Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Турско робство или османско владичество
Collapse
X
-
Наборът на сюжетите в народните песни , приказките и легендите се отличава с постоянност и повторяемост. Не е нещо необичайно някой сюжет да се преосмисли, да се превърне в същинска матрица, върху която се наслагват имена, събития и обстоятелствата от съвремието на народния певец, разказвач и пр. Това са смислови и обстоятелствени конструкции, нещо като морфология, за които
писали Проп, Тейлър и пр. Пример за това са вълшебните приказки, които по същество са изгубили своята сакралност старинни митове . Пример са и хайдушките и юнашките песни, където границата между мит и поезия е понякога трудно доловима. И разбира се иманярските легенди, които в общи линии като апокрифно народно творчество, са запазили до най - късно реликти от посветителни обряди, магически практики, жертвоприношения и пр. Да, взаимодействието фолклор - литература е двупосочно.... Това, че някоя написана на хартия от някого песен, се запее тук и там , не и пречи да стане "народна". Но какво общо има цитираната народна песен за Балканджи Йово с проблема за "робството или владичеството"? Проблемът е в осмислянето, която тя дава на петвековния период - проблем, който е съвременен и политически . Първом хората не са мислели, че живеят в робство, не подозирали,че може някога да възвърнат своето царство или национална си държава. Според едно разпространено през епохата разбиране - бог е наказал християните поради многото им грехове или нещо такова....В едно по - ново време положението вече им се струва непоносимо и пред тях се възправя дилемата "Свобода или смърт!". В още по - ново време, особено в сборниците с народно творчество, имаше партизански песни, които не съм чувал някой да пее, но пък съм слушал да се разказват легендарни разкази - в които, след многобройните перипетии,в които героят е обрисуван като втори Левски, почти винаги накрая имаше поука, че героят е ходил зиме с вестници навити на краката и нямало кой да му даде един хляб, а после мнозина се писали активни борци и пр. Слушал съм и разкази за новите партизани - горяните след 1944 по време на колективизацията, където те - баща и син са героите, а от другата страна са предателите и комарджиите. Героят тук е най - умното момче, което са запомнили как като ученик е декламирал "Жив е той , жив е!", тъй че всички им настръхват косите. С домашно тъкана бяла риза, привързана глава, обръснат и с малки мустачки - пак като Левски. Всичко се мени, но същината му се повтаря.....Днес? Днес всеки е свободен да вади вода от каквито иска кладенци.........но нека не забравяме, че човешкият ум е слаб и познанието ни е относително.Last edited by pehotinec; 26-03-2016, 09:33."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"
Comment
-
Не искам да се заяждам с никой, но е важно да направим едно важно уточнение: нито Стан, нито Делията, нито Бойко Пенчев са професионални етнографи или фолклористи. Цялото ми уважение - Делията и Стан са безспорно компетентни в тяхната област, Бойко е ерудит в неговата, а тя е "Българска литература от Възраждането до днес" и издаването на постмодернистичния "Литературен вестник", финансиран обилно от "Отворено общество". Няма как човек, който няма представа от български фолклор в детайли, да раздава крайни присъди. Аз се учудвам как може подобно писание въобще да се обсъжда в този форум, който е исторически, а не кръчмарски или подлистник на някакъв ежедневник за бърза употреба.
Всеки що-годе запознат с фолклора ни експерт ще ви каже, бе прототипът на Баланджи Йово е лирически герой от народна песен. Само, че носи името Никола.
Comment
-
Всеки що-годе запознат с фолклора ни експерт ще ви каже, бе прототипът на Баланджи Йово е лирически герой от народна песен. Само, че носи името Никола.
Още в "Книга на песните" редакторът д-р Кръстев чинно е посочил първоизточника на Славейков. Това е песента, публикувана под ¹199 в сборника на Стефан Веркович "Народни песни на македонските българи" от 1860 г. Славейков е направил действието по-сбито, освен това е променил името на героя – във фолклорния първообразец, записан уж "в Просеник, Серско", героят не се казва Балканджи Йово, а Никола.
Що се отнася до изводите от статията, които подлежат на обсъждане, то аз виждам два: дали оригиналната песен от сборника от 1860 г. е истинска (тук става въпрос за някакво съмнение) и в каква степен популярността на "Балканджи Йово" като оригинална фолклорна песен се дължи на определени промени след 1944 г.
