :mhehe:

    Leave a comment:


  • bocman
    replied
    ЕПС "Стършел" работи като класически предавател...възбудител, усилвател, АФС....
    В резултат на управляващото трионообразно напрежение, подавано на възбудителя, на изхода се получават радиосмущения (бял шум), сканиращи в определени граници. Основните трудности при конструирането се оказва издръжливоста на електрониката при големите натоварвания на която е подложена. Може би и затова всичко е залято в епоксидна смола. И едно уточнение - стабилизатора е от лентов тип, а не парашутен.
    Last edited by bocman; 15-02-2007, 10:24.

    Leave a comment:


  • Гост
    Guest replied
    На какъв принцип точно работи "Стършел"-а? Предполагам че представлява някакъв радиоелекронен блок, който генерира радиовълни в определен честотен диапазон и по този начин става заглушаване на ефира.
    Питам защото съществуват начини за генериране на радиовълни без употребата на електронни схеми - примери; всеки електромеханичен контак (ако не се вземат мерки) е източник на радиосмущения във вид на високочестотно електромагнитно излъчване (най-вече в диапазона ДВ, СВ, и малко от късите вълни). Затова като се натиска ключа на лампата за осветление например, радиоприемниците "пръщят". Същото се получава и при образуването на "волтова дъга", когато се заварява с електрожен, или пък при високоволтови електрически разряди - светкавици и т.н.
    Магнетрона, който е най-важния елемент на микровълновата фурна, генерира СВЧ благодарение на протичането на високоволтов искров разряд в газова атмосфера (но не си спомням, какъв точно газ беше). Съществуват и други начини разбира се.
    Та затова питам, защото не съм наясно...

    Leave a comment:

Working...
X