ТУРСКО РОБСТВО ИЛИ ОСМАНСКИ ПЕРИОД
Години наред ни се втълпяваше, че времето през което българските земи са били в пределите на Османската империя, е бил период на тежко турско робство, че нашите деди са били роби, но на виж, въпреки всичко сме се възродили, т.е. по някакво чудо все още ни има. Доскоро нашата история изобилстваше с робства: византийско, турско, дори и фашистко. Това неминуемо се отразява на народопсихологията, налице е комплекс за малоценност.
Повече от двадесет години съм работил като екскурзовод. По време на работата си забелязах, че беседите ми за робство, освобождение, и т.н. предизвикваха учудване, и малко съжаление. При западните демокрации различни институции: медии, култура, образование работят за да внушат на гражданите си, че са Свободни и Щастливи с главна буква, и че винаги са били такива. Резултатът е налице, там хората са със самочуствие. За западноевропейците думите "роб" и "робство" са страшни и са свързани с робовладелското общество. Краят на робовладелската институция в Европа съвпада с края на Римската империя (Vв.). Необходимо ли е нашата история да е отделна от европейската? Нека за миг читателят си представи, че е в чужбина, и слуша как местният екскурзовод говори и се бие по гърдите, че векове наред дедите му са били роби. Как бихтe реагирали? Вие просто ще го съжалите, и него и народа му.
Какво означава роб? Робът е без права, без право на собственост, семейство, без право да пътува. Странно, но тези ограничения не са се отнасяли за българина отпреди "освобождението". Той си е имал семейство, собственост (имот), пътувал е до Йерусалим за да се поклони на "Божи гроб", или до Индия за подправки. По същото време "свободният" руснак не е имал право да напусне селото си, ползвали са го за впрегатен добитък, продавали са го. В католическа Европа феодалът е имал "законно" право на първа брачна нощ с всяка младоженка от домена, които иначе също са били "свободни". Пак там, набедените за вещици били удавяни или изгаряни, без право на защита (над 5 милиона). Да не говорим как католици от "Светата инквизиция" са проверявали християнската правоверност на другите католици.
Искам правилно да бъда разбран. Далеч съм от мисълта, че българите са били щастливи по време на османския период. ХVI и ХVIIв. са най-мракобесните времена в европейската история. Съдбата на българина не е била по-различна от тази на другите християни в Европа. Само дето управляващите там са били християни, а у нас са били друговерци, мюсюлмани. Този факт е дразнел българина и той е считал друговерското присъствие за хомот (иго). Но необходимо ли е 130 години по-късно да продължаваме да се самосъжаляваме и самобичуваме. Българската интелигенция и журналистика са длъжници на своя народ, те могат да направят нещо за повдигане на самочувствието му. Нека се позамислят малко преди да употребят думите "робство" и "роб" за своите деди, защото това засяга и нас, и децата ни. Почти 50 години социдеологията ни втълпяваше, че в годините от 1396 до 1878 сме били “роби”! За да бъдат по-убедителни, тези хора не се посвениха да представят дори и апостола Васил Левски вързан като роб, или бандит (има един такъв паметник в центъра на Велико Търново).
Всеки народ е имал периоди на величие и падение, българският също. В своята история българите са успели да изградят 3 паралелни държавни формации с еднакво име, уникален факт в световната история: Велика, Волжка и Дунавска България. Първата, стояща на пътя на мигриращите племена се е разпаднала, втората е била унищожена през Х²²²-Х²Vв. от зараждащата се Руска империя, третата век по-късно от могъщата вече Османска империя. И ние се срамуваме от този факт, забравяйки, че османското настъпление било спряно едва през 1683г. пред Виена от обединените сили на Австрия, Полша, Франция. А това означава, че освен България са били покорени и блестящата някога Източна Римска империя-Византия, (включваща Египет, Гърция, Армения, Грузия, Мала Азия), Сърбия, Хърватия, Босна, Черна гора, Словения, Албания, Влашко, Украйна, Унгария, част от Австрия, Сирия, Тунис, Алжир. Някой да е чувал унгарците, австрийците или украинците да споменават "турско робство"? Или пък сърбите, в чиито фолклор турците ядат пердах на превала, без да могат да дадат логично обяснение откъде са се появили? В Унгария бе построен паметник на Сюлейман Великолепни, установил завиден ред в империята с "pax ottomanica", а украинският писател Павло Загребални написа великолепен роман от историята на робинята Роксолана, станала съпруга на същия султан. Единствено ние се самоунижаваме и самобичуваме, че страната ни не е устояла пред силата, покорила почти половиния цивилизован свят от онова време.
