Краят на Обединена Европа?

[mellisa]

Да, Франция каза не!

След изключително оспорвани 2 месеца на политически и предизборни борби, в неделя не-то отнесе с 10 процента преднина шансовете за същестуване на единна европейска конституция. Все си мислех, че французите вече с нищо не могат да ме изненадат...Оказа се обаче, че можело и още! На онези от вас, които са отчаяни от българските политици, мога да кажа само едно - опознайте малко френската политика и ще се почувствате къде по-добре след това.
Действащите лица, накратко. От една страна партията на президента Ширак, чиито доскорошен лидер бе осъден на 18 месеца затвор заради корупция. Но за който в пресата се развихри повече от яростна програма за очистване на имиджа. Защо ли? От една страна защото за всеки бе повече от ясно, че е изкупителната жертва за вината на един друг, много по-голям от него, а от друга, защото въпросният по-голям от него със зъби и нокти ще се бори за задържането във властта на единствения, който реално може да бъде противопоставен на големия му враг, малкия Саркози. Ама да не решите, че Саркози е на Ширак това, което Костов бе на Виденов, не, господин Никола Саркози е, или поне бе, преди да го върнат (пак) на поста на вътрешен министър, председател на партията, създадена от самия Ширак. Абе, с две думи, блудният син. Този, който трябваше пръв да защитава заветното ДА, но поради лични, и то какви интереси /човекът мисли да се кандидатира за президент не само когато се бръсне, заветно и вече митично негов изказване по телевизията/, го стори мъгляво и без особено желание, защото много добре знаеше, че едно НЕ ще разклати и без това вече разклатените позиции на неговия, и в прекия и в преносния смисъл на думата, президент. И как тогава едно ДА да има тежест? На кого да се вярва, на корумпирания президент, чиито нос, ако е вярно това с Пинокио трябва да е поне колкото на Дьо Гол от лъжи, на глупавия бивш премиер Рафаран, който упорито защитаваше публично ДА-то, без да благоволи да забележи, че всяка негова проява също толкова упорито сваля редовно желанието за такъв вот или на силния на деня /че и на годината/ Саркози, на който принудата му личеше от километри.
Но какво прави опозицията, ще попитате вие. А, не е вярно, че спи, тя отдавна е в дълбока кома. Още от времето, когато Лионел каза, че изоставя окончателно политиката, а за съжаление този е единствения политик, който си държи на думата, и така изостави социалистическата партия в ръцете на безхарактерни типове, които от 3 години се карат кой от тях да е кандидатът за президент на следващите избори. И поради много теснопартийни интереси, точно социалистите объркаха много тежко работата. Защото докато лидерите говореха в пресата в полза на ДА-то, то обикновенните партийци подстрекаваха тайно в полза на НЕ-то.
Следите ли ме още? Да не забравя да сложа в групата на виновните и арабите емигранти от бившите колонии, които в мнозинството си мюсюлмани, не са от най-горещите привърженици на Европата.

Изобщо не ми се мисли за реакцията на Германия, която вече одобри конституцията. Интересно ми е дали Англия ще съумее да се провре в така отвореното празно пространство, а с нея и големият й брат, Чичо Сам.
Интересно ми е и долколо това НЕ ще е заплаха за Европейското общо бъдеще...

[rambler]

До известна степен този референдум, колкото и да не симпатизирам на французите , показа, че са практичен народ. Струва ми се, / без да съм специалист / че вътрешнополитическите мотиви бяха определящи за отрицателния им вот.
Четох и слушах доста анализи на ситуацията. Това, което смятам лично аз, е че тази форма на обединение, която битува в момента, е доста изпреварила времето си, така да се каже. Обединението е предимно на политическа основа, като след политиката върви икономиката. Същото като за присъединяването на България и Румъния - едно стопроцентово политическо решение, същото като бясното писане на закони в родната ни татковина, които копират европейските, без в страната ни да са създадени необходимите обществени отношения за тези закони.
Та идеята за Европейския съюз като цяло може и да звучи прекрасно, то и комунизма сигурно е звучал прекрасно като идея, но практическото приложение е друго нещо.
Та затова не съм разочарован от отрицателния вот на французите.

[mellisa]

До известна степен този референдум, колкото и да не симпатизирам на французите , показа, че са практичен народ. Струва ми се, / без да съм специалист / че вътрешнополитическите мотиви бяха определящи за отрицателния им вот.

