Майтапи

[Gil-Galadh]

България се разширява. Току що водещата на прогнозата за времето изцепи:"В България ще превалява над Източната част и над Карпатите" :tup:

[VladDracul]

България се разширява. Току що водещата на прогнозата за времето изцепи:"В България ще превалява над Източната част и над Карпатите" :tup:

кикики явно пак не съм в течение на териториалните изменения, настъпили в последно време

[BulSoldier]

Няма какво да се учудвате,скоро може да каже нещо за Мадрид,ама нали знаете ю,където е царя там е България! :1087:

[Imperial]

http://www.reandev.com/taliban/

[Пилот]

http://www.reandev.com/taliban/

America is a nation based on biblical principles

Който го е казал не е чел Библията.

39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

44. ... обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят ...

[mellisa]

България се разширява. Току що водещата на прогнозата за времето изцепи:"В България ще превалява над Източната част и над Карпатите" :tup:

Явно са попаднали просто на стара карта.

[Avatarx]

България се разширява. Току що водещата на прогнозата за времето изцепи:"В България ще превалява над Източната част и над Карпатите" :tup:

A Карпатите се падат в Южна България, нали!? :shrug:

[popay_the_sailor]

Давным-давно, в далекой-далекой Галактике…
ВОЙНА! Война и Ситхи.
Все плохо. Джедаи гибнут. Гибнут джедаи.
Сомкнулось кольцо зла. Багровый огонь горит над Мордором.
Злой граф Дуку… мерзкий генерал Гривиус…
Но настоящая битва состоится сегодня. Сейчас.


Бой над КОРУСКАНТОМ. Все небо – в Огромных Космических Кораблях. Между ними снуют истребители. Влетают АНАКИН и ОБИ-ВАН.
ОБИ-ВАН: Нам крышка. Они захватили ПАЛПАТИНА. Мы все умрем.
АНАКИН: Но, учитель, впереди же Четвертый Эпизод!
ОБИ-ВАН: Мне от этого не легче. И у меня Дурное Предчувствие.
АНАКИН: (смахивает с корабля ОБИ-ВАНА выводок космических клопов) Но мы спасем ПАЛПАТИНА и все будет хорошо!
ОБИ-ВАН: Не будет! (разбивает истребитель о стенку ангара) Ну вот! Я же говорил. Все плохо. Пошли кого-нибудь порубим.
АНАКИН: С удовольствием, учитель. R2D2, остаешься за старшего. (Отдает R2D2 сотовый телефон). Если что – мы позвоним.
ОБИ-ВАН и АНАКИН уезжают на лифте.
ОБИ-ВАН: АНАКИН, спрячь саблю! Убери, кому сказал! Ну вот, застряли. R2D2, немедленно почини лифт! Немедленно! А-а! У меня клаустрофобия!
В ангар входят два ДРОИДА.
ДРОИДЫ: Кто здесь? Ой, смотри, мусорное ведро. Оно разговаривает!
R2D2: Би-и-ип!
ДРОИДЫ: А ну повтори! (хватают R2D2)
R2D2: (обливает ДРОИДОВ маслом, поджигает и улетает) Би-ип!
ЗРИТЕЛИ: Ой, Карлсон!

ОБИ-ВАН и АНАКИН заходят в Готичный Зал.
ПАЛПАТИН: Ну и где вас носило? Я здесь сижу, весь такой пленный, весь такой несчастный!
Входит ГРАФ ДУКУ.
ДУКУ: Ага! Вот ты и попался, АНАКИН! Привет, ОБИ-ВАН. Ангард, придурки!

Все, кроме ПАЛПАТИНА, начинают рубить мебель.
ПАЛПАТИН любуется дракой и подмигивает ДУКУ.
ДУКУ роняет на ОБИ-ВАНА рояль.
ОБИ-ВАН: Ой (теряет сознание и саблю).
АНАКИН: А-а-а-а! (сбивает ДУКУ с ног, отрубает ему руки) На колени, членовредитель!
ПАЛПАТИН (голосом Шао Кана): FINISH HIM!
АНАКИН: Я не могу! Нас в джедайской школе этому не учили! (Откусывает голову ДУКУ Световым Секатором). Все проще, чем я думал.
ПАЛПАТИН: Так, пошли. Этих двоих оставим тут.
АНАКИН: Минуточку! Мне ОБИ-ВАН еще в четвертом эпизоде пригодится.
ОБИ-ВАН: Что это было?
ПАЛПАТИН: Моя спасательная операция.

(попадаются в лапы ГЕНЕРАЛА ГРИВИУСА)
ГЕНЕРАЛ ГРИВИУС: Кхе-кхе. Здравствуйте, здравствуйте. Я – Доктор Зло. Кто из вас Бэтмен?
ВСЕ, ХОРОМ: Не я!
АНАКИН (с вызовом): Мне казалось, что ты выше, Доктор Зло!
ГРИВИУС свирепеет и начинает крушить рубку. ОБИ-ВАН и АНАКИН достают мечи и начинают крушить подручных ГРИВИУСА. ГРИВИУС выдергивает шнур, выдавливает стекло и улетает в вакуум.
ГРИВИУС: I’ll be back, losers!
ОБИ-ВАН и АНАКИН торжественно разбивают корабль о взлетно-посадочную поверхность Корусканта.
ОБИ-ВАН: АНАКИН, иди общайся с комиссией по встрече. Ты молодой, у тебя печень… Нет, не надо меня благодарить.

АНАКИН: Здравствуй, ПАДМЕ! Я так давно тебя не видел! Давай прямо тут, по-джедайски!
ПАДМЕ: Пусти, дурак! Я беременна.
АНАКИН: Опаньки! А кто отец?
ПАДМЕ: А как ты думаешь?
АНАКИН: А, ну да. Так это же прекрасно! Правда, меня за такие шуточки из джедаев попрут.
ПАДМЕ: А меня – из сенаторов! И мы вернемся на Набу, а там – родные озера, березки, водопадики, дельфинчики, мышки, кошки и…
АНАКИН (резко поскучнев): Прости, дорогая, я должен предстать перед Джедайским Советом.

