Каталаните

[Guy de Mont Ferrand]

Сега ми попадна сведението, че през 1355 г. папа Инокентий VI пише писма до много сръбски велможи, между които е и Палман, началникът на германските наемници в сръбския двор. Каталани не са споменати, макар и от друга страна писмата да са изпратени 25 години след битката при Велбъжд.

Да се върнем за малко към проблема за идентичността на наемниците на Стефан Дечански в битката при Велбъжд (1330 г.). Сега установих, че Кантакузин познава и ползва и етнонима "германци". При това положение, т.е. използването в "Историята" на "германи" за немците и на "кателани" за каталаните, какви все пак са "алеманите" на Кантакузин и "келтите" на Григора? Може би трябва да ревизирам мнението си, че са просто немскоговорящи наемници... Дали пък в случая при Велбъжд не са французи или пак някакви германци, но от западната част на дн. Германия, а не по-познатите на византийските автори. А може би дори са били фламандци? Италийци във всеки случай не са били, другият вариант, който остава, е Кантакузин да е използвал два синонима на немци: "германи" и "алемани".

[Guy de Mont Ferrand]

Пак ще направя една забележка относно наемниците в сръбската войска при Велбъжд 1330 г. Григора (313) ги нарича "келти", както споменахме и ги описва по следния начин: хиляда конници-келти, които се отличавали с необикновения си ръст, сила, рядка опитност във военното изкуство и били калени в боя. С тях Стефан Дечански (според Григора, аз съм по-склонен да приема, че е бил Стефан Душан, който по това време е все още млад, добре развит физически и способен на такива акции, за разлика от баща си, който е полусляп и надхвърлил 40-те) нападнал елитния отряд на българите, който се сражавал под личното знаме на Михаил III Шишман и го разбил, пленявайки нашия цар и знамето му. Какви нови изводи спрямо изписаното досега си правя аз от описанието на Григора:

1) Келтите са били тежка кавалерия, което значи рицари. Това, заедно със самото название, със сигурност ги определя като западноевропейци, за които през епохата това е стандартния начин на воюване. Но, забележете, това не е стандартния начин за воюване при каталаните. Те са известни в епохата като отлични пехотинци - алмогаварите са най-добрия пример, като изключителни моряци и пирати, но не и с рицарската си кавалерия. Не че примерно на Каталанската компания са й липсвали рицари - но те просто не са били основния тип бойци в нея.

2) Числеността на наемния отряд е била значителна, това означава, като се има предвид, че и "цената" на рицарите (напр. справка в темата за кондотиерите) е била значително по-висока от тази на пехотинците, че сръбският цар е разполагал с големи суми, за да може да си го позволи. Това обаче не е за учудване, тъй като знаем, че през същия период почва усилената разработка на сребърните рудници в дн. Сърбия и Босна - Сребреница и Ново Бърдо са само част от примерите. На това според мен се дължи възхода на Сърбия през 14-15 век. Тя дотогава, а и след това, е една никаква държавица, която има нулево международно значение, Маджария я мачка безмилостно, а войните с България я карат да се задъхва дори и при слаби управници като напр. Михаил II Асен. Десетхилядно градче като Дубровник е готово да започне война снея (визирам пак последния случай). Среброто обаче променя нещата твърде драстично - най-опростенчески казано има пари и за наемници, и за екипиране на собствената армия - тежката сръбска "рицарска" конница, която единствена е похвалена в битката при Анкара срещу Тамерлан.

