Bsb, мисълта ми бе, че не е кой знае колко по-различен от много подобен тип паметници (как да се изразя по-точно... ъъъ, фигурални), които съм виждал. И малко повече ми допада от споменатия от теб паметник на Аспарух (който се доближава до стила на онова голямо нещо с подходящото прозвище край НДК), главно защото модернистичните (възлизащи към арт деко) елементи ми идват малко в повече и не ги намирам за допринасящи с каквото и да е към идеята. Накратко, ако ще има статуи, то предпочитам да са по-реалистични (или поне максимално изчистени), отколкото да са абстрактно-модернистични. Но това си е особеност на вкуса.
Ако е за въпрос, за паметник предпочитам някакъв тип обелиск, т.е. въобще без каквито и да е фигури. Примерно: докторският паметник (в едноименната градинка) е това, което ми харесва. Просто няма как с промяната на вкусовете и времената да започне да изглежда твърде патетично-комичен (а и възлиза към купчината камъни - древен начин за отбелязване).
Обаче това си е въпрос на стилистика, а основното е съдържанието.
Проблемът си остава паметта, отношението към паметници, наличието или липсата им, са все следствия. Нормалният отговор е с контра-въпрос: "а ти какво си направил по този проблем?".
Ако е за въпрос, за паметник предпочитам някакъв тип обелиск, т.е. въобще без каквито и да е фигури. Примерно: докторският паметник (в едноименната градинка) е това, което ми харесва. Просто няма как с промяната на вкусовете и времената да започне да изглежда твърде патетично-комичен (а и възлиза към купчината камъни - древен начин за отбелязване).
Обаче това си е въпрос на стилистика, а основното е съдържанието.
Проблемът си остава паметта, отношението към паметници, наличието или липсата им, са все следствия. Нормалният отговор е с контра-въпрос: "а ти какво си направил по този проблем?".
Comment