Стрелците с лък и арбалет: екипировка, тактика и други въпроси

[gollum]

Реших да пусна тази тема с оглед на развитието на няколко подобни теми, но върху кавалерията. Идеята ми се струва добра, защото така постепенно ще обхванем различни аспекти на сраженията и "видовете" подразделения през Средновековието.
Та, за темата: в нея предлагам да се обсъди екипировката, въоръжението, ролята, мястото, значението, типа и тактиката на използване на подразделения стрелци (с лъкове, арбалети или друго механично метателно оръжие) в рамките на Средновековието. При нужда може да се разшири назад, в посока Античност, но не и напред, към огнестрелните оръжия.

[г-н Никой]

При дъжд тетивата на арбалета също ли толкова се отпускат, колкото тези на лъковете, тоест еднакво ли намалява ефектът от употребата на двата вида оръжие?

[gollum]

Някъде бях срещал упоменаване (май от битката при Креси), че ефектът е дори по-голям. Разбира се, значение има и това, че стрелецът с лък може да прибере тетивата си под дрехата (както правят в този случай британските стрелци), за да я запази суха.

Да си продължа обаче с темата:

Първият въпрос, който за мен представлява интерес, е за тежестта на екипировката и въоръжението, като, вероятно, трябва да се разграничат поне два основни варианта: стрелец с лък и стрелец с арбалет - както заради разликите в оръжието и най-вече в боеприпасите, но така също и защото първите най-често носят леко или никакво защитно облекло, докато вторите по-често имат някакви ризници или въобще по-сериозна защитна екипировка (вероятно следва да се разграничат и стрелец с дълъг лък (от цяло парче дърво) и такъв с рефлексен лък). Разбира се, този въпрос не ме интересува сам по себе си, а по-скоро във връзка с тактическото приложение и възможности на подразделенията стрелци.
Ще започна с кажи-речи най-известните - стрелци с дълъг лък (английските са най-известни, но не са били само те).

Стрелци с дълъг лък
Най-често са леко защитени, освен лък и кочани със стрели, са въоръжени като лека пехота, т.е. с малък щит (или без него) и късо оръжие за ръкопашен бой - къс меч, малка секира или брадва или нещо подобно. Защитното облекло може въобще да отсъства (т.е. каквато защита предлагат дрехи) или да бъде някакъв лек кожен доспех или най-често тип гамбезон (акетон и прочее - сигурно ще се намери кой да ме поправи, където греша) т.е. дреха, в която е зашита вата или друг напълващ материал и след това дозакрепена с шевове, за да не се размества. Към него добавяме лек шлем – кожен с метални обръчи или изцяло метален или нещо от този сорт. Т.е. всичко това едва ли тежи повече от 8-10 килограма (заедно с лъка).
Следващият, така да се каже, основен елемент от снаряжението, са боеприпасите – колчан/колчани със стрели. Доколкото успях да намеря, в сражение английските стрелци с дълъг лък са носели по два колчана, всеки с по 24 стрели. Бойните стрели са били различни (доколкото успях да разбера (възможно е и да греша), има не само разлика в стрелите според вида на наконечника, но и според оперението - поне такива за "далечна стрелба" и за "близка стрелба" (различават се по разстоянието, за което се стабилизират в полет), но като цяло една е тежала между 85 и 90-100 грама. Т.е. всеки колчан би трябвало да тежи около 2,5-3,0 килограма. Т.е. цялата маса на въоръжението, снаряжението и боеприпасите трябва да е била около 15,0-16,0 килограма, което не е чак толкова много.
Разбира се, възможно е тези два колчана стрели да са били своеобразен "общ резерв" на стрелец, а в сражение да е носен само един (между другото, единствената находка на лъкове и стрели от потънал кораб, доколкото си спомням, дава някакво подобно съотношение, т.е. средно по 25 стрели на лък). От друга страна, подобен запас от стрели - 24, - вероятно е твърде малък, като се има предвид как са използвани стрелците в по-известните сражения като Креси, Поатие, Ажинкур и др. Така или иначе, интересен въпрос е, така да се каже, оперативното снабдяване с боеприпаси, защото едва ли стрелите са се правели в полеви условия (или поне, не често). Ясно е, че част от тях могат да се съберат от бойното поле след победа, но едва ли това ще са много. Самите стрели не са чак толкова евтини за изработване, а могат да се изразходват в много големи количества. Логично би било да се предположи, че в багажа на армията са били носени доста по-голямо количество запасни стрели, за използване през кампанията.

