Pеформата в българското образование

[ISTORIK]

Без интернет в междучасието

Съдът или държавата спират изграждането на училищните интернет мрежи?

Росен БОСЕВ

в-к Капитал

Кога най-накрая българските средни училища и глобалната компютърна мрежа ще престанат да са взаимно изключващи се понятия? Този въпрос едва ли ще намери своя отговор скоро. В средата на ноември Софийският градски съд (СГС) излезе с определение, което спира изпълнението на решението на Агенцията за развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии
(АРСИКТ) за класиране на кандидати за изграждане на интернет мрежа за българските учебни заведения. Един месец по-късно новината се разчу и предизвика шум в публичното пространство. Как се стигна дотам?
Всичко започва през пролетта на тази година, когато АРСИКТ обявява търг за изпълнител на обществена поръчка с предмет „доставка, изграждане и експлоатация на националната образователна мрежа на училищата в България“. Програмата трябва да се развие на три етапа, като държавата бе осигурила финансиране единствено на първия. В търга участваха два консорциума - „Училища онлайн“ (съставен от дружествата „Парафлоу комюникейшънс“, „Телелинк“, където управител е известният бизнесмен Спас Русев, „Ларексо“ и БТК) и Национална образователна интернет мрежа
(НОИМ), който е съставен от фирмите „Контракс“, „Комнет“, „Телеком партнърс нет*ъурк“, „Евротур сат ТВ“, „Трансат“ (собственост на „Трансхолд България“) и „Лирекс“. Първият консорциум спечели на практика служебно конкурса, след като офертата на НОИМ бе определена като несъответстваща на „предварително обявените условия на възложителя“. Цената, която бе предложена от „Училища онлайн“ (31.27 млн. лв.), надвишаваше с няколко милиона, офертата предложена от НОИМ. Какво се случва впоследствие?
Изпълнителният директор на „Лирекс“ (юридически представители на консорциум НОИМ) Манол Илиев заяви за „Капитал“, че НОИМ е подал чрез адвокатите си още през май искане за отмяна решението на агенцията, но процедурата се е оказала доста бавна. „Училища онлайн“ е страна по делото и е в течение от няколко седмици за съществуване на определението, заяви той и добави: „Не мога да разбера, защо този спор се прави публично достояние от страна на другия консорциум“ и определи поведението им като „несериозно“.
Адвокат Бойко Ботев (от кантора „Батков, Стоев, Ботев и сие“), който обслужва НОИМ, вижда случая така: „След като събрахме доказателства към преписката по делото и след като районният съд постанови производството вече да не е бързо, а да е стандартно исково производство, това даде основание решението да се спре, защото, докато приключи стандартното исково производство, спорът ще стане безпредметен.“ Той допълни, че съдът ще каже дали процедурата е приключила правилно или неправилно и че засега магистратите единствено „обезпечават евентуален бъдещ успех, но не вземат становище за това дали искът ни е основателен или не“. Адвокат Ботев каза също, че следващото заседание е насрочено за 8 март и че е назначена техническа експертиза, която ще даде заключение дотогава. „Възможно е делото да приключи на първа инстанция още на 8 март, но имайки предвид обема на документацията, съществува вероятност това и да не се случи“, добави той.
Николай Аврамов, управител на „Парафлоу комюникейшънс“ (част от консорциума победител), заяви пред „Капитал“, че определението на СГС „е решение на българския съд“, като добави, че не желае да го коментира „независимо от това дали ни харесва или не“. Аврамов допълва: „Определението, с което се допуска като обезпечителна мярка спирането на изпълнението на решението, е за неопределено време. Беше решено делото да се разглежда по общия ред, което значи, че съдебно решение едва ли ще имаме до 3 години. Подготовката и провеждането на нова процедура с подобен характер биха отнели около 2 години.“ Управителят на „Парафлоу комюникейшънс“ коментира жалбата на НОИМ с думите: „Моите предположения са, че причините за жалбата са свързани с нечии фирмени интереси. Струва ми се и че по този начин участниците в консорциум НОИМ се опитват да изчистят стари недоразумения, които нямат нищо общо със същността на конкретната процедура.“ Според Аврамов „в подкрепа на това предположение е и фактът, че във връзка с подаването на жалбата настъпват промени в ръководството на консорциума“. „Спирането на изпълнението на решението на АРСИКТ засяга правата и на трети лица, а именно училищата в страната, както и учащите се“, добавя управителят на „Парафлоу комюникейшънс“.
Манол Илиев обаче е категоричен, че промени в ръководството на конкурентния консорциум през последните пет месеца не е имало. Според него единствената промяна, която се е осъществила в управата на НОИМ, е била смяната на юридическия представител. В самото начало тази функция се е изпълнявала от „Контракс“ ООД, но скоро след това е било взето решение, което определило като представител „Лирекс“. Манол Илиев коментира актуалната ситуация около определението на съда с думите: „Не мисля, че се случва нещо фатално и непоправимо.“
Някогашният директор на АРСИКТ Орлин Кузов също има лично виждане по случая. „В момента едната страна се опитва да извива ръцете на другата, като кара съда да блокира процеса. В чисто практически смисъл това не води до нищо, защото процедурата в първата й фаза така или иначе е свършила, а втората и третата още не се виждат“, казва той. Според него спирането на процеса е абсолютно безпредметно. Бившият директор на АРСИКТ заяви, че каквото е направено, е направено, и допълни, че ако има нещо, което може да се спре, това е единствено доставката на интернет, но е категоричен, че това едва ли ще е решение за някого. „Безсмислено е хиляда училища да останат без интернет“, категоричен е Кузов. „Каквото и да се случи с този процес, който сигурно ще продължи години, вторият консорциум (НОИМ - бел. ред.) няма как да спечели. Най-много да се опита да провали работата на първия, но тя вече е изпълнена.“

Ами сега?

Агенцията, която е провела конкурса, в момента не съществува. Тя има свой наследник в лицето на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Последната до редакционното приключване на броя не излезе с официално становище по случая. До този момент държавата е осигурила единствено финансиране на първия етап от проекта, който по думите на Николай Аврамов е изпълнен изцяло „преди около два месеца“. Според управителя на „Парафлоу“ ДАИТС е правоприемник на възложителя на поръчката и има „определени задължения по тази процедура“. Аврамов е категоричен, че проектът трябва да бъде продължен, и заяви: „Лично аз смятам да изпълнявам задълженията си в полза на обществения интерес“, но в същото време не иска да ангажира позицията си с целия консорциум „Училища онлайн“.
Същинските проблеми на проекта за осигуряване на интернет достъп на училищата на практика обаче нямат абсолютно нищо общо с определението на СГС. Те са съвсем на друго място и не са породени от факта, че НОИМ са решили да си потърсят правата в съда, след като са преценили, че неправомерно са били отстранени от конкурса. Това, което би трябвало да притесни спечелилия конкурса консорциум „Училища онлайн“, е несигурността около финансиране на следващите етапи от начинанието от страна на държавата. Според Орлин Кузов „в момента не се знае дали догодина ще има средства за финансирането на този проект“. Но ако вземем предвид отношението на правителството към скорошните протести на учителите, е по-вероятно да стигнем до извода, че в бюджета не е предвиден подобен разход. А иначе идеята беше добра...

[ISTORIK]

Третият родител

Анастасия АТАНАСОВА
Х² клас, Варна

Обучението не е съобразено с умствените възможности на учениците.

Учебниците
Налага ми се да уча по книги, които затрудняват дори майка ми, а тя е изключително интелигентен и начетен човек. Много учебници, вместо да ти помогнат да разбереш това, което си чул в училище, те объркват и изтощават с усилието да вникнеш в написаното. Кому е нужна тази плетеница от неразбираеми думи и сложни изречения?
След такава битка със страниците често си казвам – за какво ми е учебник, като си имам учител и мама и татко, които мога да попитам, ако нещо не ми е ясно.
Да, ама не, защото още първия ден в училище те задължават да си купиш тази или онази “шифрограма” и да се опитваш да учиш по нея. Излиза, че без учебници е по-лесно, но купуването им е задължително.
Много от нас са на мнение, че днес по-добре е да работиш и да изкарваш пари, отколкото да учиш и след това да гладуваш. Може би е така, защото храмът на знанията изглежда досаден и скучен. И не е само заради учебниците.

