Що е то тероризъм?

[iasen ianakiev]

KIZIL DELI с тия черни маски и черни знамена са, по скоро терористи от Ал-Кайда биещи се на страната на ССА.

[KIZIL DELI]

KIZIL DELI с тия черни маски и черни знамена са, по скоро терористи от Ал-Кайда биещи се на страната на ССА.

Затова пропагандата е могъщо оръжие

[Moesia]

Ненужно теоретизиране и мисли на ниво всичко зависи от гледната точка.
Не виждам как борци за свобода могат да са хора, които имат сходно поведение, тактика, методи, външен вид, държане и прочие години наред, в редица държави. Клипчетата от Чечня, Либия, Сирия и къде ли още не си приличат като две капки вода. Освен ако не са някакви универсални освободители. Или и във форума трябва да се правим на дръж ми шапката и преди да продължим дискусията да изясним що е то радикален ислям, що е тероризъм и що са фанатизирани глави мечтаещи за световен ислям, държави според шериата и т.н.

За мен държавата ни трябваше просто да си кротува и да не се меси в игрите на големите. Но не. Както винаги трябваше да се изкараме много загрижени за международното положение докато другите просто си прокарваха националните интереси и доктрините за всякакви световни неща. Давахме гласност на загрижените сирийци у нас, провеждахме опозиционни срещи. . . Ясно е че ситуацията в Сирия не е била цвете и искрено пожелавам достиженията на демокрацията и свободата на всеки един народ. Само че ние подкрепихме каузи, които се изродиха, а някои от тях може би дори изначално бяха чисти манипулации.

[gollum]

Мисля че първата крачка към избягване на пропагандата (споменавал съм го вече в темата) е отърваването от нейните клишета, т.е. "борци за свобода" (каква "свобода"? - просто за пример, идеята за някои за "свобода" е всевластна теокрация, но това не означава, че това са някакви изолирани "революционни" групи без подкрепа сред "хората", да речем), "тиранин" и прочее тропи. Гражданска война, много различни интереси - вътрешни и външни, много различни групировки, всяка с нюанси в методите си (и резултатите). Очевидно е, че всяка гражданска война е зло, хаос, който вреди най-вече на населението и самата държава (разрушава инфраструктурата и прочее "хубавини"). Ясно е, че скоро след началото каквото и да е било статуквото преди вече ще изглежда на обикновения човек за предпочитане, пред хаоса сега. Но "народът", сиреч обикновените хора нямат особено думата в тези неща (както винаги).
Мисля че за всеки са ясни тези неща, нали? Т.е. няма смисъл да се обсъждат, а с тях можем дса изхвърлим и цялата пропаганда: в гражданските войни няма "лоши" и "добри". Оттам-насетне в темата може да се обсъжда хода на самата война, тенденциите и прочее, без морални оценки (свинщините, калнетата, жестокостите са си такива, независимо кой ги извършва; тероризмът е метод, а не идеология - ползвал се е кажи-речи от всяка нелегална групировка, котяо се е опитвала да промени статуквото, не е патент на религиозните фундаменталисти).

[iasen ianakiev]

Аз предпочитам да казвам нещата с истинските им имена тези са живи терористи искащи в Сирия да установят държавен ред ,подобен на режима на талибаните в Афганистан http://www.youtube.com/watch?v=IVo3Q...feature=g-vrec

[iasen ianakiev]

Терористите в Сирия обикновено свършват така - http://www.youtube.com/watch?v=9V3nP...eature=related

[gollum]

Аз предпочитам да казвам нещата с истинските им имена тези са живи терористи искащи в Сирия да установят държавен ред ,подобен на режима на талибаните в Афганистан

