Балканските войни 1912-1913

[SSmart]

Дядо ми каза, че турските патрони (9.5 мм. Маузер) имали куршуми с из ключително остър връх (за разлика от нашите, които били заоблени). Не
знам дали е вярно.

Вярно е ! 8мм патрони за "Манлихер" са със заоблен връх!

[еМГето]

Доколкото зная 112 оръдия от заловените са били изправни. Те са били
предадени на армията за водене на Междусъюзническата война. Колко са
обаче заловените, но повредени и разбити нямам данни. Дали има някое
от тях във военния музей също не зная.

[Thorn]

Във ВИМ има всякакви трофеи - и турски и английски и даже някакви "Банж", които са френско производство, но иначе май са сръбски трофеи. Както и пълен комплект картечници от ПСВ, включително и най-грозното оръжие в огнестрелната история - "Шоша".

[viking heart]

Интересно. Ще ми се да отида и да разгледам, след като излезна в отпуск. Ако някой е правил снимки от ВИМ ще му бъда благодарен да ми прати. Аз ходих през 2004г., но беше за много бързо и не успях да обърна внимание на всички експозиции

[resavsky]

Някой може ли даде повече инфо за допълващите дружини.Численост,дислокация и т.н.

[Parabellum]

Дядо ми каза, че турските патрони (9.5 мм. Маузер) имали куршуми с из ключително остър връх (за разлика от нашите, които били заоблени). Не
знам дали е вярно.

Дядо ти е с грешка.
Ето снимки на 9.5мм патрони за Турски Маузер обр.1887


Тук снимка на дъното на гилзата


А това са 7.65мм Турски Маузер с тъп връх и с остър връх


Ето и снимки на дъното на гилзата


А това е опаковката на 7.65мм патрони за Турски Маузер

[Николай]

Някой може ли даде повече инфо за допълващите дружини.Численост,дислокация и т.н.

В първия том на изданието на ГЩ за Балканската война:

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=210112&postcount=55

може да се намери информация. В края сред приложенията има и данни за числения състав при завършване на мобилизацията и към 6 януари 1913 г. В другите томове се срещат сведения за отделни дружини. При мобилизацията при всеки от 36-те полка се е образувала допълваща дружина от по 6 роти - 4 роти за попълване полка със същия номер и 2 роти за попълване на двете дружини, който същия полк образува за резервните полкове - т.е. тези с номера 37 до 54. При мобилизацията там попадат останалите излишни обучени запасни от най-старите набори плюс минимален брой офицери и войници за кадър. Първоначално всички дружини са дослоцирани в казармите на своите мирновременни полкове. В началото на октомври обаче почти всички получават различни задачи и оставяйки кадър за обучение на свикания междувременно набор 1912, напускат местата си. Част образуват 11 пехотна дивизия, част са концентрирани в местата с компактно мюсюлманско население, част отиват за гарнизони в новозаетите земи. От тях се изпращат команди за попълване на най-пострадалите полкове. През декември войниците от набора 1912 са изпратени на фронта, като част от физически най-слабите остават в допълващите дружини. През ноември-декември 1912 е свикан на обучение и набора 1913. Към юни 1913 е имало налице 36 дружини в гарнизоните (с набора 1913 и кадър от стари войници и от набора 1912) и за (мен поне) неизвестно число от първоначалните допълващи дружини от стари войници, разхвърляни натам-насам. От част от дружините с набора 1913 са образувани полковете от 12, 13 пехотни дивизии и Отделната бригада, като останалите си изпратени за попълване на частите. След това в 36-те гарнизона остават само по една допълваща рота.

