Като цяло тази тема не знаех къде да я дяна, тъй като фалшивия американски героизъм не се ограничава само до ВСВ. Но се сетих за примери само оттогава. Ако някой ме подсети и за други исторически моменти, ще съм му благодарен.
И тъй. През цялата ВСВ има много случай, които са провъзгласени за героични подвизи и за велики дела. Остава открит обаче въпросът какво разбират американците под героизъм. Тъй като, от примерите, които давам, ясно се вижда, че на тези хора нещо представите им куцат.
1. През 1960 един от основните фактори, които карат избирателите да симпатизират на Кенеди в кампанията му за президент, е проявеният от него героизъм през войната. За тези, които не знаят, ще поясня. През ВСВ Кенеди е член на екипажа на един торпеден катер, който бива блъснат от японски крайцер. Оцелелите от екипажа се спасяват на едно островче. Преди време гледах един стар брой на National Geographic, в който имаше статия по въпроса. Та там имаше снимки на местни жители, вече на преклонна възраст, снимани с автора на статията и облечени в просто трогателни червени тениски с надпис "I rescued J. F. Kennedy", или "Аз спасих Кенеди." Е та голям героизъм... да не забележиш крайцер.
2. На 18.04.1942 16 В-25 излитат от палубата на USS Hornet с цел Япония. Никой от самолетите не се завръща, а и не всички от екипажите се добират до Китай или Русия. Материалните загуби за японците не са ясни, но имайки предвид броя на бомбардировачите, те няма как да са нанесли големи щети. Американците, въпреки това, претендират за "огромен психологически ефект." Тоест, резултатите са спорни. И въпреки това Дж. Дулитъл, водача на бомбардировачите е посрещнат с лаври, а това, което е направил, безпримерен героизъм. Добре, това ли е героизъм, да проведеш една безсмислена операция, чийто единствен резултат е загубата на екипажите? Това се случва и през битката за Мидуей, когато всичките бомбардировачи излитат, знаейки, че няма да се завърнат. Но поне битката е спечелена...
3. Ами за безбройните американски асове, свалили по двайсетина самолета, обявени за герои? Немците се скъсаха да ги плюят, надписвали си победи и пр. А има ли доказателства за въздушните победи на американците? Особено на тези, летели над Германия да ескортират бомбардировачи. Защото там по един немски изтребител се стреля от около десетина самолета. И ако този изтребител падне, всеки картечар от "Летяща крепост" или пилот на изтребител, стрелял по германеца, си приписва по една победа на сметката. А и численото превъзходство на американците във въздуха през 1944 е било смазващо, тъй че не е чак такова геройство да свалиш някой немец.
4. Или пък за Плаж Омаха. Там е имало две вълни. Оцелелите от първата се притискат до подножията на бункерите и не мърдат. А втората вълна очаква, че първата вече ще е превзела плажа. Тоест и за тях настава клане. В един момент на германците им свършват патроните. Та героизма на първата вълна се състои в това да си спасява кожата, а на втората - да избива германците, останали без патрони. Мда.
Може по-късно да се сетя и за още примери. Очаквам коментари.
Да му се не види къде я сложих тая тема... Някой да знае как да я преместя?
И тъй. През цялата ВСВ има много случай, които са провъзгласени за героични подвизи и за велики дела. Остава открит обаче въпросът какво разбират американците под героизъм. Тъй като, от примерите, които давам, ясно се вижда, че на тези хора нещо представите им куцат.
1. През 1960 един от основните фактори, които карат избирателите да симпатизират на Кенеди в кампанията му за президент, е проявеният от него героизъм през войната. За тези, които не знаят, ще поясня. През ВСВ Кенеди е член на екипажа на един торпеден катер, който бива блъснат от японски крайцер. Оцелелите от екипажа се спасяват на едно островче. Преди време гледах един стар брой на National Geographic, в който имаше статия по въпроса. Та там имаше снимки на местни жители, вече на преклонна възраст, снимани с автора на статията и облечени в просто трогателни червени тениски с надпис "I rescued J. F. Kennedy", или "Аз спасих Кенеди." Е та голям героизъм... да не забележиш крайцер.
2. На 18.04.1942 16 В-25 излитат от палубата на USS Hornet с цел Япония. Никой от самолетите не се завръща, а и не всички от екипажите се добират до Китай или Русия. Материалните загуби за японците не са ясни, но имайки предвид броя на бомбардировачите, те няма как да са нанесли големи щети. Американците, въпреки това, претендират за "огромен психологически ефект." Тоест, резултатите са спорни. И въпреки това Дж. Дулитъл, водача на бомбардировачите е посрещнат с лаври, а това, което е направил, безпримерен героизъм. Добре, това ли е героизъм, да проведеш една безсмислена операция, чийто единствен резултат е загубата на екипажите? Това се случва и през битката за Мидуей, когато всичките бомбардировачи излитат, знаейки, че няма да се завърнат. Но поне битката е спечелена...
3. Ами за безбройните американски асове, свалили по двайсетина самолета, обявени за герои? Немците се скъсаха да ги плюят, надписвали си победи и пр. А има ли доказателства за въздушните победи на американците? Особено на тези, летели над Германия да ескортират бомбардировачи. Защото там по един немски изтребител се стреля от около десетина самолета. И ако този изтребител падне, всеки картечар от "Летяща крепост" или пилот на изтребител, стрелял по германеца, си приписва по една победа на сметката. А и численото превъзходство на американците във въздуха през 1944 е било смазващо, тъй че не е чак такова геройство да свалиш някой немец.
4. Или пък за Плаж Омаха. Там е имало две вълни. Оцелелите от първата се притискат до подножията на бункерите и не мърдат. А втората вълна очаква, че първата вече ще е превзела плажа. Тоест и за тях настава клане. В един момент на германците им свършват патроните. Та героизма на първата вълна се състои в това да си спасява кожата, а на втората - да избива германците, останали без патрони. Мда.
Може по-късно да се сетя и за още примери. Очаквам коментари.
Да му се не види къде я сложих тая тема... Някой да знае как да я преместя?
Comment