"терорист" е човек, който използва определени методи, за да постигне целите си. Определението няма нищо общо със самите цели. Методи, които са доста ефективни и точно затова са се ползвали то памтивека от "нелегалната" страна в конфликт (а понякога и от "легалната").
Що се отнася до втората част, тя също е очевидна: този момент се проследява ясно в цялата "арабска пролет". Това не означава, обаче, че теокрацията няма доста стабилна подкрепа сред населението в тези държави (ислямистите не идват от Марс), нито пък означава, че тази визия за бъдещето изчерпва всички групировки, които искат промяна (очевидно е, поне за мен де, че сред тях има и такива, които се стремят към определен вид светско "озападняване"). Въпросът е, че тези групировки са доста силни, според мен, както защото имат добра външна подкрепа (не НАТО-вска), така и защото имат добра база сред населението и значителен опит и организация. Най-вероятно е те да спечелят навсякъде в последвалата борба за власт.
На мен ми изглежда, че историческият извод от съдбата на светските арабски диктатури е следният: те не успяват да озападнят (секуляризират) обществата си, т.е. не се справят със задачата да осъществят докрай прехода от традиционно към модерно обществено устройство. Неизбежно е, че след подобен провал ще има връщане назад, т.е. към определена визия за традиционното (естествено, само визия, защото едва ли много от хората, които го осъществяват или желаят имат ясна идея за това какво реално е представлявал този "идеален златен век" на ислямската теокрация). Т.е. ще имаме поне още една "врътка" на диктатура (този път религиозна) и последвала реакция, която сигурно ще заеме поне половин век, може би и повече.
На това може да се погледне и от поне още един ъгъл (може и да греша, но историческата гледна точка на Кухулин клони в тази посока): не става въпрос за някаква "неизбежност" в сриването на светските диктатури, а за моментно състояние, което облагодетелства ислямитското теокрационно виждане благодарение до голяма степен на силните теокрации и способността им да въвлекат в позицията си и Западния свят (на пръв поглед парадоксално, на втори - не толкова) и благодарение на това техният "сърпоносен" поход срещу светските варианти на ислямски държави се увенчава с успех засега и може да "обърне тенденцията" в техния свят.
Може да се погледне и от една "западна "демократична" гледан точка": съпротива срещу диктатура, която се излива в определени форми, достатъчно традиционни за ислямския свят и естествено революцията се ислямизира.
Т.е. ако гледаме по първия или по третия начин: тези събития са неизбежни. Впрочем, дори втората гледна точка повече или по-малко предполага тяхната неизбежност. Т.е. светска диктатура, която се основава на принципи, които се възприемат като "чужди" или противни на традициите от не малка част от населението на тези държави (или/и са основани на доминация на малцинства) може да се задържи само определено време на власт, независимо от методите които използва. Ако не успее да промени самата структура на обществото и най-вече мисленето му, значи няма как да извърши преход към светско общество.
естествено, всяка от тези държави е различна и процесите в нея се различават, както и възможностите. Но по-разединените поне засега изглежда да нямат шанс да устоят.
Поне на мен така ми изглеждат вариантите на общата картина. За някого това може да се общи приказки - за мен не са.

Що се отнася до емоциите - те с нищо не променят нещата, т.е. служат единствено за задоволяване на пристрастията. Нищо смислено.

[Moesia]

"Определението няма нищо общо със самите цели". По скоро да не е така. След като целите са част от характеристиката на тероризма няма и как те да не са част от определението на това що е терорист и що е тероризъм.
"Тероризмът е обществено опасно явление, което се изразява в използването на сила или заплашване с крайно насилие, за постигане на конкретни политически цели."

Какви са политическите цели на терористите в Сирия, Египет и пр. -
"Чуждестранни ислямисти, които имат намерение да превърнат Сирия в автократична теокрация, се вляха в редиците на бунтовниците, които се борят за сваляне на президента Башар Асад, и смятат, че водят “свещена война”, заяви френски хирург, който е лекувал бойци в Алепо."
Това наистина е странна гледка. Те направо си казваха, че не ги вълнува свалянето на Башар Асад, а мислят как да вземат властта след това и да създадат ислямистка държава със съблюдаване на шериата, която да стане част от световния Емират”, каза лекарят. Сред чуждестранните джихадисти имало млади французи, които заявили, че са вдъхновени от Мохамед Мера, ислямисткия екстремист от Тулуза, който през март уби седем души в името на Ал Каида.
Самият Асад постоянно повтаря, че воденото от 17 месеца въстание срещу него е до голяма степен дело на хора, които той нарича “подкрепяни от чужбина терористи” и заявява, че войските му действат за възстановяване на стабилността. Берес казва, че при предишните си посещения в Сирия през март и май е отхвърлил твърденията, че ислямистки бойци доминират над бунтовниците, но сега е бил принуден да преразгледа преценката си за ситуацията.
Свидетелството на лекаря потвърждава други сигнали, че борбата срещу Асад изглежда привлича все повече араби и други мюсюлмани, мнозина от които са движени от чувство на религиозен дълг да водят джихад (свещена война) и са готови да страдат за исляма."

