Стрелците с лък и арбалет: екипировка, тактика и други въпроси

[gollum]

Благодаря за включването, Ламя. Темата на мен продължава да ми е интересна и когато мога, ровя по нея, но тук е позамряла.

По 1.
Дали са били "странични хора" (обозни, тиловаци) или по-скоро някои от стрелците са били отделяни за тази работа. Струва ми се, че някъде бях срещал (в някаква статия - ще трябва да поровя като намеря време) твърдение, че самите стрелци са се връщали до обоза, като вероятно са взимали колчани не само за себе си, но и за другарите си (един човек все трябва да може да носи 10-12 колчана с по 24 стрели на кратко разстояние).
Възможно е и да са разполагали наблизо запаси - когато е имало оборудвана отбранителна позиция, разбира се.
Строят е много важен, така че на дисциплината се е обръщало внимание и, разбира се, имали ли са си "подофицери" (десетници и прочее), т.е. хора, организиращи войниците на ниско ниво. Въпросът е, че за стрелците в повечето случаи строят е бил повече или по-малко условен.
Когато излизат напред (в случаите, когато няма подготвена отбранителна позиция или тактиката го налага), било то за да разузнаят или за да обстрелят реда на противника, те едва ли са се движели в плътен строй, а по-скоро в повече или по-малко свободен (или дори разпръснат - при разузнаване или придвижване в пресечена местност). Същото донякъде трябва да важи и за изчакването на позиция. По-плътен строй може да се наложи, когато се стигне до ръкопашен бой в защита на позицията, но и там, поне доколкото разбирам, те са играли повече спомагателна роля (в подкрепа на тежката пехота), отколкото главна, т.е. отново няма да има чак такова "съхраняване на строя", каквото можем да отрием сред баталия от копиеносци, тежки пехотинци и прочее.
Естествено, всичко ще зависи от конкретните условия и контекста, така че тук се ограничавам до това, което позволява общия коментар.

По 2.
За "данъка" и аз съм го срещал на много места. Общо взето, по сходен начин са се набавяли и лъковете (те не са били кой знае колко скъпи или чак толкова сложни за изработка), както и останалото снаряжение. Но мен повече ме интересуваше не предварителното снабдяване (при него нещата са общо взето ясни и в зависимост от това как точно е набран човекът, той или идва със снаряжение или получава такова когато го "мобилизират" и т.н.), а това по време на кампания.
Стрелците започват кампанията с 36-48 стрели и самата армия вози горе-долу по толкова на човек. Ясно е, че не при всяка кампания има полево сражение - те са по-скоро изключения. Но, от друга страна, има и кампании с повече от едно полево сражение. В останалото време стрелците, както и останалите сели, се използват за шевошета, така че едва ли имат особен проблем да съберат използваните стрели (а пък малко вероятно е да използват кой знае колко от боекомплекта си). Да не говорим, че има и време за изготвяне на нови стрели (хора за тази цел е имало в обоза, върхове за стрелите или са се изготвяли на място или, което е по-вероятно, са изпращани с останалото снабдяване).
Така че ме интересуват кампаниите с повече от едно полево сражение или дори съчетание от полево сражение и обсада. И в двата случая има вероятност за кратко време да се изразходват много стрели, без да има добра възможност за "попълване" на запаса било то с пратка или изработване на място (това важи най-вече за полевите сражения). Ясно е, че когато победят, могат да съберат използваните стрели , поне част от тях. А от останалите да "рециклират" накрайниците, вложките и т.н. Така че решения има, но въпросът сам по себе си е интересен.