През целия ХIVв. България води нескончаеми войни с византийци, маджари, западни рицари, сърби и османци. Страната ни, обезлюдена от страшна чума, е разделена на две царства, едно деспотство (С.И. България) задушено икономически от Генуезката република, и няколко апанажни княжества. Крайно изтощена, в края на ХIV в. голяма част от нея е включена в Османската империя. Въоръжените борби, оглавявани от водачи с царска кръв и признати за царе от австрийци и унгарци, продължили до 1606г., се споменават само между другото в историята ни. Но още от детската градина ни се втълпява, че периодът от 1396 до 1878 е време на "тежко турско робство". Резултатът е повишаване самочуствието на турците (една от народностите в Османската империя) и понижаване на нашето. И пак в тази връзка бих искал да споделя своята изненада, но в изключително подробния Военен музей в Истанбул Балканската война като че ли е “пропусната”. Една война, в резултат на която империята загубва почти всичките си европейски територии. Което означава, че в Турция се грижат народът им да е с високо национално самочуствие, дори и с цената на една лъжа.
ХIХ в. е времето на разпадането на империите и зараждането на националните държави. На картата се появява Италия освобождавайки се от Австрия. Германските княжества се обединяват. Полша се освобождава от Русия, появяват се Гърция, Белгия, Сърбия. Влашко се освобождава и заедно с Молдова образуват една нова държавна формация-Румъния. Унгария все още е част от Австроунгарската империя. Чехия и Словакия трябва да дочакат края на I-та Световна война. През целия ХIХв. Европа е разтърсвана от революции. Априлското въстание е само една брънка от борбата на европейските народи за национални държави. Затова няма ли да бъде по-просто, и по-точно времето през което България е част от Османската империя да се нарече "османски период", да отчетем положителното в общественото и икономическото ни развитието (в навечерието на Кримската война българските земи осигуряват 50% от производството в Империята) и да погледнем в бъдещето с вдигната глава.
И нещо относно "освобождението" и резултатът от "освободителна война"? Не довърши ли Ньойският договор това, което се започна с т. нар. "освобождение" на България, т.е. разпокъсването й? Да си припомним един интересен документ от периода на Възраждането - Султанският ферман за „Българска екзархия” от 1870г. призна българския народ (нация), и начерта етничeските му граници от Дунавската делта до вратите на Солун, и от Охридското езеро до Черно море. Цариградската конференция от 1876г. ги потвърди, и въпреки неуспеха й, отделянето на България от Османската империя вече е било неминуемо, предстоящо. Русия, следвайки своята външнополитическа доктрина на “панславизъм” и "наследник" на Византийската империя, с "освободителната" война се намеси активно в нашите съдбини, в действителност в ущърб на националните ни интереси. С прелиминарния Сан Стефански договор Русия всъщност ревизира признатите от султана от 1870г. български територии, и подари Северна Добруджа на румънците, а Нишко и Пиротско на сърбите. Второ, в договора е липсвал срок за пребиваването на руския експедиционен корпус в България (преамбюл, чл.29), факт сериозно обезпокоил Великобритания. Дали изобщо Русия е възнамерявала да си замине? Да си припомним от по-новата история колко години след Втората световна война "освободителната" съветска армия се изтегли от бившите соцстрани.
Дунавска България, част от бившата Османска империя се възроди. Волжка България, включена в Руската империя, "освободителка" на Дунавска България, остана в пределите на Русия. Всъщност за какво дойде Русия на Балканите в края на ХIХ в? За да ни освободи ли?
П. С.
