Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Космически новини
Collapse
X
-
Това е Церера - планета джудже в Слънчевата система, най-голямото тяло в Астероидният пояс, разположен между Марс и Юпитер. Толкова качествено изображение на обект от този тип се получава за първи път благодарение на сондата на НАСА Dawn, която понастоящем стремително се приближава към Церера. Dawn разполага с двигател на йонна тяга, с помощта на който е планирано на 7 март да се предприеме маневра за навлизане в орбита около планетата-джудже, след което да се проведат по подробни изследвания. Церера има диаметър около 974 км. и маса, равняваща се на около 5% от тази на Луната. По такъв начин тя е достатъчно голяма, за да има форма близка до сферичната, т.е. недрата и в момента са или пък някога са притежавали достатъчна пластичност, за да могат равновесните хидростатични сили да я оформят (по същата причина капка вода в безтегловност приема формата на сфера). Особен интерес представляват наблюдаваните на повърхността и загадъчни петна, поне за едното от които се смята, че може да е криовулкан - вулкан, изхвърлящ вода и лед (каквито има на Титан, спътник на Юпитер). Ако на Церера има вулкани, т.е. тя разполага със собствен източник на топлина, то теорията за образуването на планетите ще трябва да претърпи сериозни корекции, а самата Церера ще се превърне в най-интересният и съблазнителен обект в Слънчевата система. Планета, макар и малка, на която има течна вода, ще е най-подобното на Земята космическо тяло от всички познати досега. Да се надяваме, че е така, а не че петната са просто пресни метеоритни кратери. Понеже една сензационна новина за откриване на течна вода вероятно ще доведе до преосмисляне на космическите програми и до незабавен проект за апарат, способен да кацне на такова необикновено място.
Сондата Dawn пък, стига на 7 март да успее да се установи на орбита около Церера, ще е първият земен апарат, постигнал такова нещо за повече от едно от отдалечените от Земята космически обекти. Преди три години, отново от орбита, сондата на НАСА направи подробни заснемания и изследвания на структурата на гигантския астероид Веста; в перспектива, стига нещо да не се обърка, същото предстои и за друга планета-джудже, а именно Плутон. Досега всички последователни изследвания на такива обекти са правени единствено от прелитащи - и то обикновено на значително разстояние от обекта - съветски, американски и европейски апарати.Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!
Comment
-
Започнал е строежа на най-големият самолет строен някога. Проекта е на съоснователят на Майкрософт Пол Алън и е предназначен да извежда в орбита тежки спътници. Очаква се да полети догодина:
http://www.dailymail.co.uk/sciencete...megaplane.html
Нещото ще може да изкарва в орбита спътници тежащи на 6 тона. Дори на геостационарна орбита. Самият самолет ще има излетна маса от над 500 тона и ще се задвижва от 6 двиателя от най-високият клас. За широкофюзелажни лайнери.
This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Ето как ще се изстрелват евтини спътници на ниска орбита.
https://www.youtube.com/watch?v=BOaJWoVLhAc"Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan
Comment
-
Чичко Мъск ще изстрелва първият българският сателит
http://spaceflightnow.com/news/n1409.../#.VRBMLnnGOicThis is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
A 3D-Printed, Battery-Powered Rocket Engine
Space travel is going electric
The Rutherford Engine
Rocket Lab
"Nothing demonstrates engineering prowess and technical knowhow quite like rocket science. There’s also nothing quite as expensive either. To launch even a lightweight rocket into space, the cost is easily upwards of $100 million--and that mostly has to do with the complexity of the engine’s hardware.
“If you look at a launch vehicle and where the bulk of the cost derives from, you quickly arrive at the rocket engine,” Peter Beck, CEO of New Zealand-based private spaceflight company Rocket Lab, tells Popular Science. “It’s really difficult to build a low-cost rocket engine, and one you can produce in large numbers.”
To combat the exorbitant costs of space travel, Rocket Lab is reshaping both the way rocket engines are manufactured and the way they function. Today at the Space Symposium in Colorado, the company unveiled its brand-new engine, named Rutherford--the first-ever battery-powered rocket engine. The design, made almost entirely of 3D-printed parts, will be used on Rocket Lab’s Electron orbital launch vehicle, which will get its first test spin later this year.