Както споменах, при полево сражение стрелците са се използвали най-вече дефанзивно - от предварително подготвена позиция, защитена естествено и/или изкуствено от кавалерийска и донякъде от пехотна атака, като за допълнителна защита в такива случаи стрелците са носели и подострени на ръка дървени колове, като вероятно те са подготвяни непосредствено преди сражението или в подходящ момент от кампанията и са превозвани в багажа. Боеприпасите и стрелците са се разполагали предварително.
Самите стрелци са се използвали в няколко различни формации, както основна грижа е било да се осигури достатъчно голяма плътност на огъня. В този смисъл, за предпочитане е била клиновидна формация, при която стрелците са сравнително гъсто построени. Основният огън, така или иначе, е бил по площ, т.е. далечен и по параболична траектория (което предполага, че основният тип стрели са били за „далечен обстрел”). Разбира се, в този случай прицелен огън може да се води само от първата редица.
Друга формация е отворен клин към противника или редица. В този случай, всички стрелци могат да водят прицелен огън, но за сметка на това плътността на обстрела е доста по-малка – особено при стрелба по площ. Разполагането на склон, обърнат към противника, би могъл значително да улесни воденето на прицелен огън от повече редици, разположени една зад и над друга.
Доколкото успях да намеря информация, прицелният огън се е водел на разстояния рядко надвишаващи 40-60 метра (а често и по-малки), докато обстрел по „площ” е можело да се води на дистанции до 300 метра. Максималната скорострелност на стрелците с дълъг лък е около 12-15 изстрела в минута, но това вероятно е по-скоро за куриоз, практическата скорострелност, особено когато обстрелът е залпов и организиран, ще да е била не повече от 6-8 изстрела в минута. Т.е. ако боекомплектът е един колчан, това дава максимум 3-4 минути активно водене на огън, а ако е два това време нараства на шест до осем минути.
Тъй като много рядко сражението може да се реши за толкова кратко време – най-много да се отрази една атака, - то от основно значение трябва да е било организирането на някаква система, която да позволи поддържане на по-продължителна ефективност на стрелците. Това, чисто тактически, се е постигало чрез използване на резерв в рамките на отделните подразделения (в даден момент стреля с лък само част от подразделението) или пък чрез запазване на част от подразделенията като резерв. Допълнително – част от стрелците, които вече са изпразнили колчаните си, са се спускали доколкото могат (и смеят) до мястото на вече отразеното нападение (рядко е трябвало да се отдалечат на повече от 100 метра от позицията им) и събирали вече използвани стрели.
Има известни данни, че при някои сражения е било организирано снабдяване на стрелците със стрели – специално нарочени хора, които да циркулират между позициите и багажа (рядко отдалечен на повече от километър-два) или пък стрелците, които са изразходвали боекомплекта си сами да се връщат до багажа или до по-близко място в тила на армията, където да е организиран импровизиран „склад”.
Така или иначе, щом стрелите бъдат изчерпани, стрелците се превръща в лека пехота, която може да действа ефективно само в сложен терен (благоприятстващ късите оръжия) или срещу вече разгромен или сериозно дезорганизиран противник. Така или иначе, те често са се включвали в ръкопашния бой на определен етап, не на последно място и в търсене на трофеи или заложници.

[gladiator]

щусна-само изчакай чалко, бургундски и френски ордонанси-как е екипиран всеки.
За доспехите-можеш да потърсиш причината м това, че част от арбалетчиците са от градските гилдии и цехови организации.