Comment
-
Голуме, доста мнения бяха изтрити преди да се включиш. Някои от тях звучаха леко менторски, в смисъл "видяхте ли сега, че и интелектуалец като Бойко Пенчев ви го каза - всичко около османското владичество/робство е една нагласена митологема, без реални основания, включително и фолклорните творения на тема "Балканджи Йово". Ако не съм разбрал правилно контекста, нека някой ми обясни точно и ясно каква е връзката между заглавието на темата и цитираната статия във вестник "Дневник". Аз не съм тръгнал да коментирам и оценявам статията като такава в нейния реален контекст - полемична рубрика в ежедневник, чиято основна цел е именно да провокира, а като колаж в темата на "Бойна слава".
Аз просто констатирах, че според фолклористи въпросната песен на Славейков си има фолклорен прототип. Дали е така или не реално - не знам. Защото не съм компетентен по въпроса. Все едно да тръгна да споря на тема "ядрена физика". Но същото важи и за колегите от форума и за Бойко Пенчев, които не са професионални фолклористи или етнографи. Нека някой ми посочи източник, автор, който е писал по темата аргументирано и се знае, че това му е работата, а не лайкучка за през уикенда. Бойко е ерудит и капацитет в неговата област: българска следосвобожденска литература, всичко извън този контекст - му е познато колкото на нас, малко или много - лаически.
Comment
-
Съмненията за автентичността на оригинала са мистификации и не е нужно да си специалист за да го видиш. Съдбата на една народна песен е различна. Има безброй песни, които са се изгубили във времето, някои стоят записани само и единствено в сборниците на етнографите, други са масово разпространени и съществуват в много варианти, други пък се пеят и досега. Не е вярно, че за да бъде автентична, една песен трябва да има елементи на повтаряемост, постоянност и т.н. Напротив, има песни, които са записани в един единствен вариант, пели са се само в едно определено място (село, отделна махала дори) и със смъртта на последния си изпълнител са отишли в забвение. Вземете някои сборник на Димитър Маринов, например, и ще откриете много такива случаи. Нещо повече, по негово време вече масово изчезват стари автентични песни и му се налага да записва някои текстове от 80 г. старци, иначе отиват в небитието.Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
То ест, изхождайки от презумпцията на вашите тези, за периода XV-XIX век трябва да си съставим мнение (визия) от фолклорните песни (понеже, виждате ли, те са най-читави, т.е. автентични), а всичките професионални изследвания да захвърлим на боклука, понеже не обсужват интересите на България?
Пък и защо трябва съвестта ни да се бори с тези професионални изследвания!? Имаме си песни, народът го е казал най-добре... Нъл тъй?
Comment
-
картаген написа Виж мнениеНо същото важи и за колегите от форума и за Бойко Пенчев, които не са професионални фолклористи или етнографи. Нека някой ми посочи източник, автор, който е писал по темата аргументирано и се знае, че това му е работата, а не лайкучка за през уикенда. Бойко е ерудит и капацитет в неговата област: българска следосвобожденска литература, всичко извън този контекст - му е познато колкото на нас, малко или много - лаически.
Comment
-
Веркович посочва, че записал стотици от песните за сборника от 1860г. много и много хиляди строфи - главно от една стара жена Дафина от Сяр, но родом от с. Просеник, която той сравнява с Омир, и след това от други лица - също родом от други места, но живеещи в Сяр.. По - късно Иван Гологанов му праща от Родопите песни за Филип Македонски, преселването на славяните и пр. срещу подобаващо заплащане, на които той се радва. След още някое време излиза мистификацията "Веда Словена".Има разбира се и становища, че са автентични. Може би от там идва съмнението относно песента за Яна и Никола, за което се спомена по - горе. Не знам някой да е изследвал този въпрос...Last edited by pehotinec; 26-03-2016, 22:14."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеТой графът е отговорил, но и аз да кажа, че се проявява странна селективност при брането на "експертно мнение" - едни специалисти хубаво, други не. Аз довляках текстът тук, защото темата не е преставала да обитава ареала на "лайкучка за през уикенда" и точно по тази причина фолклорът и вярата заемат толкова значима част в нея.
едни специалисти хубаво, други не.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеИскаме да научим повече за живота на българите под османско иго, които е ясно че не са били клани и покръствани всекидневно.