Разбира се нещата са толкова размити, че в един момент може да имаме терористи, в друг население с гражданска позиция. Веднъж властта може да си е легитимна на следващия ден Хилари Клинтън може да излезе по телевизията и да каже Асад уби 10 мирни протестиращи граждани и някак си властта му вече не е легитимна понеже сме видели по телевизията как 100 протестиращи искат свалянето на режима. Странно защо Хиларито след многохилядните протести в Москва не каза, че Путин вече е нелигитимен.

И пак ще подкрепя iasen. Хора събрани от кол и въже обикалящи по чужди държави и месещи се в конфликти във всяка държава, с мисли за велики ислямски неща не са борци за свобода.


Ето и пресни новини http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5149391

[кало]

Журналистите, чуждите журналисти, официално им е забранено да влизат в страната и са там инкогнито

Това е абсолютно невярно, или както се казва по народному - лъжа. Разбира се, няма пълна свобода за чуждите журналисти в Сирия, и никога не е имало, но при достатъчно упорство, може да се получи разрешение за снимане и от правителствената страна.

"терорист" е човек, който използва определени методи, за да постигне целите си.

е, тоест всички сме терористи? "терорист" е човек, осъществяващ акт/актове на насилие, чиято главна цел е всяването на чувство на страх и ужас сред определена част от/цялото общество с цел склоняването им към определено действие или бездействие/ промяна на убежденията им за определен феномен. Причиняването на вреди на хора (убийства, ранявания, мъчения etc), както и на щети на имущество (без значение собствеността му) са средства за постигането на тази цел, ползвани обаче и от други, нетерористи. Тоест - специфичната цел определя терориста и тероризма като такива. Например, взривяването на погребалната церемония в Дамаск има всички признаци на терористичен акт, а извършителите му - да бъдат окачествени като терористи. Същото важи и за всички участници в публични/заснети на видео разстрели/всякакъв вид екзекуции на невъоръжени хора, без надлежни съдебен процес, присъда и прочее. В някои случаи ИМХО акт на тероризъм е показването на изпълнението на законни присъди, защото несъмнено цели всяването на страх и ужас. Въпрос на спор е дали "законното" избиване на хора, рушене на имущество, осъществявано с посочените цели, може да се квалифицира като тероризъм. Тук вече май съвсем зависи от гледната точка.
Смятам, все пак, че даденото по-горе определение горе-долу изчерпва същността на тероризма.
С оглед на това - по темата, подобни прояви осъществяват и двете страни в сирийския конфликт, но преоблаването на т.нар. "опозиция"(слагам я в кавички, защото нито е единна структура, нито изцяло пасва на тази дефиниция) в подобни действия е смазващо.

[gollum]

е, тоест всички сме терористи?

Позволих си да не конкретизирам методите, защото са очевидни . Но винаги може да се подметне нещо, естествено.
Методи: убийства, насилие с тактическа цел всяване на ужас, създаване на страх, в крайна сметка: дестабилизиране на усещането (и реалността) на реда (на усещането за "нормалност" на ситуацията), сплашване, придобиване или отказване на контрол. Може много да се добавя към това описание (да речем, целенасочените убийства на хора с авторитет/властови позиции може да цели дестабилизиране или дори промяна на властта по места (контролът, за който говорихме по-рано с Кухулин) - и ми се струва, че това се наблюдава в Сирия (по същият начин, да речем, по който се е случвало във Южен Виетнам (Виетконг широко и доста успешно използват тези методи, за да установят контрол) или Алжир - давам примери за които съм чел наскоро, не друго), същественото обаче е, че то не е свързано с конкретна политическа цел, т.е. може да се използва за постигането на всякаква цел. Не целта, сама по себе си, а методът определят дали имаме тероризъм или не. Вярвам, че това е очевидно.

