Теория за Еволюцията

[Сержант Алексей Воронин]

Ужас и безумие... Става страшно, когато разни ненормалници започнат да "изкривяват" научни открития и да ги нагаждат към откачените си "каузи". :o

Но има моменти, когато прилагането на "кастрация" е задължително. Например при аварията в Чернобил, след която, заради престъпна небрежност и до днес се раждат изроди... Между другото, защо не пуснеш тема специално за евгенетиката? Проблемът е изключително интересен, има адски много да се пише по него...

[tonev]

"хоризонтален пренос на гени" - т.е. не от родители към деца?

почвам наред по постовете. Торн тука си меко казано неточен. :tdown

очевидно?!?!? дай поне три примера с имената на конкретен вид среда и нейната промяна, вид сложен и вид прост организъм. пример - при рязко падане на температурите, кой ще оцелее по-дълго - аз или комарът?

всъщност комара /или по скоро комарите/ .
искаш примери готово - антракс, салмонела, и моят фаворит - е. коли...

Усложняването обикновено е начин да се заеме недостъпна досега екологична ниша.

опростяването също. :p

И освен това есенцията на теорията за еволюцията е, че във всяка система се върви от по-простото към по-сложното.

по горе не се съгласих. есенцията на еволюцията е " да предадеш повече свои гени в потомството" и ако го направиш за сметка ня някого другиго - по добре.


нещо друго динозаврите не само са измрели. техните гени живеят в бозаиниците и най - вече в птиците. т.е.... няма празно.

Другият вариант е да се натисне едно копче и да излитнат едни ракети.
И цялата невероятна енигматика на еволюцията отива на кино и се обезсмисля, поне на нашата планета.

ще преживеят много същества - включително някои много сложни - членестоногите и мекотели, а вероятно и гръбначни - риби поне.

В бъдеще еволюцията няма да бъде обвързана с ДНК/РНК. То ще принадлежи на разни киборги и изцяло небиологични същества /опростено казано роботи/ и в перспектива на изцяло информационни субекти, необвързани с някакво собствено предопределено тяло. Т.е софтуерът ще може да използва най-различен хардуер.

алелуя Боже БИЛ ! /геитс, де/ :mhehe:

Серж, не става въпрос само за случайности - както отбелязах, веднъж постигнати удачни решения се запномнят и дори и много поколения по-късно могат отново да се активират в резултат на съответното външно въздействие. Т.е. не става въпрос само за "случайни мутации", но и за целенасочени промени, които се реакция на външан промяна. Иначе казано - определена информация се вади като решение на възникнало външно предизвикателство далеч не само случайно. Впрочем, тези механизми съвсем не са дотолкова изяснени все още или поне аз така знам.

няма как да стане. механизмите са изяснени- транслация и транскрибция. т.е. нищо не е случаино.

Ако внезапно ни поникнат опашки, това ще е деволюция. Освен ако не допринася за закърняването на други крайници и увеличаването на мозъка :mhehe: Което пък може да доведе до научно-технически прогрес, който пък евентуално да допринесе за духовния ни регрес :tongue5:

няма да е деволюция. ако опашката дава предимство - ще поникнат. например може да стане модерно да имаш опашка - едни ще си направят изкуствени а ако на някои му поникне ще има предимство пред другите в процеса на оставяне на потомство.

Ужас и безумие... Става страшно, когато разни ненормалници започнат да "изкривяват" научни открития и да ги нагаждат към откачените си "каузи". :o

Но има моменти, когато прилагането на "кастрация" е задължително. Например при аварията в Чернобил, след която, заради престъпна небрежност и до днес се раждат изроди... Между другото, защо не пуснеш тема специално за евгенетиката? Проблемът е изключително интересен, има адски много да се пише по него...

е не пак не съм съгласен. има си методи - амнеоцентеза, ехографиики... може да се види как е плода да се следи бременноста, и ако е нужно да се прекъсне.

пп. дълго си мислех дали да пусна това допълнение. тази тема - http://forum.abv.bg/index.php?s=&sho...dpost&p=333390 е моя. в друг форум. има прекрасни изказвания. норман, струхийо...

[gollum]

няма как да стане. механизмите са изяснени- транслация и транскрибция. т.е. нищо не е случаино.

Тогава по-скоро подкрепяш това, което твърдях . Защото аз смятах, че нищо не е случайно, някой (които знаят повече от мен по тези въпроси), възразиха, че напротив - всичко било случайно. Както и да е, колкото повече информация, толкова по-добре.