--------------------------------------------------------------
Алдерсън, Антъни Долфин. Османската династия. София, 2002
Бойков, Григор. Татар Пазарджик от основаването на града до ХV²² век. София, 2008
Брейлсфърд, Хенри Ноел. Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще. София, 2013
Гандев, Христо Николов. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване. София, 1989
Гандев, Христо Николов. Фактори на българското възраждане 1600–1830. София, 1943
Генчев, Николай. Българско възраждане. София, 1988
Георгиева, Цветана Борисова. Еничарите в българските земи. София, 1988
Георгиева, Цветана Борисова. Пространство и пространства на българите ХV–ХVII век. София, 1999
Грозданова, Елена Александрова & Андреев, Стефан. Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви. София, 1986
Грозданова, Елена Александрова. Българската народност през ХVII в. Демографско изследване. София, 1989
Евлия Челеби. Пътепис. Превод от османотурски, съставителство и редакция на Страшимир Димитров. София, 1972
Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, 2000
Иналджък, Халил. Епохата на султан Мехмед II Завоевателя (Изследвания и материали). София, 2000
Иналджък, Халил. Османската империя. Класическият период 1300-1600. София, 2002
История на българите. Том II. Късно средновековие и Възраждане. Под ред. на Георги Марков. София, 2004
История на България. Том 4. Българският народ под османско владичество (от XV до началото на XVIII век). Глав. ред. Димитър Косев. София, 1983
История на България. Том 5. Българско възраждане. XVIII - средата на XIX век. Глав. ред. Димитър Косев. София, 1985
История на България. Том II. История на България XV-XIX век. Автори: Цветана Георгиева, Николай Генчев. София, 1999
История на Османската империя. Под ред. на Робер Мантран. София, 1999
Иширков, Анастас Тодоров. Град София през XVII век. София, 1912
Калицин, Мария. Корона на историите на Ходжа Саддедин. Част 1. Превод от османотурски език и коментари. Велико Търново, 2000
Каниц, Феликс. Дунавска България и Балканът. Томове I, II, III. София, 1995
Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период. София, 2002
Косев, Константин Димитров. Кратка история на Българското възраждане. София, 2001
Критовул. Животът и управлението на Мехмед ²² ал-Фатих (Завоевателят). Превод от гръцки език Ирина Радевска. София, 2004
Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар. Съст. Валерия Фол. София, 1987
Кънчов, Васил Иванов. Македония. Етнография и статистика. София, 1900
Македония. Сборник от документи и материали. Отг. ред. Димитър Косев, Христо Христов, Николай Тодоров, Валентин Станков. София, 1978
Макензи, Джорджина Мюр & Ърби, Аделина Паулина. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция. София, 1983
Манолова-Николова, Надя Иванова. Чумавите времена (1700–1850). София, 2004
Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том I. 1352–1878. София, 2006
Матанов, Христо Луков & Михнева, Румяна Ангелова. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и Османското нашествие 1354-1571 г. София, 1998
Матанов, Христо Луков. Балкански хоризонти. История, общества, личности. Том I. София, 2004
Матанов, Христо Луков. Възникване и облик на Кюстендилски санджак (XV—XVI век). София, 2000
Матанов, Христо Луков. Средновековните Балкани. Исторически очерци. София, 2002
Матанов, Христо Луков. Югозападните български земи през XIV век. София, 1986
Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съставителство и превод от османотурски език Мария Калицин. София, 1984
Мутафчиева, Вера Петрова. Кърджалийско време. София, 1993
Мутафчиева, Вера Петрова. Османска социално-икономическа история (изследвания). София, 1993
Ортайлъ, Илбер. Преоткриване на Османската империя. Пловдив, 2007
Османската империя. Учебно помагало. Под ред. на Богдан Мурджеску и Халил Берктай. София, 2012
Павлов, Пламен Христов & Тютюнджиев, Иван Асенов. Българите и Османското завоевание (краят на Х²²² — средата на ХV в.). Велико Търново, 1995
Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан. Превод от османо-турски език, студия и коментар Мария Калицин. София, 1992
Радушев, Евгений Радославов. Помаците: християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, 2005
Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век. Съставителство, предговор, коментар и бележки Маргарита Кожухарова. София, 1986
Рънсиман, Стивън. Падането на Константинопол. София, 1984
Садулов, Ахмед. История на Османската империя (XIV - XX в.). Велико Търново, 2000
Сборник от турските зверства. Кн. I-VI. София, 1902-1903
Стайнова, Михаила Петкова. Османски изкуства на Балканите XV - XVII в. София, 1995