по 3.
Не ми се вярва повечето английски стрелци да са имали като допълнително оръжие меч. Все пак, това оръжие е достатъчно скъпо, докато стрелците са "евтини": те не винаги са имали кой знае какво защитно снаряжение, така че не ми се вярва да са разполагали (или получавали от оръжейниците) подобни оръжия. По-скоро брадвичка, боздуган или някакъв вид тояга.
Разбира се, да подчертая, зависи за кои стрелци и в кой период става въпрос. Наемниците, особено при богат господар и където тяхната функция се цени, са разполагали с добро защитно снаряжение (ризници, ковани шлемове, яки и прочее) и мечове. Особено това важи за тези ,разполагащи с коне. Разбира се, на другия край ще има и наемници, които се наемат само с дрехата на гърба си и единия лък и стрели (естествено, в по-масови армии или при по-бедни господари). Така че зависи от много фактори.
Между другото, направи ми впечатление и друго. Често са говорели за "стрелци", но реално се е имало предвид нещо като организирана пехота, която въобще не е въоръжена с лъкове (или с лъкове са само част от хората), но за сметка на това разполага с копия, някакъв тип алебардоподобни (май нямаме добър термин за този клас оръжия или поне аз не го знам) оръжия и често с мечове или друго въоръжение за близък бой и не лошо защитно снаряжение.

по 4.
Звучи интересно, аз поне не съм срещал споменавания за такъв тактически маньовър (но то рядко попадам въобще на описания на тактиката, които да навлизат в такива подробности). Предполагам, че нещо такова би имало смисъл само когато противникът се намира достатъчно близко.

[Thorn]

Голъм, английските стрелци са сравнително кратковременно явление като сила, оказващо решаващо влияние на бойното поле. От края на 13 век до втората половина на 15 век. А това време вече е било достатъчно цивилизовано с развита оръжейна технология. Огромната част от тези английски стрелци са били професионални войни, получавали са заплата и са имали достатъчно сериозно въоръжение. Разглеждай ги като средна пехота, а не като лека. Шлем, някакъв доспех, меч и т.н. са правило, а не изключение при тях.

[gollum]

Да, знам това, Торн (все пак, гледаме по едни и същи сайтове, макар че ти ровиш по-дълбоко). Въпросът е, че в тази тема не искам да се съсредоточаваме само върху английските стрелци от, така да се каже, периода на разцвет, т.е. предимно 100-годишната война и няколко десетилетия след това (войните на Бургундското херцогство, да речем), а да добие малко по-широк обхват.
Аз съм посочил, че когато става въпрос за наемници, особено при състоятелен господар (пак същото Бургундско херцогство, но в определени кампании и английските крале и т.н., хеле пък за разни роти наемници), те са точно това: средна пехота, която използва и лъкове. Добро снаряжение, както посочих: халчести ризници и плочести ризници (или "жак" в краен случай), ковани шлемове, яки и разни други добавки към доспеха (защита на колената, ръцете и понякога на краката), добър меч, често боздуган и понякога алебарда или някакво подобно оръжие. Да не говорим, че много от тях имат и коне за придвижване. Но освен тези стрелци, също такива стрелци с лък се използват и във войните по островите (включително преди 100-годишната война, а и след нея) и в тях често се наемат хора само с облеклото си и лъка (а понякога лъка се дава допълнително). Те нямат почти никакво сериозно защитно снаряжение, нито кой знае какво офанзивно, като изключим самия лък. Заплащането им също е различно (то въобще доста варира според мястото, функциите и прочее обстоятелства).
И едните, и другите, могат да се назоват "английски стрелци" (най-често основното им оръжие е дълъг лък от цяло парче дърво), но разликата в снаряжението, подготовката, опита и заплащането (а и "стойността" на самия боец) е много различна. В темата попадат всички те и е добре да се прави разлика между тях. Затова си позволих уточнението: правило, но предимно сред тези, които са на кралска (или "баронска") служба при кампания зад канала. Сред останалите са по-скоро изключение, отколкото правило.
Естествено, на континента под "английски стрелци" разбират най-вече първата "елитна" категория, макар че най-вероятно поне от време на време и в тези сили не са липсвали и вторите.

А темата въобще е за стрелците, а в нея влиза и каква ли не пехота, назовавана "стрелци", понякога (срещах френски примери за това) по-скоро за да се посочи този статут на "средна пехота", отколкото лъка като основно оръжие.

ПП Кратковременно явление са, това е ясно. Арбалетът и огнестрелното оръжие достатъчно бързо ги изместват, а на континента арбалетът така или иначе в много области се използва по-често и преди това.

