Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Каталаните

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Хан Тупан написа Виж мнение
    Византийските историци са толкова зле от към реално познание на етнонимите,че ако ги чете човек то има мизи и трибали в средновековието.
    Така,че просто не трябва да им се обръща внимание в тази област и да се търсят други източници.
    О, това е най-малкото, повярвай ми! "Мизи" и "трибали" поне е ясно, че са българи и сърби, но "алеманите, които у нас отдавна е прието да се наричат западни галати" като определение за немкиня от околностите на Бремен вече наистина е нещо, което те хвърля в потрес Ходи се сещай каква точно е била ако това беше единствения източник...
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      Ian Heath, който се смята за капацитет относно средновековните армии, в своят труд "Armies of the Middle Ages" част 2, на страница 51 пише, че в битката при Велбъжд през 1330г. на страната на сърбите са се били, като наемници "1500 Aragonese,Spaniards and Germans". Пак там автора пише, че в битката при Косово поле през 1389 г., на страната на сърбите са се били и немски наемници.

      Comment


        Steelman написа Виж мнение
        Ian Heath, който се смята за капацитет относно средновековните армии, в своят труд "Armies of the Middle Ages" част 2, на страница 51 пише, че в битката при Велбъжд през 1330г. на страната на сърбите са се били, като наемници "1500 Aragonese,Spaniards and Germans". Пак там автора пише, че в битката при Косово поле през 1389 г., на страната на сърбите са се били и немски наемници.
        Не намерих в електронен вид въпросното произведение и съм любопитен дали Иън Хийт посочва някакъв източник за твърдението си. Както вече беше посочено в темата, каталаните са считали за свой сюзерен краля на Арагон. И точно през 30-те години на XIV век владенията на Арагонското кралство образуват нещо, като "мини империя" в Средиземномoрието.



        Под "Spaniards" би трябвало да се разбират поданиците на краля на Кастилия и Леон, а за наличието подобни наемници в региона не намирам никакви източници. Разстоянието от Иберийския полуостров до Сърбия също е много голямо и поне икономически изглежда доста неизгодно наемането и превозването на подобни наемници.

        Last edited by Francis Drake; 27-02-2012, 14:38.

        Comment



          Посочената като използвана литература е доста и не знам от къде автора е черпел данни за посочения цитат, а същевременно не мога да се ангажирам с твърдение, че всичко написано в тази книга е 100 процента достоверно. Като цяло и двете части на посочената книга са интересни.
          Last edited by ; 26-02-2012, 18:36.

          Comment


            Преди няколко дни попитах за възможноста френски рицари от Неаполитанското кралство да са участвали в битката при Велбъжд. Това си беше „изстрел в тъмното” и за това се опитах да придобия по-ясна представа за отношенията между Сръбското кралство, и съседите му през 1329-1330 г. , а също и възможния път за придвижване на наемниците. Картината определено е интересна. Ще пропусна по разбираеми причини България и ИРИ.

            На север Сърбия граничи с Унгария. През 1319 г. унгарците водени от Шарл Робер д’Анжу разбиват армията на Стефан Урош II Милутин, като завземат Мачва и Белградската област. След смъртта на Стефан Урош II през 1321 г., крал Шарл Робер и неговият васал - банът на Босна Стефан II Котроман оказват подкрепа на претендента за сръбския трон Стефан Владислав II срещу братовчед му Стефан Дечански. През 1324 г. Стефан Владислав II е победен и намира убежище в Унгария, където умира през 1325 г. Голяма част от владенията на „Сремския крал” (Стефан Владислав II) преминават към бана на Босна, а Мачва и Белградската област остават „ябълка на раздора” между сърби и унгарци през следващите десетилетия.

            Отношенията с Босна по западната граница на Сърбия са още по напрегнати от тези с Унгария. През 1326 г. бан Стефан II Котроман (Stjepan II Kotromanić) във военен съюз с Дубровник атакува Сърбия и завладява областта Краина, като придобива излаз на Адриатическо море. Следващото завоевание на босненския бан е областта Захълмие управлявана до тогава от сръбската фамилия Бранивоевичи. През 1329 г. бан Стефан II отново организира поход в Сърбия, като обсажда Требине.

            Босненската армия е разгромена при Прибойска баня от младия крал Душан. По време на битката бан Стефан II губи коня си и е спасен от своя васал Вук от Вукослав, който му отстъпва своя. Въпреки поръжението акцията завършва с придобиването на градовете Невесине и Загорье. През същата 1329 г. отношенията между Босна и Дубровник силно се влошават. Бан Стефан II Котроман изисква от Дубровнишката република плащането на ежегоден данък, като и признаването му за сюзерен. Искането е отхвърлено и довежда до бързо „затопляне” на връзките между Дубровник и Сърбия.

            Comment


              На югозапад Сърбия граничи с Regnum Albaniae, владение на краля на Неапол, както и няколко малки самостоятелни албански владения. През първата четвърт на XIV век, въпреки далечните роднински връзки между Анжуйците и Неманичите (посредством брака на Елена Ангелина със Стефан Урош I в средата на XIII в.) отношенията им далеч не са съюзнически.