АНАКИН: Йода, у меня к тебе вопрос. Я тут… Мой друг, молодой джедай, он…
ЙОДА: Чувства отринуть джедай молодой должен. Плюнуть, забыть и уйти в ночь джедаю пристало.
АНАКИН: Но…
ЙОДА: Джедаи денег не берут.
АНАКИН: Что?
ЙОДА: Мудрость веков реку тебе я. Работа у меня такая.

АНАКИН бежит к ПАЛПАТИНУ.
АНАКИН: Меня никто не понимает! Эти мерзкие джедаи меня ни в грош не ставят! Я их всех ненавижу!
ПАЛПАТИН пересказывает речь Императора из Шестого Эпизода близко к тексту.
АНАКИН: Что это было?
ПАЛПАТИН: Неважно. Хочешь в Совет Джедаев?
АНАКИН: Еще бы!

АНАКИН приходит в Совет Джедаев.
АНАКИН: Сенатор ПАЛПАТИН сказал, что я теперь с вами заседать буду. Присваивайте мне звание Магистра!
МЭЙС ВИНДУ (кисло): А больше тебе ничего не надо?
АНАКИН: Барабан, велосипед и железную дорогу электрическую! Сабля у меня уже есть.
ВИНДУ: Обойдешься. Сиди тут и молчи. Вундеркинд хренов.
ОБИ-ВАН: У меня нехорошее предчувствие. Можно я пока ГРИВИУСА грохну?
АНАКИН: Я тоже хочу!
ВИНДУ: Обойдешься! У нас для тебя отдельное поручение.
ОБИ-ВАН: Ты будешь шпионить за ПАЛПАТИНОМ!
АНАКИН: А пошли вы в жопу! (бежит к ПАЛПАТИНУ)

ПАЛПАТИН c ЛУКАСОМ сидят в опере и смотрят заставку от Final Fantasy X.
АНАКИН: Сенатор, у меня проблема.
ПАЛПАТИН: Ерунда, пара уколов, и все пройдет.
ЛУКАС: Дайте оперу посмотреть! Анакин, быстрее и с чувством.
ПАЛПАТИН: А чтобы ты лучше запомнил, я расскажу тебе сказочку.
ТЕМ ВРЕМЕНЕМ: ОБИ-ВАН преследует ГРИВИУСА.
ПАЛПАТИН: …Вот с тех пор джедаи и не любят лошадей.
ЛУКАС: Гхм!
ПАПЛАПТИН: Ах да… МИДИХЛОРИАНЫ!

ТЕМ ВРЕМЕНЕМ: ОБИ-ВАН преследует ГРИВИУСА на ГИГАНТСКОЙ ЯЩЕРИЦЕ.
ОБИ-ВАН: Тебе не уйти, Доктор Зло! Удар дзю-до!
Отрубает ГРИВИУСУ ручки.
ГРИВИУС: Вы, джедаи, такие предсказуемые!
Прикручивает ручки обратно.
ОБИ-ВАН стреляет в ГРИВИУСА из пистолета.
ОБИ-ВАН: Не ждал, сука?!

ТЕМ ВРЕМЕНЕМ: ЙОДА на планете ВУКИ.
ЙОДА: Парадом вуки командовать буду я.
ВУКИ дохнут в неисчислимых количествах. ЙОДА потирает лапки.
ЙОДА: Потери тактические в боестолкновениях локальных неизбежны почти.

Дома у ПАЛПАТИНА.
ВИНДУ: Я не такой, как ты! Я джедай! Я предам тебя Справедливому Суду!
Бьет ПАЛПАТИНА ногами.
ВИНДУ: Ситх, да?! Вот тебе, сука!!! Вот тебе!
ПАЛПАТИН: Я старенький! Я умираю! Не надо!
Входит АНАКИН.
ВИНДУ: Уберите камеру!
АНАКИН: Дядя Сэм, что вы делаете? Этого же не было в сценарии!
ВИНДУ: Помоги лучше. Увы, придется забить его до смерти. А то адвокаты отмажут.
АНАКИН отрубает ВИНДУ руку.
ВИНДУ: За что?! Ты мне карьеру испортил!
АНАКИН и ПАЛПАТИН выкидывают ВИНДУ в окно.
ПАЛПАТИН: Уф-ф, это было близко.
АНАКИН: Давайте убьем всех джедаев и будем править Галактикой.
ПАЛПАТИН: Да! У меня есть план. (Наклоняется к АНАКИНУ, шепчет) Всех, кто выше тележной чеки!

АНАКИН возвращается.
ПАЛПАТИН: Теперь ты ДАРТ ВЕЙДЕР.
АНАКИН: А почему это я ДАРТ ВЕЙДЕР?
ПАЛПАТИН: Потому что ДАРТ СИДИУС уже занят. Скажи спасибо, что ты не ГРАФ ДУКУ. А теперь пообещай, что ты не убьешь меня во сне.
АНАКИН: Ну что мы, джедаи что ли?

ПАЛПАТИН выступает перед СЕНАТОМ
ПАЛПАТИН: Смотрите все! Джедаи меня изуродовали! Я урод! Я урод! Суки!
ПАДМЕ (рассматривая сломанный ноготь): Вот он, конец демократии.

ПАДМЕ рыдает у окна.
ПАДМЕ: Ой, горит чего-то. Джедайский храм, наверное. Эй, C3P0, Анакин не звонил?
C3P0: Не знаю, я готовлюсь к параду роботов-геев.
ПАДМЕ: Интересно, не случилось ли чего?
Входит АНАКИН.
ПАДМЕ: Мне так грустно, так одиноко! АНАКИН, что там в Храме Джедаев приключилось?
АНАКИН: Понятия не имею. А что по телевизору?
ПАДМЕ: “Лебединое Озеро”. Но ты в окно посмотри!
АНАКИН: А, дурацкие спецэффекты.
ЛУКАС: Дурацкие?!