[komita1966]

Не съм специалист. Поствам това от един блог заради картинките, не зная автора от къде ги е взел, но ако са рисунки от средновековието дават доста информация! (екипировка, зареждане, складиране...дори)
Някой знае ли от къде са?

http://vidrica.blog.bg/drugi/2010/06/05/boiniiat-arbalet-v-srednovekovna-evropa.557109

[Longanlon]

Прочетох първите две страници от темата и ми стана малко смешно от обсъжданията и изводите ви Занимавам се със стрелба с традиционен лък само от 1 месец, но си личи че никой от вас не е опъвал повече от веднъж

Говорите за умора при стрелбата... да, такава има, след петдесетата стрела. В разгара на битка, адреналин и т.н., не мисля че изобщо може да става дума да се изморят ръцете на трениран стрелец за два колчана стрели, даже да ги стреля максимално бързо, което никога не е ставало.

Споменавате някакви фантастични цифри за силата на дългите лъкове - 80 кг опън... Верно, има ги в уикипедия, ама са базирани само на анекдотични доказателства от някаква художествена книга. Стреляли по слонове с тях... да бе. Не знам дали си имате представа какво значи 80 кг опън на лък... явно не. Аз съм доста здрав и едва опъвам 33 кг. лък - и това са най-силните лъкове които се правят изобщо днес. Разликата между 15 кг. и 30 кг. е от земята до небето - 15 кг. е женски лък, 30 кг е лък за силен мъж. Не мога даже да си представя човек да опъне осемдесе кила лък и да стреля с него. 100 кг е щангата с която греба за гръб, с две ръце и хода на движението ми е много по-малък, а ъгълът - по-удобен от опъването на лък. Като следваме тази логика, стрелящият с 80 кила лък би трябвало да може да гребе с 300 кила щанга - а се съмнявам че английските лонгбоумени са изглеждали така

Тъй че скорострелност от 10-15 изстрела за минута изглежда съвсем нормално да може да се поддържа до изчерпване на наличните стрели - но това просто не е била практиката при битки. И стрелците не са били някакви свръхчовеци, просто с лък 30-35 кила новите (за 14 век) шиловидни върхове на стрели пробиват plate armor от 50-80 метра.

[Francis Drake]

Смехът е здраве, но не е лошо да прегледаш и останалите страници, а не само първите две. Иначе
параметрите които посочваш се потвърждават до голяма степен от линковете в пост # 103. Колкото до пробиването на plate armour, то за броня с дебелина 2 мм са правени експерименти с лък реплика на находките от "Мери Роуз" и максималното разстояние на порaжение е само 48 ярда.

A да, през миналия век има документирана стрелба с лък с натяг от 172 lb, което прави 78 кг. Въпросният стрелец е Хауърд Хил и рекорда му е записан в Encyclopedia Brittanica. Също за него се знае, че е отстрелял повече от 2000 животни с лък и стрела, а между трофеите му е и африкански слон...

[Longanlon]

За рекорда на Хауърд Хил информация има само в собствения му сайт, а и там пише, че е опънал лъка, не че е стрелял с него. Никъде не видях да пише че е убивал с слон с лък - а и да пише, аз лично бих подходил със здравословна доза скептицизъм към такова твърдение

Но дори нещата, които казваш за него да бяха верни, трудно световният рекорд на един изключителен човек може да се приеме за представителна извадка за рутинните качества на английските стрелци.

Никой не е в състояние да стреля с 80 килограмов лък. Максималното, което мога да си представя да бъде използвано с достатъчна точност и бързина за водене на битка, от редови, здрави и тренирани стрелци, е 40 кг. Всичко отгоре са фантазии. Това са фактите.

[Francis Drake]

Не съм адвокат на Хауърд Хил, а и човекът е починал преди 36 години така, че сайта не е точно негов. В "тубата" има филмчета как убива слон, лъв и т.н.
Дали са документални или игрални не мога да преценя.

- Hunted in 12 countries of the world.
- Took well over 2,000 animals with a bow and arrow.
- First white man to kill an elephant with a bow and arrow.