              През 1294 г. крал Шарл II д’Анжу предава кралство Албания във владение на сина си Филип I принц на Таранто (по това време титлата е номинална, т.е. земите са във владение на ИРИ). Принц Филип сключва брак с дъщерята на Никифор I Комнин (деспот на Епир) и като зестра получава няколко крепости, между които и Гирокастро (Аргирокастро) в Албания. Дуръс - най-големия град на кралство Албания е превзет от Стефан Урош II през 1296 г.

              През 1299 г. сръбският крал се жени за Симонида Палеологина, а Дуръс и завзетите от сърбите земи в Албания са дадени, като зестра. През 1304 г. гражданите на Дуръс и местните благородници прогонват сърбите и приемат власта на Анжуйците от Неапол. През 1324 г. Стефан Урош III Дечански прави опит за сближаване с кралство Неапол посредством брак с една от дъщерите на принц Филип I Тарантски, но предложението не е прието.

              ... In 1304 the Anjou stepped in Albania once again, and then Philip of Anjou made energetic moves to restore the privileges and lean on the support of the princes of Albania, in order to ensure his allies not only against Byzantium, but also against the Serbs, who at that time were already striving to expand in Albania. The common interests caused Philip to share his power in Albania with the local princes. Thus a member of the Blinisht clan was appointed marshal of the Anjouan corps in Albania, a member of the Thopia clan was granted a count's title and was recognised as ruler of the lands lying between the rivers Mat and Shkumbin; Andrea Muzaki received the title of despot of Albania and the lands stretching between the Shkumbin and the Seman.
              The Anjou-Albanian alliance could not prevent the occupation of Albania's territory by the Serbian Kingdom. In 1343-1347 Stefan Dushan conquered almost the entire territory of Albania without Durres, which remained under the control of the Anjou dynasty...

              Albanian Identities
              Antonina Zhelyazkova

              Comment


                Е, и до какви изводи стигаш относно наемниците?
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  При наличието на подобни конфликти и търкания със съседните държави изглежда малко вероятно пропускането на голяма група наемници през териториите на Унгария или Босна към Сърбия, както и организирането на подобна експедиция от краля на Неапол. Единствената възможност според мен остава за превозване наемници от Италия през Дубровник.

                  Comment


                    Francis Drake написа Виж мнение
                    При наличието на подобни конфликти и търкания със съседните държави изглежда малко вероятно пропускането на голяма група наемници през териториите на Унгария или Босна към Сърбия, както и организирането на подобна експедиция от краля на Неапол. Единствената възможност според мен остава за превозване наемници от Италия през Дубровник.
                    Добре, но в Дубровник липсват свидетелства за преминаването на големи групи наемници за Сърбия по това време. Плюс това те все пак трябва да са дошли отнякъде. Вярно е и, че Анна Неда бяга от Сърбия в Дубровник, но това не означава нищо, като се има предвид, че по-късно отива при Анжуйците в Неапол. Пак казвам, че може да е жест на Робер Неаполски към Анна Неда повече от всичко друго, като се имат предвид по-късните им отношения. По негово време проблемът с Албания не е на първо място, мисля, че има мирни отношения на кралството със Сърбия. В такъв случай наемниците може да са минали и през албанските земи в Сърбия.
                    Last edited by Guy de Mont Ferrand; 28-02-2012, 11:35.
                    A strong toun Rodez hit is,
                    The Castell is strong and fair I wis...


                    блог за средновековна балканска история

                    Comment


                      На всичкото отгоре Стефан Дечански води война с Дубровник, която приключва едва четири години преди Велбъжд, през 1326 г. Така че Рагуза не е в по-добри отношения специално с този крал, отколкото останалите му съседи. Везните все по-силно се накланят към италианските Анжуйци.
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        Ето, четете и за "кралство Албания" в уикипедия, тук, статията е добра и пунктуална в този случай, макар и да не ни казва нищо особено за интересуващите ни години. От 1319 до 1331 г. крал на Албания е Филип от Таранто или Филип дьо Тарент. При все отхвърления проект за сродяване между него и Дечански през 1324 г. няма свидетелства за враждебност между Сърбия и кралството, по-скоро Анжуйците отхвърлят брака на базата на това, че сръбският монарх е "схизматик", а те са едни от възможно най-католическите крале в Европа, бидейки свързани с папството, на което дължат самата си държава. В запазената кореспонденция на Робер I д'Анжу, която е предмет на множество изследвания, които и аз съм чел, сърбите никога не се споменават като негови врагове. По-скоро в този период анжуйците ги интересува главно разширяването на кралството на юг и фактически свързването на балканските им територии с общ коридор от Драч на север до Модон на юг, защото всички в района са техни васали, а Филип от Таранто е женен за принцеса Тамара от Епир и затова претендира за наследството на Епирския деспотат. Политиката на анжуйците става явна през 1331 г., когато тяхното оръдие графът на Лече Готие II дьо Бриен атакува Западна Гърция начело на 800 френски рицари, 500 тоскански пехотинци и многобройна друга анжуйска рат. Целта му е да завладее Епир за анжуйците и Атинското княжество от каталаните за себе си, но като анжуйски васал (Бриен е наследник на убития от каталаните последен френски принц на Атина). Готие II именно се жени за дъщерята на Филип от Таранто и Тамара (Despotate, 97-98), която вероятно Стефан Дечански иска за сина си Стефан Душан. Така преобладаващата линия в анжуйската политика от тези години е анти-византийска, анти-епирска и анти-каталанска, но не и анти-сръбска. По-скоро при византийско-българския съюз от 1330 г. анжуйците биха подкрепили сърбите, за да "разчистят" пътя за готвени грандиозен поход на дьо Бриен, който е трябвало да завладее за тях Континентална Гърция. За тяхно съжаление Готие II се проваля, но това става по-късно, след Велбъжд.