Учителите
често влизат в час с нагласата, че трябва да избъбрят урока за 45 минути при взаимно изтърпяване с учениците и така – до следващата класна стая. Вярно е, че преподавателите са потиснати от ниските заплати. Че са измъчени от слабия интерес и неуважението на учениците. Но колко от тях се стараят да превърнат урока в приятна игра за мозъка, в предизвикателство за децата? Има учители, които успяват да го постигнат. Те го правят независимо и въпреки лошото заплащане. “Печалбата” е им е голяма - печелят любовта на възпитаниците си и нови почитатели на знанието.

Учениците
Сред нас има толкова много невъзпитани грубияни, които нямат и капка уважение към училището, учителите и съучениците си. Може би идва от семейната среда?
Така или иначе липсват добрите отношения между двете страни - преподаватели и обучавани. Липсва и сериозно отношение към храма на знанията. В 65% от часовете едните отиват в училище да си изпеят урока, а другите – да си поиграят на ученици.
Завладяването на ума и сърцата на младежите е трудна задача и голямо предизвикателство. За мен училището е мястото, където откриваме нови светове, хора и истини, променяме се и растем. То е третият родител, който може да ни направи по-умни и по-добри. Ако не успява, значи са необходими промени.

[ISTORIK]

Световната банка: Образованието ще спъва България в ЕС
ЗОРНИЦА МАРКОВА

в-к Дневник

България ще трябва значително да ускори реформата в образованието през следващите три-четири години, за да навакса изоставането от страните от Европейския съюз (ЕС). Това е от изключителна важност за страната, защото като нов член на ЕС тя ще има нужда от конкурентна и висококвалифицирана работна ръка. Този основен извод е направен в най-новия доклад на Световната банка за средното и висшето образование у нас, който е доста критичен и дава и препоръки за необходимите промени.
Възможно е документът да послужи като основа за предстоящите поредни реформи в системата. В края на гладната учителска стачка през декември правителството и синдикатите се споразумяха, че преподавателите ще получат 4% увеличение на заплатите и още 6% през юни, но само ако дотогава започне преструктуриране в сектора. Образователният министър Даниел Вълчев вече обяви своя концепция за промени в средните училища, която в основните си пунктове - съкращаване на преподаватели и намаляване на броя на учебните заведения - съвпада с препоръките на международната институция. Правителството обаче засега не е обявило дали ще преговаря със Световната банка за финансиране на предстоящите реформи.
Очакванията на Световната банка са, че през март може да бъде подписана стратегия за партньорство с правителството. Евентуалното споразумение ще предвижда заем и експертна помощ. Преди време имаше договорено финансиране за образованието с международната институция, но тя го прекрати в началото на 2004 г., защото България беше успяла да усвои само една трета от средствата.
Според доклада на банката трудностите, с които страната ни трябва да се пребори, са сходни, но по-големи от тези, които изпитват в европейските държави. Главните причини са, че работоспособното население у нас намалява по-бързо, отколкото в ЕС, а все по-малко хора имат достъп до качествено образование.
Препоръката за средните училища е да дават по-качествени и приложими в реалния живот знания. Едно от изследванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от последните години показва, че 40% от учениците на 15 години в България са под най-ниското ниво на компетентност по литература например и процентът е два пъти по-голям от средния за ЕС. Докладът на Световната банка припомня и последните международни изследвания за средните училища по света - PISA и TIMSS, които съдържаха "притеснителни данни за западане на ключовите умения" на българските ученици.
Основната препоръка в документа е да се изработи ясна стратегия за децентрализация на средните училища. Това може да стане чрез въвеждането на делегираните бюджети, което на този етап се прави експериментално само в някои общини. Препоръчваме да се следва моделът, при който средните училища имат автономия, посочват експертите.
Другата ключова препоръка е да се повиши квалификацията на учителите в гимназиите. Качествените учители са решаващият фактор за повишаване и на образователното равнище на учениците, но този въпрос едва сега започва да привлича вниманието в България, се казва още в документа.
В доклада се отчита, че макар през последните години в България да се увеличава броят на младежите между 16 и 18 години, които завършват училище, тя доста изостава по този показател от страните в Европа. Основната причина за тревожната тенденция е големият брой на деца от социални и етнически малцинства, които отпадат по-рано от училище. Препоръката е да има специални програми за тези групи. България остава след страни като Полша, Унгария и дори Румъния.
Необходимо е да се оптимизира мрежата на средното образование и ресурсите трябва да се използват по-адекватно, препоръчват от банката. Има ясни знаци, че системата е "пренаселена" с хора и сгради. Съотношението между ученици и учители в България е много по-неблагоприятно от другите страни и то се отразява зле на знанията на децата. Инфраструктурата и прекалено многото педагози трябва незабавно да се намалят, защото самите деца непрекъснато намаляват, се казва в доклада. Това обаче е въпрос на политическа воля. Като начало според банката правителството заедно с регионалните и общинските структури трябва да изготви стратегия, по която да закрие някои училища.
Общият извод за университетското образование е сходен с този за средното - не отговаря на нуждите на пазара. И според Световната банка, както и според други международни институции, има сериозно разминаване между това, което се учи в България и в Европа. Ако 41 на сто от българските студенти следват социални, икономически или правни науки, процентът в ЕС е 34. В същото време математика и информационни технологии учат едва 5 на сто от студентите в България, докато техните колеги са 11 на сто в ЕС и над 15 на сто във Великобритания и Ирландия. В България няма информация за това какви специалисти ще се търсят през следващите години на пазара на труда. В същото време държавата сама определя бройките на младежите, които ще се приемат в университетите по различните специалности. Механизмът на финансиране по никакъв начин не поощрява висшите учебни заведения да са по-атрактивни на образователния пазар, казват авторите на анализа. Критиката е насочена и към начина на управление на университетите, които от прекалена автономност не чуват публичния интерес. Препоръките са да има по-голямо сътрудничество между университетите, бизнеса и държавата в определянето на специалностите и тяхното съдържание. Също така трябва да може да се подписват договори между фирмите и университетите, което ще осигури допълнително финансиране за образователните институции.
Както при средното, така и при висшето образование страната изостава по броя на учещите като част от всички младежи. За разлика от държавните университети частните са увеличили с 50 на сто местата за прием от 1997 г. досега. За да се върви напред, България трябва да преосмисли политиката си към частните университети и да засили както количеството, така и качеството.
Заключението на експертите е, че България е прекалено малка за големия брой на университетите - над 50. Едва седем висши училища имат над 10 хил. студенти, а близо 20 от тях обучават по-малко от 1000 младежи. Тенденцията, която Световната банка препоръчва да се следва, е ясна - сливане, сътрудничество и обединяване.

[Batko Charly]

Почнали сме болната тема за българското обазование, а....накратко- според мен, не е нужно да копираме елементи и структури от други системи и да правим манджа с грозде. Най-добре ще е да си измислим и направим такава система, която да адекватна на нашата културна среда, възможности и най-вече на самите нас- проблемите с дисциплината и т.н.

Вър им го обяснявай тва на господата на власт ( у нас и в чужбина) и на обезверели преподаватели. Ония от Световната Банка дават тон в живота на много нации, особено защото те отпускат доста средства. Тва все едно те имат универсален патент за кое са най-добрите реформи в образователната система. На нас ни се нарежда или "препоръчва" от институции като Световната Банка и ЕС за кво ли не. Хубавото е, че те дават пари, кофтито е, че трябва да им играем по свирката. От друга страна в България има малко средства, а и може би няма хора с виждане и решителност, ( за оядени, мудни и негодни бюрократи да не говорим) да та се чудя в крайна сметка не е ли по-добре, че ни ръгат чужденците да се оправим, пък а ко ще и по тяхно му да е ...

