Петте най - значими сражения в историята

[Gaden Gogi]

Та за Англия. Когато Хитлер се обръща да воюва на изток не е било станало нищо толкова фатално за Германия, та да е загубила войната с Англия. Тъй че въобще не може да се говори, че е бил изгубил войната с Англия. Чърчил е бил този, дето е говорил, че ще се борят, дори да се наложи да напуснат техния любим остров.

И очевидно са се преборили, и именно победата в битката за Англия подсигурява политически гръб на Чърчил да заявява че ще се борят до край, ако беше загубена и тя, особенно след провалът в Норвегия и Франция много ото политиците биха напирали за мир, населението също.

[mellisa]

Да не излезе демократ? Ей, жените много си падат по това момче. Ама умната, че 2 за него са се...

От чисто любопитство, ако тази реплика ти бе казана (написана) от мъж, пак ли щеше да направиш по-горния коментар? Не си падам по Хитлер, нито физически (намирам го меко казано нелицеприятен), нито интелектуално (Хитлер показва ясната неспособност за разделение на стратегия и идеология, което в известна степен му струва войната), и ако казвам, че не е диктатор то е, защото като лидер на един режим, който не е диктаторски, той не може да го бъде. Както и да разглеждаш нацизма - като отделна форма на фашизма, като крайна проява на капитализма или като хитлеризъм, не бива да забравяш, че Хитлер е имал легално голяма част от властта, концентрирана в ръцете му, което го различава от класическия диктаторски тип.

Та за Англия. Когато Хитлер се обръща да воюва на изток не е било станало нищо толкова фатално за Германия, та да е загубила войната с Англия. Тъй че въобще не може да се говори, че е бил изгубил войната с Англия. Чърчил е бил този, дето е говорил, че ще се борят, дори да се наложи да напуснат техния любим остров.

Много сериозно грешиш, загубата или неуспехът за битката за Англия е фатален, макар и трудно видим тогава за Хитлер и е което ще го накара да се обърне на изток, а че загубите в СССР ще са му фатални вече е видимо за всички. Но истинската загуба започва от неуспеха при Англия, което ще повлече събитията, които водят до окончателния неуспех. Неуспехът при Англия кара Хитлер (основна причина, има и други) да обяви война на СССР, с което вече е на два фронта и което ще е фатално. Оитвам се да го обясня без големи думи и засукано, затова ще ме извините, ако ви изглежда прекалено опростено. Но факт е, че Хитлер и ОКВ са смятали, че Англия не се предава, защото възлага надежди за помощ от страна на СССР и САЩ. Пример, един от многото, дневника на Халдер от 30 март 1941 - Англия оказва съпротива, възлага надеждите си върху Америка и Русия, нашето задължение в този случай - унищожение на военните сили, разпускане на държавата.... И ето как неуспехът срещу Англия, видян като психологическа съпротива поради възлагани върху СССР и САЩ надежди, води до Барбароса - унищожавайки СССР, т.е., надеждата на Англия, Хитлер ще може да победи Албиона.

Че от какво ги спира?

Въпросът реторичен ли е? Според плановете на ОКW и ОКH, след победата при Киев и Украйна, армията е трябвало да се съедини някъде в Близкия изток с тази на Ромел от северна Африка за да се нанесе фатален удар на британия чрез нейните колонии. Когато след Ел Аламеин става ясно, че това няма да го бъде, планът на Халдер е за съединение на войските при Киев и част от тези край Москва в обща офанзива срещу Сталинград, след което обединените сили да продължат към Кавказ. По онова време на германците (или поне на умните германци ) им е било ясно, че от близкрига, замислен за 2 месеца в Русия се минава във война на изтощението и единственият начин е да се контролират минните и нефтени ресурси на Русия. от друга страна при успех армията е можела да продължи към централна Азия и да се обедини с японските сили (жалко, че никой не го е казал на японците) засъздаването на германо-японски блок в цяла Азия, от където да се атакува отново. За справка, имам пред очите си например Aus der Weisung N°32, Vorbereitungen fur die Zeit nach Barbarossa, F.H., Qu. 11.6.1941 - Fortsetzung des Kampfes gegen die britische Position im Mittelmeer und in Vorderasien durch konzentrischen Angriff, der aus Lybien durch Ägypten, aus Bulgarien durch die Türkei und unter Umständen auch aus Transkaukasien heraus durch den Iran vorgesehen ist [...]. Ausnutzung der arabischen Freiheitsbewegung [...]. Die stärkste operative Wirkung würde ein möglichst gleichzeitiger Beginn der Angriffe gegen Gibraltar, Ägypten und Palästina ergeben. /само това намерих в нета, ако те интересува, ще ти пусна цялата директива или други, доста по-точни в този смисъл./

