Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Войната в Южна Осетия - Равносметка

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    Самые важные и актуальные политические, экономические и социальные новости каждый день на нашем сайте.


    Превод:

    Световната преса повече не дава едностранчиви оценки на събитията в Южна Осетия


    Западната преса промени тона си. Антируската риторика отстъпва на втори план, е все по-често върху страниците на водещи световни издания се появяват статии, изглеждащи като истински прозрения за Европа и САЩ.

    Така, "The Washington Post" отбелязва, че дори американските дипломати, говорят за обстрела на Цхинвали от страна на Грузия, като за престъпна грешка на Саакашвили, и му вменяват вината за гибелта на стотици мирни жители. Не ласкае грузинския лидер и британският "The Guardian", напомняйки, че войната е започната от Грузия, която хвърли срещу мирните югоосетинци "цалата военна мощ" с явна цел да подчини неконтролираната територия.

    "Практически нищо не се казва за престъпленията, извършени от грузинските войски против онези, които Грузия нарича свои граждани, в южноосетинската столица Цхинвал. Стотици местни жители са били убити миналата седмица от грузинските войски, загинали и руски миротворци, действащи в региона по условията на споразуменията от 1990-те.

    По всички разумни оценки, става дума не за руска агресия, а за американска империалистическа експанзия и все по-плътно обкръжаване на Русия от потенциално враждебна държава".

    Един от водещите аналитици на британския вестник "The Times" Майкъл Биньон, смята, че Русия не направи нито една грешна стъпка. По думите на журналиста, операцията в Южна Осетия бе кратка и действена - достатъчна, за да обърне в бягство войските на Саакашвили. Самият грузински лидер, намеква авторът, падна в очите на Запада.

    "Президент Саакашвили допусна грешка с Южна Осетия, пращайки армията да обстрелва с оръдия, убива и наранява в ужасни мащаби.

    От всичко това могат да се направят изводи. НАТО, искате ли вие кавказката вендета да се разгори вече вътре в вашия алианс? Тбилиси, искате ли вие страната да продължава да бъде управлявана от президент, забъркал тази каша? Вашингтон, нима гласът на Русия все още нищо не значи за вас? Харесва ли ви или не, но той значи много".
    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

    请您死在地狱般的阵痛
    [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
    きさまはしんでくださいませんか
    [kisamawa shinde kudasaimasenka]

    Comment


      #62
      Малко за военната операция: http://www.themoscowtimes.com/article/600/42/369809.htm
      „Аз, Драгомир, писах.
      Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

      Модератор на раздел "Военна Авиация"

      Comment


        #63
        Това не беше спонтанна, а планирана война

        Павел Фелгенхауер, в. “Новая газета”
        15 Август 2008



        Днес за мен е напълно очевидно, че руското нахлуване в Грузия беше предварително планирано. При това окончателното политическо решение да бъде подготвена и започната през август война изглежда е било взето още през април.
        Осетинците провокираха преднамерено грузинците и всеки отговор щеше да бъде използван като повод за нападение. Ако грузинците бяха изтърпели безропотно, тогава абхазците щяха да започнат - както направиха сега – отдавна подготвената операция по “прочистването” на горната част на Кодорското дефиле. Повод винаги ще се намери, ако войната е вече планирана.

        През август значителна част от корабите на Черноморския флот беше готова за продължително бойно излизане, частите с постоянна готовност от Сухопътни войски, Въздушнодесантни войски и морската пехота бяха готови за придвижване, а по време на учението “Кавказ 2008”, което завърши на 2 август, седмица преди войната, силите на ВВС, ВМФ и армията завършиха последната проверка на бойната готовност близо до грузинската граница.

        В същото време в началото на август железопътните войски в Абхазия завършиха ремонта на жп линията, по която тази седмица бяха транспортирани към Ингури танкове, тежка техника и снабдяване за около 10-хилядната групировка, която нахлу без всякакъв повод или формална причина в Западна Грузия. Естествено, спешно ремонтираната линия не беше използвана за никакви “народно-стопански цели”, както официално съобщаваше Москва. Държавният пропаганден апарат също извърши подготовка, като обработи подопечното му население с постоянни съобщения за неизбежното грузинско нападение и че зад това стоят САЩ и Западът, на които този конфликт всъщност им беше напълно излишен.

        Естествено, не е възможно безкрайно да се държат войската и флотът в 24-часова готовност. През октомври времето ще се развали, снегът ще затвори проходите на Главния кавказки хребет.

        Крайният срок за началото на пълномащабна война с Грузия беше втората половина на август.

        През април на срещата на върха на НАТО, в която Путин взе участие, стана ясно, че присъединяването на Грузия и Украйна е неизбежно, макар и решението да е отложено. Руските цивилни и военни началници предупреждаваха открито както Запада, така и властите в Тбилиси и Киев, че “натягането за НАТО”, по израза на нашите дипломати, на държавите, които Москва смята за традиционна бащиния, ще предизвика криза. Беше обявено, че Русия “с всякакви средства” не ще допусне присъединяването на Грузия в НАТО, но това не повлия на Михаил Саакашвили.

        Тогава събитията започнаха да се развиват все по-бързо.

        Путин нареди на правителството “да разработи мерки по оказването на предметна помощ” на Абхазия и Южна Осетия, което юридически отхвърляше държавния суверенитет на Грузия. После руски изтребител свали в небето над Абхазия грузински безпилотен самолет. В Абхазия под прикритието на миротворци бяха въведени бойни части с тежко нападателно оръжие, а след това жп-войски. Последва серия от маневри, нахлуване на руски бойни самолети в грузинското небе, фактически отказ от дипломатическо разрешаване на конфликта под измислени предлози и накрая войната, която трябваше окончателно да освободи Абхазия и Южна Осетия от грузинското население, Тбилиси – от Саакашвили, а Южен Кавказ – от НАТО и американците. По принцип Москва е готова да запази териториалната цялост на Грузия под формата на някаква конфедерация и да даде на грузинците възможност да избират демократично за свой президент всеки, който е одобрен в Москва.

