е нападащата страна не винаги има предимство в обективен план, може командващия да си мисли, че има такова и се втурва през глава в кашата. нали сте чували, че наполеон е казал след ватерлоо "за толкова дяволски малко".
има една книга "ключовият фактор: как случайността и глупостта решиха битките". главата за ватерлоо е "шепа пирони".
има една книга "ключовият фактор: как случайността и глупостта решиха битките". главата за ватерлоо е "шепа пирони".
Иначе нещата щяха да са по-различни.
). Естествено, каквото се е случило, се е случило без всякакво съмнение и можем на абстрактно ниво да заключим, че винаги се случва нещо конкретно (т.е., едно от многото възможни неща). Но това е по идея, на практика "историята" не е единен поток, а въобразено единство, извлечено от множеството възприятия на момента (или по-точно от техните останки). А както знаем, случва се това, което си мислим, че се случва, т.е., случката, фактът, са плод на интерпретация (макар и най-често на несъзнателно ниво). Т.е., историята е това, което си мислим, че се е случило. Няма абсолютна сигурност, а едниствено степени на достоверност.
Comment