Pеформата в българското образование

[Сержант Алексей Воронин]

По-скоро ще цъфнат найлъмите, отколкото да се върнем на темата. :vsad: Жалко, можеше да се развие, ама е добре да има добро желание от всички ( или повечето ) потребители. Все пак това не е някакъв чат канал, нали ?!?

Хубаво, да се върнем... Нали някой трябва да каже нещо за целта? Непосредствено преди да обърнем темата на чат канал обсъдихме възможността за законово определение на родителските задължения и стигнахме до извода, че това би било адски трудно, ако не и невъзможно. Е? Как продължаваме оттук нататък, че да се развие темата?

[mitaca]

По-скоро ще цъфнат найлъмите, отколкото да се върнем на темата. :vsad: Жалко, можеше да се развие, ама е добре да има добро желание от всички ( или повечето ) потребители. Все пак това не е някакъв чат канал, нали ?!?

Не е така! И двете теми, които се преплитат тук са интересни. А аз бих дискутирал и трета - висшето образование, матури как да се процедира след, като абитуриента стане студент, а и пътищата за това. Но поради вродена скромност , няма да си позволя да пускам нови теми, а ще чакам сивия Рицар да разисти авгиевите обори....... отново.

[Хана]

В най-общ вид правата и задълженията на родителите са дадени в българското законодателство в Семейния кодекс и в Закона за закрила на детето. Макар и пак общо, но по-добре е в Декларацията за правата на детето и в Конвенция за правата на детето, които мисля че са признати от България, т.е. също имат законова сила.
Но не мисля, че в законите е проблемът. Освен че тези неща трудно могат да бъдат вкарани в правни норми, много е трудно да се следи изпълнението им. Примерно не мога да подам жалба, че съседът ми на дава надлежен морален пример на детето си, нали
Да се присъединя към групата на родителите в тази тема, но въобще не се чувствам по-компетентна по въпросите на възпитанието само защото съм майка. Всеки родител постоянно се сблъсква с толкова проблемни ситуации и е много трудно винаги да взема само правилните решения, а и много често въобще не е ясно кое е правилно, а кое не.

[tonev]

ОТ
хм, и кой български роман от този период е по-"кадърен"? и с какво толкова Дюма е по-"кадърен"?

:tup: това си за отделна тема ама то и от тогава до сега от "под игото" по свясно май няма...

[SRH]

В най-общ вид правата и задълженията на родителите са дадени в българското законодателство в Семейния кодекс и в Закона за закрила на детето. Макар и пак общо, но по-добре е в Декларацията за правата на детето и в Конвенция за правата на детето, които мисля че са признати от България, т.е. също имат законова сила.
Но не мисля, че в законите е проблемът. Освен че тези неща трудно могат да бъдат вкарани в правни норми, много е трудно да се следи изпълнението им. Примерно не мога да подам жалба, че съседът ми на дава надлежен морален пример на детето си, нали
Да се присъединя към групата на родителите в тази тема, но въобще не се чувствам по-компетентна по въпросите на възпитанието само защото съм майка. Всеки родител постоянно се сблъсква с толкова проблемни ситуации и е много трудно винаги да взема само правилните решения, а и много често въобще не е ясно кое е правилно, а кое не.

Не че не можеш да сигнализираш на кварталния, ако става дума за нещо с криминален контекст Примерно, ако си наясно, че оня упражнява домашно насилие. Ама ще си отвориш ядове със съседа. Тая работа може да стане само ако си готова да водиш лична война, да си готова на сериозни неприятности. Тва е генерален проблем и е следствие на други неефективни институции. Инак има уж специализирани органи, има и законова база, някъде из темата писах за това, ама по-скоро с поглед върху вече проявено асоциално поведение от подрастващите. Превенцията на такива неща е особено сложна работа и впрочем не засяга само дееца.

С един познат се случило следното: някъв изрод млател една женица в градинката "Заимов". И нашия запретнал ръкави, като рицаря от каруцата, да защитава оскърбената дама. Полека-лека словесните увещания между самците преминали към практиката. А моя познат се слисал, като чул, че наранената девица го хулела злобно. Та, това е около вмешателството.