ОБИ-ВАН: А посмотрю-ка я записи камер внутреннего наблюдения. Ха-ха, этот тип похож на моего лучшего друга АНАКИНА!
ЙОДА: Сказать бы тебе мог я… но не скажу. Или скажу.
ОБИ-ВАН: Мне будет очень тяжело это сделать. Давай ты ты его убьешь, Йода?
ЙОДА: Прости, ОБИ-ВАН, дела. Пойду ИМПЕРАТОРА убью я. Встретимся после войны!
ЛУКАС: Вы видели, видели? Он убил янглингов. Не детей! Не детей!

ДЖЕДАЙ: Клон, ты молодец. За эту войну ты столько раз спасал мне жизнь. Ты мне практически как брат. Жалко, что ты клон мерзкого баунти хантера и мне об тебя можно только ноги вытирать.
КЛОН: Спасибо, сэр.
Стреляет ДЖЕДАЮ в спину.

ПАЛПАТИН: Работают все радиостанции ИМПЕРИИ. Всем КЛОНАМ! Привести в действие приказ номер 66!
КЛОНЫ: С удовольствием!
ЛУКАС: А вот смотрите, какие у нас еще пейзажики есть! (показывает нарезку из гибнущих джедаев)
ЗРИТЕЛИ: О! Грибочки!

ПАДМЕ третий час рыдает на диване. Входит ОБИ-ВАН.
ОБИ-ВАН (с добрым и честным лицом): ПАДМЕ, ты не видела АНАКИНА?
ПАДМЕ (краснея): Вот уже неделю как не.
ОБИ-ВАН: ПАДМЕ, а ты уверена?
ПАДМЕ: А зачем он тебе?
ОБИ-ВАН (ласково): Я просто хочу с ним ПОГОВОРИТЬ. Кстати, а ребеночек-то его? Да, нехорошо получилось…

В зале СЕНАТА.
ЙОДА: Достал ты меня откровенно, Лорд Сидиус…
КРИК из зала: Мочи козлов!
ПАЛПАТИН кидается в ЙОДУ табуретками и партами.
ЙОДА: Слаб ты и труслив, Палпатин! (уползает в вентиляцию)

АНАКИН летит на МУСТАФАР.
АНАКИН входит в командный бункер Торговой Федерации.
АНАКИН: Война окончена, всем спасибо, все свободны. (Убивает ВСЕХ)

ПАДМЕ летит на МУСТАФАР.
ПАДМЕ: А для охраны я возьму с собой робота-гея.
ОБИ-ВАН тайно проникает на корабль ПАДМЕ и прячется в СОРТИРЕ.

На МУСТАФАРЕ.
ПАДМЕ: АНАКИН, я прилетела!
АНАКИН (кисло): Да, я узнал твой корабль.
ПАДМЕ: Говорят, ты детишек убил каких-то? Снова?! Ты же обещал, что это будет в последний раз!
АНАКИН: За кого ты меня принимаешь?! Я убил янглингов.
ЛУКАС: Вот видите!
ПАДМЕ: Тогда я тебя опять люблю.
АНАКИН: Я тоже тебя люблю. Но я не хочу, чтобы ты умирала при родах!
ПАДМЕ: Я же обещала тебе, что не умру при родах!
АНАКИН: А вдруг ты когда-нибудь все-таки умрешь? Я не вынесу потери!
Душит ПАДМЕ.

ОБИ-ВАН: АНАКИН, хватит заниматься ерундой. Этой дуэли зрители ждут с 1977 года.
АНАКИН: Смерть проклятым позерам!
ЛУКАС: Смерть Питеру Джексону!
ДЖЕДАИ рубятся по пояс в лаве.
ОБИ-ВАН: Сдавайся, АНАКИН! Ты обречен! Я выше тебя ростом!
АНАКИН: Сволочь!
Прыгает на ОБИ-ВАНА. ОБИ-ВАН отрубает АНАКИНУ обе НОГИ.
АНАКИН: СВОЛОЧЬ!
ОБИ-ВАН отрубает АНАКИНУ РУКУ.
АНАКИН: СВОЛОЧЬ!
ОБИ-ВАН: Будем считать это ничьей.
Сталкивает АНАКИНА в ЛАВУ.

ПАЛПАТИН: Ой, мой ученик умирает! Ой, кажется, он уже умер. Срочно тащите медицинскую капсулу! Я столько креатива в него вложил!
ПАЛПАТИН гладит АНАКИНА по головке.
АНАКИН: Уйди, дурак, у меня ожоги третьей степени.
ПАЛПАТИН: О! У меня где-то валялся бесхозный шлем ДАРТА ВЕЙДЕРА!
АНАКИН: А-а! Уберите от меня эту штуку! Убери… (голосом ДЖЕЙМСА ЭРЛА-ДЖОНСА) В ней же дышать нечем!

ПАДМЕ: ОБИ-ВАН, с АНАКИНОМ все в порядке?
ОБИ-ВАН (глядя в сторону): В полном! А почему ты спрашиваешь?
ПАДМЕ рожает близнецов и умирает от РАЗБИТОГО СЕРДЦА.

Сенатор ОРГАНА: Лею я беру себе. А вот куда мы отправим Люка?
ОБИ-ВАН: А почему вы не возьмете Люка?
ОРГАНА: Мы всегда хотели девочку. О, а давайте отправим его на ТАТУИН?
(Все сдавленно хихикают).

ТАТУИН:
ОБИ-ВАН: Здравствуйте. Джедайская служба доставки. Получите, распишитесь.
ЛУКАС: Смотрите! Это настоящий тунисский закат! Без спецэффектов! Да, все три луны - настоящие!

[gstg]

Шоу

Наслаждавайте се на женски тип хумор
( повечето мъже включително и аз ,у наистина седим полуголи пред телевизора ) :1087:

The Best of бесните нощи на новобранеца…
Ден първи…о т дългата военна служба

Толкова народ бяхме в новобранския център, че се уплашихда не би да не остане място за мен. Още на входа ни казаха, че сме шилета и ако искаме да не пасем трева в ареста, е редно на не пушим такава в спалните помещения. Не бяхме минали и сто метра и станахме “остриганите овце на взводния”. Вечерта, преди да си легнем, осъзнахме, че вече сме едно цяло- сиреч “шибано стадо от ревливи овце”. Отспахме си първата вечер, защото старите кочове бяха излезли в отпуск...