[ISTORIK]

Реформа, а не промяна на парче

Програмата за развитие на училищното образование може да е стартът на дълго отлаганите промени в системата

Боряна КИРИЛОВА

Кой е големият проб*лем на българското образование?
В зависимост от това на кого задавате този въпрос ще получите различни отговори. За Марияна Закова, помощник-директор на 125 училище в столичния жк “Младост”, това е “липсата на мотивация в учениците у учителите, тенденцията към общообразователност и слаба професионална ориентация”. За майка на петокласник от 27 училище в София проблем се оказва фактът, че учителката по литература не е проверила за цял срок нито едно домашно на сина й. Мария - десетокласничка в софийско училище, признава, че по някои предмети й е толкова “скучно и старомодно”, че тайно си пише sms-и. Според социолога Андрей Райчев пък “големият проблем е, че светът се променя, а нашето образование остава фатално ориентирано към XX век вместо към постиндустриалното общество”. “Какво да се направи, че да стане българското училище конкурентно на училища в Гърция, Аржентина или Китай например”, задава контравъпрос образователният експерт Юлиян Попов и така посочва основния според него проблем на образователната ни система - липсата на конкурентност.
Това са различни отговори на един въп*рос. Техният смисъл обаче е един и същ - българското училище престана да предлага качествено образование.
Просветният министър Даниел Вълчев се е заел с амбициозната задача да сложи край на тази тенденция. Основното, началното и средното образование ще бъдат радикално реформирани, в случай че Министерският съвет и парламентът одобрят предложената от Вълчев Програма за развитие на училищното образование от 1 до 12 клас. Тази седмица тя се съгласува с ведомствата. Проектът е за срок от 10 години и предвижда да даде ход на редица значителни промени - от осъвременяване на учебните планове и различна структура на образованието, до въвеждането на тестовете и нова система на финансиране (виж таблицата). Ако всичко това се случи, Даниел Вълчев ще е и единственият министър в последните 16 години, който е започнал цялостна реформа в образователната сфера, а не се е задоволил с промени на парче.
Засега той явно има шансове. Експертите, с които “Капитал” разговаря, също са единодушни около част от приоритетите, заложени в програмата - създаване на система за външно оценяване, диференциация на учителските заплати, закриването на маломерните и слети паралелки, децентрализацията на системата. Одоб*ряват дори такива по-революционни идеи като завършване на основното образование след 7 клас и разделянето на гимназиалната степен на два етапа - 8-10 и 11-12 клас.
Оттук обаче започват и въпросите. “Голяма част от учениците отпадаха от системата след завършване на основното образование, т.е. след 8 клас. С промените съществува опасност учениците да отпадат още по-рано от училище”, смята Кольо Колев от социологическа агенция “Медиана”. Марияна Закова, преподавател в 125 училище в София, не разбира защо учителските зап*лати трябва да се определят от броя на учениците в дадена паралелка (това е един от 10-те критерия, предложени от Вълчев, спрямо които трябва да се калкулират възнагражденията на преподавателите). “Учителят по география има по-голям норматив от този по литература, значи ли това, че е логично да взима и по-голяма заплата”, пита тя.
“Скептичен съм към реализацията на тази програма, защото някои от най-важ*ните мерки, като матурите например, се отлагат неп*рекъснато”, казва Димитър Камбуров, депутат от ДСБ и член на парламентарната образователна комисия. Голямото му притеснение е продиктувано от забавянето на законодателните промени, както и от липсата на ясна финансова обосновка на програмата. Задочно го подкрепя и Валентина Богданова от БСП. “Липсва времева рамка на необходимите промени с изключение на някои фиксирани години и изобщо по-голяма конкретност в технологичния анализ на част от процесите, които трябва да се случат”, твърди тя. Децентрализацията на системата е друг момент, който събужда дискусии - доколко общините са готови за това, как ще се гарантира обективността на директора, който ще разпределя финансите, и ще може ли да се наложи силен граждански контрол върху разходването на средствата.
Петя Кабакчиева, образователен експерт, съзира известно противоречие между социалната визия за образованието и стремежа към либерален модел, свързан с повишаване на качеството му. От една страна, се говори за безплатни учебници и закуски, повишена бюджетна издръжка на ученик, целодневни занимания, а същевременно проличава стремеж за оптимизация на системата - закриване на паралелки, диференцирано заплащане, децентрализация.
Въпреки спорните моменти, които остават, това е първата дългосрочна стратегия за реформа на образованието, около която съществува относително широк обществен консенсус. Остава политиците да намерят сили за така дълго отлаганите реформи и да нарушат удобното, но опасно статукво на системата, което всъщност не носи полза на никого.

---

Лекарство за образованието

Проблеми и предлагани решения:

1. Образователната система е ориентирана към запаметяване и възпроизвеждане на знания, а не към провокиране на мислене и формиране на практически умения.

- Осъвременяване на учебните планове. Включване на модули за ранно професионално ориентиране в прогимназиалния етап. Промени в съдържанието на учебниците и уеднаквяване на структурата и темите на учебниците по един предмет за всеки клас. Подобряване на системата за избор на учебници и осигуряване на граждански контрол при избора им в училищата. Продължаване на програмите за осигуряване на безплатни учебници от 1-ви до 4-ти клас.

- Осигуряване на високоскоростен интернет във всяко училище до края на 2007г. и изграждане на национален образователен портал (потребителите му ще намират електронни учебни курсове, тестове и др. информация). Осигуряване на мултимедия във всяко училище до края на 2006г.

- Изграждане на система от училищни символи и ритуали (химн на училището, знаме, празник, утвърждаване на система за награждаване на учители и ученици в рамките на училището), развитие на извънкласната и извънучилищна дейност.

2. Липсва система за външно оценяване, а тази за вътрешно оценяване на качеството на образованието е недостатъчно ефективна

- Въвеждане на тестовете като форма на текущ контрол, при входните и изходни нива и при завършване на дадена образователна степен още от учебната 2006/2007г. Въвеждане на стандартизирано външно оценяване (национални тестове) след 4-ти, 7-ми, 10-ти и 12 клас и възможност резултатите от някои нива (7-ми и 12-ти клас) да служат за вход към средното и висше образование. (Има идея матурите също да се провеждат под формата на тест).

3. Голям брой необхванати и отпадащи от системата деца.

- Въвеждане на система от мерки за събиране на данни, оценка и контрол на децата в задължителна училищна възраст (над 1/4 от учениците през последните години не завършват средно образование). Създаване на система от мерки за реинтегриране на отпаднали ученици.

- Промяна в образователната структура - завършване на основно образование след 7-ми клас и разделяне на гимназиалната степен на два етапа - 8-10 и 11-12 кл. 8-ми клас е година за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионално подготовка за всички ученици. За тези, които напускат системата след 10-ти клас се предвижда разработване на краткосрочни модули за подготовка и придобиване на професия. Новата структура трябва да бъде въведена за учениците, които през учебната 2006/2007г. постъпват в 5-ти клас.

- Осигуряване на безплатни учебници и закуски за учениците от 1-ви до 4-ти клас, както и безплатен транспорт до средищните училища.

- Интегриране на деца, за които българският език не е майчин, както и на деца със специални образователни нужди.

4. Нисък социален статус и недостатъчен авторитет на учителя

- Въвеждане на система за кариерно развитие на учителите и обвързването й със система на заплащане на труда. Въвеждане на критерии за формиране на учителски заплати (които ще се обсъждат със синдикатите), които ще диференцират заплащането на труда им според качеството. Създаване на система за награждаване на учителите.

5. Наличие на голям брой маломерни и слети паралелки

- Редуциране и постепенно закриване на броя на слетите и маломерни паралелки. Осигуряване на транспорт до средищните училища и въвеждане на минимум, под който съществуването на маломерна паралелка е недопустимо. Създаване на мерки за закрила на педагогическите кадри и осигуряване на целодневна организация на обучение и извънкласни дейности в средищните училища.

- Предоставяне на повече правомощия на местните власти да определят броя на общообразователните и профилирани училища, но и броя и вида на професионалните училища на територията на съответната община (с оглед нуждите на пазара на труда).

6. Централизирана система на управление на образованието

- Освобождаване на регионалните инспекторати от административно-управленски пълномощия и преструктурирането им в звена за методически контрол.

- Въвеждане на реално действащи форми на участие на местната общност, родители и учителите в управлението на училищата, в назначаването и освобождаването на директори, в откриването и закриването на общински училища, както и в определяне на броя и видовете професионални училища. Засилване на ролята на училищните настоятелства.

- Финансова децентрализация, повече правомощия на училищата и директорите при определянето на бюджета и разходването на средствата и засилен граждански контрол върху управлението на училището.

- Промени в статута на директора - мандатност на длъжността и създаване на Национален институт за обучение на директори. Разработване на модели за атестация на тяхната работа.

7. Неефективна система на финансиране, която не стимулира развитието

- Въвеждане на системата на делегирани бюджети (определена сума от бюджета на общините отива към всяко училище и директорът при строг контрол я разпределя в зависимост от конкретните нужди на училището начин, като има възможност да търси алтернативни източници на финансиране). Предвижда се до края на 2008 г. всички училища да преминат към нея.

- Допълнителни финансови стимули за ефективно управляваните училища (такива с оптимизирана структура и персонал, отсъствие на маломерни паралелки, използване на интерактивни методи на преподаване)

- Значително увеличение на издръжката на един ученик още от бюджетната 2007 г. и въвеждане на система за диференцирано заплащане на учителите.

