Pеформата в българското образование

[НВС]

Бтв, преди говорих с голума в ICQ съвсем по темата и изразих мнение, което може да се обсъди в тази дискусия - смятам че активния работен стаж на учителите трябва да бъде намален до около 20-25 години, след което да им се дава достойна пенсия и възможност да се занимават паралелно с работа в друга област или спомагателна дейност, като независими експерти в областа на образованието. Един вид кръвта в този организъм трябва редовно да се сменя с по-свежа - това ваши не само за преподавателите он и за мениджърския персонал (ако той е извън квотата на учителите - на мен лично директорката ми преподаваше по специален предмет, незнам дали навсякъде е така).

Като бивш даскал имах една идея в миналото, която мисля е актуална и сега - цикличност на работата на учителите с период 5 години - 4 години преподавателска дейност, на 5-та година - квалификационни курсове, обмяна на опит (посещения и експериментална работа в други училища, респ. региони), участие в инспекторат по места (така се подменят периодично закърнелите "инспектори", откъснати от реалния учебен процес), участие в колективи за нови или усъвършенстване на стари учебници, почивка и възстановяване!
Защо 5 години? По мои наблюдения на петата година всеки учител в основно-средно училище получава сериозни психически дисбаланси и се нуждае определено от възстановяване, да не говорим за натрупването на рутина, която след определен праг пречи на креативността на самия учител ,а това се мултиплицира и в начина на мислене на ученика.
По този начин ще се регулира естествено и количеството заети в преподавателския процес учители, ще се раздвижи и освежи чиновническия апарат в общините и МО (инспекторати, отдели, управления и пр.) , пък и нали напоследък се изказват мнения че близо една пета от учителите (персонала в образованието) са излишни! :evil:

[кало]

ПП Между другото, Кало (то това си е за друга тема в известен смисъл), аз не бих се съгласил с теб за "отричането на духовното" - независимо как го разбираме, духовната сфера на съществуване (ако щеш, на действие) съществува дотолкова,

Ще ми позволиш да установя, Голъм, че не си разбрал какво съм написал. Разделянето на преживяваванията/усещанията/процеса на вземане на решения/знанията и т.н. от действията, външните им прояви в практиката не позволява да си измисляме "сфера на духовното". Това е постановка, наложила се на базата на религиозното схващане за "душа", като нещо различно от телесната опаковка. Да, ама не .
Точно в този смисъл няма как да употребиш "независимо как го разбираме". Всичко е в това как разбираме думите, с които се опитваме на обозначим мислите си.
Доколкото "преживяваванията/усещанията/процеса на вземане на решения/знанията и т.н." са част от психическата дейност на човека, то нека ползваме коректните термини - психическа дейност, психика и т.н. (нищо, че, твърде иронично спрямо постановката ми, "ψυχή" значи душа ). Както и да е. Няма сериозно основание в този аспект да разделяме творческите аспекти в мисленето от "нетворческите" такива (което си е пак някакъв вид условно делене) и да ги обособяване в "духовност". Опазил бог пък да имаме наистина предвид някакви параноидални схващания за душата, базирани на разни вярвания.
В такъв смисъл, ще повторя въпроса си - сексуалните фантазии с тяхната естетика, проявления на духовното ли са?

[gollum]

Ще си позволя да не се съглася с теб, Кало (и те разбрах какво имаш предвид още първия път ).
Тук правилното, според мен, е "зависи как го наричаме". Ти наричаш това "психика", а някои хора могат да го нарекат "душа" (забавността с произхода на "психе" е съвсем на място). Несъгласието ми взима съвсем конкретна форма по това твърдение:

Няма сериозно основание в този аспект да разделяме творческите аспекти в мисленето от "нетворческите" такива (което си е пак някакъв вид условно делене) и да ги обособяване в "духовност".

Струва ми се, че имаме най-малко две основания за това. Първо, няма съмнение, че става въпрос за различни по характер психически процеси (и да ги наречем "духовни" с това нищо няма да променим). "Различни" защото очевидно някои хора са способни да използват творчески психиката си, а други - не. Т.е. явно става въпрос за различни психически способности или както искаш ги наречи.
Второто основание е, че в човешката култура се използва това понятие ("духовност", "духовна сфера") и то само по себе си вече съществува чрез това - когато голям брой хора си въобразят нещо, те го създават, т.е. то след това съществува като част от културата и в информационен смисъл е съвсем реално и оказва съответното въздействие върху други хора, а чрез тях и върху реалността. Духовността, душата, духовната сфера и прочее понятия (включително религиозни такива) независимо дали се преценяват от науката като "обективно съществуващи" несъмнено съществуват информационно и са факти от човешката култура. А като такива оказват пряко влияние върху психиката и чрез нея и върху действията на хората. Т.е. да се напише "няма такова нещо като сфера на духовна дейност" или "няма Бог" пренебрегва реалното съществуване на тези явления в човешкото съзнание. Това има значение, когато се обсъждат други явления от същата сфера или по-общо - от сферата на цивилизацията и културата, където именно тези неща придобиват битие.

В такъв смисъл, ще повторя въпроса си - сексуалните фантазии с тяхната естетика, проявления на духовното ли са?