Пак за превенцията. Ако имаш що-годе улегнала личност, може да й се предостави информация, без да е ясно дали наистина ще я използва, поради страх, любов или други сантименталности. Например е адски популярна lover boy концепцията при набиране на проститутки. Тия, жертвите, ги размазват. Обаче в полицията твърдят, че са влюбени и че не могат да свидетелстват, че проституират по собствено желание. Междуличностните отношение са сложна работа и стават още по-сложна за едно дете, което просто си знае злото и го предпочита пред неизвестността. Значи, за физическо насилие е задължителна външна намеса. И колко са тия, дето реално им стиска?

Айде извън тая битовия. Ти говориш за изграждането на морално-етични норми в семейството. Нещо абсолютно извън контрол, пък и изначално е трудно да се определи кое по принцип е вярно. Единственото спасително тук е, че само корави престъпници биха се занимавали с обучение на поколението в някакви криминални насоки. Изобщо родителите гледат положително на децата си, на нещата които им се струва, че е добре да правят. По ред причини обаче, ценностите на по-старото поколение, на родителите, са променени и така положителната предизпозиция е размита и предполага по-порочно (или практично) отношение на децата. Образованието може да е цел за детето, само ако то влиза в стратегическия план на родителя като средство и заради това е създадено и съответното отношение.

[Darkas]

bsb :tup:
Още веднъж относно критериите за добро и зло: И като порасне това добре възпитано дете, и като започне да развива едни неврози поради перфекционизъм, и като му каже психотерапевта, че в живота - в много, много случаи и ситуации - няма добро и зло, а само различно... :sm186:

Извинявай, но когато на детето му се каже, че няма добро и зло, а само различно, означава, че този, който му го е казал e невменяем, и твърде възможно - социопат:

Материал из Википедии — свободной энциклопедии
Перейти к: навигация, поиск

Социопа́т — разновидность психопата, патология поведения которого лежит исключительно в сфере социального поведения, индивид с клинической неспособностью к адаптации в человеческом социуме. Фактически - инвалид по совести. Термин, как и диагноз "социопатия", не нашел применения в советской и российской психиатрии и используется в практике главным образом европейскими и американскими психиатрами.

Социопат представляет собой индивида, асоциального в своей основе и вследствие этого всегда вступающего в конфликты, причем не извлекающего уроков из неприятных переживаний и наказаний, которые являются следствием его собственного девиантного поведения. Он лишен лояльности по отношению к обществу и окружающим, включая самых близких. Он не проявляет никаких девиаций, пока о чем-нибудь говорит или рассуждает. Его патология заключается в неспособности себя вести – соблюдать принятые в данном социуме нормы поведения, отвечать за свои поступки и уважать чужие права. Иными словами, социопат дефективен социально. Базовой этологической особенностью социопата является то, что, какими бы патологическими ни казались его поступки другим людям, сам он не чувствует из-за них вины, но при этом он не лишен критического восприятия своего поведения, подобно идиоту, просто это восприятие у него извращено.

Для социопата не существует привычной системы ценностей, к человеческой жизни как таковой он относится с полным пренебрежением. Именно это позволяет социопату и к собственной жизни относиться без должного пиетета, он стремится удовлетворить любую свою сиюминутную потребность. Психическое равновесие социопата способна нарушить любая мелочь: любой образ, запах, звук, цвет. Что-то нарушает внутреннее благополучие дефективной личности - и социопат мгновенно приходит в ярость, внешне схожую с проявлениями обычного психоза. Социопат зачастую обладает способностью завоевывать уважение и любовь у людей определенных психотипов и добиваться их повиновения. Он знает, как надо правильно поступать, но его это не интересует. Ему не хватает совести, он не испытывает или почти не испытывает чувства раскаяния, тревоги или вины в случаях, когда эти чувства могут испытывать нормальные люди. Чем далее прогрессирует патология, тем тверже социопат убежден, что творимое им зло на самом деле есть добро. Социопатия особенно тонко завуалирована в тех случаях, когда латентные цели поведения явно девиантны, но само поведение при этом производит впечатление нормального, пока в конце концов не выясняются истиные намерения социопата.