Ден втори… от мъчителната раздяла с Памела, скрита под кревата вкъщи

Денят започна с чай. Ако и Драго Драганов беше тук, Гошето нямаше да го боли толкова задника още на втория ден. Аз не обичам да се присмивам, че ръцете ми са гладки като сатен и лесно изпускам сапуна. Ама татко ме е научил, и да те бият, и да те ебат на никой не казвай. Щото може и да ти повярва…

Ден трети… от началото на нарядите и безпорядъка

Е вече стана да си ебе майката. Бях наряд. Всичките лъскат бастуните като си легнат след вечерна проверка, а аз отдавам чест като луд на мало и голямо. Направо станах курва по устав, дееба. Обещаха ми, че утре няма да съм наряд, ако не казвам, кой е ебаният тази вечер. Тук е пълно с цигани. Те поне се ебат по между си и не ме е страх. На мен ми казаха, че съм грозен, което значи, че няма да ходя до военна болница. Митко вече три пъти ходи, но без резултат. По-грозен и да иска не може да стане. Нямаш ли си го тва заложено, можеш само да съжаляваш…

Ден четвърти… от както спрях да мисла за Памела и започнах да мисля за лавкаджииката Петя

Ей страшна путка е тая Петя, лавкаджийката. Има три деца и ако се съди по приказката за крушата и дървото, смея да кажа, че и трите цял живот ще са новобранци. Много се ебе горката. Като една доброволка за сексуално потушаване на спорове е, дейба. Всички я ебат, като почнеш от Гого Филията, който си е инжектирал парафин в пениса, та стигнеш до Полковник Трифонов, който е набеден за гей. Но щом толкова години е лавкаджийка, явно отлично знае устава…
Айде пак на вечерна проверка.

Ден пети… от както Мара с петте баджака не остава без секс

На тази вечерна проверка нищо не проверяват. Ако ни караха да разтваряме бузи, отдавна геройски загиналите да са повече от списъка с наличния състав. Ама кой го ебе. Кой когото свари, разбира се. Така е в казармата. Днес имахме физическа подготовка. Сега разбрах какво е клизма. Всичките ми цигари през годините ми излязоха през гъза. Направо запуши… Но бях първи.

Ден шести… от както чакаме старите пушки

Ето че и старите пушки си дойдоха. Между тях имаше и рязани карабини, ама все тая. Да ви кажа, намразих филмчето за “Ум белия делфин” (повече ми харесва: "Ум, ебе ли я делфин?"). Караха ме да се правя на него. На риба. Блазя му на делфинчето, че не са го карали да повтаря дублите, че ще му се завие свят като на мен. А и тези колани от какво ги правят, че не се късат. Мен гъзът ми се скъса да плувам на сухо, и две пружини на леглата гътнах, но нали трябва да съм делфин в името на родината. Е все нещо е, нали не съм вече тъпа овца като в началото.

Ден седми… от както мама брои дните до клетвата

След старите пушки ни връчиха старите калашници. Сега трябва да ги лъскаме като девствени чекиджии. Всичко добре, ама тва масло не се измива и ротния като ми видя слипа си помисли, че съм ебал Тето Монтьора от автопарка и ме наказа с три непоряда. Това са гейските наряди. Демек обратното на наряд- непоряд. Имахме свиждане. Ама то толкова дълго свиждане беше, че имаше само време за “довиждане”. Ротния се разболя и сега младсержантите ни карат да им отговаряме на “Здравейте наркомани”. Ние трябва да отговаряме “здраве желаем господин дилър”. Когато той ни каже “Отлично отговаряте”, ние на своя страна ревваме в един глас “Служим на белия прашец”. Изродддддддддддддиииииииии. Направо да откачи човек…

Ден осми… от както искам да ходя на училище

Вчера имахме учение. Трябваше да разминирваме минирани зони. Затова сега пиша с краката си… Уф аре, че как ще ям сега не ми се мисли…

Следва продължение…
:stupid: :stupid: :stupid:

[Гост]

.

[gstg]

Писмо от мама

Скъпи ми синко,


Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни. Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук

С обич, Мама
:wall: :wall: :wall:

:wall: :wall:
Поппаднах на нещо доста смешно което ме накара да се превивам от смях. Признавам си, че не е мое творение просто му направих copy и после paste


ФИРМИ, ТАБЕЛИ, ОБЯВИ, РЕКЛАМИ

· Търсим две секретарки, едната с два езика, другата без език. (обява)

· Яйца собствено производство. (табела в магазин)

· Инвестиционна банка "..." - поемете риска. (билборд)

· Тук се пуши всеки друг ден, но не и днес. (табела в банка)

· По - добре тук, отколкото отсреща! (надпис на кафене срещу централни гробища)

· Сироп-няма...хоци доци-също! (табела на павилион за закуски)

· Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)

· Поради ремонт бръснеме отзад. (надпис на бръснарница)

· Фирма търси млади пенсионери за охрана.
Обява във в-к "24 часа"

· Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)

· Ще бъда отворена след 10 минути. (бележка отставена от продавачка)

· Не пускай силно водата! Ще си измиеш краката. Надпис в тоалетна

· Не хвърляйте фасовете на земята! Мислете за тези, които си отиват на четири крака!

· Без грам излишен килограм! Надпис върху кутия с маргарин

· Врати, гуми и аксосиари за автомобили. Надпис на ламаринена ограда

· Давам стая за момиче с голям балкон.

· Фирма търси млади пенсионери за охрана.

· Търся работници за скара
(обява)

· Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар

· Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета...

· Ужасно намаление на гащи - 10 - 12% Надпис на витрина на магазин.

· Не пускайте чешмата, защото тече! Надпис на чешма...

· "С четката след тебе изчисти
и отвън 20 стотинки остави"
(тоалетна в заведение)

· ПАРКИНГ-НЕ ПАРКИРАЙ!!!!

· Улица "Car Simeon"- в курорта "Св.Влас"

· Моля, както ние не пикаем във вашите пепелници, така и Вие да не си хвърляте фасовете в нашата тоалетна. (Надпис в тоалетната на заведение)

· Правим обувки с кожа на клиента.

