Висока начална скорост на различите видове оръдия и огнестрелно оръжие

[Гост]

Напротив, има много случаи когато предпочиташ бавния и тежък проектил пред бързия и лек. Винаги е било въпрос на баланс за конкретните задачи които ще изпълнява оръжието. Един пример. Можеш лесно да повишиш началната скорост на куршума истрелян от АК, като го олекотиш. Траекторията ще стане по-настилна естествено, но куршума ще носи по-ниска енергия, и още по-зле по-бързо ще си я губи в полет...

Кинетичната енергията няма да е по ниска, а същата като при стандартния куршум - иначе произведената от барута енергия къде отива?
А, куршума ако се изработи със стреловидна форма - подобно на противотанковите боеприпаси. В дадения от мен по-горе пример на австрийски автомат, точно това е направено.

[Gaden Gogi]

не е направено а са се опитали да направят..както и сума други още от средат ана 80-те години на миналият век...а да имаш идея как се произвежда такъв куршум, от какъв материла и на каква цена? и защо са си останали самос опити? иначе ще губи енергия защото е по бърз а съпротивлението съвсем не расте линейно, т.е ще губи скорост и енергия на квадрат...отделна песен какво ще му е поразяващото действие срещу " не тенекиени" цели...какви хората се явяват.

[Angelmr]

Кинетичната енергията няма да е по ниска, а същата като при стандартния куршум - иначе произведената от барута енергия къде отива?
А, куршума ако се изработи със стреловидна форма - подобно на противотанковите боеприпаси. В дадения от мен по-горе пример на австрийски автомат, точно това е направено.

КПД при по-леките куршуми е значително по-ниско в някои случаи. Първо имаме по-малко време през което барутните газове въздействат на куршума. И втора при по-висока скорост съпротивлението на въздуха е по-голямо. Следователно от една страна ще имаме по-ниска дулна енергия, а от друга страна ще имам по-бърза загуба на тази дулна енергия.
Интересно как ще се стабилизира стреловидния куршум? Със стабилизаторни пластини ли? Ами къде отива ползата от снижаването на челното съпротивление? И също така какво поразяващо действие ще има една дебела игла?

[Nick]

КПД при по-леките куршуми е значително по-ниско в някои случаи.

Би ли дефинирал КПД в случая?

.. Първо имаме по-малко време през което барутните газове въздействат на куршума.

И какво от това? За барути с различна скорост на изгаряне чувал ли си? А защо са нужни различни скорости на изгаряне знаеш ли?

Термичните загуби при по-краткия процес на топлообмен (по-бързогорящи барути) са по-ниски, което води до по-висока ефективност при отдаване на енергията - противно на твърдението ти за "по-нисък КПД", какъвто и смисъл да влагаш в това понятие.

[Гост]

Нещо посветено на високоскоростните боеприпаси.

[Angelmr]

Би ли дефинирал КПД в случая?


И какво от това? За барути с различна скорост на изгаряне чувал ли си? А защо са нужни различни скорости на изгаряне знаеш ли?

Термичните загуби при по-краткия процес на топлообмен (по-бързогорящи барути) са по-ниски, което води до по-висока ефективност при отдаване на енергията - противно на твърдението ти за "по-нисък КПД", какъвто и смисъл да влагаш в това понятие.

Мисля че термина говори сам за себеси. Предполагам че всеки технически грамотен може да се досети какво значи. И въпреки това приемам предложения за правилната терминонлогия с която да опишеш ефективността на преноса на енергия от енергоносителя до целта.

Да оставим на страна различните барути. там нещата много се усложняват поради вътрешната балистика, издържливостта на цевта, стъпката на нарезите и много други фактори. Представи си една обикновена тръба и един обикновен газ, който е сгъстен до определено налягане( използвам този опростен модел понеже най-голяма енергия би се постигнала именно ако времето на възпламеняване на барута е пренебрежимо малко и при идеализирани стойности на всички останали параметри). Сгъстените газове ускоряват едно бутало( в случая куршума). При това ускорение му въздействат с определена сила. Мисля че е очевидно и за хора незанимаващи се с инжинерни науки че колкото по-малко време въздействат силите толкова по-ниска енергия успява да предаде сгъстения газ.
Топлинните загуби при адиабатното разширение ги пренебрегвам за простота. Предполагам в опростения ми модел ще има допълнителни загуби на енергия, но тук разглеждаме един идеализиран случай. Но въпреки това бих искал да поясниш въз основа на кой физичен закон топлинните загуби ще бъдат по-ниски.