8. Тромава нормативна уредба

- Анализ и промяна на нормативната уредба, за да се управлява не от хора, а от правила.

вестник "Капитал"

[ISTORIK]

МОН предлага връщане на ученическите униформи.

Да се върнат ученическите униформи в училищата... Това предложение е записано в програма на просветното министерство за развитие на образованието до 2015 година.
Документът от 40 страници вече е внесен в Народното събрание. Въпросът с униформите е спорен сред учениците, но Министерството на образованието и науката има своите аргументи за това предложение. Те са посочени в раздела от програмата, наречен "Ритуализация на училищния живот".

Според авторите ритуализацията на училищния живот предполага изграждане на система от символи и ритуали, а в перспектива и традиции, които да засилят у ученика усещането за принадлежност към неговото училище и по този начин да повишат неговата мотивация за активно участие в различните форми на училищния и извънучилищния живот.

Ритуализацията на училищния живот е до голяма степен въпрос на вътрешна организация на училищно ниво. Необходимо е обаче, според експертите от МОН, да се установят някои общи правила, които да действат по еднообразен начин във всяко училище:

• Създаване и утвърждаване на училищни символи (знаме, химн, емблема, а при желание от страна на родители и учители – и униформа или елементи на униформа)
• Създаване на традиции за честване на национални, местни и училищни празници – издигане на националното знаме, изслушване на националния химн, посрещане на училищното знаме и т. н.
• Обявяване на специален празник – ден на ученика в българското училище, който да бъде и ден на ученическото самоуправление.

Проверка на бТВ установи, че учениците вече са разделени в мненията си за униформите. Униформата ще реши няколко проблема, обясняват експерти от просветното министерство необходимостта от нейното връщане.
Ще бъде по-евтино за родителите. Няма да изпъква различното им социално положение и финансови възможности. Ще възпитава у децата респект към училището. При инцидент с ученик лекарите и полицаите ще знаят къде учи той.

Родителите и бабите подкрепят идеята. Учителите и директорите също смятат, че униформите трябва да се върнат в училищата.
Основен момент в програмата е Ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността. В тази връзка програмата развива идеята, че учебното съдържание, учебните планове и програми се нуждаят от осъвременяване с оглед създаване на предпоставки за насърчаване на самостоятелното мислене и изграждане на практически умения у учениците.

Учебното съдържание следва по-точно и адекватно на съвременните условия да очертава онези знания и умения, които трябва да бъдат придобити в рамките на училищното образование. В учебните планове е необходимо да се засили чуждоезиковото и компютърното обучение. Обучението по информационни технологии следва да започне още от прогимназиалния етап. В прогимназиалния етап е необходимо да съществуват и модули за ранно професионално ориентиране, като в същото време промените в учебните планове не трябва да водят до допълнително натоварване на учениците в учебно време.

Авторите на програматна са категорични, че до края на 2007 г. във всяко българско училище следва да бъде осигурен безплатен високоскоростен интернет. Това ще спомогне създаването и на национален образователен портал, който ще предоставя широки възможности на всички участници в образователния процес – ученици, учители, директори, родители – при възможност за едновременен достъп на 1 000 000 потребители.
На него различните потребители ще могат да открият електронни учебни курсове, тестове (както за нуждите на външното, така и за нуждите на вътрешното оценяване), електронна учебна документация, широк кръг от информация. Те ще могат да общуват в различни тематични форуми, ще имат достъп до електронните страници на всички училища в страната, както и до регистрите, водени от Министерството на образованието и науката.

http://news.bg/

[Док Холидей]

Може и да ги върнат между другото, но няма да е скоро )))
Това ми напомня за Ангъс Йънг от AC/DC. ))
Иначе не виждам как ще накарат 15 годишните келеши с тенденции да стоят в задните дворчета на елитните гимназии, които се опитват да бъдат пичове да носят униформи.

[ISTORIK]

Мост към нищото

Слетите паралелки

„Бонжур, мадмоазел.” Шестте деца в класната стая стават и поздравяват с акцент далеч от френския и малко смутено. После сядат и разгръщат учебниците. Учителката им, Севгинар Чобан, се обръща първо към едно от момичетата, видимо по-голямо на възраст от останалите. „Това ни е седмокласничката - обяснява г-жа Чобан - и й давам да работи самостоятелно, докато преподавам на другите.” “Другите” са петокласниците, които са и по-голямата част от слятата паралелка в училището в село Ненково, на 38 км от Кърджали. Урокът (както се разбира и от поздрава) е по френски. Мon pere, дружно чете класът. “Моята баща”, превежда момиченце на първия чин. “Не моята - моят”, поправя госпожата. Децата внимателно следят думите на учителката, само едно от тях почти любовно глади с ръка корицата на тет*радка, върху която се усмихва щампована Салма Хайек. “Ре-пе-те”, подканя госпожата и класът започва отново.

В междучасието Севгинар ни предупреждава, че децата ще се притесняват, защото има чужди хора и невинаги отговарят, понеже някои от тях

Не знаят добре български

Това подозрение всъщност ни спохожда още в двора на училището, но го отхвърляме като малко вероятно и решаваме, че просто гледат на нас като на натрапници. Училището в Ненково има 25 деца. Тук сме, за да проверим на място ситуацията със слетите паралелки. Това е проблем, с който няколко образователни министри така и не успяха да се справят, и сега е ред на Даниел Вълчев да изпробва силите си (за повече информация виж допълнителния текст). Същевременно ДПС, в чиито региони има много подобни паралелки, се противопоставят на подобен процес, особено ако е масиран, тъй като той би означавал закриване на училища, съкращаване на учители и пр. Напрежението все още е “под повърхността”, но слетите паралелки се очертават като един от големите проблеми на тройната коалиция.

В двора на училището в Ненково група хлапета на различна възраст ритат топка. “Здравейте, физическо ли имате”, опитваме се да завържем разговор, но отборът ни поглежда и продължава играта. Намираме учителската стая, където при появата ни настъпва лека суматоха. “Ще пиете ли кафе”, е любезната част от посрещането. “Не може така, без да питате директора”, отсича пък учителят по математика. Директорът откриваме пред входа на сградата. Шахин Али ни кани в кабинета си и разказва за училището. Преди се казвало “Георги Димитров”, след 1989 г. го прекръстили на “Иван Вазов”. Учителите в училището са 6. Преподават по няколко предмета. Така например директорът освен история и география преподава турски и физическо възпитание, а учителката по български и литература преподава и френски. “Могат да намерят работа навсякъде, но който идва, не иска да напуща това село. С обич идват тук”, уверява ведро директорът.

Никакво друго обяснение освен чистият възрожденски ентусиазъм обаче не може да мотивира избора на учителите, дошли да преподават в това място. Самият път до селото прилича на Трасе от ралито Париж - Дакар.

Още в Кърджали ни предупреждават, че трябва да си отделим поне два часа за отиване до Ненково и връщане обратно. След края на града шосето преминава в огромно свлачище и единственият път остава малка партизанска пътечка, по която две коли трудно могат да се разминат. Само малки участъци са покрити луксозно с асфалт, останалото е чакъл и пръст. Селото и училището са свързани с пътя само чрез въжен мост, който минава над реката. Този мост е и единственият начин тук да достигнеш до “подвижния хоремаг”. По обед бял микробус, натоварен с кутии маргарин, хамбургски салам и перилни препарати, спира на пътя и жителите на селото бавно тръгват по моста на пазар.

Учителите са от Кърд*жали и разказват, че ежедневното изминаване на пътят Кърджали - Ненково е много мъчително и всеки ден стават в 5.30. Проблем е и усилието им да преподават в един час на деца в различна възраст. Слети са втори и трети, пети и седми, шести и осми клас. Четвърти клас няма. “Винаги мислиш как да занимаваш едните, така че да не пречат на другите”, казва Севгинар Чобан. “Студено е”, добавя и Айля Кадир, начална учителка, и поглежда към печката, която не грее. Навън е топло, но стаите наистина са усойни с лек дъх на влага и мухъл. С обичайната си ведрост директорът обяснява, че дървата и въглищата стигат. „И е топло. У-у, винаги е топло.” С несекващ оптимизъм той продължава да реди предимствата в училище - има компютърен кабинет, но “сега монтират компютрите, защото се оказва, че не били заземени”. И не, не можем да надникнем в кабинета, защото “ремонтират”. Не можем да видим и салона по физическо, защото се оказва, че точно той е бил жертван, за да има място за компютрите. То и нямало какво да се види: “Беше празна стая с тюфлеци - там правехме упражнения. Сега идва лятото и децата ще играят на двора“, отсича Али. Идеята да се върви към закриване на слетите паралелки директорът коментира малко противоречиво. От една страна, “министърът е прав”, от друга: „нашият район е специфичен, големи разстояния, малко деца. Разбирам - кога няма резултат - да ги закриват. От това село 15-16 висшисти имам.” Самите деца дават едносрични отговори, от които след дълги уточнения разбираме, че тук им харесва, че намират за съвсем нормално да учат заедно различни класове, че баничките, които им дават за закуска, са вкусни и че всъщност не знаят кой точно е “чичкото на портрета отсреща”. И докрая не сме уверени дали наистина не разпознават черно-бялата снимка на Вазов (патрона на училището), или просто не разбират въпроса.