[Гост]

Справка с цел уточнение: Темата само до стрелци-пешаци ли се ограничава?

[gollum]

Гладиаторе, аз не бързам, с удоволствие ще прочета и разгледам материалите, които ще постнеш.

Смарт Патриоте, темата е само за пехота и евентуално, качени на коне пехотинци (т.е. един вид драгуни). Конните стрелци са, в моето разбиране, лека конница и си имат самостоятелна тема.

[bsb]

Като имаме предвид, че нормалната скорост на пешеходец е 5-6 км/ч, т.е. 80-100 метра в минута, няма причина стрелците да могат да поддържат огъня повече от 3-4 минути.
800 грама за стрела ми се струва страшно много. Това е колкото един хляб от магазина Ето един интересен документ, The Physics of Medieval Archery, където за маса на стрелата се приема 60 грама. Освен това за маса на бойните остриета на разни места се дава към 10-ина грама (между 90 и 170 грана). Въобще изглежда доста трудно да се намерят точни данни за масата на стрелите, обаче като съдя по разни косвени признаци, според мен в действителност тя е от десетки грамове, а не от стотици.
Един такъв косвен признак е следният. Ако вземем от най-тежките стрели, за които се дават 12 грана на фунт опън, и лък със 180 фунта опън (към 80 кг), което е може би максимумът, получаваме 2160 грана. Това пък е 140 грама. И ако добавим дори и 20 грама острие (а това е много), пак отиваме на 160 грама.
А пък един пряк признак е да вземем в ръка една пръчка с дължина 70-ина сантиметра и диаметър (или страна, ако е с квадратно сечение) 1 см, и да преценим колко тежи ей така, по усет

[gollum]

Вероятно нещо не съм сметнал точно, защото не съм много наясно с тези "гранове". И на мен ми се видя твърде много, но ако имам грешка в превръщането, това обяснява много. Тук се дава за минимална маса на бойна стрела 1200 грана. Сега се загледах и си съвсем прав - излиза доста по-малко, към 90 грама, което е съвсем различно. Благодаря за поправката, bsb, ще се поправя и долу в текста. Така един колчан с 24 стрели излиза към 2,5-3,0 кг, т.е. цялата екипировка ще е не повече от 15,00-16,00 килограма за един стрелец без някакво съществено защитно снаряжение.

[The Queen of Swords]

Дааааа, и аз мисля, че една стрела не може да тежи повече от 300 грама, та с каквото и острие отпред да е - това да не е копие от античносттта, а да има 60см острие?????

За тъй добре известните стрелци с дълъг лък в Англия се сещам няколко неща
1)Лъкът е наистина дълъг - горе-долу човешки бой(не бъркам нали)
2)Любима тактика - да засипят противника със стрели, преди той да има време да се опомни-точно по тоя начин прецакали французите пи Азенкур, ако не бъркам.Сигурна съм ,че битката е от Стогодишната война - та проблемът бил следният - французите, които за свой ужас били взели арбалети - последен писък на техниката- били застреляни от английските дълги лъкове.Защо?Ами защото арбалетът се зарежда бавно- много бавно дори, в сравнение с лъка.Някъде бях чела, че стрелец с лък, ако е добър, може да изстреля до около 20 стрели в минута -внушително ,а?Особено ако стрелецът не е един, а са хиляда
3)Имайки предвид горната тактика, няма защо да се чудим, че стрелците не са били добре защитени - все пак те се целят в бойното поле, т.е. онези там са най-поразени от стрелите и на врага и на собствената армия.Стрели едва ли са стигали чак до стелците в количество, което да си заслужава носенето на тежка броня
А да не говорим ,че може да не са носили броня, чисто и просто, защото пречи при стрелба с лък

На мен ми е интересно да науча нещо за стрелците с рефлексен лък - за тях нищо, ама нищо не знам

А това, че тетивата се отпускала, също не го знаех, но ми се вижда много странно.Като имаме предвид влажният и дъждовен и сега и тогава климат на зап.Европа, излиза, чето не е имало битка, в която биха могли да участват лъкове.

