Pеформата в българското образование

[gollum]

Иване, предложих отделна тема за качеството или ако щеш, смисъла или предназначението на образователната система. Защото това не е някаква самоцелна институция - тя е създадена в определен исторически контекст и обслужва определени цели на социума (държавата, а в определени случаи - на отделни социални групи). Явно това мое предложение няма да се състои (в момента нямам време да създам такава тема както трябва), а нямам време и за дълъг отговор, така че съвсем накратко.
Държавата, а и обществото, в съвременността имат нужда от образователни институции по две основни причини:

1. За да могат децата по време на израстването им да бъдат подготвени за социален живот, т.е. едновременно да придобият определени навици за общуване в обществото и да могат щом приключат образованието си да се реализират като самостоятелни в икономически и социален смисъл членове на обществото.

2. За да има къде да пребивават децата докато родителите им работят в рамките на социума.

Първата е задължителна дотолкова, доколкото без нея социализирането е малко вероятно, почти невъзможно. Втората не е толкова задължителна, защото в социален план различните прослойки имат възможности да избягват тази необходимост. Образованието не е самоцел, то обслужва тези функции.
Създаването на определена ценностна система и отношение към живота са също така необходими за да функционира индивида в социума, а по този начин и самия социум. Това е под-функция на първата точка. Тя в определен смисъл се разпределя между семейната среда (ранните години на детето) и образователната институция, като тежестта пада върху второто по разбираеми причини - по-голямата част от времето си децата пребивават в образователната институция или пък "общуват" с телевизора или помежду си. Малка част от времето си прекарват с родителите си, през което време още по-малка част е отделена за образоване и възпитание. Това са икономически и социални реалности.

Ти пишеш, че целта на образованието за теб е:

Според мен целта, съществената цел на едно образование е създаването на вкус към красивото, към истината... Вкус, който позволява на всеки обучаем да различава и така да отсява същественото от несъщественото, красивото от грозното, истината от неистината, доброто от злото.

От гледна точка на държавата това въобще не е важно и ако го има като целеполагане, то мястото му в списъка с приоритети е към края. Още повече, че в съвременната държава няма нито универсалност в критериите за красота, нито пък - за истина. Доколкото тази функция се обслужва, то това е повече или по-малко маргинално (в часове по рисуване, музика, етика или чрез различни странични дейности).
От гледна точка на държавата, а и на обществото, много по-важно е човекът, завършил образованието си да може веднага да се реализира в социален смисъл - т.е. както да може да си намери удовлетворяваща го работа, така и да може да общува с останалите членове на обществото, да създаде семейство и прочее.
От гледна точка на обществото нещата стоят по сходен начин.
Би било хубаво ако образованието можеше да даде и това. НО то не се справя с останалите изброени от мен функции, които са по-важни от гледна точка на обществото, какво остава за тази, която изисква невероятен усет и умение.

А всички тези неща, които изброих по-горе и за които Голъм ме обвинява, че ги смесвам - всички те са просто средства, не цел. Съоръжения, техника. Само че те, несъществените, са минали на мястото на съществените в нашето съзнание. Те всъщност, Голъм, далеч не са така необходими, както мислиш. Биха могли да бъдат и напълно излишни.

Така е, но тези средства и умения трябва да се придобият, за да може човек да продължи нататък. Без тях той е като сакат, той е неграмотен и не може да се социализира. Това е базата, а училището на първо място трябва да отговаря за нея.

Питам: ние имаме ли такъв вкус? Създаваме ли го у децата си? Ако ние не знаем за такъв вкус как ще го изискаме от учителите им? Ето как проблемът е и наш, общ.
Точно по такъв начин проблемите на образованието са и наши, на всички, проблеми.

Е, тук всеки отговаря сам за себе си. Аз смятам, че притежавам в определена степен тези качества и това не се дължи на училището или университета, а на самия мен. И се опитвам доколкото мога да ги предам. Че са проблеми на всички нас, на обществото - така е. Но също така вярно е, че те не се решават с пари, още по-малко пък само с пари.

[Хана]

Връзката между учителите и реформите в образованието не е толкова пряка, колкото изглежда от думите на правителството и на икономистите, които анализират стачката (поне каквото ми е попадало). Не може да се каже: направете реформа, пък тогава ще има заплати, защото не са учителите тези, които ще организират реформите и ще ги проведат. Това е дейност на министъра на образованието и на правителството. А тях ги е страх (не само сегашните, а и правителствата до сег) да пипат една толкова всеобхватна, засягаща цялото общество система.
Целият проблем (или поне основният) е в лошото управление на образованието, при една добре функционираща система не че няма да има някои недостатъци (слаби ученици, немотивирани учители и т.н.), но това ще са изключения. Само два примера за лошо управление ще дам. Това с училищата в малките селца е известно: никой не смее да уволни 10-20 учители, които са роднини с всички в селото и да ги остави безработни в община, в която никаква работа няма. Вторият е по-малко на повърхността, но е близо до специалността ми: всички български ученици изучават някакъв чужд език до 7. клас, обикновено английски. Голяма част от същите тези ученици след седми клас влизат в езикови паралелки или гимназии и започват ОТ НУЛА да изучават пак същия език или като първи чужд, или като втори чужд. Други започват да учат друг език (в един клас с такива, които са го учили), а този от до 7-ми клас към завършването на средното си образование най-вероятно ще са забравили. Богатата българска образователна система плаща два пъти за едно и също нещо или за нещо, което не довежда до край.
Обаче за да се променят дори тези малки нещица, а и още много други такива, е необходима доста сериозно преструктуриране, промяна на законите, промяна на системата, съкращения и т.н. - все неща, чието извършване никак не е приятно да ръководиш.

[gollum]

Обаче за да се променят дори тези малки нещица, а и още много други такива, е необходима доста сериозно преструктуриране, промяна на законите, промяна на системата, съкращения и т.н. - все неща, чието извършване никак не е приятно да ръководиш.

С това също съм напълно съгласен. Но проблемът съществува и във висшето образование, макар и в малко по-друга форма. Всичко това за "качеството", което обсъждахме по-горе. Системата е нерационална и по същество продукта, произвеждан от нея, нее кой знае колко нужен. Но наистина никой не сме да променя, а предполагам, че намерили се подобен смелчага (но не виждам какъв политически гръб ще го поддържа - по-скоро подобон нещо няма да се случи и по тази причина), ще бъде задавен от стачки, защото подобни промени ще засегнат всички, в най-голяма степен учителите.

[княз Крылов]

Системата е не само нерационална, тя е направо неадекватно. Но както казах и аз, и както подтвърди и Хана - никой от управляващите няма смелостта да поеме отговорността за належащи но непопулярни реформи.

Фактът е че цялата държава се върти около социални помощи - ние не получаваме заплати и работа - ние получаваме социални помощи за да има какво да правим (макар то да е често безполезно) и да има с какво да си купуваме хляба насищен (колкото и малко да можем да си купим с тези помощи). Лошото е че ние осъзнаваме, че получаваме помощи, но въпреки това сме си създали съзнание че държавата е ДЛЪЖНА да ни дава помощи, а не да ни плаща достойно за съзнателно вършена работа. Тоест в момента принципа "те ни лъжат че ни плаща ние ги лъжем че работим" е много по-актуален отколкото беше по време на тоталитаризма.

[mitaca]

Фактът е че цялата държава се върти около социални помощи - ние не получаваме заплати и работа - ние получаваме социални помощи за да има какво да правим (макар то да е често безполезно) и да има с какво да си купуваме хляба насищен (колкото и малко да можем да си купим с тези помощи). Лошото е че ние осъзнаваме, че получаваме помощи, но въпреки това сме си създали съзнание че държавата е ДЛЪЖНА да ни дава помощи, а не да ни плаща достойно за съзнателно вършена работа. Тоест в момента принципа "те ни лъжат че ни плаща ние ги лъжем че работим" е много по-актуален отколкото беше по време на тоталитаризма.

Това не са ли принципи на бюрократичната държава? И се отнасят само до държавните служители или на държавна служба. А по отношение на образованието как ще коментирате един факт: Имам едно братовчедче - сега трябваше да е седми клас, замина с родителите си за Чехия и там по желание на техните даскали зи записаха направо в осми (детето не е учило тук в елитно училище, нещо повече наблягаше повече на футбола отколкото на училището). Дали нашите деца ги товарят като магарета с учебен материал, като неща които ние сме учили в 7-ми сега се учат в 6-ти, а даже и в 5-ти клас? Или образованието и в Чехия нещо куца? А относно реформата най-интересното е, че единствен тоз министър реши нещо да направи (не, че е много) и учителите го признават, а сега искат да го свалят. А реформа трябва да има и то в близко бъдеще. Въпреки горния пример качеството на образованието рязко пада. И реформата трябва да засегне не само съкращаване на администрацията (която си е раздута), съкращаване на учители в малките селища (което е доста болезнен и спорен въпрос за цялото общество), а самото качество на обучението, а именно добрия учител да получава повече от лошия. Критерии има, а и могат да се измислят и други. Също така веднъж завинаги (е не обичам думи като винаги и никога, но поне за дълго време) да се реши въпроса с приема в държавните университети (частните да правят каквото искат). От както преди двадесетина години се докоснах до френската система за прием та до сега си и оставам фен (е тя може да се е променила). А именно: пълна матура по всичко и кандидастване с коефициенти. Ако желаеш математика: коефициента ти е 4, българския 2; ако желаеш химия - коефициент по химия 4, по физика 3, по математика и български 2; хуманитарните специалности с коефициенти 4 по български и история и 1 по математика, физика, химия и биология и т.н.

[gollum]

Дали нашите деца ги товарят като магарета с учебен материал, като неща които ние сме учили в 7-ми сега се учат в 6-ти, а даже и в 5-ти клас?

За това съм съгласен. И то не е нещо хубаво. Да не говорим, че много неправилно ми се вижда постоянното удължаване на училището (13-ти клас и прочее страности). Въпросът не е в обема на преподаваните знания, а в това в каква степен те се усвовяат и допринасят за развитие на мисленето. Така или иначе целия багаж от перподанени, но неприложени в нещо знания изчезва достатъчно бързо, селдователно изхабените за него пари са си ненужен разход, ако въпросната дейност не води до някакво развитие на личността.

[княз Крылов]

Незнам защо някой влага някаква емоционална нагласа в думата бюрокрация - това е събирателно наименомание на хора които работят зад бюрата си. Бюрокрацията както и всяка друга професионална прослойка може да работи добре или да не работи въобще.

Да, говорим за държавния сектор - защото образованието и няколко други жизненоважни за държавата и обществото "индустрии" са узаконен монопол на държавата.

[Сержант Алексей Воронин]

За това съм съгласен. И то не е нещо хубаво. ... Така или иначе целия багаж от перподанени, но неприложени в нещо знания изчезва достатъчно бързо, селдователно изхабените за него пари са си ненужен разход, ако въпросната дейност не води до някакво развитие на личността.

Напротив, това е нещо чудесно - аз лично съм изключително доволен, че ме "претовариха като магаре" до 7-ми клас. А що се отнася до усвояването на материала и развиването на мисленето - сред болшинството такова нещо просто няма. "Развитие на личността"?... искрено се разсмях

Отново казвам това, което казах и преди, само че в по-прав текст - главният, основният, единственият ако щете проблем на образованието ни е тоталната липса на мотивация. Когато ученикът Х след училище се забива в кафенето, после до малките часове се забива в някоя дискотека, изпива толкова алкохол, че да му завиди и сибирски лесничей, а на "сутринта", пропуснал половината учебен ден, с бодра крачка отива на училище да споделя впечатления, някак си няма как да "попие" нещо, нали? А откъде междувременно учителят трябва да придобие желание за работа, седейки отпред като пън и гледайки как трудът му отива на вятъра? Нали се сещате, че каквито и реформи да се направят в образованието, то няма да се промени? Просто няма как да накарате въпросния ученик Х да излезе от кафето и да отиде на училище. Ех... ако желанието за работа го имаше, нещата щяха да са съвсем различни - учителите щяха да работят дори повече, но щяха да са наистина удовлетворени, като всеки човек, чийто труд дава резултат.... Отново утопия... Може да не искате да повярвате, но това е положението в българската гимназия. Факт.

Тук естествено проблемът отива далече извън образователния сектор и стига до ширещата се пошлост сред медии и каквото там друго се сетите. Това вече е каца без дъно.

ПП. Искрено, ама искрено уважавам малкото свои връстници, които съумяват да останат нормални, и още по-искрено уважавам онези родители, които успяват да поддържат децата си нормални до момента, в който те сами осъзнаят какво искат от живота си.

[mitaca]

Незнам защо някой влага някаква емоционална нагласа в думата бюрокрация .....

Останах с впечатление, че цитирайки принципа от татово време за работата и заплащането визираш не само образованието. Е и затова писах, че засяга предимно държавните служби (не, че няма и частни такива, но са много по-малко). А бюрокрацията си е раздута навсякъде и това е факт. Както разбира се е факт, че и бюрокрацията върши работа и то не е маловажна. Но защо когато една работа може да се върши от един се назначават повече (то е ясно де, това си е риторика)? Също така как ще скочат заплатите, ако няма съкращения, а и от къде да се почнат (предполагам знаете хубавия виц за японеца в българско предприятие преди 20 години и неговия въпрос за администрацията)?

[княз Крылов]

Всъщност визирам при заплащането не само тях - повечето западни фирми търсят при нас евтина работна ръка, но съответно порлучават по-ниско качество на работа - поне такива са моите лични впечатления. За жалост може да сме необразовани но сме хитри и усещаме кога ни дават по-малко отколкото "принципно не си полага".


Иначе че щата е раздут е безспорно. Я, разкажи вица

[SRH]

Серж, има как да бъдат накарани пичовете да излязат от кафенето... За протокола: водеха ме на отчет в детска педагогическа стая, а и съм бил за малко в ТВУ. Впрочем това не беше свързано само с отсъствия. Доколкото си спомням, имахме право на 5 неизвинени и някаква бройка (май 20) извинени отсъствия. Обикновено се оформя някакъв социум от диваци, най-често покрай пушенето (пуша от 11 годишен). Поведението на членовете на такива групички ги знаете - в общи линии има някакво чувство на превъзходство (криво или некриво - тва е), защото уж се правят неща, показващи друг статус. На нетрадиционен, интересен, по-зрял, по-самостоятелен. И в съответствие с тоя имидж започваш и да живееш. Това включва да не се впрягаш особено на забележките, на двойките, постепенно става отдалечаване от училищната среда. Дали си се правил на интересен пред някого вече не е чак толкова важно, понеже средата на такъв човк е изцяло променена. Само че заплахата да бъдеш съвсем изолиран става все по-реална и да има чисто физически измерения. Просто отиваш на чист въздух сред Родопите, където никой не го е грижа дали ще учиш, но го е грижа да не излизаш извън оградата. Постепенно почваш да придобиваш информация за тия места - няма как - хора от твоя социум отиват натам, връщат се, разказват. И в уж героичната поза се усеща малко конфузно премълчаване на действия, които определено от никой не са желани. Да се върнеш обратно в класа става желано, поради страх от неизвестното.

Сега, може да помислиш, че тва е било преди доста време. По някаква причина в последните години бях отново по възпитателните училища-интернати. Нещата са по-разюздани, но само децата на абсолютни непрокопсаници имат желание да са там. Тях ги оправдавам - те оцеляват.

Какво е променено? На първо място сега учениците имат право на супер много неизвинени отсъствия и повечето от тях са съвсем немотивирани. Второ, ДПС-тата са гола вода и се занимават само с най-фрапиращите случаи на насилие. Критериите за попадане в полезрението на ДПС и полиция сега са силно занижени. Трето, настаняването в такива заведения не е проста работа, най-малкото защото родителите въобще не разбират, че там върви поправителен процес. А и тоя "поправителен процес" е доста извратен. Както се вика - ключ влизаш, шперц излизаш. Същевременно средствата за ВУИ и СПИ са смешно малки, а възможностите за допълнителна стопанска дейност са силно ограничени (или функционират така, че в разни министерства да правят пари).

Предполагам, че сега ще ми обясните, че това са някакви тоталитарни методи, репресиращи подрастващите. Мда, има такова нещо. Обаче искам да ви кажа, че на 13 или 14 много малко хора имат ясна идея кое докъде е позволено. Възпитанието, дисциплината дават тая рамка, според мен в редки случаи мотивацията.

[княз Крылов]

не мисля че с подобни рестриктивни мерки ще се промени нещо - ефектът на "Забранения плод" е и ще си остане един от най-неспираемите в психиката на подрастващите. И не мисля че това е причината от неефективността на образованието, по-скоро това е следствие на подобно образование.

Трябва да осъзнем че детето не е диво животинче което взимаме оформено диво и го слагаме в цивилизацията. Това е глина от която ние всичките като общество лепим новото поколение - получаваме само това което си излепим - нищо случайно няма нито в поведението на подрастващия нито в неговото отношение към обществото. А следователно трябва да лепим съзнателно и много внимателно. И именно това е една от основните роли на образованието което ни поема още в детската градина и ни докарва до съзнателната възраст.

[Сержант Алексей Воронин]

Мда, SRH, колкото и да е страшно, човек наистина започва да симпатизира на тоталитарните системи и желязната им дисциплина...

И все пак, напълно съм съгласен с Крылов, че решението е не в коригирането, моментът "след", а във възпитанието... Номерът е младият човек да бъде насочен в правия път навреме, а не да бъде оставен сам да се учи от грешките си. НО:

Време е да се разбере, че ролята на училището е единствено и само да дава знания и умения и да учи на социално общуване, а НЕ да възпитава и да оформя личности. Това е работа на родителите. Предполага се, че ако двама души (мъж и жена за предпочитане, изцепки напоследък всякакви) са се хванали да създават семейство, могат да преценят критично от какво да предпазват наследниците си. Само че това е голяма отговорност, която най-често се прехвърля на образователните институции. Резултатът е известен.

[княз Крылов]

Сержант, тук не мога да се съглася с теб - във времето в което най-активно се оформя личноста на подрастващия той прекарва много повече време в училищна среда и съответно е по-адекватно да получава част от възпитанието си именно там под формата на преподаване на важни житейски уроци - как да се държи с околните, как да се държи с по-възрастните, какви последици може да има ако излиза извън нормите на обществено приетото поведение, категории справедливост, равноправие и законностк трудно могат да се възприемат само като обяснение от страна на родителите - те трябва да се показват като пример и училището за това е едиалната институция стига учителите и училищното ръководство да дава необходимия пример и насока. Това в никой случай не освобождава родителите от възпитанието на подрастващия, но това не е само тяхна роля. По-скоро от момента в който ученикът встъпва в училище то става основният му възпитател, какъвто преди това беше родителят.

Резултатът е известен, но резултатът не е от това че училището възпитава, а от качеството с което то възпитава в момента. Да наистина започват да ми липсват тоталитарните времена - започнал съм училище в Русия по време на социализма и мога да кажа със сигурност че на него дължа както разбирането си за прилично държане в обществото, така и любовта си към знанията и историята (най-вече). Расъл съм без баща, майка ми през това време едновремено завършваше университет и работеше - буквално училището и детската градина бяха единствените фактори в моето възпитание. ПНознавам и много други хора възпитани в онази система - не казвам че е идеална - от към учебен материал имаше много какво се иска, както и от начина на преподаване - но мисля че това бяха невероятно ефективни производители на качествени полезни и възпитани хора.

[Сержант Алексей Воронин]

Напълно си прав - и двете институции (родителска и образователна) - са еднакво важни. Но те са отговорни за различни аспекти от възпитанието. Училището ни показва как да се държим в обществото и как да комуникираме с околните. Твоите примери са именно такива. Но отношението към културните ценности и способността да се учиш зависят изцяло от средата, в която си израснал. Родителите трябва да помогнат на детето да формира своята индивидуалност - да му посочат стойностната литература, музика, изкуство, постоянно да му помагат да научава нови неща. Аз лично се научих да чета на 4 години, до 1-ви клас бях наизустил няколко поредици детски енциклопедии, а след това се заех с класическа музика. Не е много сложно да осигуриш безценен "културен капитал" - всичко, което се иска, е да въртиш по цял ден Чайковски и Моцарт, да научиш детето си да чете и да му тикнеш илюстрираната енциклопедия в ръцете - в този момент то вече е на светлинни години от връстниците си, една съвършена личност, готова да приема знание.

Тази основа нито училището, нито детската градина не може да ти даде. Там главното влияние съвсем не е на учителя, а на връстника - безотказно важи принципът "С каквито се събереш, такъв ставаш", и ставаш като другарчетата си, освен ако разбира се не си си изградил вече, макар и грубо, ценностната система. Т.е. индивидуалността на човека е до голяма степен "изкована" още преди училището - там се надгражда. Зависи вече каква е основата. И ако в училището попадне именно такова дете, оттам то излиза както ти каза - качествен, полезeн и възпитан човек.