"The program is about reducing cost and increasing launch frequency to create a solid space infrastructure"
Rocket engines today more or less follow the same formula. Liquid fuel and a liquid oxidizer combine within a combustion chamber and ignite. Ultimately, it’s this combustion that thrusts the rocket forward. However, feeding the propellants into the chamber is a complicated process, requiring separate turbopumps to transport the liquids at super-high speeds into a high-pressure area. Typically, another engine is needed just to operate these pumps, requiring extra hardware and additional fuel.
But with Rutherford, the engine’s turbopumps get a much more condensed energy source. Instead of running on liquid propellant, the pumps are powered by electric motors with lithium polymer batteries. This eliminates the need for extra spaghetti tubes and valves, which add weight to the engine and are frequently the source of engine failure. The electric pumps then easily combine the oxygen and hydrocarbon fuel into the combustion chamber.
“It’s really only the advancement in battery technology that has enabled us to go to electric turbopumps,” Beck says. “Even three or four years ago, the technology wouldn’t have been sufficient. But there have been enormous advances in a short time period, and now the electric motor is about 95 percent efficient, versus the 60 percent efficiency of the gas motor.” ... ... ..."Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Това е бъдещето на космическата индустрия, Месир. Широкото навлизане на частен предприемачески капитал. И единственият и шанс истински да се развие и най-сетне да излезе от попроточилия се вече пуберитет.
Не, човечеството доста се е придвижило в областта на космическата промишленост от 50-те на миналия век. Мобилните телефони или навигаторът в колата са обичайни и всекидневни неща, с които всички сме свикнали. Това е хубаво, но малко недостатъчно за индустрия, която се развива вече от шейсетина години. Шейсет години не са малко време. Много технологии, възникнали доста по-късно, имат далеч, далеч по-голям обем на продажби - например цифровата техника е къде-къде по-млада, но нейният принос в световния брутен продукт е бая над 3 трилиона долара срещу скромните 150 милиарда на космическата индустрия (по данни на BCG). Даже такава изкуствено движена напред индустрия като "зелените" технологии след 15-20 години развитие има почти два пъти по-голям дял.
Но защо космическата промишленост не е водещата в нашата съвременност? Защо тя се развива с такива неудовлетворителни темпове? Началото беше толкова обещаващо и безброй фантасти по безброй начини ни описваха одисеите през 2001 г. Които обаче не се случиха. Една от причините е посочена в статията, която Мessire Woland е постнал. "Прагът" за влизане в този бизнес е твърде висок, за да се захванеш с него се искат много сериозни начални вложения. Поради което в началото тази индустрия беше изключителен прерогатив на държавата, и то не на всяка. А още по-точно - на военните. Те именно я създадоха и и дадоха първоначален тласък. Но, уви, заедно с неизбежните пороци на това положение. Освен присъщото на държавата недобро управление се наслагваха допълнителни фактори, които затормозяваха развитието на отрасъла - секретност, ограничен достъп до информация за чуждите постижения, недостатъчни или изкривени икономически стимули, които не способстваха за привличането на инициативни, творчески и амбициозни хора. Нищо от това го нямаше при интернета, цифровизацията или "зелената" енергетика, или ако го имаше - в много по-умерена степен. Нищо от това не го е имало, когато Уестингхаус и Тесла са изобретили променливия ток и буквално за десетилетия са преобразили цели индустриални отрасли и всекидневния живот. И то кога - в края на 19 и началото на 20 век, при несравними със сегашните условия! Вместо това естествената склонност на бюрокрацията към увеличаване на разходите правеше всеки нов космически проект, всяка "малка крачка за човека" в космоса все по-скъпа и по-скъпа. Всички тези ангари, ариани или SLS-и струват над десет милиарда всяка поотделно - а същевременно Фалкона или Антареса излязоха на инвеститорите под един милиард.