Вътрешнополитическите причини са разбира се онова, което реши изхода на референдума. С нараснал дефицит, увеличаване на безработицата и обедняване на населението, без да говорим за сигурността и емиграцията, за увеличаване на данъците, проблеми с жилищното строителство и осигуряването, този вот, както казах и много отдавна, не бе толкова против Европа, колкото бе против Ширак и компания. Вот не против една бъдеща политка, а против една настояща такава. Реално погледнато, това бе първият гвоздей в ковчега на Обединена Европа. Предполагам ратифицирането на Конституцията в другите членки ще продължи, но се вероятното НЕ на Холандия от утре, този проект е вече един мъртъв проект. Като се има предвид, че Ангела най-вероятно ще взема властта в Германия, а каквото и да дойде пак на власт във Франция позициите няма да са особенон различни, то в близките няколко години Европа я чака особено състояние на парализа, което сигурно ще се подсили от отслабването на еврото. Освен това това френско НЕ, ако не е /засега/ заплаха за нашето влизане, то е категоричен удар срещу кандидатурата на Турция, например.

Уф, уморих се да пиша. Става ми все по-безразлично. Аз емигрирам в Китай

[Avatarx]

Аз емигрирам в Китай

Чакай малко, и аз идвам! В Германия е същото положението. И правителството ще се сменя и пр. Само че понеже германците въобще даже не рискуваха с референдуми, при които резултатите вероятно щяха да са много по фрапиращи. Така че запази ми място, ще пътуваме заедно към Чина. Лошото е, че съм го позабравил китайския...:sm186:

[Гост]

Китай е далече и китайските работи стават само в Китай.
Не знам аз кое е прибързано, не знам и кое е политическо решение, но знам едно.
За страни като България ЕДИНСТВЕНИЯ шанс да не се латиноамериканизират окончателно, да не се маргинализират като някоя постъветска република е да додрапат до ЕС. Готови-неготови, политическо-неполитическо - или вътре, или адио Рио.
Затова всяко разклащане на европейската интеграция е опасничко за нас и предизвиква, я си сложете ръката на сърцето, тревога у всекиго.
Затова, не бързайте да им се радвате на французите. Разединена Европа няма да е това, което беше през 80-тта, ами един хаос, в който ще ни забравят и тутакси ще потънем.

Защото, приятели, БЪЛГАРИЯ НЯМА НИКАКЪВ ВЪТРЕШЕН РЕСУРС ЗА ПРОГРЕС. Каквото и да става положитено у нас, все е под натиск за пустото му приемане в ЕС (махам АЕЦ-там се оказахме слаби да играем с хиените).
България е тресната икономически, със недовършена структура, с мощен криминален фактор, слаба държавност и най-лошото - с липса на ценности и хаотичен морал, който не търпи и най-малката проява на държавничество. Няма годна политическа сила, читавите са слаби. Изчезне ли факторът "Европа", заминаваме на такова кино, каквото не сте гледали от преди 1878 г. насам.

Затова не се възхищавайте на французите и се кръстете това чудо да е криза в Европа, а не началото на края. Тия 10% изтърваха историческия момент.

[Sir Gray]

Е, те и холандците казаха оня ден Nee, така че Европата можем директно в кофата да я запратим

[Гост]

Е, раничко е. Досегашните структури си остават.

[lzl]

Вътрешноикономическите проблеми на социалистическите държави са причината за недоволството, според мен. Конституцията била много либерална относно икономиката... не искали полските водопроводчици да им поправят тръбите евтино, искали да не работят и да им е скъпо. Тъй разбрах аз...

[Гост]

О, да. Точно на социалистическите държави. Точно то е, което може да убие нещата в зародиш. Вместо да си дигнат .... и да дойдат да си инвестират многото пари тука, те се плашат от полските водопровдчици. В САЩ ако водопроводчиците от един щат пречеха на водопроводчиците от друг, щяха да стигнат дотук на куково лято.

[mellisa]

KG125, имам натрапчивото чувство, че съм съгласна напълно с теб...

[Николай]

Определено референдумите в Европа през предишната седмица бяха не за или против Конституцията, а за или против управляващите в съответните страни. Не мисля, че дори 2 % от гласувалите са чели Конституцията. Даже аз, който по професия съм юрист- международноправник, само с конска доза търпение успях да я прочета. Не мисля, че е логично да се прави всенароден референдум за приемането на подобен род документи или по въпроси, изискващи специализирани познания, защото референдумите тогава стават просто вид вот на доверие на управляващите и въпроса, за който са свикани, престава да играе всякаква роля. Същото би се получило и у нас с референдум за АЕЦ (все пак колко хора разбират от ядрена енергия, за да преценят дали е опасна или безопасна). Мисля си, че ако въпроса бе поставен не за или против конкретния текст на Конституцията, а примерно "Искате ли Европа да има общ външен министър и обща външна политика" резултата щеше да е коренно различен...
Що се отнася до френската политика. Интересно ми е дали висшите френски държавници ще продължат да наглеят с изказвания от сорта на това, че само Източна Европа пречела на ЕС да има обща външна политика, след като самата им страна сложи кръст (поне временно) на самата идея за такава външна политика. И този път маймуните от Изтока и Югоизтока не са виновни...
Аз лично очаквам Великобритания също да не подкрепи Конституцията на референдум (макар, че не е изключено да видим изненада), останалите 24 заедно с България и Румъния, ще я ратифицират. Оттам вариантите са три:
1. ЕС продължава съществуването си по досегашните учредителни договори и Конституцията остава да събира прах в чекмеджетата.
2. Наново се събира нещо като Конвент (този път без дядо Валери, и неговите дневни по 1000 евро, начело). Правят нещо като общ договор от учредителните, но без претенциозността на Конституцията.
3. След 4-5 години пак се правят референдуми в трите страни (или само в Франция и Холандия- британците може и да поднесат изненада догодина..) до дупка.

