Каталаните

[Guy de Mont Ferrand]

А и, хм, да добавя, че това свързване на въпросния случай с каталаните съм го срещал единствено в посочения български превод на Нешри. Не знам на кой точно е бележката и с каква аргументация би защитил тезата си за "каталанската връзка" - аз мисля, че по това време Бига по-скоро е била в ръцете на ромеите, а не на иберийските нехранимайковци, същото се отнася и до османския принц, сина на Сюлейман.

[SRH]

Да, верно е, че не става дума за Роже дьо Фльор. Предполагам, че Енвери може да е писал нещо по въпроса.

А това е нещо, което не е свързано много с въпроса (нито директно с темата), но ми се стори интересно

[Guy de Mont Ferrand]

Да, верно е, че не става дума за Роже дьо Фльор. Предполагам, че Енвери може да е писал нещо по въпроса.

А това е нещо, което не е свързано много с въпроса (нито директно с темата), но ми се стори интересно

Знам го, да, добро е, свързано е с въпроса даже много според мен, ама авторът (който иначе много уважавам) ползва почти само гръцки източници за тази статия. Аз затова питам за турски или някакви източни.

[Guy de Mont Ferrand]

По дяволите, обаче явно няма турски източници за експедицията на каталаните. Западен Анадол по това време е много диво място- уж местните бейлици строят джамии, търговийка въртят, имат огромни армии (за европейските размери), а една историйка не са се сетили да си драснат. Аман!

[Thorn]

само да отбележа, че Киликия по това време още е била свободна. Арменска.

[Guy de Mont Ferrand]

само да отбележа, че Киликия по това време още е била свободна. Арменска.

Това ние много добре го знаеме

[Thorn]

Вие да, но други не

[han asd]

Единствената информация, с която разполагам е, че наемниците са наброявали 6000+ души и са населявали района на Арагон и Каталуния.
Понатрупали са доста опит във войната с мюсюлманите, в техния случай
берберите. Наети са от император Адроник II и в началото на XIVв. постигат значителни победи - почти разгромяват малоазийските бейлици.
В един момент се оказва, че Константинопол не разполага със средства
и не може да продължи да плаща на каталанците, в отговор на което
те се изтеглят от Мала Азия и извършват наказателна акция в околностите на византийската столица, и в територията на цяла византийска Тракия.
В последствие налагат, след като смазват френските/латински рицари, своята власт в Атинското херцогство за около 70 години.

Да така е в Историческият музей в Барселона има карта на местата завладяни от каталаните, както и градове в които е имало наемнически компании от Арагон. На балканите беше показана Атина, но ми направи впечатление че са изнасяли и наемници за северна африка (имаха седалища в Тунис и Джерба, мотае ми се в главата нещо в северна италия мисля че беше Генуа, но не съм сигурен ако намеря картата някъде в интернет ще кача хиперлинк).

[Guy de Mont Ferrand]

Да така е в Историческият музей в Барселона има карта на местата завладяни от каталаните, както и градове в които е имало наемнически компании от Арагон. На балканите беше показана Атина, но ми направи впечатление че са изнасяли и наемници за северна африка (имаха седалища в Тунис и Джерба, мотае ми се в главата нещо в северна италия мисля че беше Генуа, но не съм сигурен ако намеря картата някъде в интернет ще кача хиперлинк).

Обаче в Генуа си мисля, че е малко вероятно, защото отношенията й с Арагон като цяло са враждебни. Не че е невъзможно де.

[han asd]

Може и да е било Ница или някои друг град в Прованс, а не Генуа - тогава все пак там се е говорил език по-близък до италианският. За съжаление не мога да открия карта, а пък история на Каталуния не си взех защото просто не намерих (отидох в музеят им малко преди да го затворят).

[han asd]

Хиперлинк към кратка история на Арагон:

http://books.google.com/books?id=b_NncxsOhdQC&printsec=frontcover&dq=Arago n+history&lr=&hl=bg

За съжаление линка е с ограничен достъп в най-интересната си част касаещ дискусията

[Guy de Mont Ferrand]

Любопитно е, че каталаните в Атика, Беотия и южна Тесалия, както изглежда, не са разчитали на своите гръцки поданици като военен рекрут в размирните времена на XIV-тото столетие. Вместо това те са предпочитали да наемат турски бойци и, особено в последните години на съществуването на балканската каталанска държавица, албанци. По това време множество албански племена мигрират на юг. Един от вождовете им - Димитър, дори бива провъзгласен за барон на Каталанското дукство, като под негово командване се намира значителната сила от 1500 албански конници. В тази връзка кралят на Арагон Пере (Педро) IV (новият сюзерен на дукството след края на мъжката наследствена линия на сицилийския арагонски династичен клон през 1377 г.) обявява двугодишно освобождаване от данъци за всички албанци, които се заселят на територията на дукството, като вероятно иска да ги използва, за да увеличи военната му сила (Fine, Late Medieval..., p. 400).

[Guy de Mont Ferrand]

И още нещо, което ми се стори интересно - след завоюването на дукството през 1388 г. от флорентинския банкер и ахайски граф Нерио Ачиайуоли групички от каталани успяват да се задържат в някои по-отдалечени замъци и ги превръщат буквално в разбойнически гнезда, откъдето нападат околните територии. Един франкски пилигрим от това време описва положението в повечето области на Средна Гърция като трагично - пътищата са несигурни, тъй като навсякъде върлуват разбойнически банди от каталани, турци или албанци. Сред целия този хаос единственото сигурно място са представлявали по-големите укрепени градове като Атина и Коринт. Пилигримът всъщност се опитал да се добере до един хоспиталиерски замък, разположен във вътрешността на страната, но заплахата от албанските разбойници го принудила да се откаже от намеренията си.

[Guy de Mont Ferrand]

Малко за алмугаварите: Въпреки че по всякакви квалификации са представлявали лека пехота, тe положително са били едни от най- страховитите родове войска в Средновековието. Особено тези, наети от Андроник II. Въоръжението им, изглежда, е било традиционно за планинците от Пиринеите - шлем, кожена броня, леки сандали, няколко къси метателни копия и, забележете, сатър , наречен colltell. Сатърът бил специално предназначен за разчленяване на доспехите на тежковъоръжени противници. Мунтанер описва случай, при който един алмугавар е нападнат от рицар на кон в пълно бойно снаряжение. Пехотинецът не губи присъствие на духа и забива копието си в гърдите на коня, който пада на земята заедно с рицаря. След това се мята върху него и го довършва със сатъра. Тия изроди без съмнение са представлявали страшна напаст за Гърция - били са широко известни с жестокостта си и любовта към грабежите още в родината си.

[Добри]

Този испанец нещо не ми се връзва с "облечените в желязо" каталани при Велбъжд.