Е, хъм, бих могъл да ти докажа, че не си съвсем прав . Принципно се разчита естествено на скоростта, но има достатъчно много способи тя да бъде достигната. Спокойно може (и ми се е случвало да го правя успешно) да се действа и с бавни войски - просто всичко зависи от конкретният противник и ситуация. Както казах - има поне няколко различни схеми за всеки замък - съвсем не се свежда всичко до една-едниствена. Същото е и с магията - далеч не винаги експертните варианти на забързване или забавяне са печеливши - има достатъчно много други заклинания, които вършат работа или пък ефектно противодействат на споменатите от теб две най-важни заклинания. Особено се променят нещата и с възможността за запазване на ход. Впрочем, достатъчно е и това, че може да се действа успешно както с герой-маг, така и с герой-боец. Що се отнася до героите - в стандартната версия на 3-ката наистина около 80% от тях стават само за второстепенни, докато останалите 20% са съществени. В WoG обаче нещата са много по-различни - бих казал, че там подходящите само за второстепенни герои са около 15-20% от общото количество. Хубава промяна са направили и във второстепенните умения - вече няма безполезни, като вяско си има уникално и достатъчно ефективно приложение (зависи от конкретната избрана стратегия и тактика, разбира се).
Ако има нещо, което не ми харесва в цялата серия и то е принципно е, че твъре много се залага на концепцията за генерално сражение - много скоро в играта има значение само главният герой (а този, които заложина схема от двама-трима главни герои почти винаги ще загуби), като решаващо за стратегическия ход на играта е той да бъде разгромен по какъвто и да е начин от собствения главен герой. Така че играта се пръвръща в стремеж към поставяне на ситуация, в която вражеския главен герой може да бъде разгромен с минимални загуби от собствения (и естествено, към всяческо засилване на своя главен герой). Има стратегия с рейдове, но тя не е достатъчно ефективна.
Но най-лошото е, че ако някоя страна загуби генералната битка (независимо дали героя успее да избяга или не) задължително губи и играта.
Т.е., армиите имат относително малка тежест в сравнение с героите (това е доведено да абсолют в 4-тата част, поради което тя не ми харесва).
Но инак мнението ми се различава от твоето - играта притежава достатъчно степени на стратегическа свобода и сравнително много - на тактическа (пак повтарям, по-малко са от тези на AoW, но пък доста повече от срещаните в останалото море от игрици).
Ако има нещо, което не ми харесва в цялата серия и то е принципно е, че твъре много се залага на концепцията за генерално сражение - много скоро в играта има значение само главният герой (а този, които заложина схема от двама-трима главни герои почти винаги ще загуби), като решаващо за стратегическия ход на играта е той да бъде разгромен по какъвто и да е начин от собствения главен герой. Така че играта се пръвръща в стремеж към поставяне на ситуация, в която вражеския главен герой може да бъде разгромен с минимални загуби от собствения (и естествено, към всяческо засилване на своя главен герой). Има стратегия с рейдове, но тя не е достатъчно ефективна.
Но най-лошото е, че ако някоя страна загуби генералната битка (независимо дали героя успее да избяга или не) задължително губи и играта.
Т.е., армиите имат относително малка тежест в сравнение с героите (това е доведено да абсолют в 4-тата част, поради което тя не ми харесва).
Но инак мнението ми се различава от твоето - играта притежава достатъчно степени на стратегическа свобода и сравнително много - на тактическа (пак повтарям, по-малко са от тези на AoW, но пък доста повече от срещаните в останалото море от игрици).
Comment