[mellisa]

Не мисля, че ако гласуването във Франция бе донякъде за или против управляващите, това в Холандия имаше същите ватрешно-контекстуални измерения. Единственото общо е резултатът, причините при французите и холандците бяха от различен тип.

Французите, както казах, са на път да станат двойкаджиите на Европа, с икономика, която отслабва буквално с месеци, със социална нестабилност и увеличаваща се безработица и дефицит. Без да говорим за политическите кризи, разлюляли управляващите и неспособността за обединение на опозицията. Наблюдавам им отблизо политиката от години и ако не мога да стоваря 100% от вината на Ширак, то поне 80% са негови. Французите показват своето недоволство от политиката на страната последователно от известно време насам, в поредица от °наказателни° вотове, провели се напоследък. Нещата бяха толкова очевидни, че точно това прави бездействието на властта необяснима за мен. Единствената причина Ширак да не стори това, което се реши да направи пост фактум едва сега е залогът от президентските избори през 2007 и нежеланието му да даде каквото и да е предимство на Саркози. Ето защо президентът запази един пръв министър, чиято популярност е по-ниска и то тази на Луи 16ти по време на Революцията. Първата му грешка - не действа навреме, когато още можеха да бъдат спасени изборите за Конституцията. Втората му грешка - в крайна сметка смени Рафарен, но прекалено късно и едва след отхвърлянето й, което в крайна сметка пред средностатистическия французин изглежда като победа, ето, бил е прав да гласува с не, нали е постигнал целта, което е зародила не-то, смяната на управляващите. Голямата трагедия на Ширак е, че така и не улучи верния полтитически момент. Дори сега, когато прави някаква смяна, той я прави половинчато и с идеята да не даде и сантиметър предимство на Саркози, който е втори по важност след новоназначения Вилпен /извинявам се, ако не го пиша правилно/. Така, ако кабинетът има успех, цялата заслуга отива само на премиера, но ако не успее, вината става обща, и на Вилпен и на Саркози.
Не си прав обаче да казваш, че малцина са чели Конституцията, тя бе отпечатана и раздадена безплатно на всяко домакинство и много хора са си направили труда поне да я погледнат отгоре отгоре. Колко са я разбрали е друг въпрос, но явно достатъчно, за да се уплашат от нейния либерализъм. Лично аз също намирам доста недостатъци в нея, но и си давам сметка, че да се направи задоволяващ 25, а скоро и 27 страни текст не е детска игра.

Що се отнася до Холандия, нейните страхове са от други естество и отхвърлянето на К. е много повече свързано с Обединена Европа. Като малка страна, Холандия не може да овладее страха да изчезне в това гъмжило от нации, което ще бъде О.Е., без да забравяме и обратната страна на медала - тук не плаши либерализмът на К., а именно неговата...липса. Холандските закани, с позволените лека дрога и смесени бракове, са много по-свободни от онези, които можеха да ги заменят и страната на лалетата силно се опасяваше от това.

[Гост]

KG125, имам натрапчивото чувство, че съм съгласна напълно с теб...

Thank you...

Когато в моменти като този началството не се окаже на ниво, и вместо за успеха на начинанието мисли да цакне конкурента си, така става. После ще се чудят отде им е дошло.

[Гост]

Що се отнася до френската политика. Интересно ми е дали висшите френски държавници ще продължат да наглеят с изказвания от сорта на това, че само Източна Европа пречела на ЕС да има обща външна политика, след като самата им страна сложи кръст (поне временно) на самата идея за такава външна политика.
..................
Оттам вариантите са три:
1. ЕС продължава съществуването си по досегашните учредителни договори и Конституцията остава да събира прах в чекмеджетата.
2. Наново се събира нещо като Конвент (този път без дядо Валери, и неговите дневни по 1000 евро, начело). Правят нещо като общ договор от учредителните, но без претенциозността на Конституцията.
3. След 4-5 години пак се правят референдуми в трите страни (или само в Франция и Холандия- британците може и да поднесат изненада догодина..) до дупка.