Зачастую социопаты самореализуются в различного рода сектантских течениях. Наиболее опасные социопаты способны, согласно Роберту Кемпбеллу, не только вести себя правильно, но и изолировать своих последователей от источников информации, которые противоречат тому, что они публично говорят. Социопат создает такую ситуацию, при которой люди имеют возможность внимать только его “учению”. Он делает себя высшим авторитетом, не поощряет в своих слушателях самостоятельное мышление. Он не хочет, чтобы они проверили, верно его знание или нет. Он заранее исходит из того, что всякий несогласный с ним ошибается.

Согласно определению Эрика Берна, социопаты бывают двух типов. Первый тип, латентный или пассивный социопат, большую часть времени ведет себя вполне прилично, принимая руководство какого-нибудь внешнего авторитета, например религии или закона, или привязываясь временами к какой-нибудь более сильной личности, рассматриваемой как идеал. (Речь идет здесь не о тех, кто пользуется религией или законом для направления совести, а о тех, кто пользуется такими доктринами вместо совести.) Эти люди руководствуются не обычными соображениями приличия и человечности, а всего лишь повинуются принятому ими истолкованию того, что написано в "книге". Любопытными примерами латентных социопатов могут служить "христиане", дискриминирующие других людей.

Второй тип – активный социопат. Он лишен как внутренних, так и внешних задержек, если и может на некоторое время усмирить себя и надеть маску добропорядочности, особенно в присутствии лиц, ожидающих от него приличного и ответственного поведения. Но как только такие социопаты оказываются вне досягаемости взрослых или авторитетных личностей, требующих хорошего поведения, они тотчас перестают себя сдерживать.

К характерным видам девиантного поведения при социопатии могут относиться как прямо криминальные - сексуальные нападения на детей или женщин, убийства из хулиганских побуждений или мошенничества - так и формально не наказуемые, но порицаемые обществом - неадекватное поведение водителей на дороге, целенаправленное уклонение от исполнения обязанностей на работе (также может быть признаком шизофрении), мелкие пакости окружающим. "Некриминальные" социопаты тем не менее не заботятся об опасности или добавочном труде, которые выпадут из-за этого на долю других, и равнодушны к возможным потерям.

[tonev]

поста на AYB ме подсети:

Еволюцията на способността за моделиране стига кулминацията си в субективното съзнание. Защо това се случва е най-дълбоката загадка за съвременната биология. Може би, съзнанието възниква тогава, когато модела на света, създаван от мозъкът, достига такава пълнота, че му се налага да включи в него модела на самия себе си. ..


Диктувайки, как трябва да бъдат построени машините за оцеляване и их нервние системи, гените в крайна сметка държат в своите ръце върховната власт над поведението. Обаче във всеки даден момент решението за това, какво трябва да се прави понататък, приема нервната система. Гените изработват политиката, а мозъкът е изпълнител. С развитието си мозъкът във все по-голяма степен приема собствени решения, използвайки такива методи като обучение и моделиране. Логичният завършек на това направление, не достигнат от нито един вид, би било положението, при което гените дават на машината за оцеляване една всеобхватна инструкция: прави това, което смяташ за най-важно за нашето оцеляване.


Съзнанието, може да се представи като кулминацията на някакво еволюционно направление към независимост на машините за оцеляване, способни да предприемат решение независимо от своите върховни господари - гените. Мозъкът се занимава с все повече дейности на машините за оцеляване; той е способен да предсказва бъдещето и да реагира съответно. Може даже да се разбунтува против диктата на гените, например да се откаже да има толкова деца, колкото е в състояние да има. Но в това отношение човекът заема особено положение.


Винаги когато система на комуникацията се развива, има опасност някои да експлоатират системата за собствени користни цели. Както и да е, ние трябва да очакваме лъжи и измама, и егоистична експлоатация на комуникацията да възникват винаги, когато интересите на гените от различни индивиди се разминават. Това може да включва и индивиди от един и същи вид. Както ще видим, трябва да очакваме, че дори децата ще измамват родителите си, че съпрузи ще мамят жените си, че брат ще лъже брата.

