Виетнам

[piston]

Малко статистика...

За 11-те дни на операцията са свалени 15 Б-52 (9 D и 6 G).
Още девет машини са повредени, от тях 4 през първата нощ на операцията.

B-52 Stratofortresses правят 729 полета (по други данни 795) срещу 34 в Северен Виетнам (above 20th parallel). доставяйки 15,000 тона боеприпаси.
Bomb damage assessment (BDA) анализът показва:

-1600 обекта с евентуално военно значение повредени или разрушени (?!?)
- 500 прекъвания по ж.п линиите
- 372 вагона и локомотива потрошени или унищоожени
- 3 000 000 gallons петролни продукти унищожени (около 25% от петролните резерви на страната)
- 10 прекъсвания на самолетни писти
- около 80 % от мощностите за производство на електроенергия унищожени

По американска оценка, логистичните доставки в Сев. Виетнам се оценяват на160,000 тона месечно преди кампанията.
Януари 1973, вносът пада до 30,000 тона.

Всички самолети са свалени самолети са ударени в радиус от 26 км от Ханой, което при 372 полета в атака по Ханой (498 по Ханой и Хайфон) дава 4,03 процента загуби.

307 SW в У-Тапао разполага с по-малко от 1/3 от силите в театъра, но покрива 46% от полетите (с екипажи от Гуам) и хвърля около 50% от бомбите. Те губят 7 самолета, но въпреки това имат по-нисък коефициент загуба/брой полети от другите авиокрила:

- D крилото в Андерсен (43 SW) прави 170 полета, губи 2 самолета (+5 повредени)
- G крилото в Андерсен (72 SW) прави 219 полета, срещу 6 свалени и 1 повреден, като след третата нощ са спрени от полети над Ханой.

9 от свалените 15 самолета са лидери на тройките.

8 от 107 тройки, ударили цели в района на Ханой, са имали самолет, който би могъл да прекрати мисията преди въвеждането на "PRESS ON" критерия.


***

През 1973 SAC правят собствено проучване на ефективносста на ударите при което се установява, че CEP е достигала 2700 ярда, при прогнозна 800, съответно нанесените щети са били по-малко, от очакваните.


Обобщена информация за разрушенията по типове цели, нанесени от авиацията (SAC и TAC) по проучване на PACAF:



Една от най-важните тактически грешки по отношение на втората фаза на кампанията е избора на боеприпаси за атака по ЗРК, както е илюстрирано в резултата от това моделиране:




Едно от нещата, които правят впечатление е огромното разминаване между данните за изстреляните ракети (американските данни дават различни числа, като най-често са 1000+... Обобщената информация е както следва:




В добавка, ПВО на ВНА използва и следните боеприпаси на ЗА:

100мм ЗА - 2036 снаряда;
57мм ЗА - 15669 снаряда;
37мм ЗА - 19454 снаряда;

[piston]

Окуражени от успеха си на 28.12., момчетата на Gen. Vogt решават да се посветят на поредното открито хранилище на ЗУР - Trai Ca, на северозапад от град Кер.

Дали заради ранният час (ТОТ -9:12 местно време), но времето не позволява точно бомбардиране и ударът от 32 А-7, водени от 8 екипирани с LORAN приемници Ф-4, е нанесен през облаци и, както ще се окаже по-късно - с никакъв ефект.

Усеща се и известно затруднение в откриването на достойни за "Стратофортресите" цели. След като бомбардировачите посещават почти всички важни инфраструктурни цели в района н аХаной (с изключение на тези в самият център на града, изрично забранени за бомбардиране с оглед целта на операцията).

Избраните цели за нощта на 29.12.1972 са 3 обекта, два от които свързани с ПВО на Северен Виетнам:



Отново ще бъде ударен и жп обекта Lang Dang (около една трета от импорта на Северен Виетнам се осъществява по жп и автомобилен транспорт от север, докато повечето от останалата част - по море).

Шестдесет и девет самолета на ВВС оказват поддръжка на рейда, както и 14 самолета на Флота/Морската пехота.

Обектът в Phuc Yen ще бъде подложен на нов тактически приьом - атака от три потока по тройки в него, като момента на бомбопускането на всяка поредна тройка в единия поток трябва да съвпадне със времето на всяка поредна тройка в другите атакуващи потоци. По този начин по едно и също време върху целта ще падат едновременно бомбите на 9 самолета!!!



Този ден АБ Андерсен ще прати още 30 Б-52 на ARC LIGHT мисия над Южен Виетнам.

Излитането на самолетите от АБ Андерсен е безпроблемно, но възникнал отказ на системата за презареждане на WINE 03, дава възможност да се приложи твърде късно взетото решение за "сватосване" на тройките, в които самолет не може да продължи, със съседна тройка (в случая WALNUT). Докато Б-52 наближават целите си, във всички бази пристига съобщението, че считано от 6:59 часа Ханойско време на 30.12.1972, операция LINEBACKER II се прекратява!


През това време над Северен Виетнам MAPLE 03 докладва за 6 ракети, изстреляни по самолета, като една от тях експлоадира на около 100 метра от самолета, като осветява кабината достатъчно, че да си "прочетеш вестника". За щастие самолетът не е повреден и продължава мисията си. AQUA докладват за опит за атака от МиГ. но той бързо е отпъден от ескорта.

