Империал, ще се съглася с теб за две неща: наистина май не сме посветили на този въпрос самостоятелна тема, каквато може би заслужава; проблемът в неговата цялост определено е сложен. Но в конкретния случай нещата мисля са достатъчно ясни и изяснени в темата.
Тъй като вече написах, че отговорът на въпроса на Tofo е положителен, според мен, то ще поясня какво имам предвид допълнително. В конкретния случай може да се говори поне по два начина за "боеспособността" на упоменатите танкове - общо и абстрактно (т.е. само като бойна техника без връзка с конкретиката на някаква армия, но според някаква доктрина и общи условия на война) и в рамките на някакъв конкретен контекст. В първия случай "боеспособността" се свежда до някакво съответствие между техническите и тактически параметри и изискванията на доктрината. Във втория случай нещата са по-сложни. Ще допълня отговора си като го разделя на две, съответно според двата варианта на отговор.
1. Тези машини (БТ, Т-26) са ограничено боеспособни, дотолкова, доколкото тактическите им характеристики към 1941 г. не отговарят на изискванията към един основен боен танк (т.е. линеен танк в танков полк на танкова дивизия) и са годни по-скоро за спомагателни роли, като охранителна дейност и разузнаване.
Във вермахта (както и в РККА) обаче въпреки всичко се използват машини, за които поначало е ясно (и това се осъзнава), че не са адекватни или не са напълно адекватни на изискванията в споменатия смисъл. Това се прави като заместител поради недостига на нови и съобразени с изискванията машини, т.е. като ерзац-мярка, иначе казано - "от няма накъде".
Погледнато от тази гледна точка и без връзка с конкретна армия тези машини имат ограничена бойна ценност. Причините за това са недостатъчната им защитеност и недостатъчната им огнева мощ, както и относително малкия им ресурс и далеч не на последно място - неадекватност на компоновката на бойното отделение (и съответно - на количеството екипаж и разпределението на функциите) спрямо организационните изисквания (иначе казано - липса на отделен член на екипажа - командир, нещо необходимо ако машината ще се използва и като командирска - съответно във взводове, роти, батальони и полкове).
2. Както отбелязах, този смисъл е малко по-сложен, защото изисква да се разгледат и обсъдят повече фактори. В този случай няма да обсъждаме пригодността по първата точка (там нещата са ясни) и боеспособността вече се определя от следните неща:
- адекватност на подготовката на танковите екипажи, иначе казано, доколко реалните екипажи умеят да използват тези танкове в бойна обстановка;
- адекватност на бойната организация на различни нива, т.е. доколко организационната структура на бойните единици успява да осигури нужния комплекс от условия, за да могат бойните машини да проявят качествата си. В този смисъл трябва да се гледат подразделенията, частите и съединенията, които експлоатират тези машини и тяхната организационна структура - доколко има пехота, доколко тя е моторизирана (може да действа заедно с танковете), същото трябва да се обсъди за инженерния персонал и артилерията (огневите средства).
- адекватност на не бойната организация, т.е. доколко съответните съединения разполагат с логистична и техническа поддръжка, иначе казано - независимо колко ефективни са бойните машини по смисъла на точка едно и съответно, адекватна бойната организация и подготовката на екипажите, ако не може да им се осигури снабдяване с гориво и боеприпаси и адекватна техническа поддръжка, бойната им ефективност ще падне бързо до нулата.
- Реално техническо състояние на машинния парк.
Към тези четири фактора следва да се прибавят още два, които са външни, но също оказват решаващо влияние. Общата оперативна способност да се извършва снабдяване на войските и адекватност на командването. Без първото колкото и съвършено да е организирана в логистично отношение дадена единица, тя няма да може да се снабдява адекватно. Без второто няма да могат да се реализира на оперативно ниво тактическата ефективност на единиците.
С оглед на това уточнение ще отговора, че в РККА по отношение на танковете БТ и Т-26 нещата стоят зле във всеки един от отбелязаните аспекти. Донякъде може да се приеме, че в някаква степен екипажите са що-годе добре подготвени и че при повечето машини техническото им състояние позволява да се използват в бойна обстановка.
