Не, за Тараторин сме си говорили с теб надълго и на широко. Потърси книгата си за европейското рицарство - голям формат, твърди корици, на руски и с много илюстрации.
-
-
Брех, че помни дъртият! да, Тошев ама тя е детска, пък и сам можеш да сравниш и да премислиш, че ако си пешак всеки конник за тебе е бърз. на тук не е за конницата, прехвърли се в тази темаComment
-
Може би този въпрос е по-скоро за темата за леката конница. Тя и без друго има нужда от едно "рамо".
Това сражение, за което говорите, както и споменатото покрай това от Галидиатор, подвигат у мен следният въпрос: в каква степен развитието на защитното снаряжение променя ефективността на лъка - най-вече на късия или рефлексния лък (нали той се ползва от източните конни стрелци?), т.е. дори и да има множество попадения, повечето да са ранявания или травми, но да не са фатални и да не се отразяват кой твърде силно върху ефективността на войниците. Т.е. ако са достатъчно организирани, в плътен строй и заели отбранителна позиция, това да е достатъчно, за да могат да намалят или дори неутрализират основният ефект от прилагането на конните стрелци? ЗАщото вероятно рефлексният лък не е се е развил кой знае колко много (не знам дали има накъде) като технология, докато защитното снаряжение определено се развива през Средновековието в посока на доспехи, които стават все по издръжливи, включително и срещу стрели.
Този въпрос също не е съвсем или не е само за тази тема, защото засяга и тази за тежката конница (както и леката), но може да се разгледа и тук, според мен.Comment
-
Ама стил на писане имаш… Добре, че те познавам…
Щом съм дърт пък помня логически следва, че не съм изкукуригал, а помъдрял! Благодаря за признанието!
Та за битката – става дума за отразяване атаките на конни стрелци от строена пехота и арбалетчици или английски стрелци с лък, така че си е точно по темата.
Ако не ти се коментира тази битка просто кажи…Comment
-
Ю.А. Семыкин. Опыт реконструкции арбалета по материалам с территории Волжской Болгар
Comment
-
Хубаво, та от цялата работа излезе, че стрелците обикновено имат и спомагателно оръжие - нож , тояга.......нещо, което да става за близък бой.
А колкото до рефлексния лък- какво да му се развива повече : и без това е достатъчно сложно направен.Пък и като си в степта, нещо по-сложно не ти и трябва.
Впрочем, бях чувала някъде ,че стрелите за арбалет имат нарези, за да се закрепват за тетивата, това вярно ли е?sigpic
НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙComment
-
те по принцип стрелите си имат нарезиComment
-
тетивата има удебеление точно в сектора на поставяне на стрелата, и когато това удебеление влезе в канала , стрелата сама се закрепва към тетивата, така, че не се държи с пръсти. Усилието на връзката е малко, колкото да крепи стрелата.
Тетивата се тегли с три пръста - по западен маниер или с палец и пръстен - по източен ..... а не като се дърпа и стрелата.Comment
-
лъкове от Мери роуз
вдигнати са 138 лъка и 2000 стрелиAttached FilesComment
-
-
Случайно попаднах на тази тема и признавам си, имах време само за повърхностен преглед. Определено ми хареса и тъй като за себе си намерих доста материал за четене, бих ви предложил следните няколко статии посветени на английските стрелци и дългия лък:
Comment
-
Благодаря, Дрейк, аз самият попаднах преди около два месеца на тази статия и то покрай една дискусия в х.legio. В нея участваше и авторът на статията, както и други заинтригувани. Общо взето, имаше спорове. Тук можеш да я разгледаш, в началото има приведени откъси от интересна хроника.
Текстът от третия линк не съм го чел, така че особено благодаря за него.
На мен темата ми е интересна както сама по себе си, така и защото още не съм се отказал от идеята да направя някаква форумна игра по темата.Comment
-
Две стотинки по темата:
Преди много години, по Тошово, даваха едно филмче почти по темата. Водещ беше английски учен, който се беше съсредоточил върху действията на бойците по време на самата битка, а не на битката изобщо(не си представям откъде е черпил информация). Та той тогава, (по мои спомени) разказа няколко интересни неща, свързани мисля точно с тази тема.
1.За "зареждането" на стрелците с боеприпаси: имало е нарочни хора, нещо като лековъоръжени общаци, които са ходели до обоза и са носели стрели. Абсолютно немислимо е било някой войник да тръгне назад, за да прави каквото и да е, включително за боеприпаси. Най-близкият старши(имало е нещо като сержанти ли, десетници ли) веднага ще го убие, а в най-добрия случай ще го халоса с нещо по тиквата. Причината е, че още тогава хората са знаели, че бойният строй им пази живота и е било абсолютно забранено да го нарушават.
2.Човекът, доколкото си спомням, обясни, че стрелите са били от 24 до 36 на човек. Набавяли са се по най-простия начин -- имало е нещо като данък "стрели" за всеки феодал, примерно 10000 бр. годишно, които той трябва да предаде в Държавния арсенал(разбирай централния кралски склад). При това освен от ясен(по-рядко дърво), стрели са се правели и от леска. Значи при феодала си е имало някакъв занаятчия за отбиване на военната ангария. Странното е, че още тогава е имало нещо като стандарти -- стрелите за арсенала са се правели по един модел, а не кой какво го кефи. Така че масовите стрели в големите сражения, поне от английска страна са били еднакви.
3.Английските стрелци са били въоръжени освен със задължителния кинжал, и с нормален меч, не тежък и двуръчен разбира се. Задължително обучение по фехтовка не са имали, но вероятно са се упражнявали, поне да опазят собствената кожа. Но упражнения по стрелба, включително залпове по команда са имали.
4.Когато се е налагало да сменят огневата позиция в посока назад на сравнително къси разстояния,(50--100 крачки) са вървели с лицето напред(изглежда смешно, но са го тренирали).
И още много интересни неща, но беше много отдавна и не ги помня.Comment
Comment