Краят на Обединена Европа?

[Старши бандит]

Странното е, че дори и много да се напъваме, най-много някой артефакт в тоалетната чиния да се снесе... Обаче е кофти да се оставят нещата на самотек. Елементарната интелигентност подсказва, че Божиите дела са в Божиите ръце, но за какво ни е тогава правителството, кохортата от учените и цялата обществено-административна бутафория, след като не се прави нищо за решаването на кой да е елементарен проблем. Нашето общество, респективно държава, нямат никакъв регулаторен механизъм, т. е. всичко е на саморегулатор. Следователно не ни остава нищо друго освен да се надяваме на Провидението... и дано българите да ги има... ако все пак ги няма - надали някой ще заплаче.

Не знам защо ми се върти в главата една аналогия между определен етнос и плевелите по културните насаждения: колкото повече ги плевиш, грухаш с мотиката - толкова повече те избуяват! Окултурената пшеница ще изчезне в едно с изчезването на последните хора, защото е забравила да бъде плевел. Виж, плевелът е друга работа - него ще го има!

[Nick]

Нашето общество, респективно държава, нямат никакъв регулаторен механизъм, т. е. всичко е на саморегулатор.

За съжаление, точно така е. Дългите години на социализъм ни извадиха зъбите, щото всичко беше приготвено и сдъвкано за нас от държавата. Малко, ама сигурно. Като дете отгледано в стерилна стая, изкараш ли го навън да види истинския живот, всяка настинка може да го убие.

Та затова сме така и все някой чакаме и посрещаме. Затова аз не вярвам в революции и качествени скокове - всичко трябва да се извърви стъпка по стъпка. Никой не може да ти предаде опит, единствено личният важи. На вълка вратът защо е дебел, нали знаеш?

[Sherlock]

Мдамс, имаше една приказка "положението вместо да се влошава направо се нааква" . Не знам за Европа, проблема с бъдещето на ЕС ми е много сложен за да се задълбавам, но в нашия двор се наблюдават много притеснителни неща. 25 юни ще е интересен ден...

[Гост]

....диващините не са били поощрявани и политически дивиденти не са получавани като се взема от хората и се дава на животните - от дядо си го знам. Ама тия времена са отминали. А дали историята се движи по спирала и се повтаря - ако доживеем, ще видим.

Уф, дано да е по спирала, че вече аман!

[Николай]

Аз искам да ти задам един въпрос. Представи си, че си на мястото на французите или поне България е развита страна вече част от Европа, а не да зависи така драстично от приемането или не на К. Ти би ли одобрил този конституционен тект и въобще намираш ли го за сполучлив ?

Не мисля, че специално българите зависим драстично от приемането или отхвърлянето на Конституцията. Мен ако питаш, французите по-драстично зависят от нея...
Сполучлив ли е текста- не знам, много относително е да се каже. Но е факт, че бе този, който бе одобрен и от Конвента и от лидерите на страните-членки. А всеки международен договор е един компромис. И никога не е идеален.

[piri_reis]

В едно свое остро мнение, перверзният мозък на трансмамунистите Попов твърди, че циганите имат уникален шанс да бъдат трансформирани в авангард на цивилизацията. Перферията ражда бъдещето, казва Хънтингтън. Историята е свидетел, съгласяваме се ние. Нека благодарим на провидението, че ни осигурява допълнителни години за размисъл. Държавата не бива да похабява/разхищава/раздава своите най-ценни антропоморфни ресурси, или да се отказва от доказано печелившата позиция на изолираност.

[mellisa]

Две седмици след отхвърлянето на Европейската конституция мисля, че наблюдаваме нещо, което можем да наречем "мексиканска вълна", но на "европейски терен" – вълнения, противоречия, "за" и "против" България и Румъния след негативния вот в Кралство Холандия и Република Франция, последователно на българско и международно институционално ниво.

Веднага след референдумите във Франция и Холандия, които имаха за цел да проверят обществената нагласа спрямо приемането на европейски основен закон и седмица преди предупредителното писмо, изпратено до България от Европейската комисия, станало известно тези дни като "жълт картон", София беше домакин на двудневен семинар, организиран от Съюза на европейските федералисти (СЕФ) в България. Бяха разисквани бъдещите насоки и възможностите за преодоляване на очакваната криза след отхвърлянето на Европейската конституция.

Сред тези, които уважиха отправените им покани беше депутатът от Европейския парламент - Алоиз Петерле, бивш министър-председател, назначен при първите многопартийни избори в Словения, на два пъти външен министър, председател на Словенската парламентарна комисия по европейските въпроси. В момента е председател на християндемократическата партия "Нова Словения", която е член на Европейската народна партия (ЕНП). Петерле представлява страните, кандидат-членки на ЕС, в Президиума на Конвента за бъдещето на Европа, когато се изготвя проекта на Европейската конституция. Словенецът е и вицепрезидент на Съюза на европейските федералисти.

Други гост-лектори бяха ковчежникът на СЕФ - холандката Герда де Мунк, която в момента живее и работи в Белгия и Кристоф Щок, представител на делегацията на Европейската комисия в България.

Срещата, която се проведе в Информационния център на Министерството на отбраната, беше под наслов "Значение на разширяването на Европейския съюз".

Алоиз Петерле, който освен всичките си други длъжности е и постоянен представител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за Централна Азия, изрази учудването си когато в "тези революционни дни в Бишкек", столицата на Киргизтан, той е видял европейски знамена, което означава, че идеята за Европейския съюз и интересът към него остават все така силни дори "на границата на Китай", на хиляди километри от Европа.
Когато, по неговите думи "неуспешно" се опитвал да убеди френски граждани да гласуват "за" конституцията, френски студенти повдигнали въпроса за това защо Словения е член на Евросъюза, визирайки мнението, че малките страни се присъединяват главно заради нуждата си от финансова подкрепа. Петерле отговорил, че не всичко може да се измери в пари и той лично смята Словения за достатъчно голяма държава. Той подчертал, че важен фактор за новите страни-членки става сигурността, фактът, че границите вече "не се движат". И освен това "словенският език вече не е под въпрос в Брюксел, а французи, датчани и германци изразяват интерес да го изучават".

Герда де Мунк отхвърли идеята, че причина за негативния вот в Холандия е бил от етническо естество. Тя заяви, че холандците не са имали досега възможността да изкажат мнението си за нито един от по-важните въпроси, касаещи Евросъюза (пр. Договора от Маастрихт), а в същото време са сред най-допринасящите за неговото развитие. Холандците също така са очевидно недоволни от тенденциозното повишаване на цените след въвеждането на еврото. И макар референдумът там да беше консултативен, правителството в страната реши, че ако избирателната активност надхвърли 30 процента, респективно негативният вот достигне достатъчно високо ниво, то, по законите на демокрацията ще бъде зачетено мнението на хората. Никой, обаче, добави Де Мунк, не очакваше подобна висока избирателна активност, каквато не е имало дори на парламентарни избори - 63%. Забележителен за нея е фактът, 70% от студентите в страната са гласували "против".

Ковчежникът на федералистите каза още, че много решения се взимат в тесни аудитории в Брюксел и сподели общото мнение, че хората не са достатъчно информирани за това какво всъщност представляват Европейският съюз и неговата конституция. Тя направи успешно сравнение между това колко лесно е да се гласува "за" или "против" изграждането на нов мултиплекс в някой голям град и колко непосилно става за гражданите, когато им се представят 500 страници материал, който дори външни министри от съюза не са в състояние да "разтълкуват".

На семинара беше изразено и мнението, че "най-лошите сценарии", които биха последвали при отрицателен вот "никога не са били разисквани", а е "чиста утопия" да се смята предварително, че навсякъде ще има одобрение.

Беше дискутиран и фактът, че една от основните причини за отрицателния вот във Франция е била продиктувана от земеделските прослойки, които биха загубили значителни суми от финансирането на аграрната дейност в страната, докато в градове като Париж, "за" са гласували над 60% от хората.

Филип Агатонос, член на постоянното представителство на Австрия в Европейския съвет и вицепрезидент на Съюза на европейските федералисти повдигна въпроса за границите на Евросъюза. Той изрази мнението на една голяма част от европейското население, което е резервирано относно продължаващото разширяване с думите: "Ако приемем Турция, защо да отхвърляме Русия? Та Русия е много по-европейска държава! Ще се фокусираме ли някога върху някой от "произходите" на планетата? Какво да кажем тогава за Китай?" "Аз съм роден в Гърция - продължи Агатонос в отговор на въпрос какво всъщност ни прави европейци, - а в момента представлявам Австрия в Брюксел, ето защо не е важно откъде точно сме, а може би по-скоро какви ценности споделяме".
Относно референдума във Франция, Герда де Мунк изрази шеговито мнението си, че "ако Жак Ширак беше се обърнал към френските граждани с думите: "Гласувайте "за" и аз ще си тръгна", положителният вот за конституцията би бил над 70%".
На въпроса ми за това кое може да се окаже по-голяма заплаха - основните промени във френското правителство или предричаното идване на власт в Германия на партията на Ангела Меркел, Алоиз Петерле изрази надежда, че нито едно от двете не може да се окаже реална заплаха за приемането на Румъния и България в Европейския съюз или причина за евентуалното забавяне на процеса, защото "вече всичко е решено" на 25 април тази година, а партията на Ангела Меркел е настроена, според Петерле "проевропейски" и е за разширяването на съюза.

Един от направените изводи в края на проведения семинар беше, че на европейските граждани трябва да бъде позволявано да изразяват мнението си било то "за" или "против", защото така изисква демокрацията.

Европейският федерализъм защитава идеите за демокрация и ефективност – разграничаване нивата на отговорност и взимане на решения с цел тяхното най-ефективно изграждане и приемане, мира и световните ценности, съвместното съществуване на обединение и различие, солидарност и подкрепа на различни европейски движения и организации за успешното постигане на общи цели, каквато се явяваше и Европейската конституция.

Съюзът на Европейските федералисти е създаден официално през месец декември 1946 година в Париж, а днес в него членуват Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Италия, Люксембург, Полша и Португалия, както и централноевропейски страни, Норвегия, Швейцария, България, Румъния, отделни групи от Испания, Словения, Молдова и Нидерландия.
Президент на европейските федералисти в България е депутатът Светослав Спасов.

Седмица след проведения семинар, на 10 юни, в кабинета на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева бе получено писмото, с което главната дирекция "Разширяване" на Европейската комисия предупреждава, че България трябва да ускори работата по поетите ангажименти в процеса на присъединяването.
От 29 области са определени пет, в които България трябва да прояви засилено внимание, за да може - както изрично се подчертава в писмото - да посрещне 1 януари 2007 г. като членка на Европейския съюз, бе посочено в съобщение от кабинета на министър Меглена Кунева.
Тези области са земеделие, правосъдие и вътрешен ред, околна среда, дружествено право, свободно предоставяне на услуги.
Министърът по европейските въпроси изпрати писма до колегите си - министрите на земеделието, на вътрешните работи, на правосъдието, на околната среда и на финансите, с очакването да получи до сряда, 15 юни, анализ и предложения за начина за преодоляване на посочените проблеми.
Непосредствено след това се появиха определени остри мнения, че писмото е "жълт картон" за настоящия кабинет у нас и, че заплахата от отлагане на присъединяването е по-реална от всякога. Що се отнася до вътрешните негативни нагласи – няма как да е другояче като се има предвид предизборната обстановка, която и без друго "нажежава политическите страсти". Във външнополитически план продължават различията в мненията на определени политически партии в Европа. Продължава да "варира нивото на сигурност" в това трябва ли двете източноевропейски държави да се присъединят на датата, определена с известни резерви преди по-малко от два месеца. От "високите етажи" на европейските институции се чуват противоречиви сигнали - комисарят по външните отношения на ЕС Бенита Фереро-Валднер отбеляза, че след приемането на 10-те нови членки през 2004 г. разширяването на съюза трябва да бъде забавено най-малко с година като с това предизвика бурни реакции в българските медии. Европейският комисар по разширяването Оли Рен заяви пред финландския ежедневник “Хелзингин Саномат”, че ЕС трябва да изпълни вече поетите ангажименти във връзка с разширяването на съюза, което се явява изказване в наша полза и "балансира везните". Европейският комисар по въпросите на промишлеността Гюнтер Ферхойген също "контрира" в наша полза, като каза, че България и Румъния само преди няколко седмици са подписали договорите си за присъединяване и не трябва да се допусне тези два народа да страдат, заради отхвърлянето на Европейската конституция във Франция и Холандия. Можем да кажем, че Ферхойген, който е и бивш комисар по разширяването, е последователен в изказванията си. Вероятно мнозина ще си спомнят, че преди три години в речта си "Навлизане в последния етап" на конференцията на "Economist" във Виена (2 декември 2002 г.) той заяви, че разширяването "ще завърши само след като приемем България и Румъния". В австрийската столица Гюнтер Ферхойген каза още: "Решението от 1999 в Хелзинки да бъдат подготвени тези две страни за пълноправно членство беше много проницателно и категоричен стратегически избор. Ние имаме нужда от тези две страни, за да поддържаме стабилност в Югоизточна Европа. И двете страни вече допринасят много за това. Усилията на България и Румъния за постигане на целта да станат членове през 2007 г. ще бъдат подпмогнати чрез индивидуални пътни карти и увеличена предприсъединителна помощ."

На семинара на федералистите, румънският посланик в България - Н. Пр. Михаил Рошиану, който също уважи събитието, каза, че обтегнатите отношения между Румъния и България в контекста на присъединяването са по-скоро медийно творение. Така той отговори на въпрос, на какво се дължи и как може да бъде преодоляно съперничеството между двете държави за това кой колко е постигнал според сигналите, които се получават отвън за напредъка или изоставането в икономическо и социално отношение.

В крайна сметка, Димитрис Куркулас, председател на Делегацията на ЕК в България заяви, че писмото, изпратено до министър Кунева е стандартна процедура и, че правилата не са се променили, нито се е променила датата, определена за официалното присъединяване на Румъния и България към Обединена Европа, така че, засега, прогнозите остават по-скоро положителни.

"Мексиканска вълна" на Стария континент

[Batko Charly]

Айде бе края на обединена Европа!

Няма такова нещо. Всичко си върви според естествения му път. Визията на Жан Моне е всичко да става постепенно и кулминацията да бъде полтическото обединение на една внимателно построена федерация. Но пътя е чрез икономическа интеграция да се постигне политическа и всичко досега върви натам. Прагматизъм и гъвкавост са два основни термина. Икономическа интеграция има и Европа действа като обединена сила в международните икономически взаимоотношения.

Според мен, в момента Европа е хвърлена в криза за идентичност - културна и политическа. Все още няма една всеобхатна идея за Европа която се споделя от всички нейни жители. За границите пък да не говорим, те са по-скоро илюзорни...

Резулата от конституционните избори означава САМО, че Европа все още не е узряла за политическо обединяване и, че има пропаст между вижданията на политическия елит и народа. Но няма смисъл да се прибързват и насилват нещата. Първо, както казах, идеята за Европейска нова идентичност има нужда да узрее в съзнанието на народ и политици. Дотогава, икономическо сътрудничество и интеграция ще подготвят почвата.

Нека не забравяме и някои от френските (а и холандксите) коментари - "не гласуваме срещу конституцията, а срещу тази конституция". В 'Le Mond' критикуваха конституцията, че съдържала "либерални окови"...
Ами ето, оказва се, че ще трябва да се търсят общоприети Европейски ценности. Явно англо-саксонските идеи не са толкова тачени на континента. В отричането на какво не си, се започва изграждането на една идентичност. За това, според мен това е само началото

[Гост]

Ще се наложи да се прибегне до една по-"евродясна" визия. Нямат я към момента, обаче, ми се струва на мене.

[Batko Charly]

Ще се наложи да се прибегне до една по-"евродясна" визия. Нямат я към момента, обаче, ми се струва на мене.

Ми те тва бяха решили в Лисабон на ЕU-Summit-a, 2001 ли беше, нещо такова. Но явно има много съпротивителни сили. Едно е какво искат политиците, друго е какво иска народа - в крайна сметка той ги избира.
Работата на политиците е да представят народа, а иначе, каквото на тях им се иска е да го манипулират в собствена насока. Ще падне обаче бая убеждаване на средния западно-европеец да си предаде социалните облаги без бой, за "негово добро". Тва все пак не е английския плебс, който е научен, че е за негово добро да му са разкатава фамилията... :not:

[Гост]

Като го закъса западноевропееца като английския плебс от 70-тте и КАТО СЕ ПОЯВИ НЯКОЙ/Я/ ЖЕЛЕЗЕН ПОЛИТИКА КАТО ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕЙДИ - така ще да стане.

Сори за главните букви, не ми се махат

А, да.
И Меги не му разката фамилията на англичанина, ами го изпрати много напред.
Фамилията му я разкатаха допреди нея.

[Batko Charly]

И Меги не му разката фамилията на англичанина, ами го изпрати много напред. Фамилията му я разкатаха допреди нея.

Бъркаш понятията братчед - Меги опрай икономиката, не народа. Но на ква цена? В Англия по политическа традиция никой не бръсне народа - "бедните да умират прави!", "сами са си виновни" - тва е положението, тотален социален дарвинизъм! Тва не го споделят ни французи, ни германци, ни холандци ни скандинавци. За новодошлите членове от Централна Европа, трябва ли да споменавам?

[Гост]

Затова и Англия ги минава откакто Меги дойде. Не е дарвинизъм, стимул на активността и отговорността е.
Вярно, че на континента са по-социалисти, а пък на Изток да не приказваме.
Обаче я виж какво става - даже Шрьодер праи десни реформи. Или, в каквато степен сме социалисти, в такава ще патим.

А като как оправи икономиката, а народа - не?! Че кой ползва благата от икономиката в Британия?

Това да ти пущат с лъжица от социала не е дарвинизъм, а паразитизъм.

[Batko Charly]

-Затова и Англия ги минава откакто Меги дойде. Не е дарвинизъм, стимул на активността и отговорността е.

-Обаче я виж какво става - даже Шрьодер праи десни реформи. Или, в каквато степен сме социалисти, в такава ще патим.

-А като как оправи икономиката, а народа - не?! Че кой ползва благата от икономиката в Британия?

1.Ти гледал и си статистики за жизнения стандарт в Европа? Найш кога е Англия преди гореспоменатите държави? Само в някои перверзни англо-саксонски сънища
Другото са десни юфимизми и оправдания на реда дето хващат декиш само на местна почва. Я как ставаш активен и послушен като ти орежем социалните облаги и като избора е или да няма работа или да бачкаш каквото ти дадем, при условиятя които ти поставим, и на заплатата които решим, че залужаваш (flexible labour market). Няма синдикати които да ти помагат за тва, но кво са оплакваш, нали имаш политически права и свобода? Значи си свободен! Нека не забравяме и, че си индивид... :nut: И то отговорен - свободен, отговорен, икономически активен и (икономически-) стимулиран индивид

2.Даже Шрьодер... И кво от това? Германия се задави с обединяването и още му бере гайлето. Тва е един политик, от едно правителство, действащо под еди кав си натиск и при еди кви си обстоятелства. Ти май хич не искаш да приемеш факта, че трендовите в политиката лавират от дясно наляво в зависимост от контекста. За тва ти говореше някой коро, че аз и той изхождаме от позицията на "здрав разум" за разлика от теб

3.Кой ползва благата от икономиката в Англия ли?
"The answer my friend is blowing in the wind, the answer is blowing in the wind"...

[Sherlock]

Батко Чарли, Тачър имаше най-големите проблеми с профсъюзите, които бяха изключително облагодетелствани от предишните управления на Лейбъристите, една партия, в крайна сметка създадена от английските профсъюзи.