· Пеньоарите се преместиха на ул. "Граф Игнатиев".

· Обява в пресата: Мога да давам уроци по френски, аритметика, латински. Изпитана методика. Но не искам. Телефон 2-11-11.

· Давам стая под наем срещу отглеждане на две крави. Може и студенти. ПП с. Мърчаево, Софийско.

· САЩ. Баптистка столова. В началото на опашката, до тавата с ябълки, стои калиграфски изписана табела: "Взимайте си само по една ябълка. Бог вижда!". На края, до тавата със сладки, е забодена надраскана набързо бележка: "Вземете си колкото искате. Бог е зает да гледа ябълките."

· Студентска столова. Над тавата за хляба - надпис: "Не взимайте прекалено много хляб!". Отдолу - дописано с молив: "има в кюфтетата".

· Паркингът пред Икономическия институт - София. Табела "Само за служители!". Отдолу дописано: "по изключение - и за автомобили".

· Присъствието на всички желаещи е задължително.

· Пивница "Хан Крум"

· Винарна "Волга-Волга"
(София, бул. "Дондуков" - за съжаление закрита)

· Фирма "Водопад Ниагара" - водопровод и канализация
(София, ул. "Цар Иван-Асен II")

· Фирма "Кондор-Кънев"

· Фирма "Пешкиров инкорпорейтид"

· Еднолична фирма "Генов и син", (София, ул. "Раковски")

· Фирма "Бетон-Интелект"

· Фирма "Микроинтелект ООД"

· Фирма "Груев и ЗЛИ", (София, ул. "Пиротска")

· Фирма "ТАРАШ" - почистване на жилища и офиси (Обява от "24 часа")

· Магазин за домашни потреби "Сварог", София, ул. "Врабча"
(Сварог е славянският бог на вятъра и мъглата... или май само на вятъра? - б.с.)

· Институт по идеологически проблеми
Катедра по физическо възпитание
(МА - София)

· Фирма "Нестинарка" набира танцьорки
(Обява)

· Отделение стерилитет ин витро
(В "Тина Киркова" - София)

· Интензивна женска консултация (Пак там)

· Топлата вода ще се събира в понеделник в клуба.
(Бележка от инкасатора)
(Дописано отдолу с молив: "Носете си плавници!")

· Завеждащ отделение "Изгаряния" - д-р Въгленова
(В "Пирогов")

· Турското кафе е виетнамско.
(Надпис в бар)

· Днес баклавата с орехи е с фъстъци.
(Надпис в сладкарница)

· Който не си плати навреме тока ще бъде откачен!
(съобщение от инкасатора)

· Спри! Почукай!
Сестри
(в инфекциозна болница)

· Басейн "Винпром" предоставя плувни коридори срещу заплащане.
(обява във в. "Куриер 5")

· Конференция на Робъртс Лиардън - пророк с мощно изцерително служение.
(афиш)

· Ветеринарна лечебница "Златната рибка"

· Частно погреб*лно дружество "Нов живот"
(надпис върху черен джип "TOYOTA")

· Еднолична фирма "Вайкунта" лекува всички болести с гаранция.

· Създаден е уред за лекуване на безнадеждно болни. (обяви във в-к. "Лечител")

· Улици "Извън чертите на психиатрията" и "Пътят към гробищата"
(доскоро реални имена в Търговище)

· Ако имате проблеми с ръководената от вас частна поликлиника или аптека, посетете нашия склад в Орландовци!
(реклама)

· Приемаме поръчки за конфекционно разкрояване на фирми.
(реклама)

· ТПК "Свобода Шапкарска" произвежда пагони, шапки и други шивашки услуги.
(София, ул. "Сердика")

· LOVIM BRIMKI
(табелка на шивашко ателие)

· Cafe "Nova Brasilia"
(Опаковка за кафе)

· Фирма "Делта-И-Ко" предлага:
- BMW 524TD, OPEL RECORD 2.0E;
- ботуши, галоши, цървули от PVC.
(реклама във в. "24 часа")

· Търся съквартирантка - с ТЕЦ.
(Обява на Хим. факултет - София).

· PLAJ JUG
(Плаж "Юг"...)

· "Довиждане, и благодаря за рибата" - четвърта, последна книга от трилогията "Пътеводител на галактическия стопаджия".
(Реклама на гърба на книгата).

· 31 гимназия за чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов".
(посмъртна преквалификация...)

· Предизвикайте шанса си - доверете ни се!
(Реклама на издателство "Абагар")

· Спешно болните се приемат през задния вход
(Табела на вратата на поликлиниката на ИСУЛ)

· На 15.6. ще се състои концерт по творби на Моцарт и Салиери
(афиш)

· Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица...
(Т. Живков - интервю)

· Дом за изоставени деца с частична олигофрения "Митко Палаузов"
(В град Роман)

· Вратата е заключена. Използувайте звънците.
(на вход)

· Полусанитарен ден
(табела на магазин)

· Днес цял ден е санитарен полуден
(бележка на вратата на библиотека)

· Забранено изхвърлянето на боклук и други отпадъци!
(Табела - гр. Дряново)

· 28 април - празник на улица "Първомайска"

· За Орлов мост - по моста

· Моля, не пускайте чешмата, защото тече!
(бележка от водопроводчика)

· Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се прегледат при лекарката!
(в училище)

· Асансьорът работи с монети по 10 стотинки.
Моля, не пускайте по две или криви, защото не работи!