Езикът се оказва препятствие и при част от останалите ни срещи в селото. Понякога ползваме директора Шахин Али за преводач. “Ела тук“ - маха той с ръка на млада жена, която пере в двора на къщата. Питаме би ли се съгласила детето й да пътува повече, но пък да учи в по-добро училище. Анише ни гледа със смесица от неразбиране и уплаха. С кмета се впускат в разговор на турски. Оказва се, че Анише няма да си пусне децата без придружител...

“Може би, като пораснат повече...” Сабри има друг, по-сериозен проблем. Семейството му живее не в самото Ненково, а в махалата “зад оня баир, Слепче - сочи хълма отсреща той - и Нури (синът му) много се измъчва, докато стигне до училището”. Разстоянието от Слепче (името е красноречиво - оказва се, че хората там още нямат ток) до училището в Ненково е близо 7 км и детето ги изминава всеки ден, дори и зимата, пеша. Оказва се, че ако закрият училището в Ненково, момчето, както и всички други деца от околните махали ще трябва първо пеша да слизат до центъра на селото и после да пътуват до Енчец (село на около 30 км разстояние), защото там е средищното училище, което може да ги поеме. “Четири часа, за да отиде на училище - притеснява се Сабри - ми то не трябва да спи.”

Училището в Ненково не е сред предложените за закриване от регионалния инспекторат по образованието в Кърджали. За разлика от него обаче това в Минзухар е. Там има както самостоятелни, така и слети паралелки, но разстоянието до най-близкото средищно училище в село Черноочене е около 7 километра, което не би създало трудности при ежедневното пътуване. “То училище като няма, родителите напускат, после лекар няма и кмет няма. И какво село е това”, кметът Шукри Осман е недоволен от вероятността училището в селото да бъде закрито. Учителите също ще останат без работа “На 57 съм -казва Ремзи, възпитател в училището - какво ми остава, даже и пенсия няма да взема.”

Директорът на училището в Ненково ни съпровожда до моста, който е и изходът от селото, и като истински екскурзовод показва местните забележителности. Виждаме кучето на кмета, Линда, която се припича върху дървения кокошарник между къщите, жена с шалвари и шарена забрадка, която сади тютюн в равни, красиво подредени лехи и се усмихва с беззъба, приветлива усмивка, и деца, които щастливо размахват пакети зрънчо и вафли, купени от микробуса - магазин. Вървят на групички и забързано по въжения мост, който се клатушка под краката им. Връщат се към училището, където ще учат в студените стаи, ще спортуват в класната стая с тюфлеци, ще очакват някога да им бъдат заземени компютрите и все така няма да разпознават Вазов. А единственият намек за “другия свят” ще бъдат тетрадки със Салма Хайек на корицата.

За и против

Големият брой маломерни и слети паралелки в училищата е сред основните проблеми на образователната система в България. Те не обучават качествено и струват скъпо на държавата. Това беше един от изводите, който направи образователният министър Даниел Вълчев при анализ на състоянието на образованието в края на октомври миналата година. Сред промените, заложени в Националната програма за развитие на училищното образование 2006 - 2015 г., беше предвидено въвеждането на нормативна забрана за съществуване на тези паралелки, която да влезе в сила още през 2006-2007 учебна година. Идеята на Вълчев обаче се сблъска с реални пречки (и с некооперативността на коалиционния партньор ДПС). От една страна, съществува желанието на кметовете на населените места и директорите да запазят училището без оглед на качеството на образованието, което дава, защото училището подържа живота в селото, задържа родителите и дава храна на учителите. От друга страна, оказва се, че има училища, които са разположени на толкова отдалечени и в лошо състояние като инфраструктура места, че тяхното закриване крие опасност не “да оптимизира училищната мрежа”, а практически да лиши децата в някои райони от достъп до образование. Ето позициите, на някои от “основните участници” в проблема:

Фикрет Местан, кмет на Ненково (село в Кърджалийска община), настоява училището да остане. “Не е изгодно наши ученици да пътуват толкова път. Много родители няма да се съгласят на това - три часа на ден! А и в голямо училище, без надзор, докато учителите разберат на кое дете кой му е родител, годината свърши.”

Сейфи Неджиб, председател на общинския съвет в Кърджали и лидер на общинската организация на ДПС, твърди, че качеството на образование в слетите паралелки не е добро, но смята, че в близко бъдеще повечето не могат да бъдат закрити. “Трябва да се създадат по-добри условия в средищните училища, да се оправят пътищата и транспортът.“

Милко Багдасаров, директор на СОУ “П. Р. Славейков” в Кърджали и зам.-председател на съвета по образование и наука във ВС на БСП, предлага идеята за “защитени училища”. Те трябва да са с особен държавен статут и невъзможността да се закрият да се определя единствено от местоположението им спрямо друго населено място, в което има средищно училище. “Нерядко надделяват политически лобирания от страна на ДПС да се запази училището в селото.”

Министерството на образованието и науката (МОН) не отговори на въпрос на “Капитал” докъде е стигнал процесът по закриване на слетите и маломерните паралелки. В сайта на ведомството вече е публикуван преработен вариант на националната стратегия, който е внесен за обсъждане в НС. Той предвижда нови, по-сериозни правомощия за общините. Те сами ще решават дали да откриват, или да закриват училища. Идеята за закриване на всички слети паралелки от следващата учебна година отпада и се предвижда процесът да “протече постепенно, без сътресения за учениците и учителите и след изграждане на необходимата инфраструктура.”

Текст: Боряна КИРИЛОВА

вестник "Капитал"

[ISTORIK]

Четвъртокласник влачи 18 кг раница

18 килограма. Толкова тежи чантата на един четвъртокласник, показа проверка на в-к "Стандарт". Теглото й може да се увеличи с още килограм-два, ако освен тетрадките и учебниците в нея се пъхнат и анцугът с гуменки за часа по физическо. И още - ако в същия ден трябва да се носят помагалата по трудово обучение. Най-потърпевши от магарешкия товар са малчуганите, които ходят до училище с градски транспорт. Дори и да вървят кратко пеша или пък, ако ги возят с кола, децата не могат да се отърват от огромната тежест, защото мъкнат торбите от кабинет в кабинет.

И, обикновено, не си правят труда да ги слагат и на двете рамена, а ги носят на едното. Това пък е една от основните причини за все по-големия брой на децата с гръбначни изкривявания, коментираха от Националния център по обществено здраве. Почти няма дете, което да е с правилна стойка, твърдят специалистите от центъра. Още преди да напуснат училище, почти 30 на сто от малчуганите вече са с изкривен гръбнак. Тежките и неудобни раници, ниските или прекалено високи чинове, неправилната стойка по време на четене и писане са големите виновници за кривите гръбнаци на учениците, обясняват докторите.
Най-голям товар носят учениците в прогимназията, казват преподавателите. Това е времето, когато те имат най-много часове и предмети. Обикновено слагат всичките си учебници, по една тетрадка за работа в клас и за домашни по всеки предмет, книгата, която изучават по литература, екипа за физическо, четките, боичките и бурканчето по рисуване, помагалата по трудово, пергели, триъгълници... Колкото по-изпълнителен е ученикът, толкова по-дълъг е списъкът и по-тежък - товарът до училище и обратно.

Първолаците са най-големи мераклии да носят учебници и тетрадки, обясняват учителите. Родителите на първокласниците обикновено купуват раници за 16 кг, разказват продавачи на площад "Славейков" в столицата. Те даже не поглеждали артикулите, които побират по-малко от 10 килограма. Чантата расте пропорционално на възрастта на ученика до около шести клас. След това обемът й рязко намалява. Най-малки раници си купуват гимназистите, разказаха продавачите.