3) Келтите се отличавали с необикновения си ръст, сила и рядко умение и опитност във войната. Това ме кара да си мисля, че са били германци. Защо? а) Немците като цяло са известни с високия си ръст; б) Немците освен това са известни и със силата си - смейте се, но ще ви дам за пример "Терминатора" Арнолд Шварценегер; в) Умение и опитност - непосредствено преди Велбъжд в земите на Свещената римска империя се водят множество войни - поне повече, отколкото в останалата част от Европа. Така напр. след смъртта на император Хайнрих VII фон Люксембург (1308-1313) се повежда ожесточен и мащабен конфликт между могъщите фамилии на Вителсбах (представена от Лудвиг IV Баварски (1328-1347)) и Хабсбург (херцога на Австрия и Щирия Фридрих Хубави (1289-1330) и неговия брат Леополд), който продължава до 1326 г. и опустошава немалка част от съвр. Германия, Австрия и Чехия. Същевременно Фридрих фон Хабсбург води кръвопролитния конфликт с алпийските кантони, от които в крайна сметка се ражда Швейцария (унията между Ури, Швиц и Унтервалден е сключена през 1291 г., а на 15 ноември 1315 г. 1500 швейцарски пехотинци разбиват напълно в битката при Моргартен 3-4 000-дната рицарска армия, водена от Леополд фон Хабсбург), а Лудвиг Баварски има проблеми с папството в Авиньон и най-вече с италианските си провинции. През 1327-1330 г. Лудвиг води мащабни военни действия в Италия. Така фактически мир в Германия настъпва именно към началото на 1330 г. и не е учудващо, че именно мобилизираните в тези конфликти немски рицари и пехотинци дават началото на първите професионални наемнически армии в Италия - първите кондотиерски компании там са съставени масово от германци. Дори бих казал, че в случая с битката при Велбъжд е по-вероятно отрядът от 1000 човека, които според Григора са всичките или поне предимно тежка кавалерия, да идва не от Италия, а директно от Германия - от Щирия, Австрия или Бохемия през земите на унгарската корона. Вариантът "келтите" да са французи е много по-малко вероятен, тъй като Франция по това време нито е водила войни, нито пък в земите на кралството има мобилизиран такъв голям брой бойци. По същата причина в Италия през този период преобладават немските кондотиери, а по-късно - с избухването на Стогодишната война се появяват много англичани (Джон Хоукууд е най-известният пример), бретонци, малко по-рано пък спрямо тях маджари (поради войните за Неаполското наследство, започнати от Луи (Лайош) I д'Анжу) итн. Изобщо наемниците, особено в такъв голям брой, обикновено се появяват след края на някаква война и това е всеобщо правило за периода на Късното Средновековие (начиная - обичам я тая дума! - от кр. на 13 век). Освен това в аналите на Дубровник, на другите далматински градове или на италианските градове-държави липсва свидетелство за отпътуването или преминаването на значителен брой наемници на сръбска служба към 1330 г. - въпреки че по-назад в темата бе цитиран един сръбски учен, който отбелязва няколко подобни контракта на наемници със сърбите, сключени по това време в Дубровник. Въпросният учен твърди, че Дубровник е използван като пункт за набиране на наемници през 14-15 век и освен това явно защитава "каталанската" хипотеза, но цитираните от него документи съвсем не са достатъчни като доказателство за нея, тъй като в тях в най-добрия случай става въпрос най-много за няколко десетки наемници, а не за 1000 човека. Тоест и да е имало някакви каталани при Велбъжд те са били най-много 20-30 човека.

[Guy de Mont Ferrand]

Ето и как (конника в средата) според мен и известния художник на издателство "Оспри" Ангъс МакБрайд може би са изглеждали воините, които са изиграли решителната роля за разгрома на българската армия при Велбъжд и по този начин са "опропастили" българската кауза в Македония може би и до ден днешен

[Francis Drake]

Ги тези хиляда конници-келти, не може ли да са французи дошли от Неаполитанското кралство? Робер дьо Анжу се противопоставя на Лудвиг Баварски и Ян Люксембургски през 1328 - 1330 г. в Италия, а племеника му Шарл Робер дьо Анжу (Karoly Robert) е крал на Маджарско.
В случая това си е анахронизъм, но доколкото си спомням Ана Комнина нарича "келти" норманите на Гискар и Боемунд, както и ренегатите нормани от армията на Алексий Комнин.