Групировката, охраняваща непосредствено Ханой, посреща атаката с 8 боеготови зрдн, като три от тях успяват да извършат пускове на общо 6 ракети (3 стрелби х 2 ракети), като заявяват една победа. Това, обаче не съвпада с данните на американската страна за понесените загуби.

Бомбите на GRAY 03 падат върху Trai Ca SAM Storage Area, на 40 мили северно от Ханой точно 17 минути преди полунощ. Това са последните бомби от Stratofortress паднали северно от 20-тия паралел...

Завършва може би най-важната битка между САЩ и комунистически Виетнам във продължилата вече 8 години война.
И двете страни имат своите аргументи да се чувстват победители в нея, а всеки може да прецени сам за себе си тежестта им.

[piston]

Междувременно Б-52 се подготвят отново да ударят ЗРК и релсите - планираните цели са



, като за първи път Б-52 ще ударят и хранилище за ЗРК в Phuc Yen.

Междувременно са направени и някои малки модификации в маршрутите - самолетите ще избягват на всяка цена прелитане близо до VN-549, а самолетите, които ще удрят Ланг Данг, ще подходят в два потока един срещу друг, като и двата ще се оттеглят на югоизток. Сепарацията по височина е от голямо значение!



При дебрифинга от 27.12. е отчетено, че самолетите в тройката се раздалечават твърде много и е решено строят да се сгъсти още повече. Екипажите отново дават идея - при "Ди" модела може да се използва отблясъкът от двигателите, които могат да служат и за проследяване на маневрите (подобно на авиохоризонт). Предложението е одобрено и ще бъде приложено успешно.

Също така, като намек къ северновиетнамците, че Б-52 могат и още, Андерсен пращат и още 28 машини над Централен Виетнам и Лаос, в класическа ARC LIGHT мисия...

14 Ф-111 ще атакуват авиобази и ЗРК позиции в опит допълнително да разстроят ПВО на Северен Виетнам.

Ударите по определените цели трябва да започнат в 22:15 часа местно време.
В 21:41 от АБ Кам Тхай излита МиГ-21 927-и иап (летчик Ву Ксуан Тхиеу). Лети на запад към границата.
В 21:52 над Сам Неа тръгва на север и започва преследване на В-52.
В 21:58, когато разстоянието до целта е минимално (по данни от щурманите) Ву Ксуан Тхиеу изстрелва ракета. Пилотът не отговаря на запитванията от КП. ... Според виетнамците, самолетът му се е блъснал в Б-52.



За победата претендират McKee H. MAJ Dubler J. CPT, от 555th TFS, самолет F-4D. Водачът и воденият изстрелват по една AIM-7, след което водачът изстрелва трета.

Мало по-късно - в 21:48 от АБ Ной Бай излита МиГ-21 921-и иап (летчик Динь Тон) с курс на север към Мок Чау.
В 22:04 летецът докладва за забелязани светлини. В същото време целта започва да прави вираж със загуба на височина.
В 22:16 КП дава команда за излизане от атака. При подхода към Ной Бай МиГ-ът е открит от противника и КП извежда самолета в посока Хиеп Хоа където има развита облачност, подходяща за прикриване. Скоро облаци покриват и Ной Бай и Дин Тон каца.

Самолетите, които трябва да ударят Ханой са посрещнати от 11 боеготови зрдн, разполагащи със 79 ракети на стартовата позиция. За 15-те минути на рейда, успяват да извършат пускове 4 дивизиона - 4 срелби с разход 6 ракети.
Зенитчиците докладват за 2 свалени Б-52, което не отговаря на статистиката н аотсрещната страна.

Когато самолетите започват да се кацат на АБ Андерсен след 8 часов полет обратно, оръжейниците вече зареждат последните машини за мисията на 29.12.1972....

[piston]

По-късно през деня, е нанесен (най-сетне) удар по разкрито депо на зенитни ракети в Quinh Lo. Тъй като то се намира в опасна близост до цивилни сгради, никой не се осмелява да прати Б-52 към него. Настояванията на Gen. Vogt, че неговите екипирани с LORAN Фантоми могат да осигурят точна бомбардировка на подобна цел най-сетне довежда до разрешение да бъде ударена...



За огромен късмет на американците (а и на виетнамските цивилни), когато групата от 8 Ф-4 и 32 А-7 се появява над целта, част от облаците се разкъсват и половината ударници бомбардират визуално... Това ще е и последният ден, в който времето ще е благосклонно към TACAir и ще позволи използването на точно бомбардиране.

[piston]

Нощта над Северен виетнам ще вземе оше една жертва - A-6A Intruder BuNo. 155666/'ED-05' (Call sign TINY 05) от VMA(AW)-533, MAG-15, US Marine Corps, от базата RTAF Nam Phong AFB изчезва по време на разузнавателна мисия на северовиетнамските пътни комуникации. Точните обстоятелства около загубата на TINY 05 близо до бреговата ивица на Xuan Noa, 15 мили на югоизток от Dong Hoi, Quang Binh Province, North Vietnam (приблизителни координати: 17'15.00"N 106'45.00"E).

Екипажът - Captain Ralph J. Chipman (pilot) and 1st Lt Ronald Wayne Forrester (bombardier/navigator) така и не е открит до ден днешен...