За английските стрелци, ако беше погледнал линковете от цитирания пост
щеше да видиш следното:

Так, в Городском музее Уэйкфилда хранился тисовый лук, предположительно 15 в., принадлежавший семейству Спенсеров. Его параметры:
общая длина 2 м;
окружность древка в месте хвата 13,3 см;
окружность наконечников «плеч» 4,4 см;
сила натяжения (определена специалистами путем теоретических вычислений) более 45 кг.

Еще пример, т.н. «Флодденский лук», который мог применяться в сражении при Флоддене (1513 г.). Сила его натяжения, как считают специалисты, равнялась 27, 22 кг.
Наконец следует отметить луки, поднятые с затонувшей в 1545 г. английской каракки «Мэри Роуз»: всего 138 штук и 2 000 стрел. Длина этих лонгбоу в среднем составляла 194,9 см, диаметр в области рукояти около 3,17 см. Сила натяжения колебалась в пределах 27-40 кг.

т.е. параметрите за натяг посочени от теб в голяма степен отговарят на намерените образци.

[gollum]

Лонганлон, благодаря за намесата в темата. Аз лично съм държал лък само в детството си (при това беше дълъг лък, но африкански. Естествено, не можех да го опъна, камо ли да стрелям с него), така че всякакъв опит от първа ръка е добре дошъл.
Що се отнася до изчисленията в началото на темата - те имат специфично предназначение, част от моя (звучи тежко ) метод. Целта ми бе чрез тази абстракция да очертая възможните крайности, а не да реконструирам реалността. След това, тръгвайки от крайностите може да се достигне до някаква "средина", която да е близо до реалността (ако имаме късмет).
Тезата, че лъковете вероятно са имали сила в пределите на 25-40 кг май е основна. Тази за по-мощните се среща само сред привържениците на тезата, че лъконосците са "разстрелвали" без проблем рицари в пълен доспех на големи дистанции (затова се и появяват разни 70-80 кг лъкове). И въпросът, разбира се, не е дали може да се намерят единични атлети, които да могат да използват такива мощни лъкове, защото говорим за групи от по няколко хиляди стрелци, които няма как да са съставени само от шампиони.
Същото се случва и с тезата за прицелната стрелба в уязвими места. Тя не се опровергава или доказва с единични природни таланти, които могат да улучат, примерно, хвърлена монета в полет на 300 метра. Така че няма противоречие с нещата които пишеш и това, до което сме достигнали в темата.
Аз бих се радвал ако можем да я възобновим чрез нови данни (описания на сражения) и обсъждане на конкретни тактически въпроси (ако някой е попаднал на нещо интересно).
От изнесеното досега в темата изглежда, че дори и със специалните бронебойни наконечници (има и други видове, дори някъде се обсъждаше дали по-ефективните не са били други - не тези с шиловиден накрайник) е малко вероятно да се постигне нещо кой знае какво срещу рицар в пълен кован доспех. Детайлите обикновено имат подходяща форма и са с дебелина между 1 и 2-3 мм, но отдолу се носи и защитно облекло. Според описанията, страдат конете (които не могат да се защитят остатъчно добре) и рицарите, при които стрелите попадат на специфични места (забрала, отделни слаби места в доспеха). Бързо се научават това да го преодоляват за сметка на тактически мерки, като спешаване, навеждане, прикриване с щитове и прочее.
Така че ролята на стрелците изглежда се изчерпва най-вече с това:принуждават конницата да се спеши (отнемат й мобилността и тежестта на щурма) и нанасят някакви неголеми загуби преди сблъсъка със собствената тежка пехота и спешена конница. Това срещу бронирана конница и пехота. В останалите ситуации стрелците имат по-голяма роля.

[Longanlon]

всъщност една от основните причини за успеха на стрелковите воискови части е фактът, че през ранното и средното средновековие бронята все още не е навлязла толкова широко, поради високата си цена - голяма част от войниците изобщо не носят брони, а тези които имат се ограничават до шлем и кожени дрехи. метални брони имат много малко хора.