[gollum]

Както споменах по-долу, едно от основните тактически приложения на стрелците в полево сражение е да отразяват атака - било то на конница и/или пехота, от предварително заета и евентуално подготвена позиция. Вариантите, които според мен си струва да се разгледат са две групи. Първата група: позицията се намира в равна местност и няма някакви утежняващи условия (кал и прочее) или позицията се намира на склон или възвишение (или пък когато е в равнина, но утежняващите придвижването условия са налице). Втората група: позицията е подготвена предварително и пред нея са набити колове и са изкопани някакви препятствия, които заедно затрудняват или правят невъзможен директен щурм на пехота или кавалерия, или позицията не е иначе подготвена за отбрана.
Зали позицията е специално подготвена за отбрана или не, определя дали конницата или пехотата директно могат да щурмуват стрелците. Ако не могат, то освен че ще бъдат обстрелвани с параболичен огън докато прекосяват пространството от около 300 до около 20 метра пред стрелците, след това ще бъдат обстрелвани с прицелен огън, докато преодоляват препятствията, т.е. последните 20-30 метра.

1.1 позиция в равното, специално подготвена за отбрана с колове и други препятствия.
Имаме зона от около 280 метра пред препятствията, която трябва да се преодолее, преди атакуващите да се заемат със самите препятствия и след това зона от около 20 метра с препятствия. Приемаме, че първата част се преодолява частично в нормален ход - около 50-80 метра за конницата (средно 65) и около 200 метра за пехотата, а след това с постепенно ускоряване, т.е. около 200-230 метра за конницата (средно 215 метра) и около 80 метра за пехотата.
Скоростта на пехотата в първия етап е около 65 метра в минута, а във вторият етап е около 85. Скоростта на конник в първият етап е около 100 метра в минута, а във вторият - между 200 и 300 метра (средно, 250 метра).
Пехотата ще преодолее откритият участък общо за около 4 минути, а конницата за около 1,5 минути.
Приемам, че вторият "защитен" участък, се преодолява много по-трудно и по-бавно и при това с бавен ход. Примерно: 10 метра в минута. Т.е. съответно за него ще трябват около 2 минути.
Ако приемем, че стрелците водят интензивен огън от момента, в който атакуващите попаднат в обсега им, че този огън е залпов и управляем, а не след обща команда всеки стреля със собствен темп, то мисля че практическата скорострелност трябва да е поне 8-10 изстрела в минута при стрелбата по площ и поне 12-16 при стрелбата в последните 20 метра ("прицелна"). Т.е. средно 9 и 14.
Ако атакува пехота, то разходът на стрели ще е общо 64 стрели на стрелец. Това далеч надхвърля носените 48. Т.е. всичките стрели ще бъдат изразходвани за отбиването на атаката.
В случая с конница ще става въпрос за 42 стрели, т.е. ще останат съвсем малко от запаса.

1.2 позиция на хълм, склон или на равна местност, но пред позицията теренът е разкалян или заблатен, като тя е специално подготвена за отбрана.
Отново важат горните съображения, но скоростта се променя значително. В първият етап - примерно първите 200 метра, вероятно няма да има разлика, но последните 100 ще се преодоляват поне 2 до 6 пъти по-бавно. Изчисленията ще изглеждат така: а конница около 2,5-3 минути за сближаване и още поне 3-4 за преодоляване на препятствията, за пехота около 7 минути за сближаване и още 4 за прекосяване на препятствията. Дори няма смисъл да изчислявам количеството стрели - ясно е, че преди противникът да прекоси препятствията, запасът ще е свършил.

2.1 позиция в равното, без да е специално подготвена за отбрана.
Отново важат същите съображения, но целият участък се преодолява еднакво.
Конницата ще се сближава за около 1,5 минути и за още 8-10 секунди ще достигне строя на стрелците. Т.е. те могат да изстрелят някъде около 15-16, в краен случай до 20 стрели, но не повече.
На пехотата ще й трябват около 4 минути за сближаване и още около 10-20 секунди за да достигне строя на стрелците. Т.е. разходът на стрели ще е 38-40.