****

Оценката на нанесените щети по целите е изключително трудно да се направи, поради почти постоянната облачност, която цари над Виетнам по това време на годината. Въпреки, че SR-71 прави по два прелета над Ханой почти през ден, облачната покривка прави фотографиите му почти безсмислени. В тази опасна зона основно се разчита на дроновете на Ryan Teledyne от серият 147 основно нисколетящите Model 147SC, както и на пилотируеми самолети, което, обаче, носи и своите рискове.




Така на 28,12,1972 в 11:10 северовиетнамските РТВ засичат 6 самолета, които се приближават от морето в посока Ханой (оказват се 8 самолета впоследствие). От АБ Ной Бай излитат 2 МиГ-21 927-и иап (летци Ли Ван Киен и Хоанг Там Хунг). Насочени са в зоната на изчакване.
11:20 щурманът Ву Дук Бин дава команда да заемат курс 150, да увеличат скоростта и да останат на височина 500м.
11:22 воденият докладва за открити 4 цели. При предприетият вираж двойката се разпада и миговете водят бой поотделно. Водачът е обграден от няколко Ф-4 и след усилено маневриране напуска боя и се приземява в Ной Бай в 11:34.
Воденият Хоанг Там Хунг сваля RA-5C с позивна FLINT RIVER 603 н. 156633 от USS Enterprise, RVAH-13, но е свален и загива.






Lt. Com. Alfred Agnew си спомня:
Вече бяхме заснели целта и се изтеглях към залива, когато чух спокойният глас на пилот от ескорта - "Flint Zero Three, най-добре е да завиеш надясно.”... Вече ни бяха предупредили, че МиГ-овете идват насам. Направих 90-градусов завой при 700 knots. Имаше силна експлозия и "Виджи" започна да се върти. Нямах си и на представа,че има толкова много отрицателно претоварванена тоя свят! Бях се врязал в коланите а каската ми беше се опряла във фанара.... Успях да напипам една от резервните дръжки на катапулта отсррани на креслото и я изтеглих. Времето започна да тече на бавни обороти... Чаках цяла вечност, докато фанара се отдели. Изведнъж се осъзнах под парашута, Учудих се, че е бял и оранжев на цвят. Един от Pukin’ Dogs беше видял две димни следи от Atoll, изстреляни от МиГ-21 и в момента кръжеше над останките от RA-5C."

Другият от екипажа - Mike Haifley загива.




603 е единственият "Виджилънт", свален от МиГ и последният самолет, свален от МиГ в конфликта, както и последният от типа си, загубен в тази война.





Въпреки, че основната цел на LINEBACKER II е психологическият натиск върху ръководството на Северен Виетнам да продължи преговорите и да подпише споразумение за прекратяване на бойните действия. ударите имат за цел и намаляване на трафика на оръжия и припаси в посока юг, както и увреждане на горивните запаси и производството на електричество в страната.

В изпълнение на тези цели, на 28.12.1972 , четворка Ф-4 намират пролука в облаците и лазернонасочваните им бомби изваждат от строя моста над Canal des Rapides. (горе дясно)

[piston]

Отново виетнамските ракетчици успяват да ударят Б-52. От 12 боеготови зрдн, 11 успяват да извършат 17 стрелби при разход 30 ракети (само по Б-52).

Първите сериозни удари от Б-52 и Ф-111 по ЗРК не дават особен успех - за цялата кампания само в 9 случая дивизионите ще носят поражение(8 – фугасни и касетъчни бомби и един – AGM-45 «Шрайк») ще дадат резултат: временно изведени от строя 6 дивизиона, при което са унищожени, както следва:

- 3 антени ПА-11 и ПА-12,
- 1 кабина ПА,
- 5 ДЭС-75,
- 9 пускови установки,
- 15 ракети,
- 1 РПК,
- 1 влекч АТС-59,
- в 3 дивизиона е повредено кабелното стопанство.

[piston]

За щастие на екипажите на Б-52, най-сетне е взето поредното важно решение, а именно ако самолет от дадена тройка се наложи да прекъсне мисията, останалите да се пристроят към съседна тройка... Разбира се и този път в планирането е допусната сериозна грешка - самолетите, предвидени да атакуват ЗРК позициите са заредени с обикновенни бомби, вместо много по-подходящите за този тип цел касетъчни боеприпаси.



Бомбардировачите за пореден път потеглят към целите си, а техните противници се готвят да ги посрещнат достойно...




--------


Според виетнамските данни, първи посрещат атакуващите виетнамските изтребители.

Още привечер 927-и иап прехвърля от АБ Ной Бай в Миеу Мон два истребителя МиГ-21 (летци Нгуен Ван Лу и Нгуен Ван Хуонг), а 921-и иап от Кип един МиГ-21 (летец Нгуен Хань Дай) във Фу Тхо. Самолетите очакват излитане, но не получават разрешение.