        Точно така руското правителство подготвяше нахлуването в Чечения през 1999 г. Тогава още през ранната пролет, по свидетелството на бившия премиер Сергей Степашин, е било взето решението да се започне война през август-септември. През цялото лято се извършваше инженерна и друга подготовка за развръщането на ударните групировки. Тогава Путин и неговият отбор възстановяваха териториалната цялост на Руската федерация, днес явно са се захванали с изграждането на постсъветското пространство.

        През 1999 г. нахлуването на чеченските партизани в Дагестан стана предлог за война,

        но неочакваният му първоначален успех предизвика криза и смяната на Степашин с Путин. Днес неочаквано мощният удар на Саакашвили – мигновеният разгром на осетинските сили – също сериозно разбърка картите. Москва загуби възможността да се преструва, че, ето на, храбрите осетинци се сражават с режима на Саакашвили, а нашите само се опитват да озаптят двете страни, да възстановят мира и затова въвеждат войски. Наложи се да започнат открито нахлуване, да понесат загуби и да бъдат подложени на западен натиск, неустоим за интегрираната в световната финансова система руска бюрокрация.

        Наложи се войската да бъде хвърлена в бой на малки отряди. В Рокския тунел (с дължина 6 километра), който поради теснотата си може да бъде използван еднопосочно на смени, по пътя към Джава и Цхинвали станаха чудовищни задръствания. Остарялата, вехта руска техника непрекъснато се повреждаше. Извозването на ранените и на цивилните, пристигането на напълно ненужните в дадената ситуация доброволци – всичко това доведе до чудовищна и продължаваща до този момент криза в снабдяването, а предните сравнително малочислени сили бяха изпращани в боя веднага след пристигането им в частите.

        Атакуващите Цхинвали на 8 август елитни части, включително спецназа на Въздушнодесантни войски, почти два дни не можаха да изтласкат грузинците от града, въпреки масираното използване на артилерия, танкове и бойна авиация. Грузинците дори раниха командващия 58-а армия ген. Анатолий Хрулев, който отиде на фронтовата линия, за да въведе ред.

        Редовните грузински войски напуснаха Цхинвали, само защото изпълняваха заповедта на политическото ръководство. Заместник-началникът на Генералния щаб Анатолий Ноговицин призна, че въоръжените сили на Грузия не са същите като онези, които преди 15 години загубиха войната със сепаратистите: “В настоящия момент това е съвременна, добре мобилизирана групировка, въоръжена със съвременно оръжие.”

        След напускането на Цхинвали грузинските войски продължиха отстъплението. Към 11 август почти цялата армия беше концентрирана около Тбилиси. По същото време на територията на Грузия, включително Осетия и Абхазия, бяха въведени до 20 хиляди наши войници. Предните отряди се придвижиха към Гори, заеха Зугдиди, влязоха в Сенаки и разрушиха там грузинската военна база. Предните разузнавателни отряди влязоха в пристанищния град Поти. Грузинските войски отстъпваха почти навсякъде, без да влизат в бой. Руските войски се откъснаха далече от базите за снабдяване и бяха твърде малко за успешна окупация, тяхното придвижване в Грузия загуби смисъл и само водеше до допълнителни загуби в техника поради непрекъснатите повреди.

        Като заповяда отстъплението, грузинското правителство запази редовната армия,

        която с мълниеносния разгром на осетинците спечели престиж в обществото. Запазвайки армията, Саакашвили запази, както той смята, единна Грузия и същевременно основата на своя режим, а остави на западните лидери и дипломати да се оправят с руското нахлуване.
        В цялата си история грузинският народ е бил между враждуващи световни империи и се е научил на такава гъвкавост при оцеляването и използването на едни силни противници срещу други, каквато ние не си и представяме. Някои днешни руски държавници само си мислят, че действат като Сталин. Разрушените военни бази и инфраструктура ще бъдат възстановени със западни пари, при което ще се отворят нови работни места. Унищожените радари и оръжие ще бъдат заменени с нови и по-добри.

        При това Саакашвили успешно реши своята основна стратегическа задача – окончателно да интернационализира осетинския и абхазкия проблем, което в крайна сметка може да доведе до постепенно изместване на Русия и намаляване на влиянието й в региона.

        В края на юни в Тбилиси френският посланик в Грузия Ерик Фурние заяви в присъствието на кореспондента на “Новая газета”: “Международната общност не смята Абхазия и Осетия за сериозен проблем. Имаме си Иран, Афганистан, Судан, Ливан, Ирак. Никой в Брюксел не разглежда възможността за разполагане на международни миротворчески сили в региона. Европейският съюз няма излишни войници за подобен маловажен въпрос. Това си е работа на руснаците, Русия е ключов играч в региона.”

        Сега всичко се промени из основи, руското нахлуване пробуди Европа.

        Президентът на Франция Никола Саркози предложи мирен план, съгласуван със съюзниците от НАТО и с Япония, който предвижда безусловно прекратяване на огъня, завръщане на всички бежанци, в това число в Абхазия, пълно извеждане на руските и грузинските войски от зоната на конфликта и разполагане на международни мироопазващи сили, които ще включват и руски контингент. Предишният формат на еднолично руско миротворчество вече е напълно неприемлив за Запада, нашата агресия сложи кръст на всичко. За обикновените хора в Кавказ, за осетинците, грузинците, абхазците и останалите такъв изход означава истински мир, сигурност, огромна чуждестранна помощ за възстановяване и развитие на региона. За Русия това може да означава военнополитическо поражение като резултат на успешното военно нахлуване.

        Естествено, първоначално френският план беше отхвърлен като неприемлив от нашия посланик в ООН Виталий Чуркин, но след това Москва започна да маневрира. Днешна зависима от Запада Русия може много да приказва за своята възродена мощ, но действителността е друга. Работата не е в това, че старата техника непрекъснато се чупи, а грузинците се оказаха в състояние да свалят нашите свръхзвукови стратегически бомбардировачи. Всички руски лидери, както от фракцията на “силовиците”, така и “либералите”, всъщност са бизнесмени милиардери, техните лични интереси са свързани със Запада, с борсовите котировки, тяхната главна политическа цел е “модернизацията на Русия”, а нахлуването в Грузия сега ги разорява и заплашва с още по-големи неприятности в бъдеще. Запазвайки възможността за интеграция на Русия със Запада, във вторник президентът Медведев обяви “прекратяването на операцията по принуждаването към мир в Южна Осетия”. Според Ноговицин това означава спиране на огъня.

        Но все още нищо не е приключило.

        В Москва се надяват да свалят Саакашвили, въпреки че това едва ли ще стане,

        а и всеки негов наследник, например изгнаникът Ираклий Окруашвили, с когото Саакашвили публично се сдобри, няма да бъде по-различен. Конфликтът е усложнен от силната лична омраза между Саакашвили и Путин. В Тбилиси в дипломатическите и политическите кръгове се говори, че Саакашвили пренебрежително се изказва за “онези от Кремъл”. В лична среща Саакашвили ми каза и ми разреши да публикувам, че е чувал тези слухове, но те не са верни, а са “провокации на руските спецслужби”.

        Мъчително е да се примириш, че ехидният Саакашвили, който извади Грузия от ОНД, обяви Абхазия и Южна Осетия за официално окупирани територии, с когото нашите държавници не могат да се мерят в публичната улична политика, така и ще си остане на власт в Тбилиси. Кремълските кръгове настояват за специален международен трибунал за престъпленията в Кавказ. (“Новая газета” впрочем смята това за необходимо, при условие, че ще бъдат разследвани всички страни в конфликта.) Но дори ако такъв трибунал бъде изведнъж създаден, въпреки че вече има Международен наказателен съд, който се занимава с военни престъпления, неговата юрисдикция ще се разпростре и над руското военнополитическо ръководство, което може да се окаже под ударите и за миналите си действия в Северен Кавказ, и за днешните. Веднъж учреден,

        Международният трибунал няма да зависи от руските власти,

        а ще се ръководи от правото.

        По свидетелства на очевидци, на територията на Грузия е въведена през Рокския тунел ракетната бригада на 58-а армия – система за залпов огън “Ураган” и балистични ракети “Точка-У”. Системите за залпов огън “Град” (калибър 122 мм) са с много малка ефективност при удари по градове и по окопали се войски, за разлика от много по-мощните “Ураган” (220 мм). От района на Цхинвали “Точка-У” (радиус 110 км) може да порази Тбилиси и съседните му райони. Фугасно-осколочната бойна глава на “Точка-У” поразява 30 декара, касетната - 70.

        Системите за залпов огън “Ураган” и ракетите “Точка-У” бяха масово използвани за обстрелването на Чечения през 1999 и 2000 г., което доведе до масови жертви сред мирните жители и разрушения. Миналата седмица с ракети «Точка-У» бяха обстреляни от Абхазия цели в Западна Грузия. Изстрелвнето им беше регистрирано от американската глобална система за следене на ракетните пускове. Абхазките власти заявиха, че те са изстреляли балистичните ракети. Сега нашите могат също да твърдят, че не 58-а армия, а осетинците стрелят по Тбилиси като отмъщение за Цхинвали. Подобни удари без съмнение ще предизвикат в Тбилиси страшна паника и биха могли да свалят режима на Саакашвили.

        Прекратяването на огъня ще бъде под въпрос до момента, когато в Грузия влязат чуждестранни миротворчески контингенти.

        Comment


          #64
          Интересен момент от статията, към която даде връзка Пилот, във връзка с обсъждането на съотношението на силите в началото на конфликта:
          Only 2,500 Ossetian fighters and less than 600 Russian peacekeepers were on hand to counter 7,500 Georgian troops backed by dozens of tanks and armored personnel carriers, according to estimates by Russian generals and experts. Tbilisi's plan appears to have been to conquer Tskhinvali in 24 hours and then advance to South Ossetia's border with Russia in the next 24 hours to present Russia with a fait accompli.
          Т.е. грузинците са имали значително превъзходство -съотношението на силите е било 2,5 към 1 в тяхна полза, преди руските войски да навлязат в Южна Осетия.

          Comment


            #65
            тоя обозревател нещо ми мирише на анти-путинизъм .... и не сбърках. Разгледах му другите статии и бих казал че неговия критицизъм към настоящото правителство и режима на "Единия Россия" (определено е режим - но не бих го съдил дали е добър или лош) като цяло на местя отива към самотен фанатизъм. Нещато като сам воин е воин

            Та съвета ми е да се отнасяте по-критично към неговите писания, защото е склонен да прави много конкретни изводи от много мъгляви факти. Например, това че Русия е недоволна от кандидатстването на Грузия и Украина в НАТО, обезателно означава че скоро РУсия ще нападне тези две държави. И е склонен много да преувеличава зависимостта и слабостта на Русияи неспособността на настоящото правителство да реагира адекватно в кризисни ситуации.

            Та , не казвам че всичко което той пише е лъжа, просто явно човека (Павел Фелгенхауер) има склонност към преувеличение в следствие на лична неприязън към настоящия режим.
            Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

            请您死在地狱般的阵痛
            [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
            きさまはしんでくださいませんか
            [kisamawa shinde kudasaimasenka]

            Comment


              #66
              gollum написа Виж мнение
              Интересен момент от статията, към която даде връзка Пилот, във връзка с обсъждането на съотношението на силите в началото на конфликта:

              Т.е. грузинците са имали значително превъзходство -съотношението на силите е било 2,5 към 1 в тяхна полза, преди руските войски да навлязат в Южна Осетия.
              Мда, преди да навлязат. Но тогава грузинците и не са водили кой знае какви боеве. Обстреляли града и влезли да ловят по улиците тия 3000 души отбраняващи се. А 3000 партизани в градски условия могат да създават доста проблеми , особено ако не са концентрирани подделения.
              Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

              请您死在地狱般的阵痛
              [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
              きさまはしんでくださいませんか
              [kisamawa shinde kudasaimasenka]

              Comment


                #67
                Да, в първия етап на войната, но той е бил решаващ за грузинците. А и тези 3 000 се съмнявам да са били съсредоточени в Цхинвали. Не е ясно, разбира се, каква част от тези 7 500 грузинци (ако са били толкова) са участвали в атаката на Цхинвали, а каква част ас изпълнявали други задачи. Но прави впечатление, че са се опитали да решат задачата по овладяването на Южна Осетия с крайно недостатъчни за целта сили. И при това не са успели (не знам доколко са се опитали и кога) да затворят въпросния тунел, което би трябвало да е основна цел за тях - по-важна от овладяването на Цхинвали.
                От друга страна, ако са верни данните за военните загуби, които до момента са се появили в СМИ, то и сраженията (особено тези в Цхинвали - май повече са обстрелвали с артилерия, отколкото са се сражавали в самия град) не са били чак толкова интензивни и по-голямата част от грузинците явно са успели да отстъпят преди основните руски сили да се прехвърлят.

                Comment


                  #68
                  Крилов, от всичко описано до сега по въпроса останах с впечатлението, че нещата са се развили по следния начин:
                  1. 150-200 миротворци в основната база в Цхинвали, държат я въпреки грузинските атаки и обстрел. Грузински танкове я понадупчват, но тези вътре не остават длъжни и отвръщат с ПТУР-ове.
                  2. Цифрите 600 и 2500 са за цялата операция, тоест Цхинвали е отбраняван от около 1000-1500 души максимум. Останалите доколкото разбирам са пазели пътят по който идват руснаците (накъдето е имало насочена и грузинска танкова атака).
                  „Аз, Драгомир, писах.
                  Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                  Модератор на раздел "Военна Авиация"

                  Comment


                    #69
                    Интересно е какви сили грузинците са отделили за различните задачи. Имам усещането, че за Цхинвали са били не повече от 3-4 батальона (може би единия танков). Други 2-3 батальона (може би още един танков батальон) са се занимавали с пътищата и може би са се насочвали към прохода (там сигурно са направили опит и с някакви групи диверсанти, но явно неуспешен).
                    Имам чувството, че по-голямата част от въоръжените им сили (може би в операцията са участвали само най-добре подготвените подразделения) са си стояли на територията на Грузия или подготвяйки се за действие, или със задачи да пазят важни обекти.

                    Comment


                      #70
                      Голъм, от това което и аз чух основната атака/отбрана е била към пътя от тунела, и двете страни са се концентрирали в този участък. На 8 следобед там се е водил и танков бой. Имаше по някое време и данни за 2 заловени диверсантни групи.
                      „Аз, Драгомир, писах.
                      Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                      Модератор на раздел "Военна Авиация"

                      Comment


                        #71
                        Human Rights Watch - Руснаците са използвали касетъчни бомби по цивилни мишени

                        Това сочи информация на неправителствената организация "Human Rights Watch"


                        Не 7, а 77 пъти по 7...

                        http://www.mathematicalanthropology.org/

                        Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                        Comment


                          #72
                          На една от множестовото снимки на онзи руски кореспондент (мисля че Десперадо даде връзка към материала му) се виждаха два взривени танка Т-72 един до друг с отхвръкнали куполи на някакъв път сред нещо, което може би беше планина. Може би това е от въпросното танково сражение. На други снимки имаше пак в подобна обстановка изгорели камиони и военни автомобили. Но не бяха кой знае колко много, а и в материала журналистът съобщаваше, че е видял не повече от 10-тина (а май даже бяха по-малко) изгорели грузински машини в Цхинвали. То май един танков батальон е 30-тина машини, та и 4-5 загуба е съществена, но май ще се окаже, че загубената техника от всяка страна е доста по-малко от твърденията (които достигаха май стотици), което едва ли трябва да ни изненадва, де, като се има предвид как стоят нещата в други войни.

                          Comment


                            #73
                            meir написа Виж мнение
                            Това не беше спонтанна, а планирана война

                            Павел Фелгенхауер, в. “Новая газета”
                            15 Август 2008
                            това е толкова крайно в оценките си, толкова противоречащо си, че чак е смешно да се обсъжда. Тезата за внезапният удар на Саакашвили, който дал да се разбере е повече от несъстоятелен. Писанието е забавно, ако се погледне от друг ъгъл...

                            иначе, в момента е интересна словесната престрелка САЩ/Русия ... като следствие от станалото разбира се.

                            сега ми попадна статия, за засадата при която раниха командващия 58-ма армия. /някой знае ли, дали има такава практика, командир на армията, да е в челната колона на своята войска, която отива едва ли не на сляпо и не знае какво ще и се случи?/. Интересно е ми е, до колко това е станало без разузнаване- че са бързали към миротворците, бързали са... обаче ми прилича на солова некоординирана акция...
                            Иначе, тук е епизода с онзи журналист, спасен от майора... някой в предната тема беше сложил интервюто на журналиста...

                            Президент России Дмитрий Медведев 15 августа подписал указ о награждении российских военнослужащих, отличившихся во время войны в Южной Осетии 8-12 августа. Два человека – подполковник Константин Тимерман и майор Денис Ветчинов – получили звания героев России, причем Ветчинов – посмертно. 9 августа в Цхинвали майор спас группу журналистов, которые вместе с колонной 58-й армии попали в засаду, устроенную грузинским спецназом. Сам он умер по дороге в госпиталь.

                            Эта засада была чуть ли не единственной более или менее успешной операцией грузинской армии за всю войну. Грузинские спецназовцы смогли застать врасплох колонну, в которой находился генерал Анатолий Хрулев, командующий 58-й армией, который руководил операцией российских войск в Южной Осетии. Впрочем, полным успех грузин не назовешь: генерал Хрулев (по-видимому, именно он был главной целью операции), хоть и был ранен (ему раздробило кость ноги), но не был пленен, его благополучно эвакуировали и доставили во Владикавказ, в госпиталь.

                            Колонна генерала Хрулева (это был усиленный мотострелковый батальон 135-го мотострелкового полка 19-й мотострелковой дивизии 58-й армии), в которой было 30 машин, ехала из Владикавказа. В ней находился командир полка Андрей Казаченко, начальник артиллерии полка Николай Багрий и заместитель командира полка по воспитательной работе майор Денис Ветчинов. В одной машине с командующим ехал корреспондент "Комсомольской правды" Александр Коц, военкор-ветеран (Сербия, обе чеченские войны). Он брал у генерала интервью. Также с колонной ехала съемочная группа "Вестей" во главе со спецкором Александром Сладковым (Приднестровье, Таджикистан, Абхазия, Чечня, Сербия, Афганистан, Ирак) и Виктор Сокирко из "Московского комсомольца" (бывший редактор военного отдела, ныне редактор московского приложения газеты).

                            В Цхинвали колонна заходила с юго-восточной окраины, так как основная проезжая дорога на севере постоянно обстреливалась. Батальон должен был пробиться к базе миротворцев на юго-западной окраине города. Там, кроме солдат, находились журналисты, в том числе корреспондент "Известий" и друг Александра Коца Юрий Снегирев, и редактор "Вестей" и жена Виктора Сокирко Ирина Куксенкова.

                            Засада была устроена уже на въезде в Цхинвали. Судя по описаниям журналистов, грузинские спецназовцы появились буквально из ниоткуда и окружили колонну. Они тут же подбили две боевые машины пехоты. Колонна остановилась. Солдаты и журналисты пытались укрыться за машинами или в ближайших разрушенных домах. Раненый генерал Хрулев, укрывшись в яме вместе со съемочной группой Сладкова, отстреливался из табельного пистолета. Майор Ветчинов, вооружившись пулеметом убитого грузинского спецназовца, стал организовывать круговую оборону. Когда он пытался пробиться к головному бронетранспортеру, ему очередью перебило ноги.

                            Машины, которые остались на ходу, стали прорываться из окружения. Журналисты Александр Коц и Виктор Сокирко попытались догнать один из бронетранспортеров, чтобы запрыгнуть на него. Но путь им преградил грузинский спецназовец. Коц прикнул ему: "Я журналист", на что спецназовец ответил: "А я киллер" - и выстрелил из подствольного гранатомета. Ранения получили несколько человек, в том числе Коц и подполковник Багрий. В этот момент майор Ветчинов, уже тяжело раненый, застрелил спецназовца, не дав ему добить раненых. Затем он открыл огонь из пулемета по кустам, прикрывая убегающих журналистов и подполковника Багрия. Вслед за тем майор снова был ранен - на сей раз в голову.

                            Сокирко, который не был ранен, остановил одну из отступающих БМП и погрузил на нее Коца и Ветчинова. Корреспондента вывезли с поля боя, перевязали, КамАЗом довезли до госпиталя в Джаве, затем отправили на "скорой" во Владикавказ, а уже оттуда - в Москву.

                            Майор Ветчинов умер по дороге в госпиталь.

                            Подполковник Багрий за этот бой президентским указом награжден медалью ордена "За заслуги перед Отечеством" II степени. Поскольку он отличился на войне, ему вручат медаль с изображением скрещенных мечей. Майору Ветчинову посмертно присвоено звание героя России.

                            Денис Ветчинов родом из Степногорска на севере Казахстана. В 1999 году он закончил Омское общевойсковое командное училище имени Фрунзе, участвовал во второй чеченской войне. Ему было 32 года. У него остались жена Екатерина и двухлетняя дочь Маша. Похоронен Ветчинов 15 августа в Волгограде.

                            Подполковник Константин Тимерман, которому также присвоено звание героя России, командовал батальоном того же 135-го полка 19-й дивизии 58-й армии, который в начале грузинского наступления оказался на передовой и всеми силами удерживал позиции, ожидая подкрепления. Тимерман продолжал руководить обороной даже после ранения и лично застрелил шестерых грузинских солдат. Его подразделение в первые сутки подбило шесть танков, четыре бронемашины, убило около полусотни солдат. Всего же за время войны батальон уничтожил десять единиц грузинской бронетехники.

                            Подвиг подполковника Тимермана не опишешь так подробно, как подвиг майора Ветчинова, потому что рядом с ним не оказалось журналистов.
                            Last edited by Desperado; 15-08-2008, 18:40.
                            Трол по списък.

                            Comment


                              #74
                              Записки из Цхинвали
                              , Руслан Ярмолюк, для «Телекритики», 14.08.2008

                              Журналист канала «Интер» - очевидец грузинско-осетинско-российского вооруженного конфликта – рассказал о том, что пережил, находясь в эпицентре боевых действий - столице непризнанной республики Южная Осетия.

                              Освещая ситуацию в медиапространстве в связи с военным конфликтом на Кавказе, «Телекритика» уже не раз была обвинена в предвзятости и однобокости. На этот раз мы предоставляем слово очевидцу. Журналист компании «НИС» (новости для канала «Интер») Руслан Ярмолюк находился в Цхинвали – столице непризнанной республики Южная Осетия – в то время, как там разгорелась война. Возможность судить об объективности этих записок оставляем нашим читателям.

                              День первый и не последний
                              Мы арендовали автомобиль и за 4 тысячи российских рублей доехали из Владикавказа до Цхинвали. Ехали более 4 часов. На каждом контрольно-пропускном пункте у нас требовали пояснений и проверяли паспорта и другие документы. Ближе к городу нас задержали военные юго-осетинской армии. Когда узнали, что мы из Украины, вообще перестали с нами разговаривать, обвинив в том, что наши танки и «грады» теперь убивают мирных жителей. Спасло то, что перед выездом я успел дозвониться до Цхинвали и сделать аккредитацию.

                              После долгих звонков и объяснений мы добрались в город. Единственная гостиница в центре – всего в полукилометре от миротворческой части. Там и поселились. Ночь почти не спали: на окраинах гремела артиллерийская канонада. Утром на том же автомобиле с таксистом выехали за город в южном направлении – снимать. Это оказалось большой ошибкой. Начался перекрестный огонь. От дороги, на которой стояла наша машина, до грузинской деревни было 44 метра. Оттуда били БТРы; осетины отвечали из автоматов Калашникова.

                              Мы упали на землю и перекатом отползли под деревья. Сколько лежали, не помню. Считали хлопки над головами, снимали город и взрывы. Как только наступила минута затишья, бросились к машине и нажали на газ. Спустившись в город, таксист оставил нас. Побежали в госпиталь: раненных – 17 человек. Медицинское учреждение обстреляли из автоматического оружия и артиллерии.

                              На центральной площади стоит крик: эвакуируют детей. Кто-то уезжает с родителями, кто-то сам. Приехала «газелька»; люди ломятся к машине. Желающих уехать оказалось больше, нежели могла вместить «газелька». Детей рассаживает лично вице-премьер правительства Южной Осетии Юрий Морозов. «2000 уже успели вывезти, осталось около тысячи детей», - говорит чиновник. Все ждут вторую машину.


                              «Мы сражаемся за родину»
                              21.00. На крайнем восточном посту юго-осетинских войск пока все спокойно. Девятнадцатилетние парни-солдаты показывают дыры в земле от минометов. У них в доте на стене нарисована церковь.

                              «Ребята нарисовали», - показывает Аслан. Многие из них христиане и не могут ходить в церковь из-за начавшихся боевых действий. На посту они уже три дня – без смены. «Мы сражаемся за родину», - как-то печально говорит Руслан, самый младший среди товарищей – ему 18.

                              «А они за что воюют?»

                              «Вот там, - показывает рукой пулеметчик, - в 400 метрах уже грузинская территория. Ехали бы вы отсюда, ребята. Скоро начнется, уж больно тихо». Мы отснялись – и по коням. Эти ребята погибли все через два часа.

                              Война
                              В 11 часов вечера в четверг по городу ударили системы залпового огня «град» и артиллерия. Первые ракеты упали на территорию объединенной миротворческой части. Туда как раз прибежали журналисты. Командующий должен был сообщить что-то важное. Все выстроились на плацу, и тут метрах в трехстах по стоявшей технике ударила ракета. Под крики солдат все побежали в здание штаба, где в маленькой комнате сидел уставший генерал.

                              «Война. Грузия заявила о начале полномасштабной военной операции», - говорит Марат Кулахметов, начальник объединенных миротворческих сил, в состав которых входят грузины, осетины и русские. Однако перед началом обстрела грузины просто ушли из части. Второй и третий залпы превратили территорию городка в руины.

                              Журналисты лежали на полу в караулке, когда ударили «грады» - четвертый залп. На голову посыпались стекло и штукатурка. По команде все бросились к выходу – бегом в гостиницу, за вещами. Под градом осколков и пуль группы перебегали к гостинице. Ползком пробираюсь на четвертый этаж, в темноте хватаю, что попало под руку, и спускаюсь в подвал. К тому времени там собралось уже человек 70, включая местных ополченцев.

                              «Грады» били до 4 часов утра. Бои завязались в городе: передовые части грузинского спецназа вошли в Цхинвали. Ополченцы группами по 5-6 человек прибывали в гостиницу – пополнять боезапасы, перематывать раненных – и уходили.

                              В 4.30 утра пятницы журналисты решают перемещаться на территорию миротворческой части. С камерами, сумками, штативами выбегаем на улицу, и начинается обстрел из минометов. Так я еще не бегал: под стенками в полусогнутом положении, с рюкзаком на плечах бежим под огнем к российским миротворцам. Часть разбита, спрятаться от ракет негде. Всех журналистов запирают в псевдобункер – это яма, накрытая сферическим куполом толщиной 3 мм, присыпанным 30-сантиметровым слоем земли. На территории части ни души, все посты брошены. Снимаем на ходу. Вместо плаца – дыры в земле, лежат неразорвавшиеся снаряды.

                              Оказалось, что все солдаты уже давно сидят в бункере. Когда мы спустились, там было уже человек сто, сидевшие и стоявшие так плотно, что ни пошевельнуть рукой или ногой… И тут появились мирные жители. Женщины и дети прибежали из прилегающих домов и бросились к военным в поисках защиты. Люди ложились друг на друга в два ряда, дети сидели на руках у журналистов. Все телефоны отключены – бьют наводкой по связи.

                              В 10 часов утра пятницы наступает пятиминутное затишье. Выбираемся на поверхность, чтобы хоть немного подышать. Включаем камеру и снимаем то, что осталось от части миротворцев. Перемещаемся в КПЗ – комната 4 на 4 метра с бетонным полом и обитой железом дверью. И вот случилось то, чего все боялись: одна из местных включила телефон, чтобы позвонить родственникам во Владикавказ, и сообщила, что прячется вместе с сотней других людей в бункере на территории части. И тут началось самое страшное: через 5 минут ударили «грады». Снаряды так плотно ложились, что люди начали прощаться друг с другом; дети судорожно сжимали в объятиях родителей. Обстрел продолжался два часа, но всем он показался вечностью.

                              Прощальные смс
                              В Цхинвали ворвались грузинские танки. Два из них утюжат центральную улицу в 100 метрах от нас; за ними идет пехота. Все высоты вокруг города заняли грузинские войска. Под прикрытием артиллерии они завязали бои. Украинские Т-64 с грузинскими танкистами обрушили свою огневую мощь на улицы и дома. Без бронежилетов и касок лежим на полу. Головы поднять не можем – свистят пули и осколки. Рев гусениц приближается. Грузинский танк заехал в часть. Прямой наводкой бьет по уцелевшим зданиями. Рядом лежат еще три журналиста и оператор. Все не сговариваясь включили телефоны и отправили по одному смс. Я написал жене: воспитай хорошо дочь. И – на пол.

                              Этот расстрел я не забуду никогда, да и российские коллеги, лежавшие рядом, тоже. Спасли ополченцы, принявшие бой на улице и подбившие из РПГ два танка. Один взорвался сразу, другой взлетел из-за боекомплекта.

                              Маленького роста, с двумя фугасами за спиной и «Калашниковым» наперевес, он назвался Николаем.

                              «Били по ним из «шмелей» и гранатометов», - говорит солдат, подбивший первый танк.

                              «Как такое могло случиться? Ведь здесь простые люди, - не унимается он. – Давайте как мужчины выйдем на позиции и будем сражаться каждый за свою Родину. А дети здесь причем?».

                              Грузинские танкисты, успевшие выскочить из объятого пламенем танка, не успевают убежать. Их прикладами добивают до смерти ополченцы, на глазах которых эти танкисты расстреляли «Жигули» с семьей и двумя маленькими детьми. На соседней улице вовсю идет бой. Там три танка бьют по школе, в которой забаррикадироватись юго-осетинские солдаты. Две машины подбивают, третья вместе с грузинской пехотой отходит.

                              Город-призрак
                              Пятница, 18.00. Мы выбегаем в город и снимаем картинку: горящие танки, трупы солдат и местных жителей, расстрелянные и уничтоженные дома. Бежим на параллельную улицу, где только что подбили два танка. Нас перехватывают осетинские солдаты и тащат в укрытие в подвале средней школы. Там сидят раненные и мирные жители.

                              Спускаемся вниз, дорогу нам освещают зажигалкой.

                              «Вот посмотрите, - говорит ополченец Руслан, - в каких условиях тут живут люди». У стены на сырой земле сидят старухи, женщины и дети. Кто спит, кто сидит, упершись спиной в стенку. Девочка пытается разжечь сухой спирт. В этом подвале уже три дня никто не ел, запасы воды на исходе.

                              Возвращаемся в часть, через спутниковую тарелку российских коллег передаем видео в Киев. Ночью никто не смыкает глаз. Из огневых точек по городу бьет грузинская артиллерия. Утром в субботу грузинские войска опять пытаются взять город. В Цхинвали зашли танки, начались уличные бои. Российские миротворцы так и просидели все это время в бункере в бронежилетах и касках. Рядом – почти голые мирные жители. Уже никто из российских солдат в Цхинвали не ждет помощи от своих: 58 армия не спешит входить в город.

                              Грузинские танки начали обстрел радиоточки, где прячутся журналисты и мирные жители. В небе слышны звуки самолетов. Пока неизвестно, российские или грузинские это штурмовики. Мы снимаем залп самолета. Ракеты уходят в горы – значит, россияне бьют по позициям грузин. Но не проходит и часа, как над нами появляется выкрашенный в серый цвет штурмовик, заходящий на бомбежку ПТС, откуда мы гоним видео. Журналисты разбегаются в разные стороны.

                              Однако самолет взял низкую высоту: выходит из виража, разворачивается на второй круг, и тут появляется российская «Сушка». Разворачивается воздушный бой. «Сушка» прошивает из пулемета крыло грузинского штурмовика, и он падает в нескольких километрах с полным боекомплектом. Из форточек, где еще сохранились стекла, высыпаются осколки.

                              В небе господствуют российские истребители и бомбардировщики, гасящие артиллерийские позиции грузинских войск, три дня беспощадно стиравших город с лица земли.

                              Мы остаемся
                              В 16.00 субботы грузины прорывают кольцо и опять атакуют город при поддержке артиллерии и минометов. Бывшая военная часть, в которой сидят журналисты и мирные люди, оказывается в кольце. Тогда журналисты обращаются через свои издания к Грузии с просьбой о предоставлении коридора для выхода мирных жителей, раненных и журналистов. Но на заявление не реагируют: огонь грузины не прекратили.

                              Тогда репортеры решаются на отчаянный шаг: те, у кого есть машины, идут на прорыв через город к Джаве и на Владикавказ. Окна обвешивают бронежилетами. Мест на всех не хватает – в машины садятся женщины с детьми. Мы – «Интер» - остаемся. Остаются также НТВ и «Первый канал».

                              Колонна уезжает. Журналисты прощаются с теми, кто покидает часть, и молятся за их успешное прибытие. Лежим на полу в кухне, грязные и голодные. На ночные выстрелы уже никто не обращает внимания. Страх ушел – осталось полное безразличие и апатия. Сделать мы все равно ничего не можем.