-----------------------------------------

Човек да се чуди в чия полза действа френското ръководство. Въобще, като си загуби лидерските качества, както един човек, така и цяла държава е най-добре да спре да се прави на лидер (в случая на Европа). И колкото повече това стои юридически закрепено, толкова по-зле.

Нещо като цяло ме притеснява. Американската конституция се създава в атмосфера на известно величие и непосредственост, пък европейската - някак си бюрократично. Нещо липсва в целия процес от една страна, а пък същевременно е много натоварен с "дневни" и бюрокрация.

[Николай]

Не мисля, че ако гласуването във Франция бе донякъде за или против управляващите, това в Холандия имаше същите ватрешно-контекстуални измерения. Единственото общо е резултатът, причините при французите и холандците бяха от различен тип.

Французите, както казах, са на път да станат двойкаджиите на Европа, с икономика, която отслабва буквално с месеци, със социална нестабилност и увеличаваща се безработица и дефицит. Без да говорим за политическите кризи, разлюляли управляващите и неспособността за обединение на опозицията. Наблюдавам им отблизо политиката от години и ако не мога да стоваря 100% от вината на Ширак, то поне 80% са негови. Французите показват своето недоволство от политиката на страната последователно от известно време насам, в поредица от °наказателни° вотове, провели се напоследък. Нещата бяха толкова очевидни, че точно това прави бездействието на властта необяснима за мен. Единствената причина Ширак да не стори това, което се реши да направи пост фактум едва сега е залогът от президентските избори през 2007 и нежеланието му да даде каквото и да е предимство на Саркози. Ето защо президентът запази един пръв министър, чиято популярност е по-ниска и то тази на Луи 16ти по време на Революцията. Първата му грешка - не действа навреме, когато още можеха да бъдат спасени изборите за Конституцията. Втората му грешка - в крайна сметка смени Рафарен, но прекалено късно и едва след отхвърлянето й, което в крайна сметка пред средностатистическия французин изглежда като победа, ето, бил е прав да гласува с не, нали е постигнал целта, което е зародила не-то, смяната на управляващите. Голямата трагедия на Ширак е, че така и не улучи верния полтитически момент. Дори сега, когато прави някаква смяна, той я прави половинчато и с идеята да не даде и сантиметър предимство на Саркози, който е втори по важност след новоназначения Вилпен /извинявам се, ако не го пиша правилно/. Така, ако кабинетът има успех, цялата заслуга отива само на премиера, но ако не успее, вината става обща, и на Вилпен и на Саркози.
Не си прав обаче да казваш, че малцина са чели Конституцията, тя бе отпечатана и раздадена безплатно на всяко домакинство и много хора са си направили труда поне да я погледнат отгоре отгоре. Колко са я разбрали е друг въпрос, но явно достатъчно, за да се уплашат от нейния либерализъм. Лично аз също намирам доста недостатъци в нея, но и си давам сметка, че да се направи задоволяващ 25, а скоро и 27 страни текст не е детска игра.

Що се отнася до Холандия, нейните страхове са от други естество и отхвърлянето на К. е много повече свързано с Обединена Европа. Като малка страна, Холандия не може да овладее страха да изчезне в това гъмжило от нации, което ще бъде О.Е., без да забравяме и обратната страна на медала - тук не плаши либерализмът на К., а именно неговата...липса. Холандските закани, с позволените лека дрога и смесени бракове, са много по-свободни от онези, които можеха да ги заменят и страната на лалетата силно се опасяваше от това.

Да, наистина конкретните причини бяха различни, но и двата случая бяха вътрешни, нямаха нищо общо с конкретния текст на Конституцията. Едните я считаха за прекалено либерална, другите за прекалено консервативна, но и двете преценки не се основаваха на нищо конкретно по текста на ЕК, а на най-различни страхове и предразсъдъци, битуващи си там от край време. И понеже и в двете държави референдумите по въпросите на ЕС са рядкост (във Франция бе втория след 1972, в Холандия мисля, че изобщо е първия) сега бе времето те да си проличат. Относно познаването на К., не мисля, че хвърлянето отгоре -отгоре на поглед върху текст с близо 300 страници (в зависимост от шрифта може и да са повече) по пантофи пред телевизора в полувремето на Милан-Ливърпул или докато се белят картофи за на кухненската маса, може да се нарече "четене". Текстът е прекалено сложен на места, пълен с взаимовръзки между отделните разпоредби. Мисля си, че да прочетеш нещо, което не можеш да разбереш е равносилно на това, да не го прочетеш въобще. Според мен имаше нещо сбъркано в скоростта, с която Конституцията бе изработена, приета и подписана, и предписана да влезе в сила. Народите се оказаха неподготвени за нея. Но мисля, че времето й рано или късно ще дойде.