Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Днешното българско поколение мъже

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Един леко различен ракурс: наборната армия "смесва" населението, свикваш със и разбираш различните. В тая смесица полека-лека се развива усещането за принадлежност към нацията. За циганите например наборната армия е давала квалификация и е носила някакво модернизиране, щото почват да копират българите. Разбира се, тва второто е още по-валидно в работна среда.

    В реална бойна обстановка човек се превръща в животно от страх. Сякаш най-страхливите имат най-голям шанс да оцелеят

    Comment


      #17
      Amazon написа Виж мнение
      Ако имаш предвид сърбите, това са "джигити" а не "мъже". Там явно е важна формата а не съдържанието. Пет пъти минаха на червен светофар, всеки път с един и същ резултат. За това са на тоя хал.
      За съдържанието пиша, не за формата.

      Comment


        #18
        Войната не виждам какво я бутате в този разговор - не мисля, че има място.

        Моментът с "израстването" вероятно го има - тук съм съгласен с 1951. Но не си струва времето, т.е. същият резултат може да се постигне за много по-кратко време, хем ще е по-изгодно за всички замесени, включително и от финансова гледна точка. Да речем, идеята на Стан за нещо като "развито" общо военно обучение е нещо от този сорт. Всякакъв род "скаутски" организации са също стъпка в тази посока.

        SRH написа
        Един леко различен ракурс: наборната армия "смесва" населението, свикваш със и разбираш различните. В тая смесица полека-лека се развива усещането за принадлежност към нацията. За циганите например наборната армия е давала квалификация и е носила някакво модернизиране, щото почват да копират българите. Разбира се, тва второто е още по-валидно в работна среда.
        Сигурно го има и този момент, но аз си мисля, че същите средства вероятно могат ад се използват по-добре в някаква целенасочена програма за социално развитие на малцинствата - въпросът е да има политическа воля за това. Като се замисля - моят личен опит в казармата е по-скоро против тази идея, т.е. не се получава на практика - поне когато съм минавал през казармата (края на 90-те).

        Забавно е, че минат се не минат няколко месеца и някой отваря подобна тема. Мисля че са все хора, които през задължителна наборна служба не са минавали - личи си по аргументите. За онези, които смята това за важно има професионална служа. Останалите, смятам, лесно могат да минат без това преживяване.

        Comment


          #19
          gollum написа Виж мнение
          Войната не виждам какво я бутате в този разговор - не мисля, че има място..
          Ами, Голъм, мястото е съвсем очевидно и доста широко. Казармата прави всичко, което прави, защото готви човека за война. Едно е казармата да готви човека за война, друго е войната да готви човека за война. Особено в нашите условия.

          Comment


            #20
            Честно казано, прекалено много сте се назобали с военни книжки и от там е този романтизъм към войната.
            Дано никога не ви се наложи да се мъчите да спрете кръвта и да гледате някой докато умира. Романтизмът свършва много бързо...
            Сънят е слаб заместител на кофеина!

            Comment


              #21
              Не става въпрос за романтизъм, а за прости житейски истини - хубавите неща най-често се постигат трудно. Сигурно не е приятно да се спира кръвта и да се гледат умиращи, но е полезно. Особено в колективен план, какъвто е обекта на темата - поколения и т.н. Ако искаш, разгледай го от друг ъгъл. Зеленчуците са полезни, понеже природата ни ги е дала. Същото е и с войната. Просто живота в казармата прави такова впечатление на хората (и възбужда подобен романтизъм), защото България отдавна не е воювала, а пък сериозно - още по-отдавна. Това се отразява на поколенията, а не срока на наборната служба.

              Иначе, моите спомени от казармата също са приятни. Свързани са основно с пиене

              Comment


                #22
                ValBo написа
                Честно казано, прекалено много сте се назобали с военни книжки и от там е този романтизъм към войната.
                Заниманията с военна история са ме направили пацифист, това казва достатъчно за отношението ми към военната романтика.

                Кухулин написа
                Ами, Голъм, мястото е съвсем очевидно и доста широко. Казармата прави всичко, което прави, защото готви човека за война. Едно е казармата да готви човека за война, друго е войната да готви човека за война. Особено в нашите условия.
                По идея - да (макар че и там аргументът е по-скоро обратния). На практика - не. Т.е. нищо от онова, което реално съм правил в казармата не ме е подготвило за война. Една иначе устроена военна служба би могла да промени това, т.е. имаме такива "казарми", където наистина готвят преминаващите през тях за реална военна служба (война). Въпросът е доколко е съществено това за нас, в нашите условия. Аз мисля, че не е. И, което е по-важно, ако наистина е толкова важно, то тогава с целенасочено организирана служба в тази посока могат да се постигнат същите резултати за 3-4 месеца, както писа Стан (тук съм съгласен с него). Повече едва ли е необходимо.

                Comment


                  #23
                  Кухулин написа Виж мнение
                  Не става въпрос за романтизъм, а за прости житейски истини - хубавите неща най-често се постигат трудно.
                  Нищо хубаво не се постига с война.

                  Сигурно не е приятно да се спира кръвта и да се гледат умиращи, но е полезно.
                  Нищо полезно няма в това да гледаш умиращи хора.