[IvoDim]

Много сериозно грешиш, загубата или неуспехът за битката за Англия е фатален, макар и трудно видим тогава за Хитлер и е което ще го накара да се обърне на изток, а че загубите в СССР ще са му фатални вече е видимо за всички. Но истинската загуба започва от неуспеха при Англия, което ще повлече събитията, които водят до окончателния неуспех. /

Здр.

Според мен няма значение дали Хитлер, респективно райха, би победил в "Битката за Англия". Така или иначе Райха не би могъл да покори Островите. Просто не е имал достатъчно ресурси да го направи. А самия опит да осъществи операция "Морски лъв" би довел до освободителен поход от страна на СССР. Т.е. вече по времето на "Битката за Англия", Райха е бил в капан и фактически изправен пред перспективата за война на два фронта.

Истинската загуба във ВСВ е маркирана с подписването на Спогодбата Молотов-Рибентроп през август 1939г. След въвличането на Райха във война с Полша, начиная от 3 септември 1939г. на практика Хиледолетния Райх е обречен на гибел. Просто ресурсите на противниците му са не съизмерими с тезе на Райха. Т.е. няма значение колко сражения Райха ще спечели. А, и наистина де го Райха сега?

Според мен във ВСВ няма единично сражение което да обърне хода на историята.

Сполай Ви!

[Thorn]

Мелиса, абсолютно класически диктатор е. Злоупотребил е с властта, направил е невъзможно оспорването и по легален начин, унищожавал е опозицията, наложил е цензура. Иначе по твоята логика и Сталин е дошъл законно на власт. Или например Порфирио Диас. Или Бейби Док Дювалие.

[IvoDim]

В този ред на мисли, най-мощния съюзник на Райха, Империята на Изгряващото Слънце е загубила войната сутринта на 07.12.1941, в 8.00 часа. Т.е. и във войната между САЩ и Япония не е имало важно сражение, от гледна точка на пречупването на единия от двамата противници. В най-добрия случай за Япония, би могло да се твърди че би могла да постигне нещо подобно на резултата от войната 1904-1905.
Но всъщност важното е било кога ще бъде пречупена Япония.
Т.е. и в тази война, станала част от ВСВ няма сражение от съдбоносно значение за света като цяло.

Сполай Ви!

[Гост]

Или например Порфирио Диас.

Секунда оф-топик, ама какво се случи с този?

[модератор]

Темата е за 5/10-те най-значими сражения, моля придържайте се към нея.

[Ханс]