ПП Разбира се, има някаква случайност най-малкото за сметка на увреден генетичен материал, които не се предава правилно.

[кало]

всъщност комара /или по скоро комарите/ .

??? защото...

[tonev]

??? защото...

щото единия комар няма значение. има значение популацията. а тя първо е много по широка, второ е много по многоброина, трето може да прекара няколко години в стадии какавида, четвърто много по лесно ще се присоби, могат да използват голям брои животни за гостоприемници...

[SRH]

Серж, понастоящем много други науки пряко се отнасят към евгениката и без това да им е крайната цел. Например техниката за инвитро оплождане дава възможности за селекция, но засега само от антропометрична и хисториометрична гледна точка. Спермалните банки имат такива записи. Но медицината няма пълната възможност да изолира ония гени, които биха били оценени като качествени. И освен това такива гени (дори и да бъдат изолирани) имат най-голям шанс да се прояват само в първото поколение, а във всяко следващо ще се проявяват и рецесивните гени. Т.е. подборът е много труден. И всичко това става на случаен принцип (Голъм ).

Ще се опитам да обясня какво значи на случаен принцип. Имаме двама родители (хетерозиготи), които носят доминатен В и рецисивен b ген. Възможните комбинации за първото поколение са ВВ, bB, Bb и bb. Това е решетката на Пънет, където майчините гени са по хоризонтала, а бащините по вертикала - така се получава комбинирането. И така, вероятността поколението да е с bB ген е 50%, а шансът да е ВВ или bb по 25%. Точно тук засега науката не е в състояние да определи каква да бъде комбинацията за първото поколение. Този пример е елементарен, но при всяко усложняване възможността от човешка намеса намалява.

И без да знае това Галтон е считал, че има наследствени качества, които (според теорията на еволюцията) ще бъдат стабилни и ще могат да бъдат предавани на поколенията. Затова той е искал да бъдат направени бази от данни на качество на надарени родители, на родители с възможности, на извадки от всички социални слоеве. Отделно от това е искал държавата да предоставя и база от данни за криминално проявени лица, с умствени проблеми и за онези, които инвестират в образование. По този начин Галтон е вярвал, че ще е възможно съчетаване на наследствени качества (чрез гени, ама не е знаел) на най-добрите екземпляри.

Това е всъщност евгениката според него: "Целта на евгениката е да представи всяка класа или секта чрез техните най-добри екземпляри; направено това, да бъдат оставени да развиват цивилизация по техен начин." (Essays in Eugenics ). Галтон и последователите му смятали, че такава селекция е възможно да бъде наблюдавана в исторически аспект - при евреите и при индийците. "Indeed, an enthusiasm to improve the race is so noble in its aim that it might well give rise to the sense of a religious obligation." Но в тяхните разсъждения има морален порок - именно, че избрани хора могат да съдят за качеството на други хора.

[gollum]

SRH, не е нужно да ми намигаш , тази случайност напълно се вмества в моите представи (и аз си спомням от училищното образование споменатия принцип , макар че нещата са много по-сложни на практика). Аз възразявах срещу една друга "случайност" (виж мнението на Пилот), според която всяка промяна в генетичната информация е напълно случайна мутация. Докато аз си представям нещата (впрочем, това вече го описвах) малко по-различно - има случайни грешки, но има и не случайни активирания на определен тип генетично поведение (ако ми позволите този лаишки израз). Разбира се, при предаването в следващо поколение информацията се рекомбинира, т.е. с някаква доза вероятност успешните промени ще бъдат предадени в следващото поколение. Макар че ако се гледа статистически, то вероятността сигурно не е толкова малка, ако приемем, че повечето промени в генетичната информация на индивида не са толкова случайни, защото в този случай ще имаме голяма група.
Та, SRH, можем да разделим нещата така - фаза на промяна на ниво индивид, където според мен случайността играе по-малка роля и фаза на предаване в следващото поколение, където се включва споменатат от теб случайност при комбинирането на информацията на родителите (макар че зависи от вида - някои видове имат по един родител, т.е. тази случайност се избягва в голяма степен). И тези фази се редуват постоянно в хода на еволюцията.

Впрочем, това бе и причината малко по-рано в дискусията да отбележа, че ще е интересно да се съсредоточим върху процеса на превръщане на един вид в друг - как точно се извършва? Промяна в един индивид, която постепенно се мултиплицира (първо в неговата група, а след това и в останалите)? Малко вероятно, като се има предвид споменатата случайност при предаването в следващото поколение.