[еМГето]

Той не греши, просто всичко е съвкупност от много неща. Той не е служил. С мобилизирането му през есента на 12-та започва и неговата служба. Много е имал хабер от калибри! Щом казваше, че били по-дебели историята ми се изясни. А острите (S) ги е споменавал без да посочи, че са по-тънки и оттам аз съм помислил, че става въпрос за 9.5 мм.
Подобен беше случея с неговото твърдение, че през Междусъюзническата война бил в Македония.
-Абе дядо как си бил в Македония щом полка ти е бил в Одринско!
Той обаче си държеше на неговото: "Вярно е, че полка беше в Тракия, но няколко ескадрона (той не можа да каже колко) бяха прехвърлени в Македония". Понеже не можах да намеря нищо в подкрепа на това така си и остана неясно. Тои почина през май 80-та. Едва миналата година Николай (да е жив и здрав) реши въпроса. Като се ровех из форума попаднах на много детайлна групировка на бълг. армия за Междусъюзническата война (най-подробната, която съм виждал до момента). Там беше написано, че 9-ти допълняющ ескадрон е бил придаден на 4-та армия в Македония.

[Parabellum]

Той не греши, просто всичко е съвкупност от много неща. Той не е служил. С мобилизирането му през есента на 12-та започва и неговата служба. Много е имал хабер от калибри! Щом казваше, че били по-дебели историята ми се изясни. А острите (S) ги е споменавал без да посочи, че са по-тънки и оттам аз съм помислил, че става въпрос за 9.5 мм.
.

Тук съм съгласен с Теб.

[dibo]

Балканската война 1912-1913 CD


Мултимедиен продукт, създаден по идея на Националния Инициативен Комитет за честването на 95-та годишнина от Балканската Война под председателството на министъра на отбраната на Рeпублика България Веселин Близнаков.

Екип:
Сценарист - полк. Станчо Станчев
Режисьор - Любомир Колев
Консултант - Симеон Николов

Описание:

Балканската война 1912 – 1913:

Това е мултимедиен продукт създаден по повод 95 години от Балканската война. В него има доста интересни материали свързани с военните действия, въоръжение и униформи, биографии на военачалници и спомени на очевидци.

http://zamunda.net/details.php?id=130492

Коментар: Добро е, най-ценното са снимките и сканираните книги от Военно-историческата библиотека.

[von Danitz]

Мулимедийно, но продукт не е:

Цар Фердинанд влиза в Одрин от видеораздела на Ариергард

[ivo7001]

Като се ровех в militaryphotos се натъкнах на нешо ,което може би ще е интересно за някого. Поглед от другата страна : The 2nd Balkan War и First Balkan War: Hellenic Army Liberates Thessaloniki 26 Oct 1912 :
http://www.militaryphotos.net/forums...ghlight=Balkan

http://www.militaryphotos.net/forums...ghlight=Balkan

[stst]

Много съм мислил, как и какво е можело да се направи или да не се направи преди и по време на Балканските войни, за да има положителен изход за България. Ето някои изводи, които съм направил за себе си:

1. След години на правителства, които се държат "настрана" от Русия изведнъж ставаме първи приятели с руснаците, че дори оставяме на Батюшка-государь да ни решава съдбините. Русия никога, ама никога не е искала да види силна и обединена България, едно заради проливите и второ - силна България означава независима България, т.е. неконтролируема.

2. България не е трябвало да влиза в съюз със Сърбия. Това е бил нашия най-голям, ако не враг, то съперник на Балканите. (Чудя се дали, ако бяхме нападнали Сърбия вместо Турция, дали австрийска или руска войска изобщо е щяла да дойде на помощ, а пък Турция е буфер от юг и юго-запад, единствено Румъния би могла да се намеси).

3. За деленето на Македония: на българските политици е трябвало да им е ясно, че не може България да вземе цяла Македония чрез автономия-съединение или с война, затова според мене е трябвало при всяка една възможност (Гръцко-турската война например) да се опитва да присъедини по някое парче (като начало Горно-джумайска, Разложка и Малешевски каази - малки, планински или полу-планински, с почти изцяло българско население и без много голямо стратегическо значение).

4. Не посочване на ясна граница в Македония в договора с Гърция. Не че както се оказва по-нататък договорите имат някакво значение, но все пак.

5. Войската на България не е била материално подготвена за война - пушки, артилерия, облекло, храна и т.н.

6. Според мен е грешка и създаването на 2 Съюзническа армия и позволяването на сърбите да атакуват откъм България, но това си е мое мнение.

