Каталаните

[Кухулин]

[Guy de Mont Ferrand]

В ГИБИ става въпрос за същото издание - предвид информираността на Кантакузин, близките му взаимоотношения с каталаните и използването на собствения им етноним (във формата "кателани") в неговата "История" можем да допуснем, че наемниците във войската на Стефан Дечански по-вероятно не са били каталани.

[Кухулин]

Това е логично заключение, да. Обаче ако някой има желание да го намести в историографията, не е зле да се помисли какви са били тези 300 господа. Извори явно има достатъчно, оттам нататък трябва да се копа

[Guy de Mont Ferrand]

Това е логично заключение, да. Обаче ако някой има желание да го намести в историографията, не е зле да се помисли какви са били тези 300 господа. Извори явно има достатъчно, оттам нататък трябва да се копа

Копане му е майката

[Guy de Mont Ferrand]

Мисля, че би могло да се допусне (напр. предвид големия посочен брой на наемниците), че става въпрос за истинска кондотиерска дружина "на плата" при сърбите при Велбъжд

Само че за "копането" си трябват и субсидии, няма как иначе

[Guy de Mont Ferrand]

Чисто информативно - вече имам някаква хипотеза за възникването на враждебността между Генуа и каталаните. Изглежда, първопричината трябва да се търси преди всичко във връзките на арагонския кралски двор с династията Хохенщауфен и по-точно в брака на дъщерята на последния император Манфред Констанс с крал Пере III. По този начин арагонците се превръщат в поддръжници на гибелинската кауза на Ботуша, а пък Генуа от своя страна е една от най-стабилните гвелфски крепости. Отделно е конкуренцията по море, която допълнително увеличава напрежението.

[Guy de Mont Ferrand]

Едно малко образователно каталанско филмче: http://www.youtube.com/watch?v=FJCQJ7RGcNY

[Guy de Mont Ferrand]

В крайна сметка, след като порових известно време, някак си не ми се вярва горното сведение да е вярно. На първо място, изключително странно е, че големият медиевист Сетън, един от най-добрите трудове на които е посветен на каталаните в Атина, изобщо не споменава нищо по въпроса. Другите познати ми специалисти по тази част от историята - също! Бига е отдалечена на 1000 км по море от Атина, където са основните каталански владения. Дори и Компанията да е владяла някога тази крепост, тя eдва ли би могла да я задържи толкова дълго (от ок. 1306 до 1371 г.) във враждебното византийско обкръжение.

Току що ми попадна сведение, че Бига през 1328 г. е била във византийски ръце То си беше ясно де, ама все пак...

[pnp5q]

За сръбската войска Никифор Григора казва, че кралят имал "силна войска" и 1000 "келти", отъждествявани от учените с испанци и каталани (32).

Намерено у Тома Томов, "Към въпроса за Велбъждската битка", стр.10 (Бележка 32 обаче само изброява изследванията, текстово пояснение има само за испанците, които според М.Динич са служили по-рано на рагузанците.)

[Guy de Mont Ferrand]

Намерено у Тома Томов, "Към въпроса за Велбъждската битка", стр.10 (Бележка 32 обаче само изброява изследванията, текстово пояснение има само за испанците, които според М.Динич са служили по-рано на рагузанците.)

То и сръбското уики същите изследвания ползва

[han asd]

A History of Aragon and Catalonia
H. J. Chaytor

http://libro.uca.edu/chaytor/hac10.htm

Нямам време да го преведа за съжаление но смятам че може да се ползва по темата

[Francis Drake]

Руски сайт ЛАБОРАТОРИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКОЙ РЕКОНСТРУКЦИИ
"ЭДЕЛЬВЕЙС" посветен на Grand Catalan Company със сравнително добра библиотека:

http://edelweiss.jino-net.ru/index.html

От същия сайт интересно описание на "дуел" между алмогавър и френски рицар:

“Однажды случилось, что отряд альмугаваров столкнулся с отрядом французов из конных и пеших; альмугаваров было мало и они бежали в горы, и французы смогли поймать только одного, который не смог уйти. На удивление они не убили его, а доставили к принцу, сообщив, что это и есть пойманный ими альмугавар. Принц увидел, что пленный был одет лишь сюрко без рубахи, был тощим и обожженным солнцем, с длинными ч¸рными волосами и бородой; он носил простую шапку из кожи, кожаные штаны и сандалии. Принц немало дивился зрелищу и спросил пленного, кто он. Тот ответил, что он один из альмугаваров короля Арагона. Честно говоря, сказал принц, я не знаю, что за добродетели или доблесть может быть в подобных тебе, похоже, что народ твой несчастный, нищий и варварский, если весь он схож с тобой. Действительно, ответствовал альмугавар, я из нелучших, но каков бы ни был, если один из твоих рыцарей, лучший как ему только угодно, выйдет на бой, я готов сразиться с ним, и пусть он будет в полном доспехе и верхом, только верните мне мо¸ копь¸, дротик и нож; если я одолею – меня отпустят безвредно, если же он – предаю свою судьбу на тво¸ усмотрение. И впрямь, ты готов играть по-честному, заметил принц. Вслед за этим некий рыцарь-француз, высокий, молодой и гордый, вызвался и сказал, что он будет биться. «Конечно, - сказал принц. – если таково тво¸ желание. Иди и облачись для боя, и мы посмотрим, на что сей способен». И рыцарь пошел, и вооружился, и приготовил для боя коня; и принц вернул альмугавару его копь¸, и дротик, и нож, и пояс, и его препроводили за пределы лагеря. И все воины высыпали в поле, и принц выехал со своими рыцарями. И рыцарь-поединщик, в доспехах и на коне, поскакал к альмугавару, тв¸рдо неся ланцу, дабы сокрушить его, и альмугавар, когда противник был близко, ускользнул и ударил копь¸м в лошадь на две ладони (глубина раны?) между грудью и плечом, и отскочил в сторону, и удар рыцаря не настиг цель. Лошадь рухнула на землю. Альмугавар вытащил нож, подбежал к лежащему на земле рыцарю и стал расшнуровывать крепление шлема, чтобы перерезать ему горло. Но принц подбежал к ним, и остановил его, и сказал, что спор выигран и он будет отпущен с миром. Альмугавар отпустил рыцаря, и принц пригласил его в свой шат¸р, и одарил со своего плеча, и позволил ему уйти безвредно. Альмугавар возрадовался своей участи, и отправился в Мессину, и явился пред корол¸м, и рассказал ему, как он был захвачен, и что произошло, и как он был отпущен принцем. Когда король узнал о случившемся, он был доволен, и послал за двумя пленными французами, одарил их одеждой и отправил к принцу с посланием, что, за каждого возвращ¸нного пленного он освободит двоих ”.

[Guy de Mont Ferrand]

Похвално, че братушките са се сетили да направят такъв сайт

[Пандора]

Здравейте!

Що се отнася до аланите- те от страх пред каталаните бягат на българска територия (някъде в Тракия), но дори и тук испанците ги намират и ги избиват почти до крак като отмъщение за ролята им в убийството на Роже де Флор. Жалко, тъй като малцината оцелели преминават на българска служба, където доказват качествата си на добри професионални военни; ако бяха повече, щяха да подсилят по-солидно българската армия.

Оригиналът на хрониката на Мунтанер се намира тук


Интересува ме, какво пише /ако пише нещо/ Пахимер за въпросните алани

[Guy de Mont Ferrand]

Интересува ме, какво пише /ако пише нещо/ Пахимер за въпросните алани

По беглите ми спомени пишеше доста подробности, ама трябва да го прехвърлиш, за да видиш какво точно. Въпросната аланска орда всъщност е бивша елитна войска на Ногай, която бяга от гнева на хан Токтай при действително яката междусобна война, която разтърсва Златната орда в самия край на XIII в.