                  Зеленчуците са полезни, понеже природата ни ги е дала.
                  Зеленчуците не са полезни само защото са дадени от природата. Има и доста неща в природата, които не са полезни (слънчева радиация, вулкани, земетресения и т.н

                  Валбо, ще ми се да кажа, че който прочете малко история (особено за ВСВ) веднага ще стане много голям пацифист и ще се отврати от войната, обаче изглежда това не важи за всички.


                  Иначе има различни програми на министерството, който не е минал казарма може да се запише за обучение за две седмици и да стане запасняк. За студентите също има подобна, но малко по-различна програма – изкарваш две седмици обучение, но не си точно запасняк или нещо такова.

                  Comment


                    #24
                    Окей, няма да споря.

                    Comment


                      #25
                      Голяма част от романтиците, след първата стрелба по тях (ако оцелеят), имат нужда от други панталони.

                      Колкото до казармата.
                      Налага ми се да работя с младежи около 25-30 години. Част от тях са си отговорни по природа и работят здраво, но преобладаващо имат нужда от някакво стягане.
                      Но как да ги стегнем
                      Лигави младежи се получават след 18 години липса на възпитание в къщи и в училище.
                      Вие искате изтърван младеж, за две години да стане човек.
                      По принцип е възможно от 18 годишно леке да се превъзпита, но ще си трябва гонка. И то гонка по устав.
                      Лошото е, че след първият мекушав, налапал дулото по време на караул, ще се започне такава кампания, че казармата ще се превърне в пансион за девици. Тоест - още загубено време и пари.
                      Тоест, не е там решението.
                      То е в нас самите. Просто трябва да научим децата си да са добри хора.
                      Другото само ще си дойде
                      Сънят е слаб заместител на кофеина!

                      Comment


                        #26
                        Benjamin написа
                        Нищо хубаво не се постига с война.
                        Сложен въпрос. От гледна точка на участниците, нищо хубаво няма, разбира се (поне на мнозинството - наемниците, да речем, живеят от войната, т.е. за тях тя е "хубава", необходима). Но ако погледнеш в перспектива можеш и да намериш определени "ползи" от войните, т.е. положителни тенденции. Въпрос на интерпретация е, защото няма как да сравним какво би се случило, ако я няма дадена война (или ако вместо определен мир има война). Но от тази гледна точка (а това е гледната точка на Кухулин, доколкото си спомням от разговорите около конфликт с атомно оръжие) могат и да се намерят ползи. Но за онези, които търпят войната, ползи няма - тя е зло. Или, да го кажа иначе, за мнозинството е зло, за отделно малцинство ползи може да има.
                        Може да се посочи, че войната е феномен, който съпътства човешкия вид (впрочем, не само хората). Т.е. щем, не щем, рано или късно ще се стига до нова война. Онези, които са добре подготвени за нея имат по-голям шанс за успех, т.е. ще извлекат повече ползи, отколкото вреди (като цяло). Така че ако има война по-добре е да си сред победителите, отколкото сред победените. А за тази цел трябва да си готов. Т.е. добрата подготовка за война намалява едновременно вероятността за война (обикновено, случва се и обратното, т.е. това е хлъзгав аргумент) и увеличава вероятността да победиш в нея (това трудно може да се оспори).

                        ValBo, ако това ще е целта на упражнението, то аз съм съгласен с теб - трябва да се търси друго - много по-ранно решение. Много по-добре е да се реорганизира образователната система, а за "каляване" да се ползват съответните организации, които нямат военен елемент. Хем ще е по-смислено решение и ще има повече обществена полза. Да се възлагат на "казармата" възпитателни функции е неоправдано - тя има друго предназначение.

                        Comment


                          #27
                          gollum написа Виж мнение
                          Но за онези, които търпят войната, ползи няма - тя е зло.
                          Това е безспорно. Въпроса е в нивото на анализ. Народа е описал следващото ниво с израза "всяко зло за добро" Също както радиацията, вулканите и т.н., войната също се вписва в него.

                          Comment


                            #28
                            gollum написа Виж мнение
                            Така че ако има война по-добре е да си сред победителите, отколкото сред победените.
                            Това, разбира се, е вярно. Същото важи и на ниво отделен индивид – не много хора обичат да се бият например, но според мен е много важно човек да може да защитава себе си, а и околните. Насилието еднозначно е зло, но това не означава, че трябва да сме неподготвени за него – не е това начина да се борим срещу него.

                            Comment


                              #29
                              Ами то точно за това иде реч. Какво друго е "да си мъж", ако не волята да упражняваш насилие и да понасяш насилие, особено в интерес на колектива. Тука разни мазания на филии, организираност, дрън-дрън

                              Comment


                                #30
                                Кухулин написа Виж мнение
                                Ами то точно за това иде реч. Какво друго е "да си мъж", ако не волята да упражняваш насилие и да понасяш насилие, особено в интерес на колектива. Тука разни мазания на филии, организираност, дрън-дрън
                                Нали, или пък да изхвърляш боклука и да оправят всеки електроуред вкъщи

                                Comment

                                Working...
                                X