[Guy de Mont Ferrand]

Ги тези хиляда конници-келти, не може ли да са французи дошли от Неаполитанското кралство? Робер дьо Анжу се противопоставя на Лудвиг Баварски и Ян Люксембургски през 1328 - 1330 г. в Италия, а племеника му Шарл Робер дьо Анжу (Karoly Robert) е крал на Маджарско.
В случая това си е анахронизъм, но доколкото си спомням Ана Комнина нарича "келти" норманите на Гискар и Боемунд, както и ренегатите нормани от армията на Алексий Комнин.

Ами според мен Анжуйците в Италия изобщо не разполагат с толкова много рицари, че да ги пускат като наемници, а ако беше "военна помощ" на държавно ниво, изворите щяха да го отбележат. Мисля и, че Ана Комнина е много далечна като пример, трябва нещо по-близко като епоха, в случая има разлика от два века. Обаче, не знам дали не си личи, и аз до известна степен се колебая между французи и немци. По-вероятно при всички случаи ми изглежда да са немци. Друг възможен вариант е това да са наемници, повикани някъде от Франция, за да се бият на страната на Робер Неаполски и към 1330 г. останали без работа. В такъв случай обаче трябва да са оставили следа както в Италия, така и в Далмация, защото там, за щастие, такива събития се документират, а и архивите са се пазели. Такава следа за момента няма, т.е поне на мен не ми е известна. Някой ако може да издири в електронен вариант или пък да снима и качи тук статията на Диниh Шпански наjмници у српской службе, ЗбРВИ (това е Зборник Радова Византоложког института), кн. 6. 1960, 15-28, ще допринесе много и има бира от мене .

[Francis Drake]

Има сведение за френски войски в Италия, сражаващи се за Ян Люксембургски, но през 1333 г. т.е. три години след битката при Велбъжд. В книгата на Фердинанд Грегоровиус "История на Рим през средновековието" има сведение за голяма група немски рицари напуснали армията на Лудвиг Баварски в Италия на 28 октомври 1328 г. Те основали своя "военна република", а след това превзели и град Лука.

... В императорском войске обнаружилась крамола; нижнегерманцы со времени читернской распри не могли успокоиться; яростно требовали они своего жалованья и, не получив его, покинули в числе 800 рейтаров, считая с графами и рыцарями, 28 октября свой лагерь с намерением завладеть Луккой. Когда это не удалось, они заняли позицию на горе Черулио под Монтекнаро. где учредили военную республику под начальством констеблей и капралов, как в глубокой древности банды Одоакра или в позднейшую эпоху Роберт Гвискара. Они вели переговоры С Флоренцией о вступлении на жалованье в службу этого государства, а также и с императором Людовиком Посла его Марко Висконти принудили они остаться у них предводителем; они жгли кругом страну, грабежом которой жили, и вскоре в действительности завладели городом Луккой, который предлагали тому, кто за него дает дороже. Укоренение этой немецкой воинской шайки открывает собой историю чужеземных банд или компаний, бывших в течение более века страшным бичом Италии ...

[Francis Drake]

Това май не е точно по темата, но изненадващо за мен Фердинанд Грегоровиус пише за каталански наемници на служба при Робер дьо Анжу през 1311 г. :

Он предвидел, что император возобновит притязания на Неаполь и произведет попытки к низвержению Анжу с узурпированного трона. Это являлось неизбежным, хотя Генрих не возымел еще этого плана, а напротив, желал договора с Робертом. Король этот провел его маской дружбы. Ведя с ним переговоры о фамильном сватовстве, он в то же время устраивал лигу между Болоньей и городами Тосканы. Уже весной 1311 г. послал он каталанских наемников под предводительством Диего делла Ратта во Флоренцию и в Романью, которой он был папским вице-королем. Здесь из многих местечек изгнал он гибеллинов.

