СВД, М14 и подобните им

[DDD]

Добре де, някой има ли данни за ефективността на по-далекобойното оръжие? Това, че народът се чувства по-сигурен, влачейки голяма пушка, довело ли е наистина до по-голяма сигурност? С други думи, теоретичната възможност да уцелиш нещо на 1000 метра разстояние довела ли е до практически измерима разлика в бойната ефективност? Не говоря за снайперистите, а за обикновените войници (или воюващи).

Някога се бях интересувал. Ще опиша впечатленията си доколкото си спомням, може да допусна неточности.
В един форум бях срещнал твърдението, че над 200 метра дистанция човек не може да различи униформите, дали са на свои или на врата. Склонен съм да се съглася като смятам, че това в повечето случаи е вярно.
Другаде бях срещнал една англииска статистика според която при битка една пета от войниците стрелят с/у врага (останалите повече се крият) и от тази една пета, една пета улучват. Т.е. на сто войника около 20 стрелят системно с/у врага и 4-5 имат попадения. Статистиката се отнасяше за Първата световна, но надали нещо се е променило оттогава в човешката психика.
В американски сайт бях срещал, че СВД има ефективност до 800-900 метра (разбира се при добър стрелец, снайперови патрони и предполагам добър екземпляр). За сръбската М76 (калибър 7,92х57) даваха около 800 метра максимално ефективно разстояние. Разбира се това предполагам е по ръстова фигура. По мишена 20х20 см (човешка глава) трудно би се стреляло успешно на повече от 300-350 м с обикновено оръжие, без оптика.
Интересно нещо четох в Уикипедията - на СВД даваха точност около 2 МОА, На сръбската М76 около 1,5 МОА, а на румънската ПСЛ - 1МОА; Явно румънците бяха прикалили с рекламата. За СВД е възможно да има точност около 1МОА със снайперови патрони, но това са отделни екземпляри (знаем, че руските оръжия се отбират). Предполагам че новите модели СВД стрелят по-точно от старите (в ижевск купиха машина за студено ковани цеви от Щаер-Манлихер), но все пак е нереално да се предполага точност по-добра от 3-5 см/100 метра.
Общо тази група оръжия, стандартно с оптични мерници с малко увеличение (4-6 кратно) и в стандартни пушечни калибри (7,62х61; 7,62х54Р; или по-старите 7,92х57-само сърбите го ползват, други стари не съм срещал) са най-ефективни до дистанциии около 600-650 метра. Това не изключва отделни ефективни изстрели до 800-900 метра, но това не е обикновенния войник. С оръжия в тези стандартни пушечни калибри дистанцията 1000 метра за ефективно приложение е твърде голяма. За точна стрелба на дистанции от 1000-1500 метра се използва оптика с голямо увеличение (10-20 кратно). Такава оптика изисква разлиечен монтаж (както е в бенчреста) от тази на стандрартно оръжие с което се стреля на близки дистанции. С тази оптика обратно - не може да се стреля на близки дистанции (оптиките с голямо увеличение имат малък зрителен ъгъл и поради параболата на куршума близките цели остават извън обхвта и). Разбира се 4 кратното ПСО-1 на СВД няма този проблем и на 1300 метра, но смятам за несериозно да се мисли за точна стрелба с 4 кратна оптика на повече от 400, максимум 600 метра.
Мястото на приложение на тази група оръжия в боя - дистанциите 300-600 метра. За снайперова стрелба на дистанции до около 300 метра се смята, че оръжията с междинен патрон (АК74, М16, други) снабдени с оптика са по-ефективни от полуавтоматични оръжия с пушечен патрон. По далечната ефективна стрелба на оръжията от групата на СВД от тези с междинен патрон обаче дава възможност, в тактически план стрелеца да се разположи зад линията на своите, като ги прикрива и е относително недосегаем (трудно откриваем при битка) от противника (доколкото съм срещал, реално съвременния бой с леко стрелково оръжие се води на дистанции около 150-200 метра, не повече). Освен това имаше доста съобщения за неефективност на новата М4 на средни дистанции (5,56х45 иска оръжие с дълга цев). Може би и това е една от причините за многото снимки на американски войници с М21/СВД/ПСЛ и т.н., просто се реагира според обстановката.
Това са моите 5 стотинки по темата. Всичко казано е ИМХО, с удовоствие бих прочел критични мнения или забележки.