Когато попитали сър Мартин Суитинг (Martin Sweeting) как частна фирма като Surrey Satellite Technologies е стигнала до положение да е толкова значима в спътникостроенето и да извежда на орбита огромен брой нискобюджетни сателити, университетския професор и основател отговорил, че е просто. Трябва ви само една Маргарет Тачър, която да разгони бюрократите от английската държавна космическа агенция. Защото тогава изчезва мотива да се преследва държавно финансиране, а на сцената излизат хората с идеи как да изведем сателит в рамките на няколкостотин хиляди, а не няколкостотин милиона долара.Резултатът е, че взривът на технологии в последните години, които позволяват да се строят и извеждат евтини спътници, е докарал работата до там, че благодарение на частните фирми от едно единствено място - Силициевата долина, в орбита се извеждат повече спътници от ВСИЧКИ държавни космически агенции ВЗЕТИ ЗАЕДНО. Към края на 2014 г. Русия и Китай, които разчитат основно на своите държавни космически структури, имат ОБЩО малко над 100 апарата в космоса; САЩ, които залагат на участието на частния капитал в развитието на космическата индустрия, имат повече от 500.
Така че, това е бъдещето в космическото развитие. В частния бизнес, който ще направи това по-бързо, по-ефективно и несравнимо по-амбициозно. Както го е направил в енергетиката, в автомобилите, в компютрите и е успял да превърне неща, които отначало са били просто перспективни технологии, в грамадни индустрии, без които не си представяме съвременния живот. Ще го направи и с космоса, аз поне никак не се съмнявам в това.Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!
Comment
-
Обикновен лаик написа Виж мнениекак да изведем сателит в рамките на няколкостотин хиляди, а не няколкостотин милиона долара
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеБи било полезно да се проследи изменението на цената за килограм товар и да видим дали то подкрепя горната теза.
Но имам чувството, че тия сметки са ги направили преди тебе. Примерно, имаше една фирмичка Skybox, основана от някакви студенти от Станфорд през 2009 г. Тя започва да се занимава с разработка на спътници, предназначени за сателитни снимки. Привличат около 100 милиона капитал, а миналата година Гугъла я купи за 500 млн. долара. Може да има и някакъв сантимент в тая покупка, а и това са джобни пари като за Гугъл, но все пак съм сигурен, че не са ги похарчили, преди да направят тези, а и още много други сметчици.Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!
Comment
-
Обикновен лаик написа Виж мнениеТова е бъдещето на космическата индустрия, Месир. Широкото навлизане на частен предприемачески капитал. И единственият и шанс истински да се развие и най-сетне да излезе от попроточилия се вече пуберитет.......................
Останалото е бошлав работа. Всичко от комуникциите, та до картогравско заснемане на терена, може да мине без спътници и космически технологии.
Ако това беше друга индустрия, съчетаваща отчайваща безполезност с чутовни разходи, досега десет пъти да е опънала петалата. Просто хората си мечтаят за космоса и са склонни да инвестират в мечтите си. Което е хубаво.
Но нека не сравняваме електричеството с Гугъл Мапс, или маргиналната сателитна телевизия, или гушналитя букета Иридиум.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Мда, ние май имаме консенсус вече, от поне две години, може би и повече, че следващото развитие в космоса е възможно само ако минава през частни компании. Не е това, което си представях преди 20-30 години, но тогава всичко все още изглеждаше различно. Вече определено е ясно видим пътят напред поне в това отношение - развитието на технологиите минава през комерсиализация и май ще е в голяма степен или почти изцяло частна инициатива. Вероятно истински ще се усети след 5-10 години, макар че може този срок и да е малко оптимистичен. Като става дума за това, имахме една тема за космическите войни, в която намерих свой пост с темата за комерсиализациятаМодератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Обикновен лаик написа Виж мнениеНо имам чувството, че тия сметки са ги направили преди тебе.
Обикновен лаик написа Виж мнениевсе пак съм сигурен, че не са ги похарчили, преди да направят тези, а и още много други сметчици.
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеТехните сметки какво отношение имат към тезата, че Русия и Китай ползват скъп транспорт заради държавното участие?Аз не задължава никого със свое мнение.
По-добре късно, отколкото още по-късно.
Comment
Comment