[Nick]

... Представи си една обикновена тръба и един обикновен газ, който е сгъстен до определено налягане ...Сгъстените газове ускоряват едно бутало ... Мисля че е очевидно и за хора незанимаващи се с инжинерни науки...

Моделът ти няма абсолютно нищо общо с процесите при огнестрелните оръжия. При твоята картина масата на газовете е константа; при огнестрелните - не, защото газовете са продукт на горенето (или експлозивното превръщане) на метателния заряд (МЗ) и, следователно не са константа. Кривите на налягането в двата посочени случая също нямат абсолютно нищо общо. При посоченият от теб случай налягането има начална стойност и пада експоненциално; при огнестрелните оръжия началната стойност е нула, след това има пик на налягането, преди то да започне да спада по доста сложен закон. При прогресивните МЗ образуването на газовете е освен това функция на налягането и процесът е още по-сложен.

Така че хората, незанимаващи се с инженерни науки по-добре да прочетат съответната литература по въпроса, която е напълно достъпна.

[Angelmr]

Моделът ти няма абсолютно нищо общо с процесите при огнестрелните оръжия. При твоята картина масата на газовете е константа; при огнестрелните - не, защото газовете са продукт на горенето (или експлозивното превръщане) на метателния заряд (МЗ) и, следователно не са константа. Кривите на налягането в двата посочени случая също нямат абсолютно нищо общо. При посоченият от теб случай налягането има начална стойност и пада експоненциално; при огнестрелните оръжия началната стойност е нула, след това има пик на налягането, преди то да започне да спада по доста сложен закон. При прогресивните МЗ образуването на газовете е освен това функция на налягането и процесът е още по-сложен.

Така че хората, незанимаващи се с инженерни науки по-добре да прочетат съответната литература по въпроса, която е напълно достъпна.

О да знаех си аз че добрия правопис е по-важен от изнесената информация. :sm113:

А извън иронията, това което си написал ми е мнооого добре познато. Но съм си направил съответните изводи, които явно не споделяш. Или не можеш да разбереш по-вероятно. Но няма значение. Не ми е работата да обяснявам на някого теоретични модели без практическа стойност. За типа стрелба който практикувам, използвания модел се прилага широко. Но примера който тук разглеждаме в момента е чисто хипотетичен. Ако не си забелязал при него барута е константа и се мени само масата на проектила, което не знам да е често срещано явление, освен при една конкретна преработка на муницииите, която май не ти е известна. Но това е без особено значение така или иначе. За това отдавам доста по-голямо значение на външната балистика в случая. Така че спора става малко или много бесмислен. Или и тук ще кажеш че бързия проектил ще пренася енергия с равна ефективност?

[Гост]

...Или и тук ще кажеш че бързия проектил ще пренася енергия с равна ефективност?

Ако е с подходяща форма и нисък балистичен коефициент - защо не. Да не говорим, че бързите проектили по-добре отдават енергията си на целта (пример са 5,45/5,56mm и 7,62mm). Т.е. важно е, не само да се пренесе енергията до целта, а и да се отдаде в нея.

[Angelmr]

Говорим за куршуми за един калибър все пак. Е ако ще сравняваме стандартен куршум с такъв с кух връх примерно може и да дойде някъква по-голяма разлика, но това някъкси излиза доста извън обхвата на снайперската стрелба за която е темата нали? Както също така и извън военната област въобще.
А интересно ми е също така от къде го прочете това за по-доброто отдаване на енергията на бързия проектил? В същите американски источници където пише за простреляни противници, които след това пак стават и продължават стрелбата, така ли? Хайде малко по-сериозно. Американците само си признават че поразяващата способност е НАЙ-ГОЛЕМИЯ недостатък на стандартния им калибър, който иначе е с отлични балистични качества.