[DDD]

Изключително нужни са обаче поне две картечници - една с винтовъчен и една с междинен патрон - какъвто е случаят с миними и M240 при американците, или АКМ/Печенег и РПК при руснаците, например.

Не е ли твъде голям разкош за отделение картечницата с винтовъчен патрон? Мотив - твърде тежка е за носене, неповратлива е в битка, тежки патрони, трябва разчет от 2-ма души. Не е ли по-добър вариант 2 картечници с междинен патрон (например РПК, РПК74 или още по-добре Броунинг Миними, според калибъра патрони на въоръжение в отделението)?

[Гост]

Уф, стана горещо напоследък май
Та затуй пускам пост без никакво лично мнение, само едно линкче, много полезно! Пък всеки да си тълкува инфото както може
Ето го заместника на М40 наследника на небезизвестния Ремингтън 700

http://http://www.navyseals.com/mk11...pon-system-sws

[DDD]

Руснаците в Афганистан също са се оплаквали, че техните АК -47 отстъпва на далекобойност на разни „Бур” и всякакви магазинни винтовки от началото на 20 век и са се мъчели да намерят повече СВД, която е точно пушката мечта по концепциите на 10-20 те години на 20 век.

Чувал съм го това за Афганистан, но доколкото знам повечето от битките (засади и др) са се водили на дистанции 150-200 метра. Според мен руснаците са се нуждаели повече от оптика с малко увеличение на АК/АК74 (нещо което се появи по-късно) и поради липсата на такава нишата се е запълвала от СВД.

[Thorn]

Далекобойно оръжие са искали за стрелба от хеликоптерите и за стрелба от планински върхове или дори по отсрещния склон

[DDD]

Далекобойно оръжие са искали за стрелба от хеликоптерите и за стрелба от планински върхове или дори по отсрещния склон

Не мисля, че е така; При такива ситуации с пряка видимост - хеликоптер, оборудвана позиция, картечницата (ПК или НСВ) върши много по-добра работа.

[кало]

Не е ли твъде голям разкош за отделение картечницата с винтовъчен патрон? Мотив - твърде тежка е за носене, неповратлива е в битка, тежки патрони, трябва разчет от 2-ма души. Не е ли по-добър вариант 2 картечници с междинен патрон (например РПК, РПК74 или още по-добре Броунинг Миними, според калибъра патрони на въоръжение в отделението)?

Не е, и никога досега такава картечница не е липсвала в пехотното отделение (поне в последните 50 години). Разчетът е от двама души, но вторият номер носи допълнителен боекоплект, цев и се ползва за отбрана и насочваване (маркиране на цели) на картечаря. Не е маневрена като автомат, но не е и чак толкова тежка и неповратлива - посочените от мен най-популярни образци са идеален пример. Освен това боеприпасът придава висока мощ на огъня на отделението, отдалечава рубежа на поразяване/подавяне на противника, има значително по-висока пробивна сила (което е особено полезно в гора и град). Общо-взето, отделението спокойно може без снайпер, но без картечница - лошо.

Уф, стана горещо напоследък май
Та затуй пускам пост без никакво лично мнение, само едно линкче, много полезно! Пък всеки да си тълкува инфото както може
Ето го заместника на М40 наследника на небезизвестния Ремингтън 700

http://http://www.navyseals.com/mk11...pon-system-sws

нещо, което вече посочих.

Чувал съм го това за Афганистан, но доколкото знам повечето от битките (засади и др) са се водили на дистанции 150-200 метра

.

отново основното, което помага най-много в този случай, е картечницата.
между другото в руската разузнавателна група винаги има картечар начело и в ариегарда при придвижване. иначе на такива дистанции няма нужда от оптика, максимум - от колиматорен прицел с широк ъгъл и възможност за прицелване с две отворени очи.