- р. доукинс... http://www.elrid.cult.bg/f/Pages/Evo...e_Dawkins2.php

[pnp5q]

[OT]

Извинявай, но когато на детето му се каже, че няма добро и зло, а само различно, означава, че този, който му го е казал e невменяем, и твърде възможно - социопат

Моля те да прочетеш поста ми и да помислиш пише ли някъде, че това се казва на дете. Впрочем, запознай се по-отблизо с когнитивната психология.[/OT]

Чувала съм, че в Германия е забранено някои професии да се упражняват повече от 15 години, понеже се получава т.нар. "емоционално прегаряне". В това число са: учители, пожарникари, нисш медицински персонал. Някой знае ли дали е вярно?

[ivan_kunchev]

Голъм, няма начин да разглеждаш образованието в социологическа рамка на мислене откъснато от онова какво е то изобщо. Всяка държава е конструирана върху определена идеология, особено съвременната държава, а не обратното. Идеята, или идеалът за образование също е предходен от съответна идеология, или философия. Затова мисълта ми беше да определим какво е качество на образованието изобщо, какво е образование изобщо, а не да се спасяваме от тези въпроси с непрекъснати уверявания, че темата не била за това. Коя тема, засягаща което и да е конкретно образование и неговото качество би могла да заобиколи тези питания? Въпросът за образованието е неизкоренимо свързан с въпроса и за истината, и за смисъла на битието и с най-фундаменталните проблеми изобщо! Всичко останало е чесане на езиците, в което трудно бих намерил смисъл повече да участвам.

[княз Крылов]

Иване и тук грешиш. Държавата не е изградена върху идеология - тя е изградена върху определена (чисто физиологическа) потребност. Затова държавите понасят смяна на идеологиите - но да си видял идеология да смени държавата Особенно съвремената държава пък търпи наличието на няколко идеологии едновремено - дори напълно противоположни.

Иване, виждам че вярата ти в човека, понякога те заслепява. Но ако погледнеш в историята и видиш как се е зародило образованието ще разбереш че тя задоволява чисто "физиологически" нужди на държавата.

От древни времена кои са получавали образование изобщо - най-вече хора които са били предопределени да поемат важни държавни функции. На какво са били учени? Дали Аристотел е обучавал Македонски на това как да бъде по-добър човек? Ами това на което е обучавал Макенодски, може да се намери в неговата "Политика". За пръв път някаква масовост получава образованието в Рим - тази столица на практичността и култа към държавата. Отново - практически знания и управленски навици - риторика, ораторство, боравене с оръжие, граматика и аритметика - тоест онова което трябва да знае държавната елита за да се влее в редиците на властващата класа или да бъде полезна за поддръжката на държавата. Курса по философия в Рим е съставял същия Аристотел и Платон ( и двамата са повече известни със своите опити да унифицират и да въведът правила в мирозданието, а не да възвисят човека над него - Аристотел дори издаде ръководство как всеки може да стане поет Тоест инифициране на хората).

Католицизъм - отново светско образование получава единствено елитата (аристокрация и теокрация). Ренесанс - отново само управленската елита. Просвещението - отново само хора които могат да бъдат полезни на власта и държавния механизъм.

Къде е функцията на образованието която ти възпяваш?

[ivan_kunchev]

Добре долавяш някои неща. Да, образованието в онези случаи и исторически ситуации, които описваш произвежда определен държавен или друг елит. Но ако прочетеш по-предния ми пост би могло да се види, че елитарността на и от образованието произтича от внедряването на определена философия \в случая – Платоновата\ в културата на Европа, която вече я възпроизвежда под формата на различни идеологии. Нима “Европейската” цел на образованието в момента не е отново определена идеология, заместваща предишната, социалистическа? Отвори единствения одобрен учебник по “Свят и личност” и ще видиш за какъв свят и за каква личност става дума – абсолютно щамповани идеологически.
Идеологията и философията не променяла държави? Че коя държава не е изградена по отношение на образованието си напълно около платоновото разбиране, за което говоря? Да, именно то е идеологическо, ценностно и абсолютизиращо определен елит; не е чудно и че ученикът на Платон – Аристотел е преподавал подобни идеи на Александър, не са ми чудни и другите ти примери.
Какво образование възпявам? Просто казвам, че съществува и друга възможност – истината не е притежание на определен елит – държавен, или интелектуален, а е доловима и без съ-образяването с идеи в платоновия смисъл – в тяхната съвпрегнатост с държава, следяща за съхраняването на поредната си идеология. Тъкмо това е доста физиологически разбрано. А държавите все пак не са плод само на физиологически потребности, нали така?