ПС. Една малка мисловна задачка да ти дам. Да кажем че измислиш лек куршум, който по някакъв магически начин има по-добра балистика от стандартния тежък куршум. При това толкова по-добра балистика че да компенсира загубите от движение с по-голяма скорост. Ами хайде тогава помисли си каква балистика ще има тежкия куршум, ако има същата тази революционна форма която си измислил?

[Гост]

А интересно ми е също така от къде го прочете това за по-доброто отдаване на енергията на бързия проектил? В същите американски источници където пише за простреляни противници, които след това пак стават и продължават стрелбата, така ли? Хайде малко по-сериозно. Американците само си признават че поразяващата способност е НАЙ-ГОЛЕМИЯ недостатък на стандартния им калибър, който иначе е с отлични балистични качества.

Давам изрезки от учебника, където го пише. От графиките ясно се разбира значението на скоростта.

ПС. Една малка мисловна задачка да ти дам. Да кажем че измислиш лек куршум, който по някакъв магически начин има по-добра балистика от стандартния тежък куршум. При това толкова по-добра балистика че да компенсира загубите от движение с по-голяма скорост. Ами хайде тогава помисли си каква балистика ще има тежкия куршум, ако има същата тази революционна форма която си измислил?

Ами ако може да ме светнеш как ще го ускориш този тежък куршум...

[Angelmr]

1. Я колко гениално и просто било всичко. Не ти трябва специален куршум със специална форма целяща по-добро отдаване на енергията. Не ти трябват и огромни калибри. Всичко можеш да го постигнещ много по-лесно с олекотяване на куршума. А ще имаш и по-дълъг прав истел. Как не са се сетили хората преди теб?
Извини ме за иронията, но наистина по местата където се интересуват пряко от поразяващото действие на куршума никога не са взимали предвид скоростта като сериозен фактор. Естестено че има значение. Но такива неща като форма и материал на куршума, както и калибъра естествено, са факторите от първостепенна важност конкретно за поразяващото действие.
2. Това второто си беше риторичен въпрос. Не вярвах някой да тръгне да отговаря. Но никой не можеше да ме накара да повярвам че е възможно някой да започне та отговаря без да е разбрал какво се пита в задачата. Шокиран съм, сериозно. Кой тежък куршум? До колко да се ускори?

[Гост]

1. Я колко гениално и просто било всичко. Не ти трябва специален куршум със специална форма целяща по-добро отдаване на енергията. Не ти трябват и огромни калибри. Всичко можеш да го постигнещ много по-лесно с олекотяване на куршума. А ще имаш и по-дълъг прав истел. Как не са се сетили хората преди теб?

Хората са се сетили доста преди мен - учебника е от 1963г. Аз още не съм бил роден тогава... :p

Извини ме за иронията, но наистина по местата където се интересуват пряко от поразяващото действие на куршума никога не са взимали предвид скоростта като сериозен фактор. Естестено че има значение. Но такива неща като форма и материал на куршума, както и калибъра естествено, са факторите от първостепенна важност конкретно за поразяващото действие.

Кои са тези места? Аз мислех, че физичните закони са общовалидни, но знам ли...

2. Това второто си беше риторичен въпрос. Не вярвах някой да тръгне да отговаря. Но никой не можеше да ме накара да повярвам че е възможно някой да започне та отговаря без да е разбрал какво се пита в задачата. Шокиран съм, сериозно. Кой тежък куршум? До колко да се ускори?

По това, какви въпроси човек задава, се разбира колко знае. :nod:

[кало]

но наистина по местата където се интересуват пряко от поразяващото действие на куршума никога не са взимали предвид скоростта като сериозен фактор.

аз не че разбирам, ама какво ще да рече "поразяващо действие"? щото по местата, дето се занимават сериозно с боеприпаси не ползват такъв термин... има пробивно, възпиращо (стопиращо), травматично и т.н. действие на проектила, като при първото скоростта е сред най-важните фактори.

[Гост]

аз не че разбирам, ама какво ще да рече "поразяващо действие"? щото по местата, дето се занимават сериозно с боеприпаси не ползват такъв термин... има пробивно, възпиращо (стопиращо), травматично и т.н. действие на проектила, като при първото скоростта е сред най-важните фактори.

"Поразяващо действие" е обобщено понятие на изброените.