Ето и един бърз превод.
====
Оцелелите от атомната бомбардировка на Хирошима не са наясно, че дъжда и облъчването също могат да бъдат смъсртоносни. Затова американските генерали настояват да бъде хвърлена втората бомба. Само защото машината изразходва горивото, става ясно, че Нагазаки ще бъде разрушен, а не Кокура.
В този момент Акихиро Такахаши идва в съзнание. Неговото училище се е намирало на 1,4 км от Епицентъра. 14-годишният младеж се озовава на около 10 метра от мястото където току що се е намирал. Той се погледнал: неговите дрехи висяли на парцали. Главата и гърба му, на ръцете и краката му са били толкова обгорени, че кожата му е била разкъсана на ивици.
Младежът, в шок, бродел в посока Запад, където някъде си трябваше да бъде къщата на неговите родители. Някой го извикава – един приятел. Двата олюлявайки се продължават нататък. Целите обгорени. Топлината е била непоносима. Двамата младежи с трудност се предвижвали покрай черните изгорели хора. Една майка държала нейното окървавено бебе в ръцете си. Тя повече не можела да види дете си, тъй като нейните очни ябълки висяли от гнездата си. Акихиро Такахаши продължил спъвайки се. По някое време приятелят му изчезнал. Той всъщност достигнал реката, завлякал се до един оцелял мост и потопил измъченото си тяло във водата. Топлината била непоносима.
Никога преди това не е било извършвано толкова масово убийство на хора. Хиляди са си отишли в секундата на експлозията. Един човек, който е бил клекнал на стълбите пред една банка, изгорял в топлината толкова бързо и цялостно, че от него останало само една черна сянка на камъните. Мъчителен бил краят за много, които оцелели след първата секунда. Безброй обгорени се влачели в прашния въздух, техните дрехи , кожата им почерняла. Други са се намирали във вътрешността на техните къщи и са изгорели живи.
Непоносима жажда измъчвала хората. Обезумели от жажда и отчаяние те са се хвърляли в реката, в цистерни, в плувният басейн на университета. Когато водата от топлината завряла, за много ...това била причина за смъртта.
Мълчаливи, обгорени фигури като черни духове
Някои оцелели разказвали после, че много мъже и жени, стари и млади, са викали майките си по време на бедствието. Други разказват колко шокиращо и нечовешки тиха би трябвало да бъде описваната жертва: мълчаливи, обгорени фигури, които като черни духове изплували между къщите.
Всъщност страданието е толкова силно, за починалите, че много са изпаднали в необичайно умствено състояние на треска: От една страна някои са регистрирали с кристална яснота някои детайли, от друга почти никакви ясни спомени, освен
Никой не можел да организира помощ. В центъра на града са се издигали само слепените ребра на три бетонни сгради сред пустинята от развалини. Над две трети от всички сгради са разрушени, сред които префектурата, градскта управа, армейското командване. 42 от 45 от съществуващите болници не съществували повече, три четвърти от пожарникарите са мъртви или изчезнали.
Оцелелите са се събирали в малки групи. Често са разпознавали обгорелите членове на семйството само по гласа. Тези които все още са можели да се движат, са се влачили към реката, в която човешки и конски ??? Се срещали, за да търсят облегчение и защита от пламъците и жаждата.
Или са се предвижвали с трудност извън Хирошима.
Банковият служител Акико Такакура избягал от вихрушка от пламъци. Телата на мъртвите и тежкоранените започнали от топлината да горят – пламъците тръгвали постоянно от върха на пръстите. Ставите се изкривявали и от тях протичало сива течност от телата.
След 20 минути започнал черният дъжд
20 минути след експлозията върху Хирошима паднал внезапно черен дъжд. Това били големи, тежки, тъмноцветени капки, които при съприкосновение с кожата предизвиквали болка и които моментално охладили въздуха. Това били водни капки от кондензираната атомна гъба, омесена с радиоактивни боклуци.
Акико се опитал с отворенат си уста да улови капките – толкова нетърпима била жаждата. Той е спасен
След като Акихиро Такахаши, ученикът, се охладил в реката, продължил да броди сред опустошения град. Срещнал друг свой съученик. Неговите стъпала били толкова обгорени, че се виждало червено месо. Той не можел повече да върви. Акихиро останал до него, поставил го на ръце и колене. След това подпирал ранения , докато направи единствена стъпка на пети. След това продължил пълзейки.
По някое време Акихиро забелязал неговите чио и леля. Възрастните повели детето нататък. Младежът бил спасен.