[кало]

Айде сега!
Нима твърдите, че в рамките на първобитно племе, например, няма образование?
И какво общо има това образование с "истината" (каквото и да значи това) и "смисъла на живота" (чий живот?)? Целта му е да даде шансове на индивида да се впише в социума (племето), за да се гарантира оцеляването - както на самия индивид, така и на племето. Какво в тази цел се е променило чак толкова до наши дни?

[княз Крылов]

Няма образование - има възпитание Прививане на навици , а не предаване на знания. Под образование обикновенно се подразбира предаване на систематизирани данни при ползване на също така системен подход. В първобитното племе дори да го е имало то е било в толкова първична форма, че е трудно да се окачестви като такова. Но и така да е, то пак доказва тезата че образованието е продукт на обществена среда и изпълнява обществените цели, и само по съвпадение може при добро стечение на обстоятелства да спомага и за духовното саморазвитие на индивида. Обикновенно функцията на образованието е калъп, чрез който да се получава конкретна личност с определени познания и навици.

Иване, ти поставяш платон в основата на създаването на държавата, но забравяш че самият Платон е роден в вече съществуваща държава, а имаме и налични държави преди неговото раждане. Платон по-скоро само се опитва да систематизира и да обясни наличието на държавата, а не да създаде модел по който да се създаде нещо ново. Описаната от него държава всъщност е идеалния случай на вече съществуващата преди него (но като всеки идеалин случй - неприложим, макар и достоен за стремеж към него). Тоест трябва да разделяме в случая философията в тогавашния смисъл на думата и в сегашния. Днес философията се занимава с въпроса на познанието, докато тогава Философията е била обща наука за познанието на света - тя е включвала политология, математика, медицина, физика, космогония и какво ли още не. За съжеление обаче Държава е плод единствено на физиологически потребности, защото вътрешния мир на човека няма нужда от държавата, защото колкото и да ти е неприятно фактите сочат, че този вътрешен мир се изгражда именно въз основа на държавата/социума - тъй като не душевния мир е калъпа по който се оформя държавата/обществото, а обществото е калъп за оформянето на душевния мир. Това съм го обяснявал многократно и в друга една тема, и ти не обори нито едино т аргументите ги, считайки за по-лесно просто да ги игнорираш и да продължаваш да твърдиш своето.

Моля те ползвай в споровете с нас по-елементарна логика , а не отвлечени философски мисли, които не можеш да докажеш с конкретни житейски примери. Защото в противен случай само губиш време и енергия - и своята и нашата.

[кало]

Но и така да е, то пак доказва тезата че образованието е продукт на обществена среда и изпълнява обществените цели, и само по съвпадение може при добро стечение на обстоятелства да спомага и за духовното саморазвитие на индивида. Обикновенно функцията на образованието е калъп, чрез който да се получава конкретна личност с определени познания и навици.

амче и аз това твърдя.

Няма образование - има възпитание Прививане на навици , а не предаване на знания.

това не е така. образованието също е придобиване на навици. второ - в първобитното племе се предават именно знания, не просто навици.

[Коцето]

... защото колкото и да ти е неприятно фактите сочат, че този вътрешен мир се изгражда именно въз основа на държавата/социума - тъй като не душевния мир е калъпа по който се оформя държавата/обществото, а обществото е калъп за оформянето на душевния мир.

Княже, кои са тия факти??? И каква връзка има нещо материално по своята същност ( държавата ) с нещо духовно, касаещо отделната личност?
Като цяло подкрепям идеята на Кунчев да се опитаме да потърсим приоритетите в българското образование и образованието в един по-общ смисъл. Аз също неведнъж призовах за това, ама ...