Тоест - специфичната цел определя терориста и тероризма като такива.

Само ако говориш за тактическата цел на действието. Стратегическата не е "терористична" сама по себе си в почти всички случаи (е, вероятно някъде ще се намери и насилие заради самото насилие, но това са крайни случаи): може да е всякаква: национално освобождение, борба за политически права и хиляди други възможности (не случайно споменах, че в тактическия арсенал на повечето движения, борещи се за някаква радикална промяна тероризмът е присъствал в едни или друг момент - понякога много силно застъпен (особено където ситуацията ескалира)).
Тактическата цел може да е както общо "миниране" на реда и усещането за способност на "властите" да контролират нещата у населението (чрез "случайни" убийства - възможно най-видими и ужасни), така и добиване на контрол на местно ниво (избиваш определени ключови фигури, сплашва останалите и в крайна сметка докарваш или хора, клонящи към твоята кауза или парализираш способността им за действие и реакция). Или пък се търси неадекватна реакция за разширяване на конфликта. Т.е. тактическите цели могат да бъдат доста различни. Общото е, че могат да обслужват всякакви политически цели - т.е. самият метод на "борба" не е пряко свързан с желаното статукво след приключването й.

преоблаването на т.нар. "опозиция"(слагам я в кавички, защото нито е единна структура, нито изцяло пасва на тази дефиниция) в подобни действия е смазващо.

Котео едва ли е учудващо, предвид фазата на конфликта - към тези методи обикновено прибягва по-слабата страна (нелегитимната), те очевидно й дават много повече възможности да компенсира недостатъците си (позиционните имам предвид, а не етични или някакви други от сорта).
Въпросът е, че в пристрастията си почти всеки гледа или/или - или едните са "прави", или другите. Което е нелепо в такава ситуация. Както споменах доста по-рано в темата (говорехме с Кухулин): за да се случи нещо подобно ситуацията и държавата трябва да е доста далеч от нормалното. Просто за пример: през 60-те и особено 70-те години в не малко западно европейски държави множество организации прегръщат терористичните методи, за да постигнат целите си и въпреки, че доста искрено се опитват да дестабилизират ситуацията и да я докарат до нещо подобно, не им се получава. Мисълта ми е, че всички главни страни в конфликта трябва да "работят" в тази посока (т.е. да допринасят за ситуацията), за да се получи. НЕ е достатъчно само да вкараш отвън някакви терористични групи, за да постигнеш гражданска война.

Разбира се нещата са толкова размити, че в един момент може да имаме терористи, в друг население с гражданска позиция.

Това е защото нямаме само две ясно отчетливи страни, а много и всяка от тях еволюира докато конфликта се развива. Не е черно и бяло.

[Moesia]

gollum не знам какво ти е образованието, но приеми, че юридически от значение е именно политическата цел.

Не целта, сама по себе си, а методът определят дали имаме тероризъм или не. Вярвам, че това е очевидно.

Не искам да те обиждам, но ако продължаваш с разсъжденията си на тази плоскост, единствено ще преливаш от пусто в празно. Научи нещо ново.

Разбира се може да се оповеш на факта, че тероризма все пак няма точно определение.
Малко от уикито:
Великобритания
Законът за тероризма 2000 г. определя последния като: заплаха, употребена, за да се повлияе на правителството или да се застраши обществеността или част от нея в преследване на политическа, религиозна или друга идеологическа цел, като действията включват използване на насилие срещу лица, сериозно увреждане на собственост или създаване на рискове за здравето или сигурността на обществеността или част от нея

САЩ
предумишлено, политически мотивирано насилие, извършено срещу цивилни обекти от страна на субнационални групировки или отделни екстремисти с цел да се оказва въздействие върху общественото мнение.