· ЗЪБОЛЕКАР - ВАДИМ ЗЪБИ
(табела на ул. "Сердика" 1)

· ЗЪБОЛЕКАР
ГИНЕКОЛОГ
(табела)

· Кв. Филиповци
PHILIPS
(крайпътна табела... и лепенка на нея)

· ВИДИОТЕКА
(На видеотеката в ЖК "Толстой")

· ВИС-2
МЕДИЦИНСКИ ЗАСТРАХОВКИ
(рекламна табела)

· Пътуването с експресните влакове на БДЖ е пестене на време и удоволствие
(рекламен плакат на гара Варна)

· Разрешено за МПС, посещаващи операта
(табела пред паркинга на операта във Варна)

· Повече деца във всяко българско семейство - повече млади сили за Родината!
(плакат в детска градина (!) )

· Ако обичате уникалната българска кухня, посетете ресторант "Цигански барон"!
(Реклама по радио FM+)

· Олио пластмасово - 73 лв.
(етикет на Женски пазар)

· Целогодишно сезонно намаление на обувките!
(надпис в магазин за обувки)

· Клуб на железничаря, пенсионера и здравето
(табела по бул. "Ситняково")

· НАЛИВНИ ФРЕНСКИ ПАРФЮМИ
БЪЛГАРСКИ ОБУВКИ
(Рекламна табела - една обща за двата надписа)

· ЧАСОВHИЦИТЕ СА С ГАРАHЦИЯ 12 МЕСЕЦА
Гаранцията отпада в случай,че:
...
не се подменя гуменото уплътнение на гърба на часовника на 2-3 години
...
(Бележка на сергия за часовници (в минералсувенир, предпредпоследната в дясно)

· Френска баклава "Славянка"
(хотелско меню в "Албена")

· КУПУВАМ РОЯЛ ИЛИ ПИЯНО
(обява)

· НАЙ-НИЗКИ ЦЕНИ
(надпис над сергия)

· 'Консултирайте стоматолога си всеки 6 месеца'
(надпис върху паста за зъби 'Bright', производство на 'Ален Мак', Пловдив)

· До служителите на Институт по физиология
До 31.12. пари няма да се изплащат.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
(предколедна обява в БАН)

· ПРОДАЖБА НА УНИКАТИ НА ЕДРО
(на базара в зала "Универсиада")

· Банков консорциум "Титаник"

· Хормонално оголемяване на бюст - тел. ---------
(обява в "Куриер 5" - правописът запазен)

· РЕСТОРАНТ "АЛИ БАБА" Търсим сервитьори (фирма... и обява на вратата)

· Тенекеджийница "Бетовен"

· Най-големият слънчев часовник в света работи само от изгрев до залез слънце. (заглавие във в-к "Новинар")

· Списък на песните на трио "Зорница" на обложката на CD:

1. Станко ле, мори хубава - Hey you, Pretty Stanka.

2. Планинец ходи - A Tractor Driver is Walking

3. Отдолу идат шарени колца - Motley Wheels Are Coming from Below

4. Дъщерцо моя, майчина - Hey you, Mother's Daughter

5. Йогряло ми ясно слънце - A Bright Sun Shone On

6. Загукала е гулабка - Female Pigeon Began Crooning

7. Пак поди, мале - Go again, Mother

8. Изкара димо жъртвари - Dimo Brought Out Harvesters

9. Да зная, мамо, да зная - If I Knew, Mum, If I Knew

10. Провикна се мома руса - А Blond Lass Cried Out

11. Дядо делба делеше - An Old Man Was Partitioning Shares

12. Мър Тодорке, мънинка - I Say, Little Todorka

13. Дойне, бяла Дойне - Hey you, Doina, You, White Doina

14. Мури Тодоро - I Say, Todora

15. Седнала ми е Марийка - Mariika Seated Herself

16. Моме ле, мури мунинка - Hey You Lass, You Little Lass

17. Гергина цъфти, не вехне - A Dahlia Blooms, And Doesn't Fade

18. Петлите пеят - Cocks Are Crowing

19. Града са гради, Станьо льо - Hey Stana, A Town Is Under Construction

20. Зелен се орех развива - A Green Walnut-Tree Is Coming Into Leaf

21. Звездо льо, вечернице - Hey you Star, You Evening Star.

:wall: :wall: :wall:

[Avatarx]

Cocks Are Crowing

[BulSoldier]

*използвана литература:

http://vde.hit.bg/cho.htm

Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне....горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.


Чорапите - 2
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.


ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята...аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по
легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.

О не пак се започва.





Чорапите - 3: Казармата
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".


ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събуах кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.

To be continued...



Чорапите 4 - края

ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха.....баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките.....българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и строполи в краката ми....хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на земята ........?!?!?!?.....след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което не помня.
ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и както ме боли главата ми е само ми е да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам за Африка.

Пристигнахме с военен самолет буквално в средата на нищото. Тия от поделението са ми дали два огромени сака фрашкани с чорапи - ако знам защо ми е да пукна. А и в тая жега как ме виждат да помъкна и двата сака, и раницата, и палатката. Забрави взимам само единия сак.


ден 1: Тръгваме. привечер Абе тия учени са луди, вървяхме към 50км през разни гъсти храсталаци, лиани досадни маймуни, комари и папагали в непоносима жега, а не стига това ами заваля един пороен дъжд та целия подгизнах. Майната и на палатката, лягам да спя, че не се трае.
ден 2: Събудих се плувнал в пот от жегата. Махнах кубинките от тях сигурно изтече 1/2 литър пот. На този до мен пребледня и се ульоля - ???
Тъкмо закусих и айде пак се юрнахме да ходим....чакай малко сака с чорапите ми липсва?! Абе ей маймуните са ми свили сака докато съм спал...е ще карам с тоя чифт чорапи.
ден 3: Днеска добре, ходихме само 20км. Спряхме до един водопад и там направихме лагер. привечер Ааааа комарите ме изядоха, не ме интересува тая нощ ще спя облечен ако ще да пукна от жега. В палатката с мен е един негър от местното население.
ден 4: Абе дявол го взел кой ми е свил кубинките?........маймуните! Бутнах негъра да стане да ми помогне, оня ме погледна вдиша тежко и обели очи - *недоумение*.
ден 5: Вчера след дълга гонидба с маймнуните през 2-3 блата успях да си върна кубинките. Нямах време да се измия, че трябваше да догонвам целия лагер. Стигнах ги късно вечерта. Бяха се устроили до едно езерце. Ааааааа с какъв кеф си натопих кракатааа в хладната вода. След това отидох да видя съпалатника си. Той като ме видя икрещя и се сви в ъгъла.....е да му имам и уважението, аз да го видя, а той :/
ден 6: Събудих се с крака потопени в езерцето. 2/3 от лагера е болен. Доктора казва, че е от водата в езерцето - била заразена с нещо. Баси, добре че снощи пих само водка.....ммм някой да знае къде са ми кубинките?
ден 7 (вечерта): Скука, не можем да мръднем докато не се оправят болните. Поне имах време да намеря маймуните с кубинките ми. Разбира се пак ме прекараха през 2 блата преди да завали и да ме замерят с тях. Като прибрах от кубинките изтече около литър вода, кал, някакви водорасли и...... това рибки ли са? Котката на доктора ги намери и ги заръфа. Почна да търси още и стигна до кубинките и почна да души - замерих я с едно камъче и тя падна. А така няма кубинките да ми миришат на котка я.
ден 8: Хората се оправиха и пак тръгнахме. Всички негри странят от мен и нещо мърморят. Пусто не им знам езика и не ги разбирам. Доктора цял ден пищи, че котката му е много зле. А'е де ся какво се прави тая котка даже ня я улучих.
ден 9: Интересно, всички около мен се оплакват от комарите, а аз не виждам толкова много...
ден 10: Жега, дъжд, жега и пак дъжд и на всичкото отгоре няма извор където човек да си вземе душ. Установихме се до една пещера. Един от изследователите ме извика да сме идели да я изследваме. *мрън мрън мрън* ся и пещерняк ще ставам, ама няма как ще се ходи. Влязохме на вътре и по едно време оня ми ти изследовател като освети едни прилепи......стана тя каквато стана. Ония се разхвърчаха наляво надясно и ние като алтави се шматкаме опитвайки се да ги избегнем. Кубинката ми се заклещи докато бягахме към изхода. Събух я и си викам, че ще дойда да си я взема по-късно като се кротнат тия летящи плъхове. В тоя миг се чу едно ТУП?!? После още едно и още и още.......огледах се прилепите падат като камъни. Гледам го и изследователя и той паднал - сигурно някой прилеп е паднал на главата му.
ден 11: Успях да намеря изхода и да го изтегля тоя от пещерата ама пусто кубинката ми остана вътре. Отивам да я търся. Обикалях, обикалях и най-сетне си успях да си намерих кубинката. На връщане обаче май завих някъде погрешно щото стъпих в някаква пихтиеста маса..........ПО ДЯВОЛИТЕ, това е гуаното* на прилепите. Как да е нали си намеих кубинката.
ден 12: Странно, от вчера маймуните спряха да ни следват.....липсват ми.
ден 13: На хората около мен нещо не им е добре. Пребледняват и драйфат. Всички казват, че от някъде мирише на лай**а. Хъмм ще си трая докато намеря поток да си измия кубинките.
ден 14: Комарите напълно изчезнаха, въпреки че тук е топло влажно и има кръв в изобилие. Странна работа.
ден 15: Изляохме от джунглата и попаднахме в саваната. Хъмм тука нещо не е наред, тия лешояди дето ръжат над нас не ми харесват.
ден 16: Мда бях прав, тука определено нещо не е наред. Ся се появиха и хиени. Всички са изплашени. Зловещо.
ден 17: Ама, че е жега в тая савана, няма кьораво поточе където да се охладя, а и не съм спал от оня ден заради тия мършояди *псуване*. Лягам да спя и не ме интересува. Тая нощ да пази друг.
ден 18: "Абе къде са всички? Целия лагер е изчезнал. Мамка му забравили са ме." Тръгнах да ги гоня. Цял ден съм търчал като гламав по дирите им подгизнал съм та се незнае, а на всичкото отгоре тия лешояди и хиени са точно зад гъза ми. Метнах едната кубинка по хиените и те се разбягаха. Два лешояда паднаха на земята.....явно са слънчасали докато са ме следвали.
ден 19: Пуф най-сетне ги настигнах. Хъмм нещо тия погледи не ми харесват. Всеки страни от мен. Какво ви става бе хора?
ден 20: Помоооооооооооощ, гонят ни лъвове!!! Ей ще го убия тоя фотограф дето искаше да ги снимка. Покачих се на едно дърво (като всички останали). Точно преди да се изтегля на клона един от лъвовете ми захапа кубинката и тя остана в устата му. В същия момент се строполих на земята върху му. Лъвовете ме наобиколиха и точно когато си мислех, че ще ме хруснат те изпопадаха по земята. Още гледам като треснат. Обърнах се към другите да ги видя какво правят......what tha fuck......всички падат от клоните като презрели домати.
ден 21: Обадих в щаба да дойдат да ни приберат, че като ги гледам как агонизират не вярвам да се оправят. От там ми казаха, че ще дойдат до 48 часа.
ден 22: Събрах ги хората накуп, че и без това нямах работа. Пък и да ги държа под око. вечерта хъмм, не ми харесват тия дето са около мен. Почнаха да дишат тежко и пребледняват все повече.
ден 23: Преуморен съм...тия се влошават с всеки изминал момент. Къде се бавят тия беее.......хъмм такова ли усещане имам или тревата и дърветата около нас са повяхнали? вечерта Съблякох се и се събух, за да легна да поспя малко, че два дни не съм мигнал.....ъгг....нещо ми е гадно......дано да не се разболявам и аз.......................нещо мирише лошо.
ден 24: Не помня.
ден 25: Не помня.
(бел авт. Познайте къде е нашия герой.)
ден 26: Събудих се в една бяла стая вързан за леглото.....пак ли.....мдам ето ги пак ония в бялото. Тоя път обаче седят зад стъклен параван. Седят и ме гледат и нищо не казват.

vde: Какво ще става оставям да решите вие :_)


*екскрементите или гуаното на някой прилепи е доста токсично.