Въпросът реторичен ли е? Според плановете на ОКW и ОКH, след победата при Киев и Украйна, армията е трябвало да се съедини някъде в Близкия изток с тази на Ромел от северна Африка за да се нанесе фатален удар на британия чрез нейните колонии. Когато след Ел Аламеин става ясно, че това няма да го бъде, планът на Халдер е за съединение на войските при Киев и част от тези край Москва в обща офанзива срещу Сталинград, след което обединените сили да продължат към Кавказ. По онова време на германците (или поне на умните германци ) им е било ясно, че от близкрига, замислен за 2 месеца в Русия се минава във война на изтощението и единственият начин е да се контролират минните и нефтени ресурси на Русия. от друга страна при успех армията е можела да продължи към централна Азия и да се обедини с японските сили (жалко, че никой не го е казал на японците) засъздаването на германо-японски блок в цяла Азия, от където да се атакува отново. За справка, имам пред очите си например Aus der Weisung N°32, Vorbereitungen fur die Zeit nach Barbarossa, F.H., Qu. 11.6.1941 - Fortsetzung des Kampfes gegen die britische Position im Mittelmeer und in Vorderasien durch konzentrischen Angriff, der aus Lybien durch Ägypten, aus Bulgarien durch die Türkei und unter Umständen auch aus Transkaukasien heraus durch den Iran vorgesehen ist [...]. Ausnutzung der arabischen Freiheitsbewegung [...]. Die stärkste operative Wirkung würde ein möglichst gleichzeitiger Beginn der Angriffe gegen Gibraltar, Ägypten und Palästina ergeben. /само това намерих в нета, ако те интересува, ще ти пусна цялата директива или други, доста по-точни в този смисъл./

:aaa: :aaa: :aaa: Хвана ме страх за съдбата на света!!! Леле, ако не беше Сталинград(кой от двата? вторият?) Гибралтар щеше да е с официален език немски, а палестинците щяха да са част от единната арабска държава, граничеща с Германия и Япония. Признавам значението на Сталинград, което досега не бях оценил. А може ли да допишем до следното:

1942 1943 Сталинград спира германските войски през ВСВ от превземането на Гибралтар.

[Batko Charly]

Според мен няма значение дали Хитлер, респективно райха, би победил в "Битката за Англия". Така или иначе Райха не би могъл да покори Островите. Просто не е имал достатъчно ресурси да го направи. А самия опит да осъществи операция "Морски лъв" би довел до освободителен поход от страна на СССР. Т.е. вече по времето на "Битката за Англия", Райха е бил в капан и фактически изправен пред перспективата за война на два фронта.

Хмм, аз все си мисля, че онова островче трябваше да го потопят от бомбардировки. Веднъж са оттърва при Наполеон, после при Хитлер. Жалко. Но говориш за ресурсите като основния проблем. Ми нали като нямаш ресурси, а можеш да си ги набавяш, всичко е ок? Немците каквото им е трябвало са си го взимали сами. Немците не успяват да превземат Англия поради редица съвпадащи се фактори, особено някои стратегически грешки. Голямата грешка им е била да налетят на Съюза.
Не виждам защо да ги е било страх, че Сталин ше ги удари в гръб. Идеята за Съюза като агресивна сила по онова време е доста преувеличена ми се струва. После, ако Англия беше капитулирала, Щатите едва ли щяха да се намесят, а хора като Прескот Буш, щяха да са станали 20 пъти по-богати, с тия инвестиции в Германия. Всичко нали в името на бизнеса... Пък и германците са забравят с тия подводници. Абе хем предизвикват Щатите, хем налитат на Съюза, били са побеснели по едно време, а? Или заради работната им етика им се е струвало, че винаги може да се свърши повече работа? Висок, мулти-операционен пилотаж за онова време, май са си надскочили сянката. Аааах, Германийо, и за тебе кючек ще направим! "Един Фолксваген с цвят червен, един за теб един за мен, какво му трябва на човекааа ?" ...


Чудя са обаче кое сражение да добавя, което слага основата на българската държава на Дунава или я затвърдява. Може би тва на Аспарух срещу Византия и признаването на българската държава от един от най-големите авторитети по онова време. Да обясня защо. Преди време бях казал на един грък, че най-големия принос на България към Европа, нейната история и култура, е , че сме държали византийците вън от нея... Без да го съзнава, България става една от основните пречки за обединението на Източнатата и Западна Римска Църква, а и от там, обединението на цялата империя. Така погледнато БЪлгария допринася за скизъма. Какво, малко ли ви се струва?