Един прост пример - мафията застрелва и взривява хора, терористите също. Само че те преследват различни цели.
Хвърли един поглед в наказателния кодекс. Сам ще видиш че целта често е определяща за квалификацията на престъплението.


И за да продължим темата. Как изведнъж режимът в Сирия стана противна арабска диктатура. Нямам възможност да обърна внимание на целия форум, но тук говорило ли се е за противната арабска диктатура преди 5-6-7 години ?

[Moesia]

Все пак пуснах един сърч. Я да видим какви хубавини пише ?


2003година .http://forum.boinaslava.net/showthre...D1%E8%F0%E8%FF

Сержант Уханов Според мен следваща цел на победоносната армия на САЩ ще е една арабска държава - Сирия иили Иран. Сев. Корея показа зъбки и САЩ са се уплашили, докато арабските страни не проявяват особена сплотеност.

Odzava А и Сирия остана единствената модерна и светска арабска държава в Близкия Изток, която не играе по свирката на САЩ. А и още е в списъка на държавите подкрепящи международния тероризъм.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?4245-%C2%CE%C9%CD%C0%D2%C0-%C7%C0%CF%CE%D7%CD%C0/page8&highlight=%D1%E8%F0%E8%FF

Mahadeva
че доколкото ми е известно Сирия далеч не е демократична страна. там партията, която е на власт много приличала на Баас...освен това отказват да закрият палестичните терористични организации на територията си...това ми се струва съвсем достатъчен претекст за ненормалната администрация на Буш

Тук Асад е млад управленец. Извинени сте, че все още не са ви известни нещата. . .

gollum
Ха-ха, значи Сирия е следващата цел (щото не виждам как ще ги търсят, ако преди това не я завладеят).

Затова ще отупат Иран и по живо,по здраво ще отидат да отупат и Сирия,след което ще си отидат оставяйки хората в района да се колят в свирепи войни помежду си.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?4254-%CF%D0%C0%C2%C4%C0-quot-%D1%C0%D9-%F1%F7%E8%F2%E0-%D0%F3%F1%E8%FF-%E7%E0-%F7%E0%F1%F2-%EE%F2-quot-%CE%F1%F2%E0-%ED%E0-%C7%EB%EE%F2%EE&highlight=%D1%E8%F0%E8%FF

Сержант Уханов
ПРАВДА: "САЩ счита Русия за част от "Оста на Злото

САЩ обвиниха Русия че помага на Ирак с оръжия и по този гачин застрашава американските войски в Ирак. Т.е. че тя подпомага тероризма в лицето на Ирак, с други думи. Това значи че Русия може да е вече с "черния списък" на Буш, в който вече са някой страни, заподозорени във вризки с терористи. Това значи че русия може да бъде нападната някой ден...
Помните ли какво ви казвах преди време? Ирак-> Иран-> Сирия-> Египет-> Сев. Корея-> Русия.
Искам да греша. Искам да бъда параноик. Искам. Дано греша!!! :o

Crusader
А Либия къде я забрави?!

Ирак, Египет, Сирия. Не грешиш Още 3.


Осъзнавате ли какво сте написали прези 9 години, преди началото на войната срещу Ирак и че днес "предсказанията" ви са факт ?

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?5639-%C3%E5%EE%EF%EE%EB%E8%F2%E8%EA%E0&highlight=%D1%E8%F0%E8%FF

Геополитика

Последната тема е цяло бижу по въпросите за Сирия. Гледна точка - 2004г. Статия - ПЕРСПЕКТИВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ В АРАБСКИТЕ СТРАНИ


Общо взето Сирия сте я разгледалив периода в доста тясна връзка с войната с Ирак и евентуалната помощ от страна на Сирия за Ирак, укриване на бегълци и прочие. Грам размисли няма за противната арабска диктатура ?

[кало]

Само ако говориш за тактическата цел на действието.

Разбира се, че основната цел е политическа, икономическа, като спрямо нея специфичната (не бих я нарекъл тактическа, защото може да има както тактически, така и стратегически ефект) на конкретния акт е посоченото от мен всяване на ужас, страх и следващите от тях настроения и нагласи. Но именно специфичната цел е това, което в чисто юридически аспект квалифицира дадено деяние като "тероризъм", qed.