Не. По-точно ще е да се каже - резултатът на тези фантазии (т.е., зависи от начина, по който се проявяват в реалността (включително информационно - в културата)) може и да бъде част от "духовната сфера". Сами по себе си те очевидно не са. Пак ще си позволя груб пример - всеки човек е способен на някакъв тип сексуални фантазии, докато далеч не всеки е способен да създава културни ценности. Очевидно става въпрос за различно устройство на психиката, което се наблюдава само пир някои хора. Но не знам до момента науката психология да е успяла да обясни в какво се състои тази разлика, което определено оставя някакво място за "духовната сфера" .
Както и да е, по същество става въпрос за следното - психическата дейност на човека е много разнообразна и само определена част от тази дейност се отнася към културното понятие за "дух" и "духовност". Така че това понятие очевидно има своето място и приложение. Друг е въпросът как ще се коментира и обмисля тази "част от психиката" - дали някой ще вижда в нея проява на "безсмъртната душа" или нещо друго - това е отделен въпрос.

Извинявам се на останалите участници в дискусията, че съм причина за това отклонение.

[Darkas]

Мисля си, че реформата в образованието не бива да се разглежда отделно от реформата в науката. В сайта, който посочих по - горе има последното предложение на акад. П. Кендеров за нов закон за научните степени извания. Там и ма и форум, в който изглежда доста го оплюват.

[gollum]

В сайта, който посочих по - горе има последното предложение на акад. П. Кендеров за нов закон за научните степени извания.

Ъъъ, Даркас, какво общо имат научните звания и степени с реформата в средното образование? Нещо връзката ми се губи. А и да си призная, без да съм много навътре в нещата, не мисля че този въпрос засяга основните проблеми в българската наука.

[княз Крылов]

Българската наука според мен има нужда само от едно нещо - обновена материална база и допълнително финансиране на научните проекти.

[ivan_kunchev]

Голъм, ама и аз не излагам собствените си идеали за образование. Всичко, много накратко, е :
1. Говорейки за конкретното българско образование и неговата реформа разполагам въпроса в по-широките рамки на европейски поставеното образование, което, според мен е необходимо, доколкото когато се питаме за българско образование, би следвало да достигнем до съгласие първо какво изобщо |качество на| образование имаме предвид.
2. Давам за пример хайдегеровото виждане за образованието и ролята на платоновата философия за разбирането му в европейския контекст. Подчертавам, че не съм напълно съгласен с хайдегеровото виждане, но то е един възможен друг поглед, който засяга именно конкретиката на всяко образование и изобщо идеятa за образованието в европейски контекст, обвързана с идеологията на държавата. Досократическата идея за образование, припомням, не е такава.
3. Изпадам в излишни обяснения, като например това, че възможността за различен поглед, освен изтъркания впряг на държава и образование не е нещо достойно за порицание, а дори дава възможността за по-изначално поставяне на въпроса. Явно за такова няма готовност, или желание. Може би на други форуми, където не политологията и социологията първенствуват като “научни” нагласи, би имало.
4. Без да коментирам персоналните качества, или недостатъци на някого, напускам дискусията. Или поне така ми се искаше.

[кало]

Съжалявам за ОТ-то, но ИМХО това е един от начините да живее един форум (това във връзка с темата за кризата в БС) - а именно - възможност за близка до живота дискусия. Под близка до живота имам предвид - с гъвкавостта на живия разговор, където, макар и по зададена тема, винаги се вмъкват някои нови неща, които поддържат самата тема или, най-малкото правят разговора приятен.
Та - за "духовността":

Първо, няма съмнение, че става въпрос за различни по характер психически процеси (и да ги наречем "духовни" с това нищо няма да променим). "Различни" защото очевидно някои хора са способни да използват творчески психиката си, а други - не. Т.е. явно става въпрос за различни психически способности или както искаш ги наречи.

Голъм, за кои точно процеси няма съмнение, че са различни по характер? УДОВОЛСТВИЕТО от прочетена книга, изяден шоколад, чута песен, вкуса на виното? Процеса на изобретяване на нов вид верига за танк от определен конструктор част от "духовното" ли е? И с какво точно процесите в мозъка му в този случай са по-различни от процесите в в мозъка на писател, съсредоточен над поредния разказ? Има мисловни процеси от различен порядък (осъзнати и неосъзнати/пряко проявление на инстинкт и косвено/абстрактно и неабстрактно мислене), но тази разлика в порядъка изобщо не е достатъчна, за да оправдане съществуването на разделението "духовно-недуховно".

че в човешката култура

- ако трябва да се заям на дребно - ще питам - "в коя човешка култура?"
в началото и средата на 20 век в САЩ се използва и понятието "nigger", и какво от това? Трябва ли моето мнение по определен въпрос, а именно образованието, да се формира въз основа на понятиен апарат, който, както вече обясних, лесно може да бъде компрометиран, само защото, този апарат бил "факт от човешката култура". Че ако не беше такъв факт, щях ли изобщо да го дискутирам?

Т.е. да се напише "няма такова нещо като сфера на духовна дейност" или "няма Бог" пренебрегва реалното съществуване на тези явления в човешкото съзнание.

Точно обратното - насочва вниманието към битуването на подобно нещо в човешкото съзнание.

По-точно ще е да се каже - резултатът на тези фантазии (т.е., зависи от начина, по който се проявяват в реалността (включително информационно - в културата)) може и да бъде част от "духовната сфера". Сами по себе си те очевидно не са. Пак ще си позволя груб пример - всеки човек е способен на някакъв тип сексуални фантазии, докато далеч не всеки е способен да създава културни ценности.

А какво е култура? Визираш изкуството? Ако посочените сексуални изживявания не са част от "духовната сфера", то преживяванията, докато гледаш опера или четеш роман, част ли са от "духовната сфера"?

И, Голъм, нищо очевидно няма на тоя свят

[pnp5q]

"преживяваванията/усещанията/процеса