[Сержант Алексей Воронин]

Евгенетиката е абсурдна... И въпреки това в куп страни се прилага. Дори и в Япония, където 731во армейско поделение от 1937 до 1945 се посвещава на всякакви експерименти с хора. Смахнат свят... а доктор Менгеле разменя лявата и дясната ръка на "пациента" и се чуди, "ама защо не става?..." :o

Голъм, точно по този начин се извършва процесът Малки, незабележими промени на генетично ниво (ако искаш ги наречи случайни, ако искаш не), които се предават на идното поколение. И бавно, постепенно, от стария вид се обособява нов. Но това няма как да стане бързо, нужни са неколкостотин поколения, за да се развият достатъчно различия, та да може вече да говорим за два различни биологични вида.

[gollum]

Голъм, точно по този начин се извършва процесът

Серж, пишете, сякаш там сте били . Т.е., точно както съм го описал? А откъде тази сигурност? А и определено виждам проблем с предположението, че новия вид се ражда от промяна в един индивид - дори и статистически (ясно е, че става за много поколения, като "много" тук вероятно се движи между стотици и хиляди) ми се вижда доста невъзможно единичната "положителна промяна" в един индивид да се предаде на толкова много други, отчитайки споменатите случайности при половото размножаване (съгласен съм, че при други типове размножаване този метод е много по-вероятен). Опитай се да го "моделираш" математически дори съвсем елементарно (аз повече и не мога) и ще разбереш за какво пиша.
Да уточня въпроса си - според мен определено има проблем в представата за промяна в един индивид. Описах от какъв характер е проблемът. Но заедно с това виждам и проблеми в представата за възникване на положителна промяна при множество несвързани индивиди в една и съща група в "тесен" времеви участък от няколко поколения. Проблемът е в това, че трябва да има някакъв общо взето неслучаен механизъм, който да води до тази положителна промяна на индивидуално ниво. Положителната стран на тази представа е, че увеличава многократно вероятността за успешно препредаване на промяната в следващите поколения.

[Сержант Алексей Воронин]

Но заедно с това виждам и проблеми в представата за възникване на положителна промяна при множество несвързани индивиди в една и съща група в "тесен" времеви участък от няколко поколения. Проблемът е в това, че трябва да има някакъв общо взето неслучаен механизъм, който да води до тази положителна промяна на индивидуално ниво.

:tup: Този неслучаен механизъм е естественият подбор, който е причината за непрекъснатото съревнование между индивидите, оттам тяхното усъвършенстване, а оттам и по-голямата приспособимост, която се предава на поколенията.

[Odzava]

Смахнат свят... а доктор Менгеле разменя лявата и дясната ръка на "пациента" и се чуди, "ама защо не става?..." :o

Как си е взел изпита по ортопедия този идиот. Хайде анатомията - тя далеч, макар тогава да се е изучавала далеч по-подробно и всеобхватно от сега. В смисъл изучавали са еволючионна анатомия (кое от кое е произлязло). Има и други разлки - в класификацията, но това са детайли. Ама лява ръка на мястото на дясна. Идиот. То не е като да размениш двата бъбрека.

Голъм, точно по този начин се извършва процесът Малки, незабележими промени на генетично ниво (ако искаш ги наречи случайни, ако искаш не), които се предават на идното поколение. И бавно, постепенно, от стария вид се обособява нов. Но това няма как да стане бързо, нужни са неколкостотин поколения, за да се развият достатъчно различия, та да може вече да говорим за два различни биологични вида.

Абсолютно. Макар еволюцията да познава и еволюционни скокове, където става дума за появата на определен признак даващ на съответния подвид някакво значително преимущество пред останалите и много скоро (стотина поколения) се появява нов вид. Но до преди 20 години тези неща си ставаха винаги и само случайно.

Да уточня въпроса си - според мен определено има проблем в представата за промяна в един индивид. Описах от какъв характер е проблемът. Но заедно с това виждам и проблеми в представата за възникване на положителна промяна при множество несвързани индивиди в една и съща група в "тесен" времеви участък от няколко поколения. Проблемът е в това, че трябва да има някакъв общо взето неслучаен механизъм, който да води до тази положителна промяна на индивидуално ниво. Положителната стран на тази представа е, че увеличава многократно вероятността за успешно препредаване на промяната в следващите поколения.

Ам Гъл, индивида не е ценен сам по себе си за еволюцията. Ценни са неговите гени и способността му да ги предаде на поколенията си. Затова при животните е цялата тази борба за женските - за да може най приспособимия да предаде своите гени. Никакви неслучайни механизми няма. Индивидуалното ниво определя развитието на придобите, а не унаследени признаци. И те нито се предават (намя субстрат за това), нито са важни за еволюцията. Ще да елементарен пример - лекоатлетите трябва да тренират дълго, упорито и с подкрепата на известни фармацевтични фирми, за да постигнат определени резултати. Обаче тяхното потомство (ако отново стане лекоатлет) ще започне от абсолютно същата стартова позиция, от която е заочнал и бащата. Т. е. бащата олимпийски шампион няма да има син/дъщеря такава, само защото е станал той. Няма как натренираността и мускулната му сила да се предадат в поколението. Няма кой да ги пренесе.
Обаче от друга страна - например масаите в Африка бягат достатъчно бързо, за да настигат газели и зайци. И обяснението е много просто - с векове сред тях са селекционирани бързите бегачи. Бавните ги изяждал Симба. Е и бързоног бегач със счупен крак също сигурно е изяждан, но това са случайните събития определящи селекцията на гените в популацията.
По повод малформациите - крака и т. н. които не са си на мястото това са ембриопатии - нарушения в развитието на ембриона. При неправилната миграция на дадена група клетки от тях се развива правилния орган на неправилното място. Разбира се има нарушения в разделянето на зародишните листове (сиамските близнаци) и много много други. А събудил се ген, когато трябва сладко да си нанка обикновенно води я до смърт вътреутробно, а скоро след раждането. По-често е "заспиването" на нужния ген".

[Sir Gray]

Та мисълта ми е, че не съм нещо като ЛЕМ, ако това е било притеснението ти .

GoЛЕМ

[gollum]

Този неслучаен механизъм е естественият подбор, който е ...

Серж, нещо не успяваш да ме разбереш, започвам да подозирам, че пиша на китайски без да знам (а и клавиатурата ми уж няма съответната възможност). Както отбелязах, аз общите неща ги знам и нямам нужда от подобен "автоматичен" отговор, защото той не отговаря на въпроса. Ще се опитам да изясня нещата с едно примерче.

Нека си представим, че имаме вид Х0 и видове Х1 и Х2, като се установява, че Х1,2 е развитие на Х0. Въпросът е как точно е станало преобразуването, защото установяваме само моментните състояния - във времевия момент В1 имаме вид Х0 и няма видове Х1 и Х2. Във времевия момент В2 няма Х0, но има Х1 и Х2. Интересува ни как от Х0 се е стигнало до Х1 (частен случай на задачата).
Заедно с това знаем, че има следните механизми, които действат:

1. На индивидуално ниво по време на живота на всеки индивид някакъв малък елемент от генетичната му информация може да се увреди на принципа на "случайната грешка".
Заедно с това може да настъпи неслучайна промяна в генетичната му информация под действието на един или друг активиращ външен фактор.
Накрая, възможни са промени в поведението на индивида, които не са случайни (влияят външни фактори), но по определен начин се отразяват върху предаваната информация ("наследствената памет").
Приемаме, че съвкупността от тези (май трябва да ги нарека "фенотипни") промени са собствено минималната еволюционна стъпка.
Спрямо точка едно проблемът ни е свързан със съотношението между тези три фактора.

2. Тези промени се отразяват върху оцеляемостта на индивида, т.е. върху вероятността той да доживее полова зрялост и да създаде потомство. Това наричаме естествен отбор, т.е. взаимодействието с външната среда, което определя дали промените са положителни или отрицателни.

3. Естественият отбор е своеобразно сито, което допуска до оставяне на потомство само положително променените или "нормалните" (непроменени) индивиди. В този момент действа споменатата от SRH случайност при съчетаването на генетичната информация в процеса на половото размножаване - потомството ще има половината информация на всеки от родителите.
Проблемът в тази точка е, че положителното качество се предава с някаква вероятност в следващото поколение, защото случайността означава, че може и да не се предаде.

Първото възможно обяснение е следното: Тъй като естественият отбор действа върху всички индивиди, то всеки оцелял индивид, който е получил възможността да предаде потомство, така или иначе или притежава положителна черта или пък е непроменен (но не притежава отрицателна черта). В този смисъл по точка три се съчетават все положителни или нормални черти и "рулетката" не би трябвало да дава отрицателен резултат в следващото поколение (а и той така или иначе ще бъде ликвидиран от естествения отбор (точка три) спрямо следващото поколение).
Проблемът с това обяснение е следният - ако на нивото на точка едно преобладава случайността, това означава, че достигналите до точка три индивиди ще имат различни характеристики и от тях с някаква вероятност няма да се предаде никаква или само една, т.е. по-вероятно е с всяко следващо поколение видът все повече да се "разбягва" като разлики, а не да се сближава.
Разбира се, естественият отбор (и изискванията на средата, общи за цялата популация) оказват определено организиращо влияние в някаква обща посока, но, от друга страна, все пак главното си остава съотношението на източниците на промени по точка едно, т.е. дялът на случайността.

Второто възможно обяснение е, че на точка едно не преобладава случайността. В такъв случай положителните промени ще са по-организирани, т.е. много по-вероятно е оцелелите индивиди, достигнали до размножаване да споделят обща положителна особеност
и така да нарасне вероятността за предаването й в следващото поколение. За мен това обяснение е по-добро, защото в този случай е много по-вероятно да възникват сходни промени в голяма група от индивиди в рамките на популацията и съответно да се препредават на следващото поколение. В другият случай вероятността в рамките на едно и също поколение да има повече от един индивид с една и съща положителна промяна е почти никаква, а следователно няма как да се очаква тази промяна да се запази, т.е. да се предаде успешно и най-вече да се разпространи сред останалите индивиди.

Между другото, тук има и друг интересен момент. Ние все пишем за еволюцията, като процес на приспособяване към средата. Реално обаче "положителни" черти са не само тези, които подобряват оцеляването, т.е. намирането на храна, защитата от врагове и т.н., но заедно с това и тези, които повишават вероятността да се стигне до размножаване, т.е. до предаване на индивидуалната генетична информация (без значение дали тя подобрява оцеляването). В този смисъл процесът се развива поне по два независими вектора, като връзката между тях е естественият отбор. Макар че колкото по-организирана е популацията в социални групи, толкова по-малко значение има този фактор, освен в кризисни ситуации (когато поради това социалната организация пада).
По този начин се стига до множество промени при различни животни, които по никакъв начин не подобряват приспособяването към средата, т.е. оцеляемостта, дори напротив, намаляват я. Но за сметка на това пък повишават вероятността да се достигне до размножаване, т.е. да се остави наследство (и заедно с него тези специфични черти).

Одзава, благодаря за разясненията, но ще се радвам да прегледаш какво написах и да ме поправиш/да ми отговориш на въпросите. И ще си позволя няколко допълнителни въпроса, във връзка с написаното от теб.

Ам Гъл, индивида не е ценен сам по себе си за еволюцията. Ценни са неговите гени и способността му да ги предаде на поколенията си.

Приемам, че първото е фигуративно казано. Това, което обсъждаме е как се случва промяната (а тя се случва не другаде, а именно на индивидуално ниво) и как тя успява да се предаде (тук SRH възбуди едно съмнение, споменавайки за случайността при предаването).

Никакви неслучайни механизми няма.

Добре, всичко е случайно. Тогава пак да попитам как работи цялата система, така че се стига до нови видове? Опитах се да обясня съмненията си и се надявам да получа отговорите.

Индивидуалното ниво определя развитието на придобите, а не унаследени признаци. И те нито се предават (намя субстрат за това), нито са важни за еволюцията.

Ок, ако е така, то как въобще се стига до промяна? Къде става тя, ако не на индивидуално ниво? Само и единствено при съчетаването на гените в хода на размножаването, по-точно на развитието на зародиша ли? Ако е така, то как еволюират видовете, които не използват полово размножаване?
След това, как стои въпросът с наследствената (или родова) памет? Т.е. съвкупността от действия и неща, които новопоявилия се индивид знае, без да е трябвало да придобива тези знания отнякъде? Това засяга рефлексите, но и не само тях. Т.е. явно има механизъм за предаването на тази информация, а в такъв случай дали има и механизъм за промяна в нея? БИ трябвало да има, иначе няма как да става еволюцията на социални организми, които нямат външни източници за съхраняване на информация (като хората).
Напомням, обсъждаме еволюцията, а не само човешкия вид.
За другото, което си написал, съм съгласен. Аз не съм и твърдял нещо различно.

[Odzava]

Как се стига до промяната - лесно. С натрупване на "полезни" признаци. Самите те (правя отклонението, за да съм малко по-ясен), признаците биват - полезни (дават преимущество на вида за преживяване), вредни (унаследени обикновенно водят до смърт на индивида, вида се стреми да елеминира подобни себеподобни), и неутрални. Последните могат в нова среда да станат или полезни или вредни.
Сега, натрупването на полезните признаци става именно в хода на по-доброто приспособяване на вида към заобикалящата го среда. Една бяла мечка ще е безкрайно нежизнеспособна в Африка, обаче в Антарктика си е точно на мястото. И как се е получило това. Ами просто предшествениците на бялата мечка мигрирайки на север са натрупвали все повече "полезни"за Антарктика признаци - повече потомство са оставяли мечките с безцветна козина и дебела мастна тъкан. И така след няколко хиляди години имаме бялата мечка.
Как например от мургавите хора в Африка са се получили шведите - ами за 25 хил. години. Повече деца са имали по-светлите индивиди (тези на които кожата синтезирала по-малко меланин). По-мургавите деца са боледували по-често и по-тежко от рахит и вероятно са загивали. Така природата сама селекционирала бялата кожа.
Трети пример - една иначе смъртоносна болест - сърповидноклетъчната анемия (при нея хората страдат от недостиг на кислород за тъканите, увреждане на вътрешните органи от постоянния разпад на еритроцитите и т. н.) се оказала много подходяща за африканците. Маларията не можела да се развива в такива еритроцити. Така болните от тази анемия преживявали до детеродна възраст и оставяли потомство, а тези с нормалния хемоглобин загивали от малария.
Как се е получила дългата шия на жирафа, ако неговите предшественици са били като антилопите - ами чрез манджата. Повече потомство оставяли животните с по-дълги шии. Някъде в предшествениците имало животни, които имали допълнителни прешлени на врата. Те яли повече от по-младите листа по горните клони, недостъпни за другите и оставяли повече потомство. И така прешлен, след прешлен стигаме до жирафа с дългата шия. А не както си мислел Ламарк, че шията му се удължавала от изпъване
По въпроса за ценността на индивида за еволюцията далеч не е фигуративно казано в нейния биологичен смисъл. Но човека със своите познания и умения да променя природата и себе си доста изкривява законите на природата.
Но ако да кажем загине част от дадена популация - голяма работа. Останалата част ще насочи еволюцията на вида в посока, която определят запазените гени. И средата разбира се.

[gollum]

Брях, Одзава, нещо не получавам отговор на въпроса си. Явно наистина ползвам мандарински, портокалски или друг подобен език. Всичко това го знам, но то не дава отговор на зададения от мен въпрос.
Ще пробвам пак. Проблемът не е как се стига до промяната (това общо взето съм го описал в предходния си пост), а как се стига до "натрупване на полезни признаци" и до това, че тези "полезни признаци" не се губят при предаването на следващите поколения (особено ако всичко в този процес е "случайно"). Ако целият процес е напълно случаен, то как въобще от всички възможни промени ще се стигне до точно определени "полезни" признаци? Все пак общият обсег на всички възможни промени е огромен и дори и статистически за стотици хиляди, че и милиони години няма как да се случи това, което описваш. Възможно е ако промените съвсем не са дотолкова случайни, т.е. полезните признаци се появяват не по грешка (ако заимствам израза на Пилот), а по определен "алгоритъм", в които несъмнено има и голямо доза случайност, но заедно с това има голямо място и целенасочеността.
Да уточня пак - чисто случайното разхвърляне на какви ли не промени по всички индивиди няма как (според мен)ы да доведе до появата на положителни признаци пир статистически значимо количество индивиди в рамките на едно поколение, а допълнителната случайност при предаването им в следващото още повече затруднява нещата. Та затова и питам и се съмнявам.

По въпроса за ценността на индивида за еволюцията далеч не е фигуративно казано в нейния биологичен смисъл.

Хайде да не започваме пак този спор. "Ценност" може да има нещо за друго само ако оценяващото притежава някаква форма на съзнание, за да може да оценява. Затова и употребих уточнението "фигуративно". Т.е. за процеса на развитие индивидът е полезен дотолкова, ако при него се е появила положителна промяна, която той може да предаде. Иначе няма значение, разбира се, въпросът е в цялостното развитие и нарастване, а не в продължителността или качеството на живота на отделен индивид.

Но човека със своите познания и умения да променя природата и себе си доста изкривява законите на природата.

Тук мнението ни съвпада, нещо такова се опитвах да обясня на Кало, но сигурно пак използвах неправилен език.