В 22:12 пост С-22 открива водещият В-52 (указан район САМ НЕА - границата с Лаос) и докладва в местният щаб в Мок Чау;
22:20 е дадена заповед да излети дежурната машина МиГ-21.
22:22 МиГ-21 921-и иап (летец Фам Туан) излита от Ен Бай и поема курс 230;
22:24 курс 190;
22:25:30 РП Данг Дунг дава команда: "Противник дясно 20, дистанция 80. Следва курс 79", Фам Туан запитва: "Голям или малък?", на което получава отговор: "Голям";
22:26 По команда МиГ хвърля баката и ускорява до 950км/ч;
22:27 Набор на височина 9500м;
22:29 Десен вираж до курс 30, а после - до курс 70;
22:29:30 Туан докладва, че наблюдава навигационните светлини на В-52 на дистанция около 10км и ускорява до 1200км/ч;
22:31 РП отброява разстоянието до целта (6.5км, после 4км). Фам Туан вече набрал 1400км/ч се прицелва визуално (в предходният си опит за атака с използване на радар, последният е "забит" от Б-52) и в 22:32 на дистанция 2000м изстрелва 2 х РС-ЗС. Поразеният Б-52 избухва в пламъци,





а Туан излиза от атака на курс 360 и снижение до 2000м.
22:35 по команда от щурмана Фам Туан набира височина 4000м с курс 310;
22:39 пробива облачноста и успешно се приземява в Ен Бай в 22:46.

Както вече беше обсъждано в отделна тема, претенцията на Туам за победа е крайно съмнителна по ред причини.

Когато бомбардировачите наближават района на Ханой, в битката се включват и ЗРК.

Първата тройка самолети, наближаващи Ханой от югоизток е ASH. Тяхната цел е да ударят позиция на СА-75 "Двина", с обозначение VN-243. В ASH 02 e, може би най-мотивираният човек за такава мисия, а именно Capt. John Mize, който вече два пъти е получавал повреди от обстрела на ПВО и много иска да си го върне! Следващата тройка - PAINT наблюдава разривите на бомбите от ASH, като докладва за вторични експлозии и няколко ракети, които явно възпламенени от близки разриви, започват да летят безразборно в пространството, но точно тогава "дивизионът-убиец", сякаш нанася ответен удар...

ASH 02 се изтегля на запад, когато вижда няколко ракети да се носят право към тях. John Mize влиза във ляв вираж, като успява да избегне няколко ракети без последната. Страхотна експлозия разтърсва самолета и той за момент продължава пътя си с обвито в пламъци крило. Mize все пак има късмет - макар че всички от екипажа са ранени, самолетът не губи управление и след почти час борба, MIze успява да се добере до Nakon Phanom, където заповядва на всички да се катапултират. Катапултната седалка на навигатора отказва и Mize трябва да се бори още няколко мига със самолета, докато навигаторът скочи самостоятелно. Всички от екипажа оцеляват.

В 23:04 и 23:06 доклади за унищожени цели идват и от 77-и зрдн/257-и зрп и 59-и зрдн 261-и зрп .

Междувременно от изток се доближава и тройката COBALT. Малко преди бомбопускането, Steve Kovich - пилотът на COBALT 02 вижда, как COBALT 01 започва да се измества наляво.
"Помислих, че ние губим курса, но навигаторът отрече това, а стрелецът потвърди, че COBALT 03 се движи зад нас. В този момент 7 ракети пробиха облаците и се насочиха към нас. Тогава казах на помощник-пилота ми "Виж, лидерът завива и това дава по-добър ъгъл на ракетите!". COBALT 03 се обади на лидера и ги попита къде отиват и в този момент, около две минути до бомбопускането една от ракетите удари COBALT 01.... Може би беше само ракетата, може би се взриви и горивото и бомбите, но експлозията беше много силна... След това като по чудо чухме на аварийната честота радиомаяците на катапултиралите"...


Офицерът за РЕБ на COBALT 01 Maj Allen Johnson, успява да извика “Спипаха ни!” малко преди поражението.
"Самолетът сякаш спря във въздуха, като автомобил, който се блъска в електрически стълб" - спомня си Frank Lewis, командирът на COBALT 01 - всички бяхме ранени, самолетът започна да губи управление. Навигаторът загина, а всички останали бяхме ранени от осколки..
Самолетът се възпламенява и започва бавно снижение. Останалите живи в предната част на самолета катапултират. Поради силният пожар, нито интеркома, нито аварийната система за оповестяване за катапултиране сработват и опашният стрелец отчаяно се опитва да се свърже с останалите от екипажа, докато пламъците бучат около кабината му. Когато самолетът наближава облаците, стрелецът решава да скочи. В същият момент COBALT 01 започва да се разпада и парчета от крилата и опашката удрят стрелеца, но за щастие парашутът му не е повреден и той се приземява.




В 23:02 72-и зрдн 285-и зрп (командир злощастният Фам Ван Чат, който беше мъмрен за пусковете си по Ф-4) извършва пуск с две ракети по цел Т:491 и докладва за нейното унищожение. По тази цел работи и 71-и зрдн, Самолетът пада в Нгок Ха.



P.S. Според някои виетнамски статии, именно COBALT 01 е жертвата на Фам Туан.

Прилагам схемата, направена от Пилота относно планираните маршрути на ASH и COBALT, както и полета на Туам, съгласно по-горното описание.

[piston]

Жертви на виетнамските пилоти са F-4E с позивни DeSoto 03 и Vega 02.

VEGA 02 e на мисия MIGCAP в подкрепа на издирвателната операция на вторият свален в кампанията Ф-111 (Jackle 33), другият "Фантом" съпровожда ударните самолети.