                        Като цяло политиката от тези години е много интересна и съвсем не може да се каже, че е известно много за Regnum Albaniae или характера на отношенията между Неаполските крале и сърбите. На мен ми се струва обаче, че най-вероятното положение е такова, каквото съм го изложил по-горе.
                        Last edited by Guy de Mont Ferrand; 28-02-2012, 12:02.
                        A strong toun Rodez hit is,
                        The Castell is strong and fair I wis...


                        блог за средновековна балканска история

                        Comment


                          Ги от статията в Wiki а и от няколко други останах с впечатление, че Робер д'Анжу много малко се интерсува от Балканите, а по скоро от Италия, все пак той "шампионът на папата". Проектът за Анжуйска империя на Балканите е по скоро на баща му Шарл II д’Анжу (дядо му също има подобни идеи), като брат му Филип е определен за бъдещ император. Освен принц на Таранто, той е и принц на Ахея (с прекъсвания), сюзерен на Албания (не е коронован и мисля, че никога не е титулуван като крал на Албания), деспот на Романиа (номинално), император на Константинопол (отново номинална титла) и т.н.

                          Политиката на анжуйците става явна още през 1306 г., когато Филип провежда неуспешна кампания срещу Епир след отказа на вдовицата на Никифор I Комнин да му предаде власта според брачния договор. През 1309 Филип се развежда с Тамара, а през 1318 г. търси съюз с братовчед си Шарл Робер д’Анжу краля на Унгария за съвместна акция за възстановяване на Латинската империя. Интересно е, че не включва сръбския крал тези приготовления. Според мен още от второто създаване на Regnum Albaniae през 1304 г. Филип Тарантски възприема сърбите като сериозен съперник и вероятен противник.
                          ОТ
                          Статията от Wiki е базирана на книгата на Кеннет Сетън A History of the Crusades, Volume III: The Fourteenth and Fifteenth Centuries и ако някой се интерсува може да я свали от тук
                          http://www.ebook3000.com/A-History-o...d-_105520.html
                          Last edited by Francis Drake; 28-02-2012, 13:16.

                          Comment


                            Аха, ето го и това, което го чаках (R. Ал., Лала, 100-101), свидетелството, което подозирах, че съществува и е точно от интересуващия ни период, предшестващ сръбско-българо-византийската война, която се състои през 1330 г. (самият край на 1328 г., 9 декември, а не (ли не само), както е в Кар, 1325 г.), хронологията на тази война е всъщност, както я виждам засега, следната: пролетта или края на зимата на 1330 г. Андроник III се връща в Константинопол от похода си срещу Фокея и Лесбос през есента и зимата на 1329-30 г., почива си малко, сключва договор с Михаил Шишман (отношенията между тях без друго вече са дружески след договора от Кримни от 1328-1329 г. и към края на май месец вече е събрал войската (3 000 човека примерно, защото по-късно го е страх да излезе сам в открит бой срещу Дечански) и е в поход към земите на дн. Македония, където през юли завладява 2-3 малки крепости. Михаил изчаква татарските си съюзници, потегля от Търново, присъединяват се и влашките контингенти на воеводата Басараб Велики (1319-1352, ето това е съсед на Сърбия, на който Francis Drake не обърна внимание, а той е много важен. Същите войници на Басараб, участвали в битката при Велбъжд, вероятно се представят много по-добре няколко месеца по-късно, когато власите разбиват анжуйския крал на Унгария Карл в битката при Посада) и на 28 юли е при Велбъжд.
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                              ... Михаил изчаква татарските си съюзници, потегля от Търново, присъединяват се и влашките контингенти на воеводата Басараб Велики (1319-1352, ето това е съсед на Сърбия, на който Francis Drake не обърна внимание, а той е много важен...
                              Извинявай Ги, би ли посочил къде минава общата границата между Сърбия и Влашко през 1330 г. ?

                              Comment


                                Ето няколко карти, които не са много точни, но все пак са нещо.

                                Comment

                                Working...
                                X