Чорапките 5 - Специално коледно издание



15.ХII - Бърррр стууууд. Вънка е заваляло сняг. Що за идея на другарите да идем на хижа в планината през зимата на 50км от най-близкия град. Дрехите са се смръз нали. Отивам да ги загрея на камината. 20 мин. по-късно - Ей кой ми е бутнал чорапите в пепелта. Ах ти геден котарак, кой ти е разрешил да се разхождаш по камината #*&@#¹%. Ама няма да ходя до горе да си взимам нови чорапи тъкмо се стоплих.
16.ХII - Днеска в прогнозата казаха, че утре щяло да вали дъжд - да бе как не точно насред зима да вали дъжд. Хижаря ме извика да му помогна да проверим дали моторните шейни са наред. На една трябваше да и се смени маслото и човека ме изръчка да държа една кофа докато се източи. Като се източи понечих да го оставя върхумасата, но се препънах в нещо и онова ти ми масло ми заля краката. Чух нещо да мяучи.......пак тая котка аз на нея ма****та ша ***. Е браво кой е този ненормалник, който ми е оставил сака с дрехите на перваза напрозореца. Всичко е замръзнало.
17.ХII - Заваля дъжд и разтопи снега. След обедното похапване ме пратиха да изхвърля боклуканавън. *мрън мрън* в тоя леден дъжд само ми трябва да се намокря. Добре че мястото за отпадъци е под навеса до хижата. ....ей ама какъв е тоя лед бре само ми трябва да се хлъзнааааааа....е сега точно когато ми трябва сняг, за да падна на меко има локва. Кален съм и съм мокър и ми е зверски студено. Лягам върху камината и да има някой късмета да ме събуди.
18.ХII - Мммм добре е да се спи върху камината - топло и уюутно. след закуска: КАКВО ЩЕ ХОДИМ ДА ОТСЕЧЕМ КОЛЕДНО ДЪРВО, В ТОЯ СТУД? Е имам ли избор завлачиха ме навън и тъй като кубинките са ми в леденото блокче с вледененитедрехи аз трябва да изляза по маратонки - oh joy! Разбира се вървяхме 2 часа презкал и локви, където се пребих минимум 10 пъти 3 от които паднах в гьолчета ама нянякой интересува ли го това! И не стига това ами борчето което избраха тръгна да пада в грешната посока и ме бутна в едно дере което беше пълно с шубраци и рядка кал.
19.ХII - Болен съм и лежа върху камината и пак са ми замръзнали краката. Хижяаря по едно време дойде и ми даде мас да си намажа замръзналите части, щото щяло дапомогне (било стара рецепта предавана от уста на уста....) Хубаво де намазах си краката и отново си нахлузих чорапките. Лягам да спя.котета 20.ХII - Събуди ме тракане от местене на кошетки, дивани маси и тн. Хижаря казал, че от сутринта нещо миришело на развалено препечено месо което май котката е завряла някъде и трябвало да се намери.
вечерта: Нищо не се намери, а от котката няма и следа. Хижаря ругае.
21.ХII - Ахх днеска съм добре. Хъмм къде са всички? Отидох горе гледам няма никой....?!? След кратко търсене намерих хижарката навън да готви и тя ми каза, че другите отишли до града да намерят някакви обезмирисители, че цялата хижа мирише на нещо....?!? Явно още ми е зпушен носът, щото аз нищо не усещам. Вътре хижата е пуста, а аз си топля краката на камината докато ми се изсушат маратонките. Оу някой звъни на GSMа. Докато тичах усетих, че настъпих нещо, но като погледнах нищо не видях, карай ще видя после какво съм настъпил.
по-ъксно: Хижаря радостен каза, че намерил източника на лошата миризма. Някой билнастъпил ято миризливки които са били кацнали на пода. Ся търка да махне миризмата...аз не я усещам.
22.ХII - Хижаря пак мърмори, че продължава да мирише макар, че вчера бил изсипал 3л. белина върху маясото на настъпените миризливки. Двама от другарите се оплакват, че им е лошо и им се гади. Горките сигурно са се простудили от вчерашното пътуване до града. Заваля сняг.
23.ХII - Хижарката е отворила всички прозорци и в хижата е КЛИНЧ, ама й миришелоадски много. Абе тия хора почват да си въобразяват. От оня ден не съм виждал котката и явно я няма, защото днеска стъпих без да искам в купичката й с храна, в която имаше риба.
24.ХII - Всички нещо се оплакват, че им се гади. Ама въпреки това има коледно настроение - sort of....и си легнаха веднага щом украсиха елхата, която беше до камината.
25.ХII сутринта - Пак спах върху камината. Хъммм какво е станало с елхата? Повехнала е.....а какво е това което се червенее в стаята........А СТИГА БЕ Дядо Коледа!!!!!!!! Ама какво прави легнал на земята по очи? Скочих да видя дали е добре. Нещо хрипа ама е добре. Отивам да намеря хижаря да му кажа да помогне - обаче не го го нямаше, хижарката също. Както си бях по чорапи изтичах при мойте другари. Влязох в стаята и се провикнах "Дядо Коледа е тук" те се втренчиха в мен и изпопадаха като мухи?!?!?!? Сигурно са припаднали от вълнение. Опитах да ги свестя обаче нямаше ефект. Върнах се при Кядо Коледа, който се опитваше да се измъкне презкомина. Хукнах навън да го видя. Щом излязох видях как елените му изпопадаха поземята......???? Май са премръзнали горките. Обърнах се и видях Дядо Коледа да държи в едната ръка една цепеница, а с другата си държеше носа. Понечих да кажа нещо, а той ме удари по главаaта.
26.ХII - Свестих се, някой ме беше оставил върху камината, а до главата ми стояхадвата ми чорапа.....лошо ми е, чувам гласовете на другарите които май си тръгват.
27.ХII - Чувам виелица. Гади ми се.
28.ХII - Не помня
29.ХII - Не помня
30.ХII - Не помня
31.ХII - Събудих се вързан за един стол в единия край на стаята и гледах как........ пак онези в бялото се опитват да изгорят двата ми чорапа в камината.

[gstg]

И като изгоряла ТВ кулата в Останкино , се появил уеб сайт със име : www.ostamkino.net
Старо но златно бях го забравил този лаф :1087: :wall:

[Imperial]

To meaningless French Idealism, Liberty, Fraternity and Equality...we answer with German Realism, Infantry, Cavalry and Artillery" -Prince von Bülov, 1870