От новата учебна година хлапетата до 5-и клас ще могат да носят само учебни тетрадки, в които ще са включени всички задачи, необходими за работа в час, твърдят от издателство "Просвета".

Тежката раница не само изкривява гръбнака, а и нарушава нормалното дишане, предупреждават педиатрите. Никой обаче не се е сетил да постави изисквания за максималната им тежест. Учениците и родителите им сами трябва да регулират килограмите, коментират учителите. Никой не ги задължава, носят учебниците, за да преписват, твърдят учителите. Не е вярно, задължават ни, даже пишат отсъствия, ако си без учебник в час, контрират ученици от прогимназията.

Тежките раници не са единственият проблем на учениците. Седемчасов учебен ден им подготвят от просветното министерство. Това съобщи за "Стандарт" министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски. Предложението вече е внесено и предстои да бъде разгледано на някое от следващите заседания на Министерския съвет.

Юлияна Узаничева

Източник: http://www.standartnews.com/

[ISTORIK]

Какви ли не прогнози за висшето ни образование се чуха покрай влизането на България в ЕС. Така и не стана ясно ще ни наводняват ли филиали на чужди университети или напротив. Нашите студенти ли ще се изнасят поголовно към Европа, или нейните ще окупират родните аули? Ще станем ли по-конкурентни - пред кого и в какво - колкото умни глави, толкова и отговори.
Затова КЕШ продължава с европитанките към родните висши училища. Какво очаквате да се промени и защо?
С "другия" прочит на европейските предизвикателства гостува НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".

Проф. Д-р Станислав Семерджиев,
ректор на Националната академия за
театрално и филмово изкуство Кръстьо Сарафов:

Изграждаме бъдеще, което ще има смисъл след 20 години.

Разговаря Александра Джандева

- Промени ли членството на страната в ЕС ритъма на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"?

- Не би трябвало само от криворазбрана представа за европеизъм да променяме традиции, които работят изключително успешно. Изпитите, които провеждаме за кандидат-студентите, ще се запазят, структурата на обучението ни също. Ние сме специализирано висше училище и при нас най-важни са проверката на таланта и овладяването на умения за развитието му, а не на някакви бързо остаряващи знания.

- Очаквате ли конкуренция с чуждите висши училища, които сега по-лесно биха привлекли български студенти, ако открият тук свои филиали?

- Ние не сме в голяма конкуренция с висшите училища в ЕС. Никой не може да обучава български актъори в Германия или в Англия, както и ние не можем да обучаваме английски или френски. Това са строго специфични и национални неща. Така че, ако някой отиде да учи във Франция, той и там ще си остане, защото ще стане френски актьор. В областта на киното и телевизията има малко повече място за съревнование.

- Имате предвид техниката?

- Не. И от техническа гледна точка нямаме съществени разлики с училищата в Европа, даже бих казал, че на Балканите ние сме най-добре оборудваното училище. Познавам много добре възможностите на колегите в Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и твърдя, че ние сме в много по-добро състояние.

- А по отношение на преподаването?

- Трудно ми е да преценя дали може да се добави нещо съществено, защото голяма част от нашите преподаватели са завършили в чужбина. Това са хора, които са учили във Франция, Чехия, Унгария, Полша, САЩ.

- Какви връзки с висши училища поддържате?

- Имаме изключително ценни взаимоотношения със сродни училища в Индия, Япония, Канада, САЩ, Турция. Това са висши школи, в които нашите студенти и преподаватели действително могат да усвоят опит и познания, много различни от европейското светоусещане. За мен това са по-важните контакти, защото дават нова гледна точка и перспективи. В момента имаме преговорни взаимоотношения с Мароко, Китай, Южна Корея, Русия. Накратко общуваме предимно с държавите, които не са в ЕС.

- Защо?

- Нашата представа е, че трябва да гледаме дългосрочно, в перспектива на развитието на света, а не само на Европа. Развитието на света предполага насочване към Близкия и Далечния изток. Аз съм абсолютно убеден, че след 20 години Далечният изток ще бъде център на света, не Европа и не Америка. За нас това са приоритетните контакти в момента - изграждаме бъдеще, което ще има смисъл след 20 години. От Европа кой знае какво няма да научим. Нека припомня, че когато България е имала писменост, Карл Велики е говорил на немски само с конете си.

- Как се възползват студентите и преподавателите от тези връзки?

- Непрекъснато разменяме студенти и преподаватели, филмови произведения с Турция, куклени спектакли с Япония, драматични с Индия и Русия, анимация с Корея и т.н.

- Каква е активността на студентите?

- Когато на някого му кажеш, че отива за две седмици в Япония, няма нужда да го заставяш. Студентите като цяло не се интересуват от нищо в тази държава. Те смятат, че всичко трябва да им бъде поднасяно наготово. И ние го правим - задоволяваме техните капризи. Ние сме институция, която е свикнала да обслужва студентите си. Към европейските програми за мобилност имаме интерес от двама-трима. Как да отиде някой в Германия за два семестъра или за един да учи актьорство? Какво да прави там, на какъв език да учи? Дори да знае перфектно немски - това е абсурд!

- Има ли начин да се улесни мобилността?

- По линия на CILECT (Световната асоциация на висшите училища по кино и телевизия) съм председател на работната група за синхронизация на критериите - ситуацията е много тежка, почти сме вдигнали ръце и сме се отказали. Във Франция например още от първата година започват да учат всички предмети заедно. Ние пък имаме разделение още от първи курс на режисьори, оператори, монтажисти. Как тогава ще отиде един наш студент втора година да учи във Франция? Не е възможно. Обратното - в Швеция или във Финландия въобще няма специалност драматургия. Значи наш студент в тази специалност, дори и да иска, няма как да получи част от своето образование там. В едни от държавите има разделение на творчески и на технически специалности. В някои обучението е тригодишно, а в други като България е четири години. Те в трети курс вече завършват, докато ние продължаваме да учим много усилено. Един наш студент, който ще отиде там в трети курс, вече няма какво да прави, те са на етап дипломна работа.

- Да, но като ви слушам, това е пълна бъркотия. Проблемът изглежда нерешим!

- Такъв е. Но, от друга страна, слава богу, че образованието е толкова различно, защото ние се занимаваме с изкуство! Различията са проблем за синхронизирането на критериите, но са плюс за самото образование.

- Как тогава се стига до признаване на дипломите?

- Нашите дипломи се зачитат навсякъде. НАТФИЗ е член на всички официално съществуващи асоциации на висши училища по изкуствата.

- Тук пряко отношение има и кредитната система. Лесно ли се адаптираха към нея преподавателите и студентите?

- Не, и досега още продължават да задават въпроси, разделението на модули доста ги обърка. В началото винаги е така.

- Какви чужди езици се изучават в НАТФИЗ?

- Ние нямаме такова образование. Аз лично съм завършил английска гимназия и мога да ви кажа, че език за два часа обучение на седмица не се учи. Не е редно да заблуждаваме студентите, че учат език, и да прахосваме парите на данъкоплатците за безсмислени дейности. По-добре да се учат на професията, за която са дошли тук. Ако не искат да учат език, си е техен проблем, а ако искат, ще намерят къде.

- Откога е така?

- От пет години и мога без страх и срам да кажа, че аз съм в основата на това решение. Смятам, че е абсолютно правилно и имам пълната подкрепа и от преподавателите, и от студентите. Те сами си дават сметка, че наистина е по-добре да не си губят времето.

- Това не създава ли проблеми на тези, които искат да заминат на обмен в чужбина?

- Да. Заминават само тези, които са учили език. Ситуацията спира част от студентите, но това не е проблем на НАТФИЗ, а личен проблем на всеки.

- Имате ли чуждестранни студенти?

- Да, във всички профили. Имаме японски, корейски, финландски, шведски, турски, кипърски, гръцки, ливански, сръбски и македонски студенти. Напоследък имаме възпитаници от Америка и Великобритания. Чуждестранните студенти са около десет процента от общия брой.

https://www.cash.bg/

---

Девет мита за българската образователна реформа
Юлиан Попов*
12 октомври 2004

Някой беше казал, че да реформираш образованието е като да местиш гробище: първо, акцията е много непопулярна и, второ, не можеш да се надяваш на никаква подкрепа отвътре.

Ако реформирането на образованието е толкова тягостна и непосилна задача - факт, доказан и от 15 години безплодни опити да се проведе образователна реформа в България - защо на всички толкова им се иска да го реформират?