това се променя в късното средновековие, когато нарасналото общо богатство и напредък в обработката на метали позволява на владетелите да екипират войниците си по-добре, със "серийно производство" метални брони - люспести и плочести ризници на тялото, ръцете и краката, шлемове - и това довежда до драстично намаляване на жертвите при сражения - за справка, повечето битки в края на стогодишната война.

доколкото съдя от скромния си опит, съм на мнение, че шиловидните остриета биха имали доста повече от незначителен ефект върху екипиран с plate armor рицар
- едно, че съм виждал каква пробивна сила има обикновена стрела (плътното облекло под бронята, което споменаваш едва ли е по-плътно от 10 см дебелата ми polifoam мишена, коята пробивам открай докрай със стрела с мишенен - не боен- връх - общо взето съм на мнение, че никакво облекло, даже гамбезон, няма да окаже забележимо влияние върху проникването на бойна стрела от 50 м и много малко от стотина )
- и второ, че броните, които казваш че са по 3 мм дебели са турнирни брони - те не са носени в бой, защото са много тежки и ограничават подвижността, затрудняват ориентацията и изтощават много бързо носещия ги - те са направени за специфичните условия на турнирите и по-специално мелетата и блъскането с конни пики, които траят малко. бойните брони са по-леки и не са консервени кутии а по-скоро комбинация от плетена броня с някои ковани елементи отгоре.

[Francis Drake]

Тест с 95 и 100 lbs реплики на longbow

http://www.zocial.tv/today/Sports/8420975/armour-piercing-with-medieval-style-arrows

според някои колеги от форума лъкове с подбна сила на опън не се произвеждат и с тях не може да се стреля.

[bsb]

Точно същото и аз го гледах преди малко, но в YouTube
После гледах едно друго, което май съм гледал по телевизията (т.е. е от филм от някой от научно-популярните канали). Там пробата беше само с една стрела, но с горе-долу същия резултат - стрелата проби бронята (този път истинска, доколкото е възможно) и проникна на около сантиметър.
То се вижда как еластичността на бронята практически спира стрелите.
Всъщност от филмчетата се вижда каква е ползата на облеклото под бронята в разглеждания случай - че позволява разстояние между нея и тялото, което помага при пробиване от стрела. А не че 1 или 2 сантиметра вълна биха спрели стрела.
Вече друг е въпросът дали наистина всички рицари са имали достъп до качествени брони, кои части от тялото са били по-добре защитени, дали ако те уцелят в ръката примерно, няма да пострадаш доста повече.

P.S. Сетих се друга особеност. Оказа се, че има значение размерът на металния лист, по който се стреля в опитите. Само не помня в каква посока. Мисля, че листовете с по-големи размери (площ, не дебелина) се пробиваха по-трудно, но може и да бъркам. Ако наистина е така, а не точно обратното, тогава първото филмче е леко подвеждащо, понеже там листът е доста голям.

[Longanlon]

тоя лък в клипчето, който дребния опъна и задържа, да е петдесет килограма? вие доматите май с колците ги ядете

[Francis Drake]

Още малко "колци за хапване":

http://www.dailymotion.com/video/x59...ongbow-1_sport

За Longanlon препоръчвам да обърне внимание на филмчето към 05:15 минути след началото, а за останалите колеги има още пет части посветени на longbow с автор Mike Loades.

И малко ОТ, на сайта на English War bow Society има някои интересни резултати постигнати с war longbow със сила на опън
137 lbs, 150 lbs и 160 lbs (съответно 62.14 кг, 68.04 кг и 72.58 кг)


http://www.englishwarbowsociety.com/records2011.html

В същият сайт се дават малко по различни параметри за сила на опън на лъковете от "Мери Роуз":

Detailed analysis of the War bows recovered from the Tudor warship Mary Rose, which sank in battle in 1545 with an almost complete inventory including hundreds of bows and thousands of arrows, show the draw weights ranging from 80lbs to 180lbs with the most prolific being in the 140lb range.

80 lbs съответства на 36.29 кг, 180 lbs на 81.65 кг и 140 lbs на 63.5 кг сила на опън.