[Guy de Mont Ferrand]

И аз това казвам, свидетелства за немски рицари-наемници на големи групи съм срещал, но за французи такива - чак след началото на Стогодишната война. Между другото тези, споменати от Грегоровиус "нижнегерманцы" (явно руски превод, аз имам английски), може би биха дали обяснение за иначе странните етноними "алемани" и "келти", използвани респективно от Кантакузин и Григора, първият поне знае и ползва етнонима "германи" в своята "История"...А Григора пък изглежда тотално ненаясно с това за какви народи говори, отдалечи ли се малко от Балканите...Той говори за "алеманите, които наричаме още западни галати", за "келти" и "галати" като всички войски на Първия кръстоносен поход (107; в друг случай "западни галати и келти", 106), императрица Ирина (всъщност Аделайд фон Брунсвик, баща й е севрногермански херцог) била "родом от алеманите, които у нас отдавна е прието да се наричат западни галати" (207) SIC!!! Т.е. аз смятам, че е безсмислено да се търси някаква точност у Григора, а твърдението, което срещнах, че "Келтика" била наречена тази част от Испания, която римляните познавали като "Келтиберия" е тота-ално лишено от логика...По-скоро в повечето случаи, но не във всички, с това "келти" Григора изглежда се опитва да обозначи французите. Паралелно с "алемани" говори и за "германи", които във въпросния пасаж са представени като различни от "келтите" и "галатите"; "галати" и "келти" са наречени всички франки в Леванта (104); войската на Роже дьо Флор била набрана в "Долна Иберия и Галатия" (170), а същевременно е съставена от "каталани и алмогавари" (171). Мисля, че хаосът при него е пълен...Кантакузин ми се струва далеч по-пунктуален в това отношение.

[Guy de Mont Ferrand]

Това май не е точно по темата, но изненадващо за мен Фердинанд Грегоровиус пише за каталански наемници на служба при Робер дьо Анжу през 1311 г. :

Странно наистина, при положение, че конфликтът за Сицилия е все още налице.

[Гост]

http://www.rastko.rs/istorija/loza_nemanjica/fajfric-svloza_4_c.html#gl34

Според цитирания източник в битката при Велбъжд през 1330 г., на страната на сърбите са се били 1300 немски наемници, от които 300 конници.

[Guy de Mont Ferrand]

http://www.rastko.rs/istorija/loza_n..._4_c.html#gl34
Според цитирания източник в битката при Велбъжд през 1330 г., на страната на сърбите са се били 1300 немски наемници, от които 300 конници.

Брава, "железен" си, man . Те го и цитатот:

По свему судеžи ова¼ рат ¼е бугарски цар на¼озбиšни¼е схватио па ¼е стога приступио и темеšним припремама. "£ер бугарски цар Михаило, узневши се многим успесима и славом царства, подизаше се на српску државу и жураше се да ¼е покори. А велика ¼е била, дакле, œегова во¼ска, сакупšена од различитих народа, а призвавши ¼ош и немалу помоž Гота, ко¼и су живели с оне стране Дунава, иаше подобно мору ко¼е се таласа." (Григори¼е Цамблак). Бугарски цар Михаило ¼е уна¼мšивао стране плаžенике и то углавном Татаре и £асе (Осете), а добио ¼е помоž и од влашког кнеза £ована Басарабе. Ни Стефан Дечански ни¼е мировао, па ¼е и он доводио на¼амнике углавном Немце и Шпанце и то све саме коœанике. "Зато, посредством Дубровчана, доведе из Итали¼е хиšаду и три стотине Немаца ко¼и су рани¼е служили у ратовима многим итали¼анским кнезовима. Сем тога, дооше му у помоž многи други šуди, извежбани ратници. И тако се краš Стефан Урош припреми за отпор Бугарину" (Мавро Орбин). Истовремено ¼е забранио млетачким трговцима да преко Срби¼е носе оруж¼е или било какву другу робу за Бугарску, под претœом строгих казни. По Мавру Орбину основни разлог за ова¼ предсто¼еžи сукоб био ¼е у томе што ¼е бугарски цар отерао сво¼у жену Ану, Стефанову сестру (Милутинова žерка). "Урош уда сво¼у кžер Неду за Миха¼ла ко¼и се звао царем Бугара. Миха¼ло ¼у ¼е, пошто ¼е с œом имао много деце, одбацио и узео Теодору Палеологу, на¼млау сестру цара Андроника" (Мавро Орбин). Но, то не може никако бити тачно, ¼ер Миха¼ло ¼е Ану отерао ¼ош 1324. године, дакле пет година рани¼е, па ¼е временом та¼ сукоб био изглаен. Основни разлог ¼е био у борби за престиж на Балкану, а непосредни повод аспираци¼е два краšа на Македони¼у.