На мен ми се привиждат две причини. Първата е, че образованието e политически безинтересно и затова е оставено на чиновниците и експертите. Те си общуват с европейски чиновници и експерти и слушат за чудесата на европейското образование и за това колко пари отделя Европейската комисия за образователни проекти. После те разказват как от Европа искат 12-класна система, агенция по акредитация, тристепенно висше образование, премахване на задочното образование, заменянето му с дистанционно, ликвидацията на полувисшето и какво ли още не. После запретват ръкави и реформират, обикновено следвайки слухове, дочути в превод.

Наскоро се появи и втора причина. Политиците усетиха, че образованието е мазна политическа мръвка и че избирателите се вълнуват повече от съдбата на децата си и от собствената си конкурентоспособност на трудовия пазар, отколкото от националната сигурност или войната в Ирак. Затова партиите се разтревожиха за образованието, за да се харесат на разтревожения избирател, което е знак, че най-сетне демокрацията в България започва да работи. И каква по-добро доказателство, че наистина ги е грижа за образованието от това да вземат и да го реформират.

Така политиците се наредиха до чиновниците и експертите, за да демонстрират своята необуздана мъжественост върху износената, но все още жилава снага на българската образователна система.

Трябва да призная, че в цялата тази оргия прословутият доклад на Милен Велчев беше свеж полъх. Не толкова защото каза нещо неизвестно, а по две други причини. Едната, че неволно заяви, че съдбата на образованието не е дело на образователите. Другата, че напомни, че преди отново да се опъва и разпъва българското образование, добре би било да се направи равносметка за състоянието му.

Реформата е хубаво нещо, светът се променя, хората се променят, климатът дори се променя, така че институциите е добре да следват този дух на постоянна промяна. Реформата обаче не бива да лежи върху залежали идеологически остатъци, събрани от масите незнайни гуляджии. Такъв за съжаление е случаят с българската образователна реформа, която твърдо е стъпила върху десетина мита за това какво му е и какво трябва да му се случи на българското образование.

Мит 1. Българското образование...

Няма такова нещо като българско образование. Има училища, има университети, има индивидуално обучение (частните уроци), има различни форми на следдипломно професионално обучение и много други неща, които са много различни. Някои като началните и средни училища зависят в много голяма степен от държавата. Други като университетите - в доста по-малка. Трети като частните обучителни организации почти не зависят от държавата. Проблемите на отделните фрагменти на така нареченото българско образование са много различни. Тази статия се занимава предимно, макар и не единствено, с проблемите на училищата в България.

Мит 2. Българското образование е в катастрофално състояние

Българското образование не е в катастрофално състояние. Училищата все още се държат, макар и да демонстрират много неравни стандарти (което е естествено за всяка национална образователна система). Анекдотични доказателства (световна шампионка по шахмат, златни медали от международни олимпиади по математика и информатика, успехът на български ученици в чужбина) подсказват, че в страната има центрове на академично качествено образование. Вярно е, че сравнителните анализи PISA на ОИСР поставят България на 30-33 място сред развитите страни, позиция, която е тревожна, но не катастрофална. Вярно е обаче, че не по-малко авторитетното изследване PIRLS на Boston College поставя българските четвъртокласници на 4-о място в света по стандарт на грамотност, което е великолепен резултат. По ред други показатели България също се нарежда над други високоразвити в образователно отношение страни - например брой на учители с висше образование или съотношение учители - ученици (за което ще стане дума по-надолу).

Мит 3. Необходим е по-висок процент от БВП за образование

Няма доказана връзка между процент от БВП, изразходен от държавата за образование, и качество на образованието. България отделя за образование около 4.2% от БВП. Великобритания и Холандия отделят по 4.9 % от БВП и двете страни се нареждат високо в класациите (второ и трето в PIRLS). Франция отделя 6%, а стои по-назад от Великобритания и Холандия (18-о място в PIRLS и 13-15-о в PISA). Дания, Норвегия и Нова Зеландия изразходват по над 7% от БВП за образование, а в нашумялата напоследък класация на Института по висше образование на Шанхайския университет те не фигурират въобще сред първите 50 университета в света. Франция фигурира с един, който е на 41-во място. САЩ обаче имат 20 сред първите 25, а изразходват за образование 5% от БВП. По-детайлно проучване на цифрите само ще затвърди заключението, че няма връзка между процента от БВП и качество на образованието. Проблемът с този показател е, че той не взима предвид целия останал ресурс, който движи образованието - частните училища, университети и индивидуални уроци, семейните навици на четене и образоване, читалищната и библиотечната мрежа, гурбетчийството и образованието в чужбина, образователния ефект на медиите, милионите, вкарани чрез различни международни програми, и ред други фактори и дейности, които захранват двигателите на образованието.

Мит 4. Българското образование трябва да се компютризира

Няма доказана връзка между компютризация на образованието и равнището на образователните стандарт. Неотдавна във Великобритания по държавна поръчка се проведе проучване, което трябваше да установи как над един милиард лири (около 2 млрд. евро), похарчени от правителството на Тони Блеър, са се отразили на образователните стандарти. Резултатите показаха, че компютризация на училищата не се отразява по никакъв начин на образователните стандарти в училище. Изключение прави само математиката, където компютризацията има лек отрицателен ефект. И това става в страна с висока обща компютърна компетентност на учители и родители, които могат да помагат на децата. Как точно ще работи тази компютризация в България, където общата компетентност е далеч по-ниска и децата не могат да получават компетентна подкрепа от родители и учители? Резултатът от това изследване се потвърждава и от други изследвания, както и от здравия разум - умението да ползваш компютър е частно техническо умение като това да можеш да караш кола. То се усвоява бързо и лесно, но има реално приложение в по-късна фаза, когато образователният процес включва значителни изследователски или проектно базирани компоненти.

Мит 5. България има прекалено много учители

България няма прекалено много учители. България има средно повече учители, отколкото имат европейските училища. Това обаче не означава нищо.

Във Великобритания съществуват, грубо казано, две училищни системи - държавна и частна. Само 6% от децата учат в частни училища. Въпреки това в класацията на Financial Times на училища в страната само 13 (!) държавни училища са сред първите 100. Дори 50% от британските олимпийски медалисти са възпитаници на частни училища. Една от тайните на успеха на частните английски училища е съотношението учител - ученик. В частните то е 10:1. В държавните е двойно - 20:1. В България съотношението е 14:1 за началното образование и 12:1 за средното. Средната величина за ОИСР е 18:1 за основното и 15:1 за средното. Именно тази разлика - между българското съотношение и това в ОИСР, се сочи като признак за неефективност на българското училище.

Статистиката обаче е в полза на България. Смята се, че по-малките класове осигуряват по-добро образование. Проблемът не е в многото учители, а в това каква е квалификацията им, има ли система за постоянното и актуализиране, има ли измерими критерии за това кой учител е добър и кой не.

Мит 6. Българското образование трябва да следва европейските стандарти

Няма европейски образователни стандарти. Всяка страна в Европа си има свое образование, своя система, а често и по повече от една система. Съществуват различни инициативи и схеми за превод, сравнимост и акредитация на националните и институционалните стандарти, но това е друго. Освен това членството в Европейския съюз не е свързано със задължения към образователната система.

Европейското членство отваря страната към международна конкуренция. Едно отговорно правителство трябва да постави тази конкуренция в центъра на своята политика и да гледа с критично, макар и с добронамерено око, на всяка общоевропейска образователна инициатива.

Една подобна инициатива например беше подета в Лисабон през 2000 г. Тя се опитва да подтикне Европа да се превърне в първото десетилетие на XXI век в най-конкурентната и динамична знаниева икономика в света. За някои основният критерии за подобна силна знаниева икономика е качеството на висшето образование и научните изследвания. Споменатата класация на университетите показва, че сред най-добрите 25 университета в света няма нито един европейски университет (с изключение на "Оксфорд" и "Кеймбридж", които са особен случай). Надали в оставащите 6 години от първото десетилетие тази класация ще се промени съществено. Идеята за Европа като водеща световна знаниева икономика е по-скоро израз на комплекса на еврофункционерите спрямо Америка.

Едно от продълженията на Лисабонската инициатива е Барселонската инициатива от 2002 г., която е насочена към знанието на чужди езици. Тя призовава към учене на различни европейски езици. Похвално. Само че пред България този въпрос стои малко по-различно - не е ли по-важно българите масово да научат английски и главно английски език, преди да се впускат в културното разнообразие на Европа? Не е ли по-разумно България да въведе английски като задължителен чужд език, така както той е въведен в Гърция, Холандия, Швеция, Дания? Масовото знаене на английски ще даде достъп на българите и до знаниевия ресурс на 24 от 25-те най-добри университети в света, които са все англоезични.