2.2 позиция на склон, хълм или зад заблатен терен, без да е специално подготвена за отбрана.
Пак същите константи, но с малка промяна в последните 100-тина метра.
На конницата ще й трябват около 3,0 минути за сближаване и още около 30 секунди, за да достигне стрелците. Разходът на стрели - 34-35. Ще останат още от запаса.
На пехотата - 5 минути за сближаване и пак около 30 секунди за да достигне стрелците. Или около 52 стрели. Запасът ще бъде изчерпан преди атакуващите да достигнат целта си.

Какви изводи могат да се направят? В повечето случаи стрелците напълно ще изразходват запаса си от стрели, за да отбият една атака или ще им остане минимално количество за следващата. Въпросът е, че в рамките на едно сражение най-често се налага да се отбива доста повече от една атака (при Креси, да речем, има поне 10 или дори повече отделни опита). Но средно е възможно да има поне 2-3 опита за атака. Разбира се, част от тях ще се провалят още на по-ранен етап, но като цяло смятам, че най-вероятно само част от подразделенията стрелци са участвали в отразяването на конкретна атака или пък само половината от състава им - поне когато опасността е по-малка, т.е. те се намират зад някакво препяствие и линията им може да бъде защитена от собствена пехота около линията от препятствия и заграждения.
Струва си да се обсъди и вариантът със снабдяване от багажа или от някое по-близко разположено място с резервни стрели. Но подобно нещо едва ли би отнело по-малко от 20-30 минути, т.е. пак трябва да е комбинирано с използване в даден момент само на част от подразделенията стрелци (половината или една трета, ако се държи и резерв).
Важен въпрос е и какви количества резервни стрели може да са били превозвани в обоза на армията. При 6 000 - 7 000 стрелци (толкова имат британците при Креси) само носения от всеки боекомплект възлиза на над 300 000 стрели.

Друг начин за преценка на боекомплекта спрямо бойните разходи е на своеобразна "база" разход на час сражение. Предполагам, че при едно дълго сражение средният разход на стрели за минута ще е от порядъка на 0,25 до 1 стрели (0,25 при продължително сражение до 1 при краткотрайно). Продължително сражение ще е такова от поне 4-6 часа. Краткотрайното ще е общо около 1-2 часа. В този случай разходът ще излезе при краткотрайно 90 стрели (1*90 минути) и 75 стрели (0,25*300 минути). Т.е. боекомплектът от 48 стрели покрива не повече от 50% от нуждите на дадено сражение. Пак стигаме до идеята за редуване на подразделения, за да се поддържа боеспособността, което комбинирано със снабдяване от обоза или временен полеви "склад", може да помогне на стрелците да са ефективни като такива в хода на цялото сражение. Или пък интензивна употреба в началото и след това вече като лека пехота.
Разбира се, при много дълго сражение - 6-8 часа, - ще е неизбежно стрелците да изразходват боекомплекта си към средата му и след това вече да участват само като лека пехота.

Друг интересен момент, който си струва да се обсъди (но в следващ пост, че този стана много дълъг) е в кой от вариантите при тази плътност на стрелбата, стрелците могат да разчитат на успех в отблъскването на атаката?

Драга тактическа роля в полево сражение е на скирмишъри - т.е. използване в по-рехав и отворен строй в рамките на трудно достъпна, пресечена или на границата между гориста и открита местност. От подобна позиция стрелците могат да водят дразнеща или флангова стрелба (краткотрайна и високоинтензивна или по-рядка и "дразнеща"). или пък като резерв, който в хода на боя може да бъде пратен да обходи фланг или дори да излез в тил на сражаващите се и от там да "изсипе" краткотраен "дъжд" от стрели върху неприятеля, най-често пораждайки сериозно объркване или дори паника (особено ако не може да се види точно колко са стрелците).