Години наред ни се втълпяваше, че времето през което българските земи са били в пределите на Османската империя, е бил период на тежко турско робство, че нашите деди са били роби, но на виж, въпреки всичко сме се възродили, т.е. по някакво чудо все още ни има. Доскоро нашата история изобилстваше с робства: византийско, турско, дори и фашистко. Това неминуемо се отразява на народопсихологията, налице е комплекс за малоценност.
Повече от двадесет години съм работил като екскурзовод. По време на работата си забелязах, че беседите ми за робство, освобождение, и т.н. предизвикваха учудване, и малко съжаление. При западните демокрации различни институции: медии, култура, образование работят за да внушат на гражданите си, че са Свободни и Щастливи с главна буква, и че винаги са били такива. Резултатът е налице, там хората са със самочуствие. За западноевропейците думите "роб" и "робство" са страшни и са свързани с робовладелското общество. Краят на робовладелската институция в Европа съвпада с края на Римската империя (Vв.). Необходимо ли е нашата история да е отделна от европейската? Нека за миг читателят си представи, че е в чужбина, и слуша как местният екскурзовод говори и се бие по гърдите, че векове наред дедите му са били роби. Как бихтe реагирали? Вие просто ще го съжалите, и него и народа му.
Какво означава роб? Робът е без права, без право на собственост, семейство, без право да пътува. Странно, но тези ограничения не са се отнасяли за българина отпреди "освобождението". Той си е имал семейство, собственост (имот), пътувал е до Йерусалим за да се поклони на "Божи гроб", или до Индия за подправки. По същото време "свободният" руснак не е имал право да напусне селото си, ползвали са го за впрегатен добитък, продавали са го. В католическа Европа феодалът е имал "законно" право на първа брачна нощ с всяка младоженка от домена, които иначе също са били "свободни". Пак там, набедените за вещици били удавяни или изгаряни, без право на защита (над 5 милиона). Да не говорим как католици от "Светата инквизиция" са проверявали християнската правоверност на другите католици.
Искам правилно да бъда разбран. Далеч съм от мисълта, че българите са били щастливи по време на османския период. ХVI и ХVIIв. са най-мракобесните времена в европейската история. Съдбата на българина не е била по-различна от тази на другите християни в Европа. Само дето управляващите там са били християни, а у нас са били друговерци, мюсюлмани. Този факт е дразнел българина и той е считал друговерското присъствие за хомот (иго). Но необходимо ли е 130 години по-късно да продължаваме да се самосъжаляваме и самобичуваме. Българската интелигенция и журналистика са длъжници на своя народ, те могат да направят нещо за повдигане на самочувствието му. Нека се позамислят малко преди да употребят думите "робство" и "роб" за своите деди, защото това засяга и нас, и децата ни. Почти 50 години социдеологията ни втълпяваше, че в годините от 1396 до 1878 сме били “роби”! За да бъдат по-убедителни, тези хора не се посвениха да представят дори и апостола Васил Левски вързан като роб, или бандит (има един такъв паметник в центъра на Велико Търново).
Всеки народ е имал периоди на величие и падение, българският също. В своята история българите са успели да изградят 3 паралелни държавни формации с еднакво име, уникален факт в световната история: Велика, Волжка и Дунавска България. Първата, стояща на пътя на мигриращите племена се е разпаднала, втората е била унищожена през Х²²²-Х²Vв. от зараждащата се Руска империя, третата век по-късно от могъщата вече Османска империя. И ние се срамуваме от този факт, забравяйки, че османското настъпление било спряно едва през 1683г. пред Виена от обединените сили на Австрия, Полша, Франция. А това означава, че освен България са били покорени и блестящата някога Източна Римска империя-Византия, (включваща Египет, Гърция, Армения, Грузия, Мала Азия), Сърбия, Хърватия, Босна, Черна гора, Словения, Албания, Влашко, Украйна, Унгария, част от Австрия, Сирия, Тунис, Алжир. Някой да е чувал унгарците, австрийците или украинците да споменават "турско робство"? Или пък сърбите, в чиито фолклор турците ядат пердах на превала, без да могат да дадат логично обяснение откъде са се появили? В Унгария бе построен паметник на Сюлейман Великолепни, установил завиден ред в империята с "pax ottomanica", а украинският писател Павло Загребални написа великолепен роман от историята на робинята Роксолана, станала съпруга на същия султан. Единствено ние се самоунижаваме и самобичуваме, че страната ни не е устояла пред силата, покорила почти половиния цивилизован свят от онова време.