Въпреки неколкократните доклади на различните разузнавателни служби, че ПВО на Ханой изпитва остър недостиг на ракети, на 26.12.1972 са изстреляни най-много такива. Още след като става ясно, че операцията ще трае повече от 3 дни и впредвид огромните загуби в нощта на 20 с/у 21 декември,Разузнаването на SAC започва да анализира и търси местата, където се складират и асемблират ракетите. Откритите локации са предложени за включване в листа с потенциални цели за бомбардиране. За мисията на 27.12.1972г. обаче, ще бъдат нападнати инфраструктурни цели и ЗРК позиции.





П.С. Забележката в списъка на целите и назначените самолети за всяка една от тях е объркана бройката самолети, назначени за складовете Van Dien - трябва да са 9 самолета, а не 6...

[piston]

Макар новата тактика на бомбардировачите да позволява по тях да водят стрелба всички боеготови зрдн (общо 13 на брой), загибите са само два бомбардировача.

Зрдн в района на Ханой провеждат 24 стрелби с разход 45 ракети, а тези на Хайфон - 3 стрелби с разход 6 ракети.


ТУК МОЖЕТЕ ДА УЧАСТВАТЕ, МАКАР И ВИРТУАЛНО В РЕЙДА ОТ 26.12.1972...

На следващият ден - 27.12.1972, Северновиетнамското правителстви изпраща съобщение до САЩ, че е готово да възобнови преговорите, считано от 8 януари. Никсън се съгласява, но настоява за започване на предварителни консултации, като с цел да придаде тежест на позицията си, не прекъсва бомбардировките....




Това дипломатическо развитие остава скрито за персонала на всички видове ВВС, участващи в операцията. Колосален е труда на техниците и оръжейниците да подготвят машините за бой. Особено голямо предизвикателство за мисията на 26.12.1972 е презареждането на всички тези бомбардировачи и силите на TACAir.


95 полета от АБ Kadena осигуряват 156 презареждания, което е рекорд, вероятно ненадминат до днес. Още танкери от U-Tapao, Takhli, и Clark Air Base на Филипините осигуряват още 607 (!) за тактическата авиация или общо 763 презареждания за осигуряване на една мисия... Това е постигнато със 194 KC-135 номинално (част от тях не са в оперативна готовност)...


Междувременно по обяд на 27,12,1972 започват налетите на Ф-4 и А-7, по набелязаните цели. Времето е хубаво и резултатът е красноречив:

Capture.JPG


През този ден ВВС на Северен Виетнам ще бъдат особено активни - 9 МиГ-21 ще се вдигнат по различно време на денонощието, като ще заявят два Ф-4 и 1 Б-52...

В 13:33 расчет на РЛС открива 12 самолета летящи от Сам Неа към Мок Чау. Излита двойка МиГ-21 927-и иап в 13:36 от АБ Ной Бай с пилоти До Ван Лан и Дуонг Ба Ханг (управлявани от КП С-43 - щурмани Хоанг Дук Хань и Фам Конг Ким). Веднага след излитане двойката заема курс 30град и и височина 500м, под облаци. В 13:40 се издигат на 1000м и курс 90град посока Тхай Нгуен. Следва развръщане на курс 270град, след което щурманът дава "цел 90град, 40км". В 13:44 истребителите заемат курс 180град, после 210град доближавайки целта до 5км. В 13:46:30 Дуонг Ба Ханг извършва пуск, а в 13:47:20 докладва за горящ F-4. Кацане в Ной Бай - в 13:55. (по руски данни, пилотът пуска 2 ракети, като улучва Ф-4 с втората - първата е запусната от твърде голяма дистанция)

14:10 излита МиГ-21 921-и иап (Пилот Трань Виет). След минута с курс 90град достига ешелон 5000м (целта е на 7000м). В 14:16:20 Трань Виет открива двойка F-4 долу, дясно под 45град, на 8км. С вираж МиГ-а постепенно се сближава до 4км (14:18:20) и в 14:19:05 докладва за свален F-4. Оттегля се в посока Червената река, а кацането3 в Ной Бай е в 14:32.

/следва/

[piston]

Привечер от 18:12 до 20:35 авиацията на ВМС на САЩ нанася удар по околностите на Хайфон(АБ Киен Ан и позициите ЗРК).

В 21:35 361 дивизия на ПВО е приведена в Готовност 1.

Към 21:45 са докладвани първите тройки Б-52 готвещи се за атака. (Всички Б-52 трябва да са над целите между 22:30-22:45, възможно е част от тези тройки да са тактически изтребители, идентифицирани погрешно)

В 22:05 в КП на дивизията са докладвани и първите пускове. Дивизионите водят съсредоточен огън по целите (два дивизиона са назначавани по една цел), с изключение на 72 зрдн, който води бойна работа самостоятелно.

Водещата тройка на северозападният поток попада под обстрел и BLACK 03 получава 14 пробойни и 3 подбитости. Самолетът е върнат в строя на 31.12.1972.

След това идва ред на Cream 1и 2 ¹55-0062 и 55-0090 . Незначителни повреди. Върнати в строя на 27.12.72 и 28.12.72.