Стенимахос – Станимака – Асеновград. Принос към изучаването на приемствеността и развитието на социално-икономическата и духовна история на града и региона. Съст. Григор Бойков, Дамян Борисов. Асеновград, 2014
Стефан Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. Подбор, превод, увод и коментар Мария Киселинчева. София, 1976
Стоянов, Захарий. Съчинения. Томове I-IV. София, 2008-2010
Тодоров, Николай Тодоров. Балканският град XV-XIX век. Социално-икономическо и демографско развитие. София, 1972
Тодорова, Олга Тодорова. Православната църква и българите XV–XVIII в. София, 1997
Турски извори за българската история (ТИБИ). Томове 1, 3, 4, 5, 6, 8. София, 1964-2001
Тютюнджиев, Иван Асенов & Павлов, Пламен Христов. Българската държава и османската експанзия (1369-1422). Велико Търново, 1992
Тютюнджиев, Иван Асенов. Българската анонимна хроника от XV век. Велико Търново, 1992
Христов, Атанас. Военното дело в нашето отечество през време на турското владичество. София, 1938
Христоматия по история на България. Том 3. Българският народ под османско владичество. Ранно българско Възраждане (XV — 20-те години на XIX век). Съст. Цветана Борисова Георгиева, Димитър Цветанов Цанев. София, 1982
Цветкова, Бистра Андреева. Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт. София, 1958
Цветкова, Бистра Андреева. Паметна битка на народите. Варна, 1979
Цветкова, Бистра Андреева. Проучвания на градското стопанство през XV—XVI в. София, 1972
Цветкова, Бистра Андреева. Хайдутството в българските земи през XV—XVIII век. Том I. София, 1971
Чужди пътеписи за Балканите. Том 4. Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съставила и редактирала Бистра Андреева Цветкова. София, 1981
Шишманов, Димитър. Зад Високата порта. София, 1994
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеРадвам се че ти си го прочел, ще чакаме обобщения и резюмета.
Чета по малко от Садулов за политическата история; от Цветкова чета османските документи за хайдутите; а от време на време преглеждам и статиите на Грозданова, че има твърде интересни нещица. Така се започва...
Както във всяка една държава, част от елита се държи бетер криминални елементи. Османската държава не е изключение. Става дума за неправомерно цоцане на парици от раята. Това се нарича своеволие, като се е разчитало, че няма да има жалби до кадията, или да не дава Аллах - до падишаха. По места спахиите са били големи гадини - особено през XVII-XVIII век.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеТи наистина ли не съзнаваш какво правиш? Верно че не си някакъв гений, но не си и глупав. Ако беше махнал последнире два абзаца от статията щеше да е дискусия(ако и малко безмислена) за произхода на една знакова нарадна песен. Така, в суров вид, е политическа пропаганда. И то пропаганда със задна дата. Аз идвам в този форум, точно защото бягам от такива простотии.
Можеш ли да ми покажеш кой от нас тука вади вестникарски статии и ФБ статуси пропагандиращи как турците са изклали и разчекнали половината българи, а другата половина са потурчили?
Напротив! Искаме да научим повече за живота на българите под османско иго, които е ясно че не са били клани и покръствани всекидневно. Даже повечето време са водили нормален живот.
Започваш да изглеждаш малко като оня японец, дето водил ВСВ в джунглата 20 години след като войната е свършила. А самата статия е тъповата пропаганда как комунистите(и което е дори по-нелепо, лично другаря Тодор Живков) изобретили някой зверства по време на турското робство.
Comment
-
Щом казваш. Най-малко и Б. Пенчев може да ми пратиш да си правим компания А какво представлява самата статия ти може би ще разбереш, когато се научиш да се занимаваш със съдържанието на текста и респективно пробваш да предложиш контра-аргументация, за частите, които ти намираш за несъстоятелни.
И как точно това е потвърдено в т. 4 на История на България, писан през 80-те години на ХХ в?!?
Сядам и претеглям мнения (да не би грешката да е в моя телевизор) - от една страна Бойко Пенчев, от друга Амазон, много време ми отне да реша в коя посока клоня
http://www.dnevnik.bg/author.php?authorid=14&p=0
Линка е с предупреждение че има опсаност след известно четене да сте убедени че лошите руснаци ни изтръгват от топлите обятия на османската империя, за да могат да ни захвърлят в кошмара на зрелия социализъм. Поне на мен така ми подейства.
Така че Амазона за нищо не ти е виновен че да го нападаш. Нито аз съм виновен че темата няма "най-малък досег с академичността", нито съм аз който цитира политолози любители с доста(поне според мен) крайни политичерски възгледи.
Отивам да чета т. 4 на История на България с надеждата там да няма учтиво поднесени провокацийки. Като я прочета ще пиша отново. Чао от мен.Last edited by Amazon; 27-03-2016, 18:56.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
Comment