Следобед. Миризмата на горено и гнило се носела над града. В течение на няколко часа в отворените рани на оцелелите са се загнездели червеи. Черни мухи са се събирали в гъсти облаци над Хирошима.
Никой не е могъл да избегне светкавицата
Оцелели? Никой не е могъл да избегне светкавицата на Хирошима, дори до този момент да е имало предупреждение. Думата “Радиактивност” не се е харесала на екипажа на бомбардировача по време на инструктажа. А в Хирошимачасове след експлозията никой не знае с какво се е сблъскал града. Никакво предупреждение, че топлината, ударната вълна и пожарите са единствените, застрашаващи живота. Радиоактивното лъчение разрушава клетките на тялото. Едва няколко дена след експлозията почиват първите хора от лъчева болет. Те кървят през устата и кожата, техните рани не заздравявали, косата им окапвала. Лилави петна се появявали на кожата, те отслабвали все повече и накрая умирали.
Една седмица по-късно американските експерти оценили, че нападението над Хирошима е отнело живота на 78150 души. Основание за тяхната оценка: толкова купони за хранителни стоки не са получени в града. В това число не са включени хората, които са били в командировка в града, както и войниците, разположени там ( от 8000 умират 5000). А също и жертвите на лъчението. До края на 1945 атомната бомба отнема живота на 140000, по по-късна оценка на японските и западни медици.
От града никой не отговаря
Японското правителство има малко време за реакция. Часове след експлозията, в главната квартира в Токио са постъпили съобщения от военните постове в околността на Хирошима: доклади за мощна експлозия, пожари и облаци от пушек. От самият град нямало съобщения. По това време Токио било атакувано от бомбардировачи и офицерите, които трябвало да пътуват за Хирошима са останали блокирани в бомбоубежищата. Едва в Четвъртък, на 7 Август, в 0.15 часа, японското правителство е научило подробностите – при това врага ги информира.
В този момент президента Труман държи реч по радиото, в която информира за атомната бомба:”Силата, от която Слънцето получава своята мощ, е била освободена и използвана във войната в Далечния изток.” След това американският президент настоял за безусловна капитулация на японците и се обърнал към тях: “Ако не приемете нашите условия, можете да очаквате дъжд от разрушения, какъвто още никой на Земята не е виждал.”
====
Оцелелите от атомната бомбардировка на Хирошима не са наясно, че дъжда и облъчването също могат да бъдат смъсртоносни. Затова американските генерали настояват да бъде хвърлена втората бомба. Само защото машината изразходва горивото, става ясно, че Нагазаки ще бъде разрушен, а не Кокура.
В този момент Акихиро Такахаши идва в съзнание. Неговото училище се е намирало на 1,4 км от Епицентъра. 14-годишният младеж се озовава на около 10 метра от мястото където току що се е намирал. Той се погледнал: неговите дрехи висяли на парцали. Главата и гърба му, на ръцете и краката му са били толкова обгорени, че кожата му е била разкъсана на ивици.
Младежът, в шок, бродел в посока Запад, където някъде си трябваше да бъде къщата на неговите родители. Някой го извикава – един приятел. Двата олюлявайки се продължават нататък. Целите обгорени. Топлината е била непоносима. Двамата младежи с трудност се предвижвали покрай черните изгорели хора. Една майка държала нейното окървавено бебе в ръцете си. Тя повече не можела да види дете си, тъй като нейните очни ябълки висяли от гнездата си. Акихиро Такахаши продължил спъвайки се. По някое време приятелят му изчезнал. Той всъщност достигнал реката, завлякал се до един оцелял мост и потопил измъченото си тяло във водата. Топлината била непоносима.
Никога преди това не е било извършвано толкова масово убийство на хора. Хиляди са си отишли в секундата на експлозията. Един човек, който е бил клекнал на стълбите пред една банка, изгорял в топлината толкова бързо и цялостно, че от него останало само една черна сянка на камъните. Мъчителен бил краят за много, които оцелели след първата секунда. Безброй обгорени се влачели в прашния въздух, техните дрехи , кожата им почерняла. Други са се намирали във вътрешността на техните къщи и са изгорели живи.
Непоносима жажда измъчвала хората. Обезумели от жажда и отчаяние те са се хвърляли в реката, в цистерни, в плувният басейн на университета. Когато водата от топлината завряла, за много ...това била причина за смъртта.
Мълчаливи, обгорени фигури като черни духове
Някои оцелели разказвали после, че много мъже и жени, стари и млади, са викали майките си по време на бедствието. Други разказват колко шокиращо и нечовешки тиха би трябвало да бъде описваната жертва: мълчаливи, обгорени фигури, които като черни духове изплували между къщите.