Мит 7. Образованието трябва да се децентрализира

Децентрализацията е идеологическа задача. Тя е като развитото социалистическо общество и националното единство. Определени форми на децентрализация могат да доведат до значително нарастване на бюрокрацията, спад в стандартите и корупция. България е малка страна, която има единна система на начално и средно образование. Нейното разделение е по-скоро по етнически, а не по териториални граници. България се състои от българи, цигани и турци, не от Пловдивски окръг, Бургаски окръг и Ямболски окръг. Различните общности трябва да бъдат насърчени да имат тяхно образование, да освободят техния образователен и културен потенциал, но в същото време стандартите в ядрената програма на училищата - обучението по български, английски, математика и естествени науки, трябва да се централизират. Проблемът с децентрализацията трябва да се формулира по различен начин - на училищата трябва да се даде контролирана самостоятелност, която да зависи от степента, в която те покриват задължителните национални образователни стандарти. Това обаче не е децентрализация, а по-скоро извоювана самостоятелност.

Мит 8. Образованието трябва да се модернизира

Модернизацията е друга идеологическа фантазия, подобна на европеизацията, компютризацията и децентрализацията.

Основните показатели на качественото средно образование в области като езикова грамотност, математика, естествени науки, спорт, изкуства, чужд език, дебат, древни езици, история нямат нищо общо с модернизацията. Ако влезете в "Харвард" или в "Оксфорд", това, което можа да ви впечатли, е многото на брой почти извехтели аудитории. Ако посетите Щатския университет на Оклахома, средна ръка американски университет, това, което вероятно ще ви впечатли, е невероятната му лъскавост, футуристичният му облик, зали за сателитни връзки и всяка друга технология, за която човек може да си мечтае. Това далеч не го прави по-добър университет от "Харвард".

Британските училища още не могат да се отърват от катастрофалната модернизация на преподаването през 70-те години, когато в училищата масово беше въведено "модерно" образование, прекомерно центрирано около изискванията на ученика, работата в групи, индивидуалната експресивност. Ако сега много англичани не могат да напишат едно изречение без правописна грешка, те го дължат точно на тази модерна вълна. Когато през 1997 г. Тони Блеър дойде на власт с лозунга "Образование, образование, образование", една от задачите му беше радикална реформа на този криворазбран образователен либерализъм и въвеждане на стриктни старомодни образователни стандарти, особено в началните училища.

Мит 9. Образованието трябва да се реформира

Защо? Защото било лошо. Ако е лошо трябва да се подобри, не да се реформира. Ако подобряването на образованието изисква реформа на отделни негови сегменти, тогава те трябва да се реформират. Идеята за реформа обаче не бива да стои пред целта на тази реформа, както се случва през последните 15 години. Основната цел трябва да бъде повишаване на качеството на образование. Затова е необходимо да е ясно какво е качеството сега и какво искаме да бъде. За съжаление не е ясно какво е точно качеството образованието в България, а още по-малко ясно е какво искаме то да бъде. А преди да си отговорим на този въпрос, всяка реформа е прахосване на ресурси на гърба на децата и родителите.

***

Преди да говорим за реформа на училището, трябва да си изясним какво искаме от него. Някои ще кажат: "Как какво? Искаме европейски граждани!" Друг ще каже: "Как какво? Искаме патриоти, които знаят своя род и език!" Поставен така, въпросът за българското училище се връща там, където беше преди 20, 30 или 40 години, когато от училището се изискваше да произвежда примерни членове на социалистическото общество. Дори тезата, че училището трябва да обучава хора, които мислят самостоятелно, решават проблеми и усвояват съвременни умения, е съмнителна и идеологическа постановка.

Училището не е институция, която произвежда кадри по поръчка на правителството или според възгледите на един или друг специалист, националист или работодател. Училището е институция, за която плаща данъкоплатецът, който иска добро образование за себе си и децата си и просперитет за страната, в която живее и в която ще остарее, и в която ще получава пенсия и медицинско обслужване.

Този данъкоплатец има ясна идея за качествено училище - училище, което охранява детето ми и което гарантира неговия успех в живота. За обикновения човек, който не е чиновник, консултант или професор по велика българска история, този успех е просто нещо. Той означава добра и сигурна работа с висока заплата или място в университет, който после ще осигури още по-добра и сигурна работа с още по-висока заплата.

Тази проста цел би трябвало да застане в основата на анализа и проучването на качеството на българското училище и когато този анализ приключи, тогава ще знаем какво е необходимо да се прави с образованието. И ако през това време България не получи нито лев подаяния от Европейския съюз или Световната банка за образователните си реформи, толкова по-добре - по малко поразии ще бъдат извършени.

*Публикуваме статията от в. "Дневник"

**От 1994 г. Юлиан Попов живее в Лондон. Работил е като съветник по въпросите на образованието за Европейската комисия, бил е стратегически съветник на ректора на Open University (най-големия британски университет), ръководил е и е оценявал проекти в областта на образованието и управленското и професионалното развитие в над 20 държави в Европа, Средна Азия и Кавказ от името на множество водещи европейски организации. Въвел е дистанционното обучение в България и е един от основателите и пръв изпълнителен директор на Нов български университет. Автор е на книгата "Английска България или Швейцария на Балканите", която предстои да излезе през ноември в издателство Ciela.

https://www.mediapool.bg

[Лилия]

Провалът на една добра идея

Снощи гледах по БНТ предаването за хан Аспарух от поредицата "Великите българи". Идеята му определено е добра, замислено е така, че да привлече ученическата тв аудитория. Но младият водещ ръсеше такива заклинания, дето сме ги срещали в подготвените за наизустяване кандидатски теми по история. Няколко пъти повтори, че Аспарух е най-великият българин. Няколко пъти възторжено описа неговите качества с толкова объркани и високопарни фрази, че юношите трудно биха го разбрали. На всичко отгоре, за да спази равновесието между величие и съвременност, се обръщаше към гардеробиерката, бръснаря и други с думите: "Ужасно ти благодаря! Перфектно е!" Е, с подобни калпави усилия трудно ще преодолеем кризата в българското образование. Днес ще излъчват филм за цар Борис. Какво ли ще чуят ушите на нашите деца? :mike:

[Gaden Gogi]

Четвъртокласник влачи 18 кг раница

Айде пак журналистически гпупости, осве нако ен са хванали бодибилдер повторил 4-5 класа и мъкнещ си дъмбери да помпуи в междучасието.
Иначе е физически невъзможно да мъкнат по толкова.

[dibo]

Тест за личността и обществото
Валентин ДАНЧЕВ

Вестник "Дневник" 20.06.2007

http://dnevnik.bg/show/?storyid=351017

[Ханс]

Предварително се извинявам ако този текст вече присъства тук(или препратка към него). Доколкото ми беше възможно проверих дали е така, но е вероятно да съм го пропуснал.

Отношенията в съвременното българско училище
Румен Петров
в. Култура, бр. 35, 26.09.2003 г.

[Terror]

За кандидат-гимназиалните изпити след 7 клас

Пореден гаф сътвориха експертите на МОН. Въпрос, който изисква знания от десети клас, се е паднал в теста на седмокласниците по математика в понеделник, обясниха учители.

Става дума за задача ¹ 44, за чието решение трябва да се познават пермутациите. Това понятие обаче се учи чак в гимназията и затруднява дори и студенти, казаха възмутени преподаватели вчера.

Някои от тях са автори на тестовете. Шефове на 3 школи също алармираха, че задачите с номера 30, 34, 41 и 50 са части само от програмата на математическите гимназии. В обикновените училища този материал не се учи или се дава само на олимпиади и викторини.

Дори деца, ходили на частни уроци, биха се затруднили, защото им преподаваме по програмата на МОН. Въпросите оценяват по-скоро природната интелигентност, отколкото знанията, а това не е редно, казаха преподаватели.

49-та задача пък се е падала преди време, но тогава изпитът е бил 4 часа за само 4 задачи. Сега децата имаха 3 часа за цели 50 въпроса.

Във въпрос 42 пък има подвеждащо условие с данни, които не са нужни за решението. Това е некоректно, защото децата се подвеждат и губят време.

В задачата става дума за момчета, които се състезават по бягане на 800 м, но разстоянието не е нужно за задачата. Много родители се оплакаха, че децата са загубили най-много време на нея, защото са учили, че трябва да ползват при решението всички дадени им цифри.