Щом и Маврубир ме подкрепя за немците, работата става дебела . Но на мен въпреки това все още ми се вижда съмнителна тая работа с идването от Италия. Стандартно е за тия времена да казват, че наемниците идват от Италия, защото това си е престиж, Апенините са страната не само на истинското рафине, както смята Александра Бровкина, но и на висшето военно изкуство, направете си справка с предисторията на двама от най-изтъкнатите късносредновековни пълководци, които при това се падат и адаши - Ян Жижка и Ян(ош) Хунияди. И за двамата се твърди, че ошлайфали кариерата си в Италия, което е било като все едно по-късно да си завършил Уест Пойнт за Америките. Какъв е смисълът обаче сръбските немски рицарски наемници да идват от Италия, когато им е било по-лесно, а, предполагам, и по-евтино да дойдат от Австрия? Както отбелязах по-горе, имало е достатъчно "ратовима" непосредствено преди 1330 г., в които е могло тези рицари да си нащърбят мечовете и в самата Германия, т.е. на север от Алпите.

Като сравним сръбския материал в уикипедия, който отколе беше въведен в темата от Кухулин, ще открием, че и самият сръбски автор, който очевидно е ползвал Динич (чиято статия все пак ще бъде хубаво да се издири), не е сигурен в заключенията на последния и казва, че практически няма никакви доказателства да се твърди, че наемниците са испанци или каталани. Същото обаче важи и за идването им от Италия.

[Guy de Mont Ferrand]