7. Трябва да е било ясно, че гърците ще тръгнат директно за Солун, т.е. трябвало е да се даде нареждане на 7-ма Рилска дивизия по възможно най-бърз начин да стигне до Солун. Не знам дали е имало възможност 7-ма Рилска да остане в Македония, а да не се мести в Тракия.

8. Трябвало е веднага след срещата с гръцките войски да се прокара демаркационна линия, която по това време е щяла да е около Солун, т.е гръцки войници на северо-изток от Солун е нямало да има.

9. За непреследването на врага след Лозенград и Люлебургас-Бунархисар, за неприемането на предложението за мир от Турция и за атаката на Чаталджа изобщо не споменавам.

10. По всякакъв начин нашите политици се дърпат от точно уточняване на границата или поне на претенциите ни в Македония с Гърция. Малко отстъпки на Гърция са щели да ни развържат ръцете за по-твърд тон спрямо Сърбия.

11. За събитията след мира съм на мнение, че е трябвало да търсим мирно уреждане на въпроса с подялбата на Македония. Дори границите да бяха прекарани по демаркационните линии отпреди 16 юни, пак в границите на България щяха да са Сяр, Драма, Кавала, Кукуш, Дойран, Щип, Кочани, Радовиш и Струмица, а съм сигурен, че при арбитраж от Великите сили сме шели да получим още нещо на запад от Вардар. Лошото е че е царяла пълна еуфория и тотално самозабравяне.

12. Самата Междусъюзническа война е тотална катастрофа и поради некадърното командване на войската. Не можеш да разпилееш 350-500 хиляди на фронт от 500 км., когато врагът ти е концентрирал 60-80 хил. на фронт от няколко километра. Не можеш да сложиш новобранци без елементарна подготовка срещу елитни войници. Не може да правиш реорганизации във войската, при положение, че смяташ да водиш война.
Но всъщност 16 юни е само акция за "сплашване".

Това е като цяло. Сигурно има още много, но малкия ще се събуди след малко и няма да има време.

А, ето нещо, което не ми дава мира отдавна. Как мога аз да го видя, а нито един български политик в периода 1887-1912 да не го е видял.
Поглеждайки картата на Балканския полуостров от онова време (1887) много ясно се вижда, че България има само един потенциален съюзник и това е Румъния. С тях не сме имали много какво да делим. Тяхното обединение е насочено на север и североизток, а нашето на юг и югозапад. Трябвало е само да опрем гръб един на друг и да станем сила.

Сполай ви.

[recidivist]

Хм с Румъния сме нямали да делим нищо така ли а само да тим кажа ти чувал за една област наречена Добруджа ти знаеш че заради тая област Добруджа сме водили боеве с румънците във две войни особено през Първата световна български войски освобождават Добруджа като нанасят тежки поражения на румънските и руските части.Но за жалост България е принудена при подписването на Ньойския договор да се откаже от претенциите си но затова пък през 1941г. Румъния връща на България южна Добруджа (където живея аз в момента) защото меко казано Румънците са се страхували от нова война защото са помнели какво е станало през първата световна и този път са знаели че е нямало кой да им помогне.

[еМГето]

България не може да спечели Междусъюзническата война без дипломация! Аз опитвах много варианти. Не става! Първо липсват достатъчно формирования. Точно това е причината Савов и Нерезов да разпокъсат армията по този непонятен начин. Дори, ако след Балканската война армията се реорганизира на двубригадни дивизии, пак не достигат формирования. Като, че ли по-добри резултати дава решението да се отстъпи Силистра и с. Калипетрово на Румъния (колкото и немислимо да е) и се реокупира територията до Чаталджа и Булайр. Турските протести могат да се анулират с мотива, че те не спазват първото условие на Лондонският мирен договор - не демобилизират армията си! Но пак (за това) ще са нужни минимум 4 дивизии (3 пехотни и 1 конна). Остават 12 пехотни и една конна за война със Сърбия и Гърция (и няколко пех. полка). Те, обаче са с намален състав! Победата в този случай е чист късмет!