[gollum]

към Лонганлон
В темата вече са привеждани връзки с опити със стрелба по доспех, можеш да ги намериш. Общо взето, от близо (под 50 метра) се пробива плоча до 2 мм, но ако под нея има и подплата (донякъде еквивалент на гамбезон или жак, но не напълно, защото последният има повече слоеве и някои от тях са лепени), стрелата няма почти никакъв ефект: първо, тези 1-2 см, които успяват да проникнат през нея не достигат тялото, второ, наличието на подплата увеличава съпротивителната сила на плочата (т.е. такъв се пробива по-трудно) и, трето, подплатата поема от силата на удара.
Що се отнася до дебелината, пак някъде в темата бях дал връзка към сведения за различни доспехи - бойни доспехи. Дебелината на отделните елементи варира между 1 и 3 мм, при някои достига дори 4 мм. Не става въпрос за турнирни брони, просто различните елементи на доспеха са с различна дебелина дори при един и същи доспех, защото е сметнато, че има нужда от различна степен на защита.
Разбира се, говорим за стогодишната война и по-сетне. За доспехите по-рано ще напиша малко по-долу.
Разбира се, далеч не целият доспех е достатъчно устойчив за "бронебойни" накрайници на стрели. От описанията на сражения (пак в темата има връзки, та не виждам смисъл пак да ги търся и посочвам), че могат да бъдат поразявани забралата (очевидно по-тънки от шлема и яката и осигуряващи по-малка защита), както и отделни елементи и свръзки на доспеха.
Пак от същите описания може да се добие практическа представа за ефективността на стрелците срещу "рицари" (т.е. бронирана пехота или конница): споменава се многократно за "набучени като игленици" войници, които въпреки това остават общо взето невредими и продължават участието си в сражение. Изрично е описана и тактиката, към която прибягва тежката конница, когато се налага да атакува укрепена позиция, която се защитава от големи контингенти стрелци (когато липсва такава позиция стрелците нямат шанс): спешаване и бавно напредване, като главите се навеждат (така че да се защитят уязвимите забрала), а които разполагат с щитове ги използват за осигуряване на допълнителна защита. На практика това води до минимални жертви (предимно ранени). Естествено, стрелбата на лъконосците пак има ефект - лишава бронираната конница от подвижността й и я принуждава да действа в плътен строй и достатъчно бавно.
Естествено, при кавалерийска атака конницата понася по-големи загуби, защото конете не са така добре защитени.
Както вече обобщавах в темата: срещу тежка пехота или конница в кован пластинчат доспех, стрелците запазват някаква реална способност да нанесат загуби едва от дистанции под 50 метра. Като тенденцията към подобряване на защитните качества на доспеха (почти постоянна през този период) допълнително намалява ефективността на лъковете и арбалетите и води до търсенето на нови, по-ефективни метателни оръжия (ръчни оръдия и арбалети със стоманен лък). Доспехи, за справянето с които е необходимо такова ефективно и специализирано оръжие като бойния чук няма как да бъдат пробити ефективно от стрела.

Що се отнася до самите бронебойни накрайници, някъде попаднах на мнение (мисля че съм пускал връзка в темата към него), че най-ефективните срещу такъв тип броня са не шиловидните накрайници, а тези със специално наточен и закален връх (те са с по-широко острие с малко по-различна форма), които са били и значително по-скъпи за изработка.

Що се отнася до "достъпността" на доспехите - тя е фактор. Лъковете и арбалетите през този период си остават несъмнено ефективни срещу лека и "средна" пехота и конница. Но си мисля, че дори комбинацията от гамбезон и халчеста ризница намалява до известна степен ефективността на стрелите на дистанция над стотина метра.
Въпросът е другаде: армиите, използвани в полево сражение, са сравнително малки - най-често няколко хиляди души. От тях основна роля в сражението играе тежкият елемент, т.е. бронирана пехота и конница. Останалите елементи имат спомагателно значение и най-често много малка роля (говорим за полевото сражение изключително - в останалите ситуации, характерни за една кампания, те имат значително по-голяма роля). Т.е. главният елемент на една средновековна западноевропейска феодална армия към периода на Стогодишната война (войните на двете рози и т.н.) и малко по-късно разполага като цяло с приличен доспех, подобен на тези, чиято ефективност се обсъжда.

