Първите три точки от изброените по-горе, дори и да са верни (за което аз имам сериозни уговорки, но да се абстрахираме за момент от тях) не виждам по какъв начин подкрепят и въобще каква е връзката им с тезата "Завоюване на Европа". Специално тези три точки са вътрешни характеристики на държавата - по какъв начин се "завладява" чрез тях Европа не мога да си представя.
Относно четвъртата точка, която единствено може да се разглежда донякъде като "замисъл" и концепция най-общо, то е за мен е очевиден идеологическия характер на лозунга "Власт на пролетариата". Реалните развития показват достатъчно добре, че Сталин и въобще СССР никак не ги интересува пролетариата, че даже и не се свенят да го подтискат с танкове когато не се води по свирката от Москва. Идеологическият лозунг е обаче добър предлог за прокарването на собствената политика, която ако се вгледаме в същността и е именно имперска. Което именно е и тезата в тази дискусия.
Разбира се, казаното по-горе в никакъв случай не пречи на Сталин да е вярвал донякъде в идеологията като продукт на същата тази идеология. Преплитането на идеологически наложен и личностен светоглед е струва ми се доволно трудна тема и за истински психолог. Но тук опираме до мотивацията за действията на Сталин, която може и да е идеологическа, може и да е практична (аз съм линно за второто), но същината на действията му като ръководещ СССР си е именно имперска.
Относно четвъртата точка, която единствено може да се разглежда донякъде като "замисъл" и концепция най-общо, то е за мен е очевиден идеологическия характер на лозунга "Власт на пролетариата". Реалните развития показват достатъчно добре, че Сталин и въобще СССР никак не ги интересува пролетариата, че даже и не се свенят да го подтискат с танкове когато не се води по свирката от Москва. Идеологическият лозунг е обаче добър предлог за прокарването на собствената политика, която ако се вгледаме в същността и е именно имперска. Което именно е и тезата в тази дискусия.
Разбира се, казаното по-горе в никакъв случай не пречи на Сталин да е вярвал донякъде в идеологията като продукт на същата тази идеология. Преплитането на идеологически наложен и личностен светоглед е струва ми се доволно трудна тема и за истински психолог. Но тук опираме до мотивацията за действията на Сталин, която може и да е идеологическа, може и да е практична (аз съм линно за второто), но същината на действията му като ръководещ СССР си е именно имперска.
Comment