[кало]

Далекобойно оръжие са искали за стрелба от хеликоптерите и за стрелба от планински върхове или дори по отсрещния склон

в Афганистан, както и по-нататък, за това се ползват 12,7мм картечници (НСВ, сега вече и Корд), както и ЗУ-23-2 (което е особено ефективно за тая работа).

[Гост]

Препратката кало е към сайта на тюлените и е много повече от това което си посочил!

[кало]

да, прочетох я. просто бях посочил, че върви замяна на М21 с М110 и нейните модификации, май и М24 ще бъде заменяна - М110 била съвсем малко по-неточна, но пък достойнствата й спрямо 24 били повече.

[DDD]

Не е, и никога досега такава картечница не е липсвала в пехотното отделение (поне в последните 50 години). Разчетът е от двама души, но вторият номер носи допълнителен боекоплект, цев и се ползва за отбрана и насочваване (маркиране на цели) на картечаря. Не е маневрена като автомат, но не е и чак толкова тежка и неповратлива - посочените от мен най-популярни образци са идеален пример. Освен това боеприпасът придава висока мощ на огъня на отделението, отдалечава рубежа на поразяване/подавяне на противника, има значително по-висока пробивна сила (което е особено полезно в гора и град). Общо-взето, отделението спокойно може без снайпер, но без картечница - лошо.

Работата е там, че за разлика от предишните 50 години на блоково противопоставяне в последните години начина на водене на битките се промени; Вече няма открит общовойсков сблъсък с ясни позиции на воиските и не се налага да се увеличава дистанцията на поразяване. Обратно, сблъсъците обикновенно са с участието на малки групи, кратки, на сравнително близки дистанции, внезапни и се характеризират с висока интензивност и мобилност на участващите. Който не е мобилен - умира лесно. Поради това много добра работа вършат ръчните картечници от типа на Миними или РПК74, докато т.н. единни картечници от типа на ПКМ или М240 се явяват бреме именно поради по-ниската мобилност и трудна смяна на позицията. Освен това са тежки за носене от разузнавателните и патрулиращите групи. За оборудвани позиции, поставяне на машина или охрана на базите последните безусловно са добри, но според мен са по необходими на ниво рота, докато за отделението са в тежест, защото намаляват мобилността му.

[кало]

това просто не е вярно, ще прощаваш. съвременните картечници изобщо не са бреме нито за картечаря, нито за отделението. както вече беше посочено, не може да се обобщава за дистанциите, на които се води огневият контакт - те са различни в зависимост от обстановката. картечниците са повече от задължителни при разузнавателни и диверсионни рейдове. Защо реши, че ПКМ или М240 не са РЪЧНИ картечници? Пак ще повторя - не е вярно, че не са "мобилни" или позицията им се сменя трудно. Не са и особено тежки за носене, при условие, че е избран правилният човек. Това, че трябвали на ниво рота, пък е пълен абсурд. Напротив, в щрумовите отделения трябват повече от една такива картечници, а особено успешната тактика на чеченците в градски условия, например, включваше двама такива картечари, гранатометчик и снайперист. Работата, която 7,62мм картечница може да свърши, не я може никое друго оръжия в отделението. Не знам, виждал ли си и стрелял ли си с ПК и АК по тухлена стена, например?

ПП - случаите на "открит???" общовойскови сблъсък през последните 50 години са толкова, колкото и нефорнтовите ситуации при водене на бой.

Пак ще повторя - картечницата е абсолютно необходима на отделението във всяка ситуация, още по-добре, ако са две. И никой военен експерт никъде изобщо и не мисли за промяна на това положение.

[Dinain]

Мога само да ползвам спомените си от чудесната картечница Маг (FN MAG, MAG 58, M240) - яка, здрава, проста, пердаши здраво. Не помня колко тежеше, ама беше някъде между 10 и 12 кг. Бе ако не можеш да носиш 12 кг, направо си стой вкъщи.
Много добро оръжие. Нищо чудно, че се произвежда от 50 години и се ползва в 70 държави.