[The Queen of Swords]

Което ми напомни, че стелите през Средновековието ги забивали в земята, за поразява т бацили.Бактериите на газовата гангрена живеят в почвата, така че ако не те учиеят стрелците сега, може да си умреш от възпаление след това.

[gollum]

французите, които за свой ужас били взели арбалети - последен писък на техниката- били застреляни от английските дълги лъкове.Защо?Ами защото арбалетът се зарежда бавно- много бавно дори, в сравнение с лъка.Някъде бях чела, че стрелец с лък, ако е добър, може да изстреля до около 20 стрели в минута

Това не е особено точно. Стрелците с арбалети са били най-вече отряди наемници - генуезци. След това, при Креси имаме ред от грешки на френското "командване". Т.е. не толкова на командването - кралят и съветниците му са мислели трезво, колкото на неорганизираността на цялата армия, в която всеки от по-висшите благородници си решава сам.
Поради това се стига до слабо неорганизирана и принудителна атака, след дълъг марш и при липса на организация. Арбалетчиите са пратени да обстрелят английските позиции без да са имали време да вземат щитовете си от обоза. Щитовете са ключови, защото зад тях се крият докато презареждат.
Докато се сближават, вали за кратко, което мокри тетивите и допълнително намалява ефективността на арбалетите им (английските стрелци прибират тетивите си под шлемовете).
Накрая - английската позиция е на склон, т.е. арбалетите трябва да стрелят отдолу нагоре. Техните болтове летят по доста полегата траектория (което означава, че са по-удобни за стрелба на по-близки дистанции и не по противник, прикрит зад склон или зид).
Т.е. когато генуезките арбалетчии достигат редута си за стрелба, те дават слабоефективен залп (заради влажните тетиви), който има още по-слаб ефект, заради склона, защото повечето английски стрелци са на билото на възвишението, а по-малко са се прикрили по склона му.
След което арбалетчиите започват да презареждат, но нямат щитове, зад които да се прикрият. Тогава стрелците с дълги лъкове отвръщат и за кратко време им нанасят сериозни загуби, заради което арбалетчиите отстъпват не особено организирано и тогава са умишлено прегазени от настъпващата френска тежка конница (заради "страхливостта" им).
Ако сражението е било по-добре организирано - например, започнато на следващия ден, какъвто е бил съвета, - то не само че всички биха били отпочинали и по-свежи, но и арбалетчиите щяха да разполагат с щитове и вероятно нямаше да имат проблеми с тетивите. В този случай и тяхната употреба би била доста по-ефективна, да не говорим, че така британските стрелци щяха да изразходват доста от боекомплекта си в стрелковия дуел, което би оставило по-малко за последващите атаки на кавалерията.

Разликата в скорострелността между арбалет и дълъг лък зависи дота от конкретния арбалет. Но като цяло срещнах информации, че е около 1 към 6-8. Но използването на големи щитове от страна на арбалетчиите значително би намалило ефективността на стрелите на английските стрелци.

[The Queen of Swords]

Даааа,
имаш право.
Но като цяло - резултатът е налице - избити арбалетчии.това със щита е добра идея, но доколкото знам, те хората слагат щита пред себе си, а ако стрелците отсреща стрелят с парабола и стрелите, някак си започнат да се сипят отгоре, докато арбалетчииите са със заети ръце, защото презареждат?Май би станало голяма мазало

[gladiator]

Бъркаш Кралице, има сражения в Стогодишната война, където стрелците си носят павезите, че дори и пехотата и стрелчоците бързо-бързо отиват при предците си!

[Кухулин]

Гледам, сравнява се дългия лък с арбалета. Ще ме извините, че припомням нещо толкова клиширано, но май не се споменава по-горе в темата.

Дългия лък изисква голямо майсторство, за да се използва ефективно. Нужни са около две години обучение. За арбалета е нужна една седмица. В момента, когато на сцената се появяват достатъчно човешки ресурси, тази разлика се оказва решаваща. Същото е и с огнестрелното оръжие по-късно.