Въпросът е, че в пристрастията си почти всеки гледа или/или - или едните са "прави", или другите. Което е нелепо в такава ситуация.

Да, това посочвах и аз, като наблегнах само на изключително недостоверния на този етап количествен показател - а именно - демонстрациите на терористични актове (според горната дефиниция) от едната и от другата страна. Разбира се, няма как напълно да се отделя от гледната си точка и да не забележа тревожния факт, че въпреки очакванията ми, в единия тип видеа преобладава фразата "аллаху акбар" при извършването на съответния акт на насилие, докато, често казано досега не съм я срещнал нито веднъж от другата страна. Моята гледна точка е такава, че толерантността ми към нечия вяра и религия свършва там, откъде тази вяра и религия започват да влияят по какъвто и да е начин на моя живот, без мое съгласие. В този аспект чисто емоционално съм по-склонен да наклоня везните на оценката си към онези, които не стрелят, викайки непрекъснато "аллаху акбар" (или на каквато там религия се кефят). Тоест, в случая не става дума за прави/криви, а повече и по-малко неприятни (защото в обсъждания казус няма как някоя от страните да ми е приятна) от тази чисто емоционална гледна точка, подчинена обаче на рационално обяснение.


ето и една гледна точка от България - http://novanews.bg/news/view/2012/09...5%D1%86%D0%B0/

[gollum]

Кало, под "тактическа" разбирам пряката цел на дадена "акция" (операция, действие - може да се избере различно наименование). Грубо казано, ако използвам терористичен метод (т.е. убийство на невъоръжени, граждански лица), то пряката ми цел може да е "сплашване" (създаване на несигурност, т.е. хората си казват нещо от типа на "всеки от нас може да бъде убит при следваща атака, какво правят властите, не могат да овладеят ситуацията, т.е. започва хаос"), провокация на неадекватен отговор, който да "налее масло в огъня" (често официалната реакция на подобни актове е точно такава, което подпомага организацията, която прибягва до този метод), може целта да не е директно "сплашване" ("терор") ами убийството да е целенасочено и да преследва цели само по себе си (пак имаме тероризъм, но с много по-тясна насоченост) - прост за пример, кампанията на Виетконг за премахване на старшини на села в Южен Виетнам и постепенната им замяна със симпатизанти на Виетконг (в този случай тактическата цел е контрол, а не толкова сплашване и терор (това може да е едно от средствата).
Т.е. имаме съгласие - конкретният метод (и целите му) са това, което води до използването на етикета "терористичен" за дадена организация, а не политическите цели (терористични методи са използвани от организации, борещи се за какво ли не - от права за жените (или конкретни малцинства), през национално освобождение, та до какви ле не леви или десни идеи). Т.е. не конкретните идеи или визия за бъдеще са терористични, а методите. Последните пък се избират според ситуацията. По-слабата и неофициална (нелегитимна) страна обикновено прибягва до тях за да компенсира военната си слабост. Ако се гледа чисто от гледната точка на максимизиране на успеха в гражданска война терористичните методи са много ефективни за установяване на контрол. От друга страна, същата цел с по-траен резултат може да се постигне и с ненасилствени средства, но иска много повече ресурси. Логично е, че в повечето случаи "слабата" страна ще посегне към това средство. Особено пък ако вече е навикнала към него, т.е. го е използвала ефективно в други ситуации.