През целия ХIVв. България води нескончаеми войни с византийци, маджари, западни рицари, сърби и османци. Страната ни, обезлюдена от страшна чума, е разделена на две царства, едно деспотство (С.И. България) задушено икономически от Генуезката република, и няколко апанажни княжества. Крайно изтощена, в края на ХIV в. голяма част от нея е включена в Османската империя. Въоръжените борби, оглавявани от водачи с царска кръв и признати за царе от австрийци и унгарци, продължили до 1606г., се споменават само между другото в историята ни. Но още от детската градина ни се втълпява, че периодът от 1396 до 1878 е време на "тежко турско робство". Резултатът е повишаване самочуствието на турците (една от народностите в Османската империя) и понижаване на нашето. И пак в тази връзка бих искал да споделя своята изненада, но в изключително подробния Военен музей в Истанбул Балканската война като че ли е “пропусната”. Една война, в резултат на която империята загубва почти всичките си европейски територии. Което означава, че в Турция се грижат народът им да е с високо национално самочуствие, дори и с цената на една лъжа.
ХIХ в. е времето на разпадането на империите и зараждането на националните държави. На картата се появява Италия освобождавайки се от Австрия. Германските княжества се обединяват. Полша се освобождава от Русия, появяват се Гърция, Белгия, Сърбия. Влашко се освобождава и заедно с Молдова образуват една нова държавна формация-Румъния. Унгария все още е част от Австроунгарската империя. Чехия и Словакия трябва да дочакат края на I-та Световна война. През целия ХIХв. Европа е разтърсвана от революции. Априлското въстание е само една брънка от борбата на европейските народи за национални държави. Затова няма ли да бъде по-просто, и по-точно времето през което България е част от Османската империя да се нарече "османски период", да отчетем положителното в общественото и икономическото ни развитието (в навечерието на Кримската война българските земи осигуряват 50% от производството в Империята) и да погледнем в бъдещето с вдигната глава.
И нещо относно "освобождението" и резултатът от "освободителна война"? Не довърши ли Ньойският договор това, което се започна с т. нар. "освобождение" на България, т.е. разпокъсването й? Да си припомним един интересен документ от периода на Възраждането - Султанският ферман за „Българска екзархия” от 1870г. призна българския народ (нация), и начерта етничeските му граници от Дунавската делта до вратите на Солун, и от Охридското езеро до Черно море. Цариградската конференция от 1876г. ги потвърди, и въпреки неуспеха й, отделянето на България от Османската империя вече е било неминуемо, предстоящо. Русия, следвайки своята външнополитическа доктрина на “панславизъм” и "наследник" на Византийската империя, с "освободителната" война се намеси активно в нашите съдбини, в действителност в ущърб на националните ни интереси. С прелиминарния Сан Стефански договор Русия всъщност ревизира признатите от султана от 1870г. български територии, и подари Северна Добруджа на румънците, а Нишко и Пиротско на сърбите. Второ, в договора е липсвал срок за пребиваването на руския експедиционен корпус в България (преамбюл, чл.29), факт сериозно обезпокоил Великобритания. Дали изобщо Русия е възнамерявала да си замине? Да си припомним от по-новата история колко години след Втората световна война "освободителната" съветска армия се изтегли от бившите соцстрани.
Дунавска България, част от бившата Османска империя се възроди. Волжка България, включена в Руската империя, "освободителка" на Дунавска България, остана в пределите на Русия. Всъщност за какво дойде Русия на Балканите в края на ХIХ в? За да ни освободи ли?
П. С.
От различните робства в родната историография, османското зачезна поне преди 20 г., а други робства още от преди да съм се родил 
).
, но май не беше скъпо (то пък само болни историци и националисти биха отишли във военния музий за тях ли да надуват цените) и даже нямаше проблем със снимането. 
Comment