Между другото що се отнася до повода за сръбско-българската война от 1330 г. Никифор Григора твърди същото като Мавро Орбини; следователно може би Орбини е ползвал Григора като източник. А пък въпросната Анна-Неда, която още през 1332 г. е принудена да бяга в Дубровник (явно поради подобряването на отношенията между България и Сърбия с брака на сестрата на Иван Александър Елена със Стефан Душан и общия заговор на Душан и Александър против Дечански и Иван Стефан), се проявява в твърде негативна светлина малко по-късно, ограбвайки търговци на платове (sic!) в новата си родина. Всъщност царицата (освен ако не е била средновековен пра-образ на Лара Крофт) не е имало как сама да ограби "два топа вълнен плат на стойност 120 перпера" от търговеца Гуджо Касичич (Хр. 1978, 231-32), но това го е свършила свитата й или синовете й, които обаче по това време (1333 г.) трябва да са били твърде малки. Но защо си губя времето с Анна-Неда? - Не е заради разбойническите й прояви, а тъй като тя се оказва роднина на Анжуйците, един от синовете й се казва "Лодовико", т.е. Людовик и същият получава месечна издръжка от Робер I д'Анжу през 1339 (Божилов, 148-149). Този факт, който бях забравил, навява мисли за вероятността на "италианската" връзка, отбелязана от Мавро Орбини, а наемниците биха могли да са набрани със съдействието на краля на Неапол. При такъв вариант възможността да са немци отново изглежда най-голяма, но немци, които идват в Сърбия през Италия и са наречени "келти", т.е. французи от Григора, тъй като са бивши наемници на френската фамилия д'Анжу. Прочие, "връзката" с Анжуйците става още по-вероятна при свидетелството за Людовик, а и за Иван Стефан, който, изглежда, след бягството си от България, а впоследствие и от Сърбия, е назначен за анжуйски управител на Драч и Круя (за това съдим от един документ, издаден в т.нар. "кралство Албания" (анжуйско владение на Балканите) през 1343 г. от "Stephanus fidelis in Christo krales Bulgarorum", вж. пак там, 140-142) на по-късна служба при неаполитанския клон на д'Анжу. Така участието самото осигуряване на наемниците би могло да е дело на самата Анна-Неда и следователно нейният принос към започването на войната с България и сръбската победа при Велбъжд. Твърди се, че тя, заедно със синовете си, била заточена "някъде из страната (България)" след 1324 г., когато Михаил III Шишман сключва брак с вдовицата на Теодор Светослав Теодора, дъщеря на Михаил IX Палеолог(пак там, 122 и 139), но това сведение е твърде смътно - не би ли могла царицата всъщност да е изгонена именно в Сърбия, ако и да липсват преки свидетелства за това? А възможно е и от мястото на заточението си в България да е завързала контакти с Робер I д'Анжу. Интересите на последния пък в цялата тази афера биха могли да са свързани с укрепването и разширяването на анжуйските владения на Балканите - може би най-вече на кралство Албания, което по това време, доколкото ми е известно, има доста нищожна територия и е подложено на натиск както от византийците, така и от местните албански вождове, сред които най-голям враг му е Карло Топия. В това отношение трябва да се отбележи както негативното като цяло отношение на Анжуйците към Византия, което датира още от времената на основателя на френската династия в Южна Италия и договора от Витербо (1267 г.), така и нападенията на ромеите срещу територията на Албанското кралство и вероятно подкрепата им за неговите врагове на местна почва като Карло Топия, а също така и фактът, че от гледна точка на Сърбия бракът между Михаил III Шишман и Теодора представлява българо-византийски съюз - нещо, което летописците безспорно отразяват в 1330 г., когато плановете на Андроник III и зет му Михаил включват завладяване и разеляне на Сръбска Македония - акт, който ако би бил осъществен, би ги докарал до границите на кралство Албания. Има и още нещо любопитно, което се дължи на един извор, който ми попадна съвсем наскоро и в който става въпрос за неясни събития (датирани пак в "точното" време и, изглежда повтърждаващи оформящата се в главата ми хипотеза за създаването на широка система от съюзи, простиращи се на огромна територия от Неапол до Родос), които касаят всички гореспоменати политически "играчи" и се отнасят за...териториите на Пелопонес и Атинското дукство, но засега ще се въздържа от по-пространен анализ по въпроса, защото смятам съвсем скоро да напиша един доклад, който ще бъде посветен на конкретния исторически проблем и, след като го изнеса, ще го пусна и тук, за да може да го прочетете и да си кажете мнението.

[Гост]

http://www.istorijskabiblioteka.com/art:stefan-dusan#toc4

Ги, виж какво пише накрая в забележка ¹ 6.
Между другото, има историци, които смятат, че част от земите, които са били населявани от алеманите, преди това са били населявани от келтски племена. Така, че нищо чудно навремето някой да е смятал, че алеманите са келтско племе и да ги е наричал келти. "Нижнегерманцы" би трябвало да се превежда като южногерманци, а алеманите са населявали земи, които днес се намират в южна Германия.

[Guy de Mont Ferrand]

http://www.istorijskabiblioteka.com/...fan-dusan#toc4
Ги, виж какво пише накрая в забележка ¹ 6.
Между другото, има историци, които смятат, че земите които са били населявани от алеманите, преди това са били населявани от келтски племена. Така, че нищо чудно навремето някой да е смятал, че алеманите са келтско племе и да ги е наричал келти.

Благодаря ти много, steelman!
Аз обаче не мисля, че знанията на Григора са толкова сериозни, че да знае това, което казваш ти за алеманите и келтите. И моите впечатления от неговата "Римска История" (напоследък я чета) са, че под "келти" някак си се мъчи да визира "французи", без обаче да е много наясно изобщо с "тънките" разлики между западните народи...

[Гост]

Византийските историци са толкова зле от към реално познание на етнонимите,че ако ги чете човек то има мизи и трибали в средновековието.
Така,че просто не трябва да им се обръща внимание в тази област и да се търсят други източници.