Всъщност страданието е толкова силно, за починалите, че много са изпаднали в необичайно умствено състояние на треска: От една страна някои са регистрирали с кристална яснота някои детайли, от друга почти никакви ясни спомени, освен
Никой не можел да организира помощ. В центъра на града са се издигали само слепените ребра на три бетонни сгради сред пустинята от развалини. Над две трети от всички сгради са разрушени, сред които префектурата, градскта управа, армейското командване. 42 от 45 от съществуващите болници не съществували повече, три четвърти от пожарникарите са мъртви или изчезнали.
Оцелелите са се събирали в малки групи. Често са разпознавали обгорелите членове на семйството само по гласа. Тези които все още са можели да се движат, са се влачили към реката, в която човешки и конски ??? Се срещали, за да търсят облегчение и защита от пламъците и жаждата.
Или са се предвижвали с трудност извън Хирошима.
Банковият служител Акико Такакура избягал от вихрушка от пламъци. Телата на мъртвите и тежкоранените започнали от топлината да горят – пламъците тръгвали постоянно от върха на пръстите. Ставите се изкривявали и от тях протичало сива течност от телата.
След 20 минути започнал черният дъжд
20 минути след експлозията върху Хирошима паднал внезапно черен дъжд. Това били големи, тежки, тъмноцветени капки, които при съприкосновение с кожата предизвиквали болка и които моментално охладили въздуха. Това били водни капки от кондензираната атомна гъба, омесена с радиоактивни боклуци.
Акико се опитал с отворенат си уста да улови капките – толкова нетърпима била жаждата. Той е спасен
След като Акихиро Такахаши, ученикът, се охладил в реката, продължил да броди сред опустошения град. Срещнал друг свой съученик. Неговите стъпала били толкова обгорени, че се виждало червено месо. Той не можел повече да върви. Акихиро останал до него, поставил го на ръце и колене. След това подпирал ранения , докато направи единствена стъпка на пети. След това продължил пълзейки.
По някое време Акихиро забелязал неговите чио и леля. Възрастните повели детето нататък. Младежът бил спасен.
Следобед. Миризмата на горено и гнило се носела над града. В течение на няколко часа в отворените рани на оцелелите са се загнездели червеи. Черни мухи са се събирали в гъсти облаци над Хирошима.
Никой не е могъл да избегне светкавицата
Оцелели? Никой не е могъл да избегне светкавицата на Хирошима, дори до този момент да е имало предупреждение. Думата “Радиактивност” не се е харесала на екипажа на бомбардировача по време на инструктажа. А в Хирошимачасове след експлозията никой не знае с какво се е сблъскал града. Никакво предупреждение, че топлината, ударната вълна и пожарите са единствените, застрашаващи живота. Радиоактивното лъчение разрушава клетките на тялото. Едва няколко дена след експлозията почиват първите хора от лъчева болет. Те кървят през устата и кожата, техните рани не заздравявали, косата им окапвала. Лилави петна се появявали на кожата, те отслабвали все повече и накрая умирали.
Една седмица по-късно американските експерти оценили, че нападението над Хирошима е отнело живота на 78150 души. Основание за тяхната оценка: толкова купони за хранителни стоки не са получени в града. В това число не са включени хората, които са били в командировка в града, както и войниците, разположени там ( от 8000 умират 5000). А също и жертвите на лъчението. До края на 1945 атомната бомба отнема живота на 140000, по по-късна оценка на японските и западни медици.
От града никой не отговаря
Японското правителство има малко време за реакция. Часове след експлозията, в главната квартира в Токио са постъпили съобщения от военните постове в околността на Хирошима: доклади за мощна експлозия, пожари и облаци от пушек. От самият град нямало съобщения. По това време Токио било атакувано от бомбардировачи и офицерите, които трябвало да пътуват за Хирошима са останали блокирани в бомбоубежищата. Едва в Четвъртък, на 7 Август, в 0.15 часа, японското правителство е научило подробностите – при това врага ги информира.
В този момент президента Труман държи реч по радиото, в която информира за атомната бомба:”Силата, от която Слънцето получава своята мощ, е била освободена и използвана във войната в Далечния изток.” След това американският президент настоял за безусловна капитулация на японците и се обърнал към тях: “Ако не приемете нашите условия, можете да очаквате дъжд от разрушения, какъвто още никой на Земята не е виждал.”
))
.
Comment