[Shelenberg]

Прави ми впечатление, че продължавате да пропускате битката на връх Шипка

[messire Woland]

Ей, форумовци, позволявам си да ви предложа една анкета. Не знам дали това, което ще напиша е било разисквано, но все пак - кои са петте най - значими сражения в човешката история. Извинявам се ако се повтарям с друга подобна тема.

Щом темата е зададена така, каква Шипка те гони?

[Ханс]

Щом темата е зададена така, каква Шипка те гони?

А иначе според мен 10 най - значими битки са /подреждам ги не по важност/: 1. При Сталинград /1942-1943/, защото нанася решаващ удар върху немците през войната 2. При Одрин /1205/, понеже показва, че западните рицари не са непобедими 3. При Виена /1683/ - спира турското настъпление на запад 4. Курск /1943/ - СССР окончателно взима инициативата на Източния фронт 5. Шипка /1877/, защото спира османците към Плевен. 6. Константинопол /717-718/, понеже отблъсква арабите от голяма инвазия в Европа 7. Поатие /732/ - същата причина като при 6. 8. Варна /1444/ - последен опит за изтласкване на турците от Европа 9. Онгъла /680/ - утвърждава създаването на българската държава 10. Вердюн /1916/ - спира немския устрем на Западния фронт.

Ами то Шипка я има вече.
А това е анкета и всеки може свободно да пише всякакви пропагандни глупости.

[Shelenberg]

Извинявам се не съм я видял

[messire Woland]

Според мен, няма сражение, което да е обърнало хода на историята. Сраженията са просто част от историческия процес и нямат значение сами по себе си. А и за цялата история е просто трудно да се направи класация.
Затова ще се намеся в две от дискусиите, за които забелязах, че са станали част от темата и едновременно с това касаят само периода от втората половина на XIX и първата XX век.
Българската история - обсадата на Плевен и големите руски загуби там имат един интересен страничен ефект. Безсмислените атаки там са наблюдавани от бъдещия руски император Александър III (тогава само офицер в имперската армия). В резултат от видяното той се изпълва с решителност да не допусне нова война и успява да балансира между Франция и Германия, така че да се избегне конфилкта.
Световната история за периода. Войната между Франция и Германия през 1870-71 г., битката при Седан. Тази война успява да закрепи единството на Германската Империя и следователно има много голям ефект върху бъдещето на Европа и оттам - върху световната история.
Операцията при Дарданелите през 1915 г., която англичаните така и не успяват да докарат до успешен финал и не успяват да отворят южен път до Русия, което в крайна сметка води до тежки последици за Антантата.
Революцията в Русия (и крайцера с най-унищожителното оръдие - един изстрел, 70 години разруха).
Провала на немското настъпление край Москва, което в крайна сметка има за следствие това, че Хитлер единолично поема контрола над въоръжените сили на Райха, повеждайки ги от поражение към поражение. Разбира се, това (както писах и горе) е следствие от процеси, които не се изчерпват само с това сражение. Сталинград е следствие от това. Курск - също.
При съюзниците - танковите сражения в Африка са доста големи (като брой участвали в тях машини), но не са решаващи за изхода на войната. И разбира се - десанта в Нормандия.

[Ханс]

Според мен, няма сражение, което да е обърнало хода на историята. Сраженията са просто част от историческия процес и нямат значение сами по себе си.

Като потвърждение на това нека разгледаме следното:
Седан - А защо не Гравелот-Сен-При? Или още по-интересно, защо не Кьонигграц - напрактика там се решава съдбата на Германия. Не че друг изход е особено вероятнен, но същото важи за Седан.

Операцията при Дарданелите през 1915 г., която англичаните така и не успяват да докарат до успешен финал и не успяват да отворят южен път до Русия, което в крайна сметка води до тежки последици за Антантата.

До голяма степен за краха на Русия виновни се оказват победите и - прочутото Брусилов пробив и свързаните с него жертви.
А защо никой не се сети за Лайпциг, може би най-важното сражение от Наполеоновите?