Турско робство или османско владичество

[SRH]

Да робство е имало в Османската империя. Обаче кои са били "роби"?

Стан, даже няма нужда от кавички. Роби са се продавали яко на робски пазари из Цариград и Одрин. По правило християни, често вземани от Украина или Русия. Имало е също и грузинци, арменци. В общи линии става дума за хора, които са живеели в друга държава или неподвластно на османците население. В тоя смисъл българите (християнската рая) са нямали робски статус, защото все пак имат отредени някакви права. Друга е темата колко ограничени са били тия права, но все пак са съществували.

(Между другото в описанието на случая за кюрдската принцеса от Джеймс Морие, става дума за трепане на племето, а останалите да бъдат поробени. По тая причина бягат в Персия. Цялата патаклама се разиграва заради един жребец, който османският чиновник харесва и има правото да вземе.)

Впрочем тая неравнопоставеност между тюрко/арабското съсловие и другите (християни, шиити) мисля е и причина за оценката на българските съвременици - робство. Става дума за подтисничество и права над населението, при това не само върху собствеността, а включително върху живота. Това до известна степен приравнява най-низшата прослойка до роба, без изрично да се назовава така.

Честит 3 март!

[Kramer]

Дали не е и от превода на "Sklave" - роб, и от там славяните наричани "роби", и от там възприето през Възраждането.

[Guy de Mont Ferrand]

(Между другото в описанието на случая за кюрдската принцеса от Джеймс Морие, става дума за трепане на племето, а останалите да бъдат поробени. По тая причина бягат в Персия. Цялата патаклама се разиграва заради един жребец, който османският чиновник харесва и има правото да вземе.)

Мда, между другото любима книга

[SRH]

Мда, между другото любима книга

Отклонение става, но и аз страшно харесвам тая книга. Въодушевен, изрових продължението "Приключенията на хаджи Баба от Исфахан в Англия" - има я на английски. Много тежко се чете И сякаш още повече се подчертава качеството на родното издание - подборка, превод, обяснителен апарат. Не знам кой сега ще се наеме да прави това.

А ето един диалог между великия везир на Персия и английския посланик (това е от продължението), когато последният разбира, че му подаряват роби. Интересно е, защото изразява отношението към робите в персийското общество.

As soon as the elchi had looked at the list, he stopped at the first article, and exclaimed, " How is this ? Slaves !—This cannot be—we allow of no slayes in England."
" What words are these ?" said the vizier calmly ; " you have no slaves ? Then how do you manage ? who serves you?"
" We are all free in our country," said the ambassador, and whoever comes there is free also."
"But, surely," said the vizier, " your shah must have slaves. A king without slaves ! Why, you might as well have a body without hands or feet. Who cooks for him ? who attends him in the bath ? who watches over him when he
sleeps ?"
" No," answered he, " our king has no more right to a slave than any one of his subjects. What you do by purchase, we do by hire ; and, what is more, we not only do not allow of slavery in our own possessions, but our king is using his best influence to put it down in other states also."
" Indeed !" said the vizier, opening all his eyes and looking much astonished, " you surely cannot be so cruel ? What would become of the poor slaves if they were free ? Nothing can be happier than the lot of ou^s ; but if they were abandoned to their fate, they would starve and die. They are
our children, and form a part of our family."
" But you have it in your power to destroy them."
" Destroy them I" exclaimed the vizier. " Who is fool enough to set fire to his own house ? Who would willingly lose the price of his slave ?"

[Spirit of John Paul II]

Браво, Петърчо, избара завършек. Цялото писане беше за тези няколко последни реда, които палаво ти вдигнаха адреналина, а

Между другото все още не е късно да потърсим сметка на Русия в някой съд за тази война. Обмисли го!

[ssbg]

Аз до колкото съм запознат правилното историческо наименование е османско владичество. Впрочем и за византийския период също се използва владичество.

[Кухулин]

Аз до колкото съм запознат правилното историческо наименование е османско владичество. Впрочем и за византийския период също се използва владичество.

Историческата терминология рядко е дефинирана с такава строгост, че да отрежем - това е правилно и никое друго. Конкретно по този проблем, "владичество" се използва най-широко, но терминът "иго" също има място. Добил е гражданственост, присъства в езиковите норми и понякога се употребява от водещите специалисти по Българско възраждане. Ако не се лъжа, доц. Пламен Митев изрично обърна внимание на това в едно от предаванията "Операция Слава".

[d-r V.]

Много ретро спор,но е по-моята част и ще сложа и аз мерудия в гърнето. Само че, за да не се повтарям: http://vidboy.blog.bg/lichni-dnevnic.../03/05/.699524

[Иван Асен II]

За едно съм съгласен-днешната народопсихология е резултат от комунизма.Ако беше резултат от Османското владичество,то нямаше да има ни Сливница,ни Лозенград,ни Дойран.Нямаше да наричат България-Швейцария на Балканите,българите-прусаците на Балканите.В Следосвобожденска България се наблюдава подем във всички насоки.Не може и да сравняваме с днешната ситуация.Е,сигурно не е било съвсем розово,но...Така че и аз съм на мнение,че за днешните проблеми в начина на мислене стои комунизма,но това е много оф-топик.Просто искам да споделя съгласието си с теб.
Иначе на едно място спомена,че са наследени традициите на обществото от ВБЦ и спомена демократизъм.Каква демокрация в Средновековието,приятелю.Или нашите царе са демократи и си имат парламент и разделение на 3те власти и т.н.?Тази година съм 12 клас и ще кандидатствам с История,но ми е писнало да чета за демократизъм тук и там.Особено на места,където е необясним.Аз го свързвам със стремежа да се изкараме демократи още от Древността."Срама" от червеното минало ли е това?През комунизма пак е имало подобни изопачавания,но с обратен знак."Социалните" въстания на Спартак и Ивайло.Което не е можело да се "пребоядиса" просто е било изтривано(било личности и събития).И сега какво-пак същото.Демократизъм тук и там,без да има нищо вярно в това.Ако някой ми обясни кое му е демократичното на цар Калоян,да заповяда.Не се обиждайте, d-r V.,но
"демократични традиции" наследени от ВБЦ звучи нелепо.

[jamega]

Години наред ни се втълпяваше, че времето през което българските земи са били в пределите на Османската империя, е бил период на тежко турско робство, че нашите деди са били роби...

...Нека се позамислят малко преди да употребят думите "робство" и "роб" за своите деди, защото това засяга и нас, и децата ни...

Точно защото това засяга нас и децата ни, се чувствам длъжен да ти отговоря. По всичко излгежда, че тези 500 години са били златни за България...не е имало никакво робство, въобще голям късмет сме извадили с османското "присъствие"....направо човек да го хване яд, че не се е родил през онези времена.

А сега сериозно:

1601 г., заповед на султан Мехмед III:
Ако някой от неверниците родители или друг някой се противопостави да предаде за еничарин сина си, да се обеси веднага на прага на вратата му!


Неизвестен български монах:
"Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в село Мъглиш през януари, 13 ден, та взеха от Мъглиш 813 еничарчета. Така да занете, братя, когато чуете, че иде силния Склав, вие далече да бягате. Ох,ох,ох, окаяни грешни! Написа се в година 7131 (1623) при Търновския митрополит Гавраил."

"Бертрардон де ла Брокиер, бургундски рицар, минал през българските земи през 1432: "Задморско пътешествие":

Из пътя срещнах около 15 мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията. Двама турци ги водеха за продан в Одрин!

Бартоломео де Яно, миноритски монашески орден, десетина години по-късно:
От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400,000 християни, заробили ги всичките, като не смятаме старите и болните, които убили и обезглавили,понеже не можели да ги откарват.
Клетите християни и християнки, отвеждани в робство с въжета, железни вериги, навързани двама по двама в този град (Цариград), безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат жално.
Видяхме и малки деца, и девойчета, носени в кафези на коли и на коне, както се носят птици на пазар...О, жалостен взор! О, тежка, печална и жална мъка!
(Из писмо на Бартоломео до ръководители на йоантийския орден в Йерусалим)


Фридрих фон Зайдел, австрийски аптекар из "Пътни бележки"(1596):
Турците бяха поставили от двете страни на пътя в чест на турския султан много стотици пресни човешки глави на християни, бедни български селяни, те се били разбунтували срещу турския султан...


Жан Палерн Форезиен:
Най-красивите биват избрани, за да ги пратят в султанския сарай - до 500-600 души. Между тях пък се избират 24 от най-красивите и приятните, за да обслужват султана на масата му и в покоите му и да му доставят обичайните удоволствия.


Ханс Дерншвам (из "Дневникът на Ханс Дерншвам", пътувал до Цариград през 1553-1555 година):
Турчинът има обичай в християнските земи редовно да взема през 3 години най-избраните, красиви, сръчни и стройни момчета навсякъде по градове си села. От евреите не взема детски десятък, от турските и мохамеданските земи също не взима.
Тези момчета на около 8,9,10,12 години се обличат в нови дрехи за сметка на султана, остригват се и на всеки дават жълта островърха шапка, направена от плъст, откарват ги като обикновен добитък и ги отвеждат по места, където султанът има сараи, т.е. дворци, най-известните места са Цариград, Галата, Одрин и Бурса. Тук ги обрязват. Настаняват ги в сараите, т.е. дворците на султана, и ги учат да пишат и говорят турски или пък - на военни игри. От тях султанът произвежда еничари. Нарича ги синове или деца на султана, на които никой не може да направи каквото и да е.


Антон Вранчич, австрийски дипломат, босненец по произход, минавал по нашите земи през 1556 година:
Научих, че имало някога обичай на всяка пета година да се събира този данък от малолетни деца. Сега това правят на втората и третата година, и то по-жестоко, отколкото позволява приетия закон. Поради това става така, щото нещастният народ, като чуе, че турците са дошли за събирането на този данък, завежда децата си в гората или ги изпраща другаде, докато мине бедствието.


1582 година: Жан Палерн Форизиен, френски пътешественник
Събират като данък на всеки четири или пет години деца от християните, от три момчета едно се взема по волята на изпратените чиновници, които често злоупотребяват -щом видят, че са красиви, вземат ги и трите.

1539 година: руски монах Илия от Псков:
Ако турците намереха в някой християнин трима синове, те взимаха двама за султана; ако ли пък някой имаше един син - и него взежаха с насилие. И събираха от тези християнски деца до дванадесет хиляди, а понякога и до двадесет хиляди, от 5 до 10 години.

Антонио Брешияно, венециански нотариус, из документи за продажба на българи като роби:
7 юни 1381 година. Правя достояние аз, Франциско Костатера, жител на Крит, че с моите наследници давам, продавам и прехвърлям завинаги на теб, магистър Жаме де Фано, лекар на служба в Крит, и на твоите наследници една моя робиня на име Ирина от български род, от селището, наричано Мелник.

Януарий Макгахан, трето писмо -2 август 1876г.:
По средата на тази грамада можах да различа малка форма на скелет, все още облечен в женска риза, черепа обвит с цветна забрадка, а кокалите на глезените обути в изплетени чорапи, без стъпала, каквито носят българските девойки. Ние погледнахме наоколо. Земята беше постлана с кости по всяко направление, където кучетата ги бяха замъкнали, за да ги глождат на спокойствие. Градчето лежеше на разстояние от стотина ярда по-долу от нас. Гледано от нашето място, то напомняше нещо сходно с развалините на Херкулан или Помпей.

Всичко това е по-страшно от робство, направо си е геноцид. В този ред на мисли одобрявам решението на Българската Православна Църква да обяви за мъченици жертвите от Баташкото клане.

Всъщност за какво дойде Русия на Балканите в края на ХIХ в? За да ни освободи ли?

"Да живееш, значи да се бориш. Робът - за свобода, а свободният - за съвършенство." Спомни си думите на Яне Сандански и се бори за съвършенство!

[monte christo]

jamega, ти сигурен ли си, че си разбрал точно за какво се говори в темата? Тук не намесвайте Русия - геополитиката е нещо съвсем различно и не винаги се препокрива със солидарността!

[jamega]

Всъщност, авторът на темата намесва Русия. В моя пост само съм го цитирал. И ако заглавието на темата е Турско робство или османски период, то отговорът е да - правилно съм разбрал за какво става въпрос.

[monte christo]

Така. От едната дузина изнесени данни, на мен не ми стана ясно дали българите са били под робство, само защото вземали децата им за еничари.

Според теб, щом българите са били роби, кой ги е притежавал? Какво точно са правили в ежедневието си? Опиши ми тяхното битие. Ако искаш използвай извори. Защо е трябвало да плащат две дузини данъци? Аз ще питам, ти ще отговаряш - съгласен?

За какъв геноцид може да се говори, според теб?

[Spirit of John Paul II]

Според мен постът на jamega e повече от убедителен. Не разбирам кое ти се струва недостатъчно - изтезанията или 500-те години ?!

От друга страна вероятно този период няма да покрие всички азбучни белези за робството на някой историк или на историческата наука изобщо, съгласен съм, но когато говорим за толкова продължителен период, през който една многобройна и монолитна народност е била на границата на изчезването, то това е нещо много повече от безличното " османски период ".

С уважение

[SRH]

jamega, поздравления за точните цитати, особено за Бертрардон де ла Брокиер и Бартоломео де Яно! Еничарството, макар да има общо с робството, все пак е с по-различен нюанс. Между другото в Немските пътеписи има още не малко свидетества за кервани с роби, натъпкани по кошове и карани за продан или за служба на някой паша. В някои случаи се разбира, че става дума за въстанало население, което се наказва. Белите роби от Балканите обаче са по-често срещани, докато не започва вноса на черни роби от Африка.

d-r V., да се приписва всичко на комунизма е силно нечистоплътно! Отраженията на османското управление лесно можем да видим в предателството на четата на Бенковски, на самия Левски, на покорните и лоялни към султана чорбаджии от Х²Х век, на слабата подкрепа на априлското въстание. Прехвърлянето на вината за състояние в психологичен аспект и то на цял народ към някакъв друг период, е силно немотивирано и подвеждащо. Да не би националните катастрофи, следствие от управлението на Фердинанд, да са имали положителен заряд за българите? Точно там стои въпросът с неспирното разделение на българите и никакво поколение няма да поправи това, докато съществува идеята "анти". Обаче личните пристрастия тук са по-силни от идеята за национално единение.