Друг важен въпрос, вече описван в темата: кога и защо стрелците добиват реална тежест в сражението? И работният извод: не е въпрос на технология (или тип лък), а на количество стрелци (относително и абсолютно). През ранното Средновековие, когато доспехите са по-леки, стрелците са по-малко и ролята им на бойното поле е малка (изцяло спомагателна). Може да се каже, че стават сериозен фактор, когато в някои армии числеността им достига до и над 50% от личният състав (сред английските армии през Стогодишната война често стрелците са и повече от 50%), но това става в период, когато доспехите все по-често са ковани пластинчати, т.е. по-тежки и по-ефективни, включително като защита от метателни оръжия. Така че нещата в някаква степен се балансират.
Естествено, лъкът си остава много ефективно оръжия на бойното поле, незаменимо извън полевите сражения. А едва ли трябва пак да напомням, че през целия период полевите сражения са изключения, много редки събития. Основното, което "изпълва" кампаниите са набези, разнообразни логистични операции (прекарване на конвои със снабдяване или прехващане на такива) и обсади. Във всички тези действия стрелковата пехота (и конна пехота) са много ефективни.
На бойното поле, както се вижда, те се използват ефективно най-вече когато са разположени на добре укрепена позиция и действат в защита. В офанзива се използват като авангард при започване на сражение или за действия по фланговете.
Друг интересен момент е, така да се каже, краят на "разцвета" на стрелците с лък - когато на бойното поле все повече навлиза пехота, въоръжена с дълги копия и сражаваща се в плътен строй, съставен от много редове. Интересното е, че точно срещу такъв тип построение стрелите са особено ефективни (когато се прилагат залпово за стрелба по площ). И наистина, точно през този период ролята на стрелците нараства, но делът на стрелците с лък сред тях намалява, а основното въоръжение става арбалетът и, все повече, разнообразните огнестрелни оръжия.

Аз бих избягвал да съдя изцяло и само по съвременни възстановки и опити, особено що се отнася до "възможностите" на един стрелец с лък. При цялото ми уважение към теб и опита ти: едно е да си играеш с лък и стрели от време на време като хоби, съвсем друго е ако се занимаваш с това от съвсем малък в продължение на много години и от него зависи изхранването и оцеляването ти. първият тип опит едва ли може да се смята като мерило за втория. Не бих се изненадал, ако с повишаването на защитните качества на доспехите са пробвали да отговорят с повишаване на мощта на метателното оръжие, така както са търсели в посока на по-тежки стрели и по-ефективни срещу броня накрайници. Естествено, физическите възможности на човека са ограничени и не случайно в крайна сметка в това съревнование се преминава към арбалетите (където опъването е опосредствано и не е пряко свързано с физическите възможности на човека) и огнестрелното оръжие (при което се разчита не на мускулна сила за мятането, а на химическа енергия). Но това оставя известно време и възможност за експерименти и приложение на бойното поле и на по-мощни като сила на опън лъкове, преди да се прецени, че няма смисъл повече да се върви по този път.
Така че е възможно масовите дълги лъкове през по-голямата част от периода да са били със сила на опън средно 30-40 кг, но към края да са се появили и доста по-мощни образци и дори да са били малко или повече използвани и на бойното поле. Подобно нещо се е случвало нееднократно във военната история.

Не знам кой е бил все пак основният тип употреба на дългите лъкове на бойното поле: залпова стрелба на средни и големи дистанции по площ или относително прицелна стрелба от малка дистанция 50-80 метра. Ясно е, че срещу кован пластинчат доспех първата употреба е слабоефективна, но за сметка на това чисто тактически тя предлага най-големи възможности като огнева мощ. Вторият тип е значително по-ефективен срещу силно защитен противник, но пък и прозорецът за употреба, както и огневата мощ, която може да се достигне е значително по-слаба.
Доколкото знам, стрелите за близка и за далечна стрелба се различават. Интересно дали има някакви сведения какви количества от едните и от другите са предвиждани за дадена кампания? Едва ли...