Понеже тази година учих точно малко еволюцийка, искам да направя няколко забележки:
Аз пък съм на противното мнение. Благодарение на еволюцията, човек има много добре развит мозък. Всъщност човекът е едно от малкото същества, които вече не се приспособяват към околната среда, а приспособяват нея към своите си нужди. Да видим - имаме мозък заради еволюцията, оттам имаме телескопи, оттам виждаме парчето скала което идва на гости, дълбаем тунели, консервираме храна и т.н. Да видим някой друг сложен организъм - например дърво/храсти. Някои от техните семена са преживявали стотина години, след което са пониквали
Жабата няма да успее да постигне номера, не и за 20 години.
А това твърдение е напълно погрешно. Да видим няколко катаклизма - на нашата планета е имало май две суперизмирания - едно преди динозаврите, едно преди 65 млн. години. А сложи организми са преживели и двете. Нали не мислиш бозайниците за прост организъм, а и те все пак се справят с астероида... Дори с малко условности това може да се каже и за динозаврите - птиците оцеляват и май са най-проспериращи след бозайниците. Така че не оцеляват по-простите. Оцеляват по-приспособимите.
Всъщност не е съвсем ясно какво е станало в началото. Може да е било ДНК, може да е било РНК, има и една-две други теории. А за самият експеримент - правен е като определени неорганични съединения са преминавали през нагряване, охлаждане, пускане на електричество, и т.н. като цикълът се повтаря многократно. Накрая се получават някои органични съединения, но май никога не е синтезирана дори къса верига ДНК/РНК.
За съжаление механиката не е съвсем като биологията. И прости, и сложни организми могат да са еднакво податливи на увреждания. Просто са изправени пред различни проблеми. Например има вируси, които атакуват определена бактерия - също както други атакуват човек. Винената муха например е по-податлива на увреждания причинени от рентгенови лъчи от хората и другите по-сложни животни, затова и биолозите обожават да тормозят горките винарки. А ако машината ще се поврежда от вътрешни причини (грешки при копиране на ДНК), то това не завси толкова от сложността на организма. По-скоро от самият организъм.
Първо, вирусите са лош пример, защото не е еднозначно прието дали са живи. Те не могат да се размножават сами. Оттам и ако животните които ползват за целта умрат, то врусите също така да се каже "загиват" като остават без потомство.
Голъм, за да се разбере кой е най-приспособимият организъм, трябва да се гледа СЕГА, не ПРЕДИ. Какво значение дали един вид есъществувал 3 милиарда години, ако вчера видът е изчезнал? Край на играта за този вид, край на ДНК щафетата. Затова може да се каже, че хората и техните предшественици например са по-приспособими от динозаврите (класическите като тиранозавъра, не птиците)> Въпреки че динозаврите са живели стотина милиона години, тях сега ги няма. А ние съществуваме и пишем на форума
Защо това да е вярно? Всеки вид се нуждае от точно толкова връзки с околната среда, колкото да оцелее в нея. Да вземем едни от най-най-простите бактерии - живеят по малки вулканчета изригващи разтопено олово и други метали на 4 км дълбочина. Въпреки че са толкова прости, какво става ако вулканчето спре? Ами умират (освен някой късметлия който се добере случайно до друг вулкан).
Ами има едноклетъчни организми, които могат хем да ловуват, хем да фотосинтезират. Това е доста добре и май обхваща 99% от начините да се набавя храна...
Не, есенцията на теорията на еволюцията е че оживява този, който може да се сдобие с най-голямо потомство.
И едно обобщение, което може би малко ще понамали споровете. Представете си еволюцията като една огромна игра на покер. Всеки участник има собствена стратегия, всеки залага на определено нещо (фотосинтеза, месояднст, течно олово, мозък..) В зависимост от последвалите условия (които не могат винаги да се предвидят, например вулкани, астероиди, болести, замърсяване...) става ясно кой печели и кой остава само на вкаменелости...
Пример едно - рязко понижаване на температурата, да речем до минус 60 в продължение на 20 години. Човек няма да го преживее дълго
например вид жаби
Пример две - катаклизъм. По твой избор - може да е ядрена война, изригване на супер вулкан, ако щеш - сблъсък с огромен астероид. Сценарий познат ни от историите за измирането на динозаврите. Човешкият вид няма да преживее подобен катаклизъм, нещо повече, почти никой от висшите (сложните) видове няма да го преживее. Но голяма част от простите организми ще оцелее, както вероятно и част от малко по-сложните - да речем, насекомите.
Т.е. в определен момент от формално погледнато "нежива материя" са се образували първите белтъчни съединения и молекулата на ДНК и се е започнало. Вероятно в процеса има определен автоматизъм, т.е. при определени условия се случва. Даже май имаше и някакви съвременни експерименти в тази посока.
Третото ми основание е базирано на механиката. Съвсем очевидно е, че колкото по-сложна е една система, толкова по-податлива е на разваляне, т.е. колкото повече и по-сложни елементи има, които разчитат един на друг, толкова по-критична е към повреди. Това мисля е доста очевидно. Достатъчно е да се сравни един прост инструмент (да речем, лост) и един сложен (примерно, ръчна бормашина). Работата, която може да се извърши в единия и другия случай е различна, но и проблемите - също.
първо загиват сложните организми, а най-дълго ще оцелеят най-простите (вирусите).
В тази връзка мога да ти изтъкна контрадоводи от същото качество и порядък - от колко време съществуват хората като вид или тяхната вторична среда, че да претендират за по-висока оцеляемост? Един миг в сравнение с повечето останали видове. Същото може да се каже по отношение на сложните многоклетъчни организми и най-простите едноклетъчни - първите съществуват успешно (т.е. се множат, развиват и усвояват нови ареали) от повече от три милиарда години.
Колкото по-просто устроен е даден вид, толкова от по-малко връзки с външната среда се нуждае
Обратното - колкото по-проста е дадена система (същото важи и за организъм), толкова по-малко са нещата, които може да "върши"
И освен това есенцията на теорията за еволюцията е, че във всяка система се върви от по-простото към по-сложното.
И едно обобщение, което може би малко ще понамали споровете. Представете си еволюцията като една огромна игра на покер. Всеки участник има собствена стратегия, всеки залага на определено нещо (фотосинтеза, месояднст, течно олово, мозък..) В зависимост от последвалите условия (които не могат винаги да се предвидят, например вулкани, астероиди, болести, замърсяване...) става ясно кой печели и кой остава само на вкаменелости...
Comment