Що се отнася до "алах-акбар" и прочее - съгласен съм с всичко това. Въпросът се свежда (от моя гледан точка) до няколко неща. Първо, как за оценявам нещата (аз съм свободомислещ и се отнасям крайно отрицателно към теокрациите и религиозните (или идеологически) фундаменталисти, кръстоносци и прочее, т.е. естествено симпатизирам на светското пред религиозното) няма значение, съществено е как ги оценяват хората, които живеят там, т.е. за които ситуацията е реална, а не наблюдавана отстрани.
Струва ми се (може и да греша, разбира се), че идеите за "връщане към традиционните ценности", т.е. съвременна ислямска теокрация са привлекателни за доста мюсюлмани там (при цялата си нелицеприятност за хора като нас). Отвратителни са, но изглежда, че това е близкото бъдеще на тези региони.
Аз се утешавам с мисълта, че теокрацията трудно съжителства със съвремието и рано или късно ще трябва да се секуляризират. Може би това ще се случи като реакция на крайностите на теокрацията. Може би (надявам се), ще стане малко или повече естествено след време. Но се вижда, че светските диктатури не успяват да извършат този преход - иначе нямаше да имаме тази ситуация.

Тоест, в случая не става дума за прави/криви, а повече и по-малко неприятни (защото в обсъждания казус няма как някоя от страните да ми е приятна) от тази чисто емоционална гледна точка, подчинена обаче на рационално обяснение.

Така е, съгласен съм. На мен, разбира се, ислямистите са ми по-неприятни (следствие на моите предубеждения, които поставят секулярното по-високо). Мястото на миналото си е , ъъъ,в миналото . За съжаление, то не иска да остава там.

gollum не знам какво ти е образованието, но приеми, че юридически от значение е именно политическата цел.

Не съм юрист (във форума има няколко юристи, които могат да ме поправят - Торн, Николай, Манщайн), но не мисля, че си прав: юридически от значение е конкретното деяние, т.е. методът (тактиката). Аз (да речем) мога да се боря за установяването на теокрация, но мога да го направя с политически средства (да създам парти, да се опитам да спечеля изборите, след това да променя конституцията), мога да се пробвам със социално-културни средства (да събера средства и да ги вложа в социална програма за изграждане на религиозни училища, храмове и пропаганда на теократичната идея), мога да прибегна до терористични средства (да вложа пари в създаване на нелегални отряди, които да залагат бомби, да убиват лидери на институции и прочее).
Целта е една и съща, средствата са това, което определя дали юридически ще съм терорист, т.е. престъпник или не. Т.е. няма какво да приемам: не си прав, не целта е от значение, а средствата, тактиката, пътя към нея.
Естествено, има един случай, в който си прав: ако целта ми е анархия, разрушение. Но тук нямаме работа с този случай.

Не искам да те обиждам, но ако продължаваш с разсъжденията си на тази плоскост, единствено ще преливаш от пусто в празно. Научи нещо ново.

Не можеш да ме обидиш. Въпросъте, че за да се науча трябва да прочета нещо - конкретна аргументация някаква разсъждения. Чакам .

Разбира се може да се оповеш на факта, че тероризма все пак няма точно определение.

Напротив, има достатъчно точно и, според мен, очевидно определение. Кало го спомена, споменал съм го и аз. То не включва политически цели, т.е. може да обслужва всякакви политически цели. Това, което включва е отказ от постигането им по легален път, отказ от директна конфронтация с въоръжените сили и обръщане към базата, т.е контрол над територията и населението. Точно това (в, ъъъ, "положителния" му вариант - т.е. когато директната цел на актовете е установяване на контрол, а не сплашване) го прави толкова мощно средство.
Т.е. ако организацията с чувства достатъчно силна, тя може и да прибегне до директна военна конфронтация. Но ако не е толкова силна, първо ще използва терористични средства, за да измени баланса на силите. В една гражданска война това се случва, ъъъ, "естествено".

Един прост пример - мафията застрелва и взривява хора, терористите също. Само че те преследват различни цели.
Хвърли един поглед в наказателния кодекс. Сам ще видиш че целта често е определяща за квалификацията на престъплението.

Може би не забелязваш разликата между стратегическа и тактическа цел. От юридическа гледна точка важно е самото деяние, т.е. ако и извършен бомбен атентат, пир който загиват някакво количество граждани, няма особено значение дали извършителят е искал да сплаши бизнес-конкурент или да отправи политическо послание. Не обявяваме единият или другия за терорист заради целите му, а заради средствата, които е избрал (залагане на бомба на обществено място).