Bob Morris и екипажът на EBONY 02 наближават целта си, когато са обстреляни с по две ракети от 76 и 78 зрдн от 257 зрп. Пилотът вече стабилизира самолета, когато първата ракета на 76 зрдн пропуска и няколко секунди по-късно екипажът чува по интеркома офицерът за РЕБ Capt Nutter Wimbrow, който със спокоен глас казва "Сега ще ни ударят!"

Помощник-пилотът Bob Nudson си спомня:

"Ракетата гръмна точно пред мен и отнесе радарният конус заедно с радара. Цялото остъкление беше разбито. Взривната декомпресия изсмука всичко от кабината - какви ли не отломки прелетяха покрай главата ми и излетяха навън. Експлозията уби на място Bob Morris - виждах пулта за наблюдение на хидравликата забит в тялото му. Левият ми синус беше хлътнал от разликата в налягането, ръката ми беше строшена и имах множество рани от шрапнели. Бях в шок, докато не чух гласа на радарният навигатор, който искаше да изравня самолета, за да можем да бомбардираме. Аз възстанових курса към целта и хоризонтирах и хвърлихме бомбите. "


Малко по-късно пристига и първата ракета на 78 зрдн.

"Удари ни в лявото крило" - продължава разказа си Bob Nudson - "Самолетът се обърна в полутоно... Натиснах бутона на системата за оповестяване за принудително напускане на самолета. Навигаторът се изстреля незабавно, мисля, че и стрелеца скочи.... Nutter ми се обади, че катапултира, чух изстрелването на креслото, после същото направи и радарният навигатор.... Погледнах за последно Bob Morris - най-добрият ми приятел. Виждах, че е мъртъв..., после катапултирах и аз...."

През това време в опашката Jim Cook се опитва да скочи, след като е изстрелял задната част на кабината си, но центробежните сили го хвърлят обратно на седалката му. Докато се опитва да се добере до заветният отвор, гигантска експлозия озарява небето над Ханой - EBONY 02 се взривява във въздуха...




Експлозията изхвърля Jim Cook от самолета.

"Събудих се давейки се в малка рекичка. Бях паднал с главата надолу, краката ми се бяха омотали в парашутните върви. Болеше ме всичко. После се оказа, че двата ми крака са натрошени под коленете, имах фрактура на гръбнака, счупено рамо и лакът. Скоро северовиетнамците ме откриха и към горният списък добавиха и пет ребра""

Четирима оцеляват от Ebony 02. Освен командира, при катапултирането загива и EWO-то - Capt Nutter Wimbrow...

Малко по-късно Kihn No e атакуван от три тройки Б-52"Ди". Две от тези "тройки" са с прекратили самолети и реално се състоят само от две машини. Помощник-пилотът Bob Hymel на АSH 01 чува предупреждение от опашният стрелец за приближаващи ЗУР от задна полусфера. Пилотът започва вираж със снижение, но едната ракета експлоадира в непосредствена близост. Двигател 7 и 8 пламват, стрелецът е ранен. Командирът дроселира горящите двигатели и се насочва към Тайланд.

Въпреки, че може да кацне в Южен Виетнам, пилотът, заедно с комадирите в У-Тапао, решават той да опита да се върне в базата, където ще може да се окаже по-добра мед. помощ за стрелеца, а и самолетът ще е изгорил повече гориво. Пилотът James Turner е разговарял с John Mize, и знае, че няма как да мине на втори кръг с повреден Б-52, но решава да опита кацане. При спускане на колесника, самолетът започва да плъзга наляво, след което се срива и избухва в пламъци. По ирония на съдбата оцелява раненият стрелец и помощник-пилота, който е измъкнат от останките от свой колега.

За северовиетнамците е изключително трудно да работят в условията на ефективно разхвърляните диполи, вероятно и за това претендират за поне 4 свалени Б-52.






Тази нощ загиват и най-много цивилни - серия бомби удря улица Кхам Тиен. В резултат загиват 287 човека, 290 са ранени, унищожени са 641 здания и 1624 са повредени.

[piston]

Самолетите от Гуам трябва да излетят в 16:18 часа местно време.... Епохалната гледка на 78 бомбардировача, тръгващи на мисия е нещо, което се случва един път в живота и всички удобни места за наблюдение са заети от хора, някои от които не са мигнали 24 часа, за да подготвят този момент...




Два часа и двадесет и девет минути са необходими за да излети и последната машина...

----

Още преди съветските риболовни траулери да започнат да броят излитащите от Гуам бомбардировачи, ПВО на Ханой вече е нащрек - от 11:28 до 12:14 над столицата прелитат БПЛА, а в 13:30 32 А-7 Corsair , водени от LORAN екипирани F-4 нанасят своя удар по ханойската трансформаторна станция в Dong An.

Това явно идва в повече на новопристигналият 72 зрдн/285 зрп и командирът му - Фам Ван Чат заповядва пуск на две ракети по целта. Същата е пропусната и Фам Ван Чат е привикан от командването, за да му се напомни, че ракетите трябва да бъдат пазени за по-важни цели от възпиране на неточните LORAN бомбардировки. (съгласно друг източник, освен 72 зрдн, пускове извършват и 57 и 93 дивизиони).