                              Больница
                              7 утра воскресенья. Выбегая в город и не верим глазам: по улицам двигаются российские танки и БМП. Спасение! Это выглядело именно так. Мы направляемся в госпиталь. Больница разбита прямыми попаданиями «града». Всех больных и медперсонал спустили в подвалы.

                              «Вот это импровизированная операционная, - говорит врач Владимир Мидове, показывая на подвал в паутине, в середине которого стоит стол, а рядом лежат инструменты. – Каждый час привозили до тридцати человек. Оперировали всех, кого могли. Но, увы, некоторым мы не успели помочь».

                              В проходе подвала стоят койки, которые успели снять с верхних этажей. На них лежат мужчины и женщины – кто при памяти, кто нет. У стены на одной койке лежат два юноши – грузинские журналисты. Они приехали в город вслед за грузинскими войсками, но выехать не успели.

                              «Нас было четверо, - говорит Таймур Гиурадзе, 23-летний житель Тбилиси. – Когда начался обстрел, мы забежали в подворотню и наткнулись там на осетинских ополченцев. Украинский журналист, живущий в Грузии и работающий на международное издание, по ошибке принял юго-осетинских солдат за своих, грузинских, и обратился на грузинском: не стреляйте, мы журналисты. И тут раздалась очередь. Двоих убило, двое получили ранения».

                              В реанимационную на первом этаже свозят убитых – военных и мирных. Тел много. Тина Захарова осматривает их.

                              «Практически у всех пулевые отверстия в голове. Это работа снайперов», - говорит врач приемного отделения. Тела на жаре разлагаются, холодильников нет, а вывезти убитых не могут. Поэтому опознанных хоронят прямо во дворе. На кладбище тела везти нельзя, оно обстреливается.

                              Отъезд
                              С отснятым материалом возвращаемся в часть и узнаем: беженцев уже повезла колонна военных. Мы опоздали. Единственный шанс передать видео – добраться в Джаву, а оттуда во Владикавказ. Но в Джаву, находящуюся в 70 километрах от Цхинвали, идет не так много машин. Перевал простреливается.

                              Мы просим машину у российских миротворцев. Транспорта нет. Тогда собираем вещи и вместе с оператором уходим с базы на выход их города – ловить попутку. Вскоре останавливается уазик с ополченцами. Нас подобрали. Когда узнали, что из Украины – глаза полезли из орбит. Но никто даже словом не обидел. Наоборот: дали по автомату. Как-никак, едем через перевал, а там всякое может случиться.

                              Слава Богу, всякое не случилось: зону обстрела мы проскочили. Въезжаем в Джаву, где уже тысячи российских военных: вся 58 армия с техникой движется в Цхинвали.

                              P.S. Уже во Владикавказе мы встретились с теми журналистами, которые уехали в колонне за день до нас. Они прорвались. Одного журналиста ранило. Мы сидели на набережной и молча смотрели на реку. Вода смоет все, но не история. Она расставит все на свои места и скажет, кто виноват в этой войне.



                              © 2001—2007, «Телекритика». Вс³ права застережено

                              Дизайн та розробка сайту — студ³я дизайну «Айкен» (www.aiken.com.ua)


                              thorn

                              Средновековните църкви в България

                              Comment


                                #75
                                Human Rights Watch said Russian aircraft dropped RBK-250 cluster bombs, each containing 30 PTAB 2.5M submunitions, on the town of Ruisi in the Kareli district of Georgia on August 12, 2008. Three civilians were killed and five wounded in the attack. On the same day, a cluster strike in the center of the town of Gori killed at least eight civilians and injured dozens, Human Rights Watch said. Dutch journalist Stan Storimans was among the dead. Israeli journalist Zadok Yehezkeli was seriously wounded and evacuated to Israel for treatment after surgery in Tbilisi. An armored vehicle from the Reuters news agency was perforated with shrapnel from the attack.

                                Human Rights Watch researchers interviewed numerous victims, doctors, and military personnel in Georgia. They examined photos of craters and video footage of the August 12 attack on Gori. Human Rights Watch has also seen a photo of the submunition carrier assembly and nose cone of an RBK-250 bomb in Gori. The Gori video showed more than two dozen simultaneous explosions during the attack, which is characteristic of cluster bombs. Two persons wounded in Gori described multiple simultaneous explosions at the time of the attack. Craters in Gori were also consistent with a cluster strike.

                                Doctors at the two main hospitals in Tbilisi described numerous injuries to civilians hurt in the attack on Gori they believed were consistent with cluster bombs. Human Rights Watch researchers saw a submunition fragment extracted from one victim’s head.

                                Human Rights Watch interviewed several hospitalized victims of the attack in Gori. Twenty-five-year-old Keti Javakhishvili suffered massive trauma to her liver, stomach, and intestines, as well as hemorrhagic shock. Two other victims sustained fragment wounds to their legs and abdominal regions. All the wounds were consistent with those caused by submunitions from cluster bombs.

                                Photographic evidence on file with Human Rights Watch shows a civilian in Ruisi holding a PTAB submunition without realizing it could explode at the slightest touch. This incident highlights the dire need to educate immediately the population of Georgia about the dangers of these submunition “duds.”

                                Human Rights Watch called on Russia to provide precise strike data on its cluster attacks in order to facilitate clean up of the inevitable lingering contamination from cluster bomb submunitions that failed to explode on contact but remain deadly.

                                Human Rights Watch also called on Georgia, which is known to have RBK-500 cluster bombs in its stockpiles, to join the international move to ban the use of cluster munitions and publicly to undertake not to use such weapons in this conflict.

                                Изглежда тук са поработили от HRW
                                Не 7, а 77 пъти по 7...

                                http://www.mathematicalanthropology.org/

                                Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                                Comment

                                Working...
                                X