И за да продължим темата. Как изведнъж режимът в Сирия стана противна арабска диктатура. Нямам възможност да обърна внимание на целия форум, но тук говорило ли се е за противната арабска диктатура преди 5-6-7 години ?

Няма никакво "изведнъж". Това е светска диктатура - мнението ми по този въпрос не се е променило последното десетилетие. И мисля че по този въпрос спор няма, поне аз не съм забелязал такъв.
Да цитирам Торн, с когото съм съгласен:

Мисля, че всички сме съгласни, че режимът на Асад си е противна арабска диктатура, наследствена псевдомонархия почти от севернокорейски тип, с действащо от десетилетия извънредно положение, позволяващо произвол на властите както им хрумне. Съответно с обичайна за района корупция, клановост и т. н.

Не съм съгласен с мнението, че крайният ислямизъм или желанието за теокрация е нещо маргинално в арабския свят, което се крепи само на наемници или "пари отвън". За съжаление, мисля че си има стабилна подкрепа сред мюсюлманите, които го разпознават под някаква форма като връщане към "традициите" или "корените" (някакъв илюзорен "златен век"). Оттук и силата на тези движения и нестабилността на светската власт. Но най-вече там, където това е светска диктатура, де. Не ме разбирай погрешно, - аз също предпочитам светска диктатура, но пък аз не живея там, така че мнението ми няма стойност (освен аз мен самия, това не се брои).
Може да се каже, че имаме определени процеси, които се "обличат" в подходящи дрехи според популярната в момента идеология и господстващите настроения. Преди 50-0 години това щяха да бъдат "социалистически" или "комунистически" движения, сега са "ислямистки". Методите не са се променили особено, защото те са продукт на обстоятелствата, т.е. на друга система.

Амазоне, страната е специфична, голяма част от населението и инфраструктурата са съсредоточени върху сравнително малка част от територията на страната. Населението със сигурност взима някаква страна. Въпросът е, че като цяло тези войни се печелят чрез контролиране на територия, а терористичните методи позволяват това да се прави ефективно и с доста по-малко хора и средства спрямо, ъъъ, относително "легалните", с които обикновено действат официалните сили. Често това не се разбира добре и се мисли чисто военно за ситуацията.
Естествено, всичко това е бавен процес и отнема време, т.е. гражданската война при всички случаи ще продължи с години, но мисля, че режимът няма особен шанс да се задържи повече от няколко години. Което няма да прекрати хаоса, защото срещу него няма някаква единна в политическо или социално-културно отношение "сила", т.е. хаосът ще продължи и след това.
Разбира се, ако "бунтовниците" решат да се пробват с чисто военни средства, т.е. наравно с правителствените сили, има възможност и да загубят. Но пак конфликтът ще продължи да тлее с години. Няма хубава прогноза. Виж, ако преди години режимът се беше променил...

[Moesia]

Няма как с кало да си измислите сами понятие за тероризъм, колкото и очевидно да е то по твоите разбирания. И да както видя в предишния ми пост в САЩ и Великобритания с нюанси имат ралични разбирания за това що е тероризъм.

Ето какво казва нашия НК.
"Чл. 108а.Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 143, чл. 143а, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна."

Чл. 115 ти е убийството, чл.128
По основния състав на 115, наказанието е лишаване от свобода 10-20години.

Забележи ! По 108а. наказанието вече е 15-30години при убийство. И то поради особената цел, която се преследва. Тя заедно с останалите неща охарактеризира извършеното като тероризъм.

И не от юридическа гледна точка не е важно само деянието. Деянието е само част от престъпния състав, тоест част няколкото елемента, с които е охарактеризирано едно престъпление. Целта е друг такъв елемент.

Може би не забелязваш разликата между стратегическа и тактическа цел. От юридическа гледна точка важно е самото деяние, т.е. ако и извършен бомбен атентат, пир който загиват някакво количество граждани, няма особено значение дали извършителят е искал да сплаши бизнес-конкурент или да отправи политическо послание.

Ще ти го повторя, ако случайно си полицай ще ти го потретя. Има голямо значение. Второто е тероризъм, първото не именно поради въпросното политическо послание.