Надявам се, че с това уточнение отговорът им е по-ясен.
Тъй като вече написах, че отговорът на въпроса на Tofo е положителен, според мен, то ще поясня какво имам предвид допълнително. В конкретния случай може да се говори поне по два начина за "боеспособността" на упоменатите танкове - общо и абстрактно (т.е. само като бойна техника без връзка с конкретиката на някаква армия, но според някаква доктрина и общи условия на война) и в рамките на някакъв конкретен контекст. В първия случай "боеспособността" се свежда до някакво съответствие между техническите и тактически параметри и изискванията на доктрината. Във втория случай нещата са по-сложни. Ще допълня отговора си като го разделя на две, съответно според двата варианта на отговор.
1. Тези машини (БТ, Т-26) са ограничено боеспособни, дотолкова, доколкото тактическите им характеристики към 1941 г. не отговарят на изискванията към един основен боен танк (т.е. линеен танк в танков полк на танкова дивизия) и са годни по-скоро за спомагателни роли, като охранителна дейност и разузнаване.
Във вермахта (както и в РККА) обаче въпреки всичко се използват машини, за които поначало е ясно (и това се осъзнава), че не са адекватни или не са напълно адекватни на изискванията в споменатия смисъл. Това се прави като заместител поради недостига на нови и съобразени с изискванията машини, т.е. като ерзац-мярка, иначе казано - "от няма накъде".
Погледнато от тази гледна точка и без връзка с конкретна армия тези машини имат ограничена бойна ценност. Причините за това са недостатъчната им защитеност и недостатъчната им огнева мощ, както и относително малкия им ресурс и далеч не на последно място - неадекватност на компоновката на бойното отделение (и съответно - на количеството екипаж и разпределението на функциите) спрямо организационните изисквания (иначе казано - липса на отделен член на екипажа - командир, нещо необходимо ако машината ще се използва и като командирска - съответно във взводове, роти, батальони и полкове).
2. Както отбелязах, този смисъл е малко по-сложен, защото изисква да се разгледат и обсъдят повече фактори. В този случай няма да обсъждаме пригодността по първата точка (там нещата са ясни) и боеспособността вече се определя от следните неща:
- адекватност на подготовката на танковите екипажи, иначе казано, доколко реалните екипажи умеят да използват тези танкове в бойна обстановка;
- адекватност на бойната организация на различни нива, т.е. доколко организационната структура на бойните единици успява да осигури нужния комплекс от условия, за да могат бойните машини да проявят качествата си. В този смисъл трябва да се гледат подразделенията, частите и съединенията, които експлоатират тези машини и тяхната организационна структура - доколко има пехота, доколко тя е моторизирана (може да действа заедно с танковете), същото трябва да се обсъди за инженерния персонал и артилерията (огневите средства).
- адекватност на не бойната организация, т.е. доколко съответните съединения разполагат с логистична и техническа поддръжка, иначе казано - независимо колко ефективни са бойните машини по смисъла на точка едно и съответно, адекватна бойната организация и подготовката на екипажите, ако не може да им се осигури снабдяване с гориво и боеприпаси и адекватна техническа поддръжка, бойната им ефективност ще падне бързо до нулата.
- Реално техническо състояние на машинния парк.
Към тези четири фактора следва да се прибавят още два, които са външни, но също оказват решаващо влияние. Общата оперативна способност да се извършва снабдяване на войските и адекватност на командването. Без първото колкото и съвършено да е организирана в логистично отношение дадена единица, тя няма да може да се снабдява адекватно. Без второто няма да могат да се реализира на оперативно ниво тактическата ефективност на единиците.
С оглед на това уточнение ще отговора, че в РККА по отношение на танковете БТ и Т-26 нещата стоят зле във всеки един от отбелязаните аспекти. Донякъде може да се приеме, че в някаква степен екипажите са що-годе добре подготвени и че при повечето машини техническото им състояние позволява да се използват в бойна обстановка.
Надявам се, че с това уточнение отговорът им е по-ясен.
Comment