стрелба с НУРС по земни цели
-
То необходимите данни за това реално са ти точно разстоянието до целта. А позадържиш ли подсветката(то далекомерите реално са си и целеуказатели) спокойно можеш да пуснеш и някой КАБ или Х-25/29Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт. -
Не съвсем, разстоянието се мени през цялото време, има отмествания и прочее. Далекомерите са бая далеч от целеуказателите - там трябва спец дължина на вълната, улавяне от ГСН, постоянно удържане върху целта и прочее - тоест изцяло нова СУВ - такава имат СУ-25СМ, например. Е, както и МиГ-29СМТ.Last edited by кало; 30-10-2012, 18:12.Comment
-
Чета едни неща и изникна въпросът - радарите на нашите Миг 29 модернизирани ли са след като сме ги получили от СССР ?
Знае ли някой ?Comment
-
Не са модернизирани. Просто са от стандартния за съветските ВВС вариант 9-12А, тоест радарите им са по-добри от радарите на югославските и унгарските МиГ-29, които са 9-12Б, тоест експортният вариант с умишлено занижени характеристики. Сърбите правиха някаква модернизация и сега не знам как стоят нещата с оцелелите им мигове, но нашите не са с модернизирани радари.Comment
-
Ок, тогава се получава нещо много интересно.
Чета в едни стари книжки, че според избягалия в Турция на 20 май 1989г. със самолета си Миг-29 пилот Александър Зуев от 176-и ИАП, радарът НО19 бил много чувствителен, но компютъра му не можел да осигури захват на целта за достатъчно дълго време - достатъчно за полета на Р-27Р.
Също така НО19 не можел да открива цели летящи със скорост по-малка от 200 км/ч.
Освен това радара на Миг-а не открива и цели летящи перпендикулярно на курса му (от 70 до 110 градуса).
Значи след като хващат Толкачов модернизират радара - НО19М "Топаз", но вече за Миг-29С. А нашите самолети вече са тук и са от по-стар вариант.
Тогава излиза, че нашите Миг не могат да разчитат напълно на ракета за далечен бой (колкото и стара да е тя), не могат да "хващат" безпилотници и много трябва да разчитат на наземен насочвач. Тревожно...
Comment
-
Никой изтребител от този период не може да разчита изцяло на РЛС, че и сега е пак така
. Нашите МиГ-29 не са като съветските, а от варианта за износ в страните от ВД, с някои малки разлики в СУВ, и май управлението на двигателите (нашите са 9-12А, а съветските в първите серии - само 9-12, огромната част обаче - 9-13). Иначе, да - всички импулсно-доплерови рлс разчитат на разлики в скоростите, оттам и сериозни трудности при засичане и захват на цели с твърде ниски/високи скорости, в някои режими и при близки/равни скорости с целта. Т.нар. "сляп" сектор също го има, но е различен в зависимост от условията - скорост, височина, влажност и прочее. И сега маневрата с поставяне на собствения ЛА на 90 градуса плюс рязко снижение/набор спрямо курса противника е основна за сриване на захвата. Разбира се, това е опростено представяне на нещата. В действителност нещата са бая по-сложни, несигурни, зависещи от ред променливи.
Comment
-
Сигурен съм, защото го преписах дума по дума става дума за книга от преди десетина години "Реактивните самолети" от издателство Еър груп.
Между впрочем малко ми е трудно да си го представя пространствено "перпендикулярно на курса му (от 70 до 110 градуса)", въпреки, че три години съм бил на РЛС в казармата... хе, хе забавно
Comment
-
Не, то пространството не е проблем, просто трябва да има и параметър по скорост, както писа кало, най-добре вертикална. Идеята е, че при перпендикулярен курс целта има най-висока ъглова скорост, съответно разликата между две "отметки" на радара ще е най-голяма. От друга страна радарите често имат по-слаби показатели по вертикала, което улеснява загубата на захват (тоест разпознаването на две отметки като една и съща цел).
Аз съм малко учуден, че такава загуба е вероятна при съвременните самолетни радари, но пък и не съм запознат с тях.Comment
-
при курс, перпендикулярен на съотвения ЛА, доплеровият ефект от скоростта се губи, съответно метката и захвата. Процесорите на РЛС изчисляват обаче, къде трябва да се появи целта в зависимост от последните й скорост и направление, и често - възстановяват захвата. Разбира се, не винаги, и не - често Неслучайно има такива фигури като камбана, например.
Comment
-
не става въпрос за високи скорости, а за разлика в скоростта. Векторът се определя и от най-старите РЛС, ама не е сигурен. Нямам представа, а едва ли има и достъпни данни какви точно са х-ките на РЛС на Панцирь в различните му варианти
Comment
-
Мисълта ми е, че с ФАР могат да се прилагат достатъчно гъвкави схеми на импулсите и да се хванат няколко много близки във времето позиции по трите координати. Старите радари нямат тази гъвкавост, позициите ще са раздалечени във времето и захвата ще се срине при много по-ниски скорости на целта (спрямо радара), ако курса е перпендикулярен.
Ето какво дава Carlo Kopp за огневия радар на Панцир (1РС2-1Е):
Ability to track airborne targets at velocities between 10 to 1,100 metres / sec;
Ability to track 3 to 4 outbound missiles at velocities between 30 to 2,100 metres / sec;
Engagement and Fire Control Radars
Поне така си представям нещата аз. Ще потърся нещо за четене, въпроса определено е много интересен.Comment
-
За истребителните РЛС, особено руските и съветските препоръчвам ето това - http://www.avialibrary.com/component...,182/Itemid,3/Comment
-
Много хубава книга, мерси. Засегнат е и горния въпрос, макар да не се навлиза в подробности:
Явно през 1982 г. са намерили решение за Су-27, доработили са радара.Comment
Comment