[DDD]

това просто не е вярно, ще прощаваш. съвременните картечници изобщо не са бреме нито за картечаря, нито за отделението. както вече беше посочено, не може да се обобщава за дистанциите, на които се води огневият контакт - те са различни в зависимост от обстановката. картечниците са повече от задължителни при разузнавателни и диверсионни рейдове. Защо реши, че ПКМ или М240 не са РЪЧНИ картечници? Пак ще повторя - не е вярно, че не са "мобилни" или позицията им се сменя трудно. Не са и особено тежки за носене, при условие, че е избран правилният човек. Това, че трябвали на ниво рота, пък е пълен абсурд. Напротив, в щрумовите отделения трябват повече от една такива картечници, а особено успешната тактика на чеченците в градски условия, например, включваше двама такива картечари, гранатометчик и снайперист. Работата, която 7,62мм картечница може да свърши, не я може никое друго оръжия в отделението. Не знам, виждал ли си и стрелял ли си с ПК и АК по тухлена стена, например?

Не искам да излезе като заяждане, но не мога да се съглася отново. Изглежда ползваме различни класификации. Описвам каква ползвам аз:
1. Ръчна картечница - стреля с междинен патрон какъвто се ползва и в съответната щурмова винтовка (автомат) на въоръжение и често (но не винаги) е създадена на база на съответната щурмова винтовка. Примери РПК, AUG на щаер, L86A1 - SA-80, FN Minimi/M249. Повечето от тях стрелят само с пълнители но има изключения.
2. Единна картечница - стрелят с пушечни (винтовъчни) патрони (7,62х54, 7,62мм НАТО, 8х57JS и др.), Използват се както с двунога, така и със станок. Захранване - със лента. Концепцията на единна картечница е на германците с цел да се използва една картечница с един патрон в пехотата, танковите воиски и др. и да се облекчи снабдяването с муниции. Примери - ПК/ПКС, М240/FN MAG, германската MG42 / MG3 и др.
3. Тежки (крупнокалибрени) картечници - калибър обикновено 12,7 или 14,5 (12,7х99, 12,7Х107, 14,5х114). Примери - Браунинг М2НВ, ДШКМ, НСБ (Утес), сега и Корд. Поради теглото им се стреля само от станок или монтирани на машина.
Оттук Кало, ПКМ и М240 не са РЪЧНИ картечници, а единни. И естествено, че 7,62х54 пробива повече тухла отколкото междинния патрон, но целта на картечницата не е да пробива тухли. А чеченските групи в Грозни са печелели защото са били мобилни. Дали картечаря в тройката е бил с ПК или РПК е спорно и е въпрос на налично оръжие - това са паравоенни формирования. Когато ги гледах по нашата ТВ в групите им имаше точно пък РПК. Иначе руснаците са имали същите оръжия, но се смята, че са дали излишни жертви - въпрос на тактика и организация, а не на единна картечница.

[gollum]

Ъъъ, DDD, чисто исторически "ръчна картечница" е картечница с двунога, без значение от калибър и боеприпас (исторически са на основата на винтовъчен патрон, защото междинният се появява сравнително късно и чак доста след ВСВ става основен), като алтернатива на тежката картечница, т.е. "лека" и "ръчна" малко или много се припокриват за по-голямата част от историята на ХХ век. Разликата е най-вече според масата, т.е. възможността да се онси и използва от един човек или от повече души. Ясно е, че леката или ръчна картечница когато се използва от статив, вече става тежка - това ясно се вижда през ВСВ, когато една и съща картечница в зависимост от това да ли се води огън от двунога или от статив, става лека или тежка и тактическата й употреба варира.
Съгласен съм, че с появата на ръчни/леки картечници с междинен патрон, може да се въведе допълнително разграничение, но ми се струва, че разликата в масата не е толкова голяма, че да се променя точно това: пак зависи от това как се използва. А е явно, че щом картечницата с винтовъчен патрон дълги години се е използвала като лека или ръчна, появата на малко по-лека картечница с междинен патрон не променя това.