Междувременно на 1400 мили от Гуам възниква ситуация, която може сериозно да застраши изпълнението на мисията. Излитането на танкери от Кадена е прекратено с 20 минути, заради аварийно кацане на С-141.... Това означава, че танкерите, които трябва да "нахранят" Поток 3 ще закъснеят за точката на срещата. Командващият атаката Col. MacCarthy (седми член на екипажа в SNOW 1), се свързва с водещият Поток 3 и след обсъждане решават да опитат Поток 3 да пресрещнат танкерите и после с възможно най-голяма скорост да догонят останалите преди да достигнат т.нар. "compression box" по крайбрежието на Ю. Виетнам. Поток 3 успява да се справи със задачата....

ПРоблеми има и в У-Тапао - 5 самолета прекратяват мисията още на земята, като има само два резервни. Bob Morris и екипажът му са един от 12-те екипажа от Андерсен, дошли да подпомогнат колегите си в напррегнатият график. Точно преди да започнат да рулират, от кулата им е съобщено, че в тяхната тройка един самолет е прекратил с отказ и те стават EBONY 02. Отгоре на всичко вече няма резервни машини и няма да има EBONY 3.... Започвайки рулирането, изведнъж опашният стрелец John Schell се включва по интеркома и казва, че е зле и не може да лети....




По неписана традиция на стрелците, тръгне ли самолета нямаш право да слизаш от него, колкото и да ти е зле. Bob Morris няма избор и поисква от кулата нов стрелец. "Чарли" се свързва с дежурната стая на стрелците, но те са си тръгнали, след като самолетите започват да рулират. Все пак телефонът е вдигнат от Jim Cook, който предлага да поеме мисията, бързо взема екипировката си (забравяйки късметлийската си шапка) и тръгва към пистата. По пътя към камиона среща свой колега, който му казва "До после"... Дори без да се замисля, Соок отговаря "Може би"...

Bob Hudson - помощник пилот на Ebony 02 си спомня:

"До нас доближи камион и индикатора за отвоен люк светна. Schell слезе, индикатора за отворен люк изгасна и странно звучащ глас по интеркома каза "Вътре съм, да тръгваме!". Така и не се представи, незнам дали имаше идея къде отиваме...".

Заради прекратилите машини, три позивни щяха да са от само два самолета. SAC така и не подават инструкции как да се процедира в такива случаи, а 8 AF не поемат самоинициатива да ги закачи за предходната тройка, например.

Докато EBONY 02 набира височина, изведнъж индикация за пожар светва за двигател номер 7. Hudson поглежда навън и вижда, че двигателят гори. Новият стрелец също потвърждава, че "някаква мизерия" излиза от двигателя. EBONY 02 излиза от формация и след като се справят с двигателя екипажът започва да обсъжда дали да прекрати мисията. Никой не иска да оставят EBONY 01 сам и с редуцирана тяга на осми и спрян седми двигател, успяват да настигнат EBONY 01 на последният вираж преди Ханой...

[piston]

Междувременно SAC HQ решава да се отърве от отговорността за този рейд и прехвърля изготвянето на плана за атака на 8 Въздушна армия. За щастие, планьорите вече са работили по план за атака на Ханой, още през септември и заедно с "научените уроци" могат да подготвят атаката.

Най-общо идеята е 120 бомбардировача в 7 потока да атакуват 10 цели в Ханой, Хайфон и близо до китайската граница. като компресията на тройките е такава, че всичко да свърши за 15 минути...

"ДЖИ" модификациите със старите заглушители ще бъдат насочени далеч от Ханой.





Ханой трябва да бъде ударен от четири страни с Б-52"Ди" (от АБ У-Тапао и Гуам). Поток 1, воден от SNOW идва от североизток, удряйки Hanoi Railroad Yards при Gia Lam и the Hanoi Petroleum Products Storage Area при Gia Thuong.

Поток 3 воден от RUST ще дойде от залива (югоизток) и ще удари прословутият "дивизион-убиец" VN-549 и an Dien Vehicle Depot.

Поток 4 с водач PINK ще се погрижи за Giap Nhi
Railroad Yards от югозапад.

Поток 5 воден от BLACK (тайландски "Ди") ще удари Duc Noi Railroad Yards иthe Kinh No Complex от северозапад.

Междувременно Поток 2 - "Джи" модели, водени от OPAL плюс тройка"Ди" ще удари Thai Nguyen Railroad Yards.

Потоци 6 и 7 - "Джи"-та, водени от PAINT и MAPLE ще ударят Хайфон ( Haiphong Railroad Yards and Transformer Station) от североизток и югоизток.

Всички седем потока са с едно и също TOT (Time-On-Target). Сепарацията между целите на поток 1 и 5 е 3 мили. Същата е и за потоците, идващи от югоизток и югозапад. Сепарацията по полетен план между северните и южните потоци е само 7 мили.
72 самолета ще бъдат в небето на Ханой. Сепарация от три мили, означава, че Поток 5, идващ от северозапад с попътен вятър от 100 knots, ще се движи със скорост спрямо земята от 9 мили в минута, т.е. 20 секундно подминаване на целта вече ще е "изяло" сепарацията от 3 мили...

[piston]

Към 26.12.1972 Ханой е отбраняван от 13 дивизиона със 125 ракети, а Хайфон - от 5 дивизиона с 62 ракети (два дивизиона -71-и и 72-и са прехвърлени към Хайфон, а 73-и е изваден от строя с пряко попадение на AGM-45 "Shrike", след като е имал неблагоразумието да излъчва в продължение на 80 секунди).

[piston]

Когато екипажите се връщат, две новини се разпространяват сред служещите в базата (втората - сред доста ограничен кръг):

- бомбардировките спират за 36 часа (до 26.12.1972 6:00)
- на 26.12.1972 ще бъде нанесен най-мощният удар срещу комунистически Виетнам до момента (планирани 120 Б-52 по 10 цели в рамките на 15 минути!)

Паузата в бомбардировките е посрещната със смесени чувства от екипажите - много от тях смятат, че това е поредната глътка въздух за ПВО на Северен Виетнам.

От друга страна, тази пауза ще бъде в помощ и на американците - резултатите от тестовете на РЕБ започват да дават отговори на някои от въпросите относно неефективният РЕБ пакет на някои от самолетите.
Потвърждават се много от заключенията на офицерите в оперативният театър, а именно, че продължителният завой след бомбопускане бланкира антените на системите за РЕБ (поради кренът на самолета), което позволява на ЗРК, които са вътре в завоя на самолета, да го обстрелват в АС режим.
Другият проблем е, че формата на диаграмата на смущенията е твърде широка и мощността им пада. Причината е, че съгласно тактиката на SAC за нанасяне на ядрени удари по СССР предвижда Б-52 да пробиват на малка височина и (предполагам) използвайки ефекта на отражение на смущенията от земната повърхност. Над Ханой, обаче, Б-52 летят на височини от 10-12 км и мощността на смущенията се "разпилява" в по-голям обем пространство.
Също така става ясно, че офицерите за РЕБ си губят времето, като се опитват да заглушават т.нар. "downlink" - сигналът от ответчика на ракетата. В миналото американската авиация почти напълно блокира ЗРК, като заглушава този сигнал, комплексите губят местоположението на ракетите си и не могат да ги управляват. Проблемът е решен с доработка, увеличаваща силата на сигнала от 20W на 100+ W което е известно на TAC от поне 1971, за което те съвсем колегиално са уведомили колегите си от SAC.... Защо на това не е обърнато внимание остава загадка.
'
Тествани са и полети в двойка, от които става ясно, че тогава защитеността на самолетите е многократно по-ниска, no SAC не дава конкретни насоки как да се постъпва в подобни ситуации...,


Северовиетнамското командване не стои със скръстени ръце. През последните няколко дни то е наблюдавало внимателно всекидневните изменения в тактиката на американските бомбардировки и си дава сметка, че Ханой отново ще бъде посетен от "стратофортресите"...

Очакванията са, че американците ще променят маршрута на атака, ще се използват повече смутители и че в отчаян опит да прекършат духа на северовиетнамският народ, янките ще ударят жилищните квартали!

Започва нова вълна на евакуация на населението, а през това време, командването на ПВО започва предислокация на ЗРК около столицата, която се състои във формиране на кръгова отрана, чрез насищане на североизточното и югозападното направление.



За сравнение позициите на ЗРК към 20.12.1972, когато са оптимизирани за зашита срещу повтарящият се маршрут от северозапад:

[piston]

Този ден флота губи A-7E corsair н.157503 от VA-113 Stingers позивна BATTLE CRY 314, при неизяснени обстоятелства. Пилотът загива:



F-111A, който трябва да навести авиобазата Phuc Yen има интересно преживяване с мистериозният трансмитер Т-8209

"Движехме се успоредно на "Thud Ridge" с 500 knots на 200 ft и "твърдо возене". Както обикновенно ALQ-94 беше в режим на приемане. Тактиката ми беше да изчакам докато чуя нещо на приемника за предупреждение за облъчване, преди да включа смущенията - не исках да издавам позицията на самолета при положение, че не бяхме заплашени. Изведнъж този радар с коническо сканиране, направи захват по нас. Дадох му да се разбере с ALQ-94 и захватът прекъсна. Трасиращите снаряди, които летяха пред нас, започнаха да минават над нас и накрая оставаха зад нас.Следях сигнала на радара, който променяше честотата си напред-назад между E/F и I чеатотен диапазон, но всеки път, когато ни захванеше, включвах ALQ-94 и той губеше захват"

Атаката на Б-52 минава добре. Екипажите на RUBY и BLACK докладват за атаки на МиГ-21, като стрелецът на RUBY 03 заявява втората победа на Б-52 над МиГ-21.

Все пак виетнамските зенитчици успяват да повредят Purple 2, пилотиран от старият ни познайник Capt. John Mize. 100 мм снаряд експлоадира под опашката на неговата машина и изважда от строя двигател, както и тримера на кормилото за височина. Повредена е и помпа за прехвърляне на горивото между резервоарите, като в крайна сметка се оказва, че бомбардировачът няма да може да кацне в тази конфигурация. След обсъждане е намерен изход - Mize зарежда от танкер още гориво, за да промени центъра на тежеста. Решено е екипажът да не катапултира и самолетът в крайна сметка успява да кацне в U-Tapao....

Към този момент Mize и екипажът му са единствените "калитковци", удряни два пъти от северновиетнамското ПВО!.. :roll: