Хайдутите

[Siromahof]

Някога, а и сега за пръв хайдутин се смята т.н. Момчил воевода, самостоятелен владетел в Родопи планина и беломорска Тракия. Загива в бой с византийско-турските войски. Живял е преди падането на България под турско. В началото е грабел всички на ред,после се е обърнал в защитник на населението от Южна Тракия особено от турските грабежи. Византийците като наемали турска армия после им плащали оставяйки ги да ограбват тази част от тракия населена с българи. Наследници на Момчил Воевода са Бимбеловци, имало ги е някъде до 1800г. и след това, какво става после с тях не съм чел до този момент. Много хайдути и воеводи, особено в Родопите са били наследници на Момчил Воевода или са твърдели че са такива.

[boilad]

Хора, четете и мислете преди да пишете! Бимбелите са рода на Караджата. Тези сведения дължим на братовчед му Балчо Нейков, който доживява до 20 в., да не говорим и, че самия Стефан Караджа живее доста след "1800г.". И ако не Балчо Нейков, то поне "Родови хроники" на Ферманджиев са сравнително популярни и достъпно написани.

[Siromahof]

Ясно казвам че не съм чел за Бимбеловци след 1800 - та година. Може би Караджата да е техен наследник, но е бил от доста бедно смейство, а Бимбеловци са били много богати.

[boilad]

Ясно казвам че не съм чел за Бимбеловци след 1800 - та година. Може би Караджата да е техен наследник, но е бил от доста бедно смейство, а Бимбеловци са били много богати.

Ами очевидно малко сте чели, затова Ви посочих подходяща литература.

[Siromahof]

Бащата на Ст. Караджа е внук на Дядо Никола Узуна, и не е от бимбеловият род. Поне това знае историята и музеят на Стефан Караджа в родното му село.

[boilad]

Караджата по майчина линия е потомък на рода Бинбеловци от село Факия, род чието развитие можем да проследим в течение на шест века назад. началото му е свързано с легендарния Момчил войвода

Въобще прочете ли нещо от литературата, която ти посочих, или като котките не падаш по гръб и ще си държиш на своето?

[pehotinec]

Книгата е "Факийско предание" от Балчо Нейков с подзаглавие: Сбирки от народния живот, За праотците на Стефан Караджа. София 1985. Има я по библиотеките, среща се и по антикварните книжарници. Тя дава ценни сведения, но не мисля, че трябва да се приема напълно безкритично.

[Siromahof]

Въобще прочете ли нещо от литературата, която ти посочих, или като котките не падаш по гръб и ще си държиш на своето?

За съжаление нямам тази литература под ръка. Ако я има в интернет бих я прочел веднага.

[Siromahof]

Обаче в музей Стефан Караджа в село Ст. Караджа казват същото, което и аз.
Смятам че от музея знаят добре потеклото на съселянините си.

[Di0mitko]

Обаче в музей Стефан Караджа в село Ст. Караджа казват същото, което и аз.
Смятам че от музея знаят добре потеклото на съселянините си.

Селото е Стефан Караджово, музеят не работеше дълго време, а когато отваряше по някакъв повод, някой (секретарката на кмета, библиотекарката или някой друг местен), играеше ролята на гид, като се даваха като проверени данни местни предания, които до голяма степен се различават от официалните данни. Не зная в момента дали работи или се отваря от време на време, както до неотдавна, но нямам голямо доверие в нещата които казват "музейните работници" там.

[pehotinec]

Хубаво казваш, че от музея знаят потеклото на съселяните си. Нищо не казвам за музейните работници, нито за местните предания, още повече
, че не съм историк. Но ето например преди 35 - 36 години записани сведения от човек, напоследък той отново разказва същите истории, но в много променен вид. А ако питаме след време децата му и внуците му? Какво ли пък те ще разкажат? Колкото повече време минава, толкова повече нещата стават проблемни. Все едно аз да разказвам, това което съм чул от дядовци и баби - вярно родени в края на 19в., което пък те са чули от своите дядовци и баби живели през турско. Нишката е жива, но е изтъняла.... Променя се мирогледът, влияние оказват готовите сюжети, типови персонажи от литературата, дори и от киното и пр., а и записвачът вече не е същият. Затова Балчо Нейков, който е почти съвременник на събитията, заслужава повече доверие, поне за това, което се отнася за неговото си време. За някакви по - стари събития, не знам.

[Siromahof]

Koгато бях ученик имаше едно момче, което твърдеше че е потомък на Ст. Карджовият род. Беше доста буен. Излиза че е бил потомък може би на самият Момчил воевода и Бимбеловци или , ако приемем че е от рода на Узуна : на други славни българи.

[pehotinec]

Балчо Нейков е роден през 1839 г., роднина и другар на Стефан Караджа - роден през 1840 г. Освен своите впечатления е събирал сведения от много места - от Тодор Димов Търнен/баща на Стефан Караджа/, който препредава и разкази от Дафна Стоянова Маринчовица/баба на Стефан Караджа по майчина линия/, която пък предава спомени на своя дядо Пейчо Вълков Шейтана. На места авторът отбелязва, че посочените сведения са потвърдени от други лица. Разказите на Тодор Димов са потвърдени от свещеника на Къзъклисе - Стоян Попов. Добросъвестно са записани имената и на други лица дали сведения - Стойо Дерменджи от село Потур, поп Васил от Факия, Христо Хадживелков от Потур и др. Записва редица местни предания и спомени, открива надгробните паметници на Бинбеловци, които свидетелстват за съществуването на описаните събития. Тръгва по пътя на четата на Х.Димитър и Стефан Караджа и установява точното място на сражението и залавянето на Стефан Караджа в Канлъдере. Пръв той в 1884 г. поставя там дървен кръст, както и на други места, където днес има паметници от камък.
Има някои неточности и грешки. В някои от съобщените факти има примес от легендарни елементи. Бунтът на Индже войвода е 7 години преди годината , която е записана в османотурските документи. Версията за смъртта на Индже в 1813г., се опровергава от документи в румънските архиви, които ни сочат, че в 1806 г. той се прехвърля в Молдавия, в гвардията на молдавските князе и е загинал в сражение с турците при гр. Скулени, на река Прут на 17 юни 1821г.
След време акад. Александър Теодоров - Балан споделя пред Петко Росен :" През 1889 г. аз бях млад гимназиален учител в София. Яви се при мене един въздребен човечец - човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл. Плах и тих като видение. Направи ми силно впечатление със своята скромност и блогонравие. Поднесе ми един доста големичък ръкопис с молба да съдействам за издаването му.....Задържах ръкописа, прочетох го. Просто бях зашеметен от данните , така подкупно и проводушно изложени. Министерството ми възложи да дам мнението си писмено....Мнението ми с малки уговорки...беше благоприятно." Въпреки, че записките са откупени от Министерството на просвещението, трудът остава в архива на министерството, без да се предприеме нищо за издаването му, нито пък авторът не успява да предприеме нещо за издаването. "Какво е станало по - нататък - отбелязва П. Росен - нищично не се знаеше. Потънал в неизвестност навярно и за самия автор. А през последните 10 - 15 години, ние тракийските книжовници, какво ли не направихме да го издирим....Изчезнал беше и авторът им Балчо Нейков...."
Последните години от живота си Балчо Нейков прекарва в крайна бедност в Илиенския манастир край София, където през 1917г. умира напълно забравен. Книгата му излиза цялостно издадена 96 г. след написването и.

[Siromahof]

Pehotinec благодаря за сведенията. Обаче не разбрах: въпросният ръкопис има ли го или не и е изчезнал ?

[pehotinec]

А. Страшимиров, П.Росен и други техни съмишленици предприемат упорити издирвания на загубения ръкопис, който в 1934 г. се увенчават с успех. Има основание да се смята, че до 1934 г. ръкописът е бил на разположение на К.Петканов във връзка с написването на романите му "Индже войвода - кърджалия и народен закрилник" - 1935 и "Преселници" - 1937 и че той е бил взет по административен път от него и предаден на П.Росен в 1936 г. цялостно, с двете негови части и рецензията на Ал. Теодоров - Балан, в Народната библиотека - София, където се съхранява и до днес.
Дълги години трудът на Б. Нейков е бил известен единствено чрез обстойния преразказ на първата част, направен от Ал. Теодоров - Балан в неговата студия "Исторически материали". Втората остава напълно неизвестна за 1975 г., до отпечатването на труда на Н. Ферманджиев "Родови хроники", който съобщава за нея.
През 1982 - 1983 г. в алманах "Море" - орган на дружеството на писателите в Бургас бе осъществено цялостно публикуване на първата част по оригинала./ В същия този алманах, но 83 - 84 г. бе публикуван и забележителният труд на Драгомир Петров за поп Мартин , Вълчан войвода и иманярските легенди - "Превъплъщениета на вълка - пазител" , издаден и в книгата му с есеистика - посмъртно в 2001г. /
Томът издаден през 1985 г.от издателство "Български писател" е първа цялостна публикация на двете части на труда на Б. Нейков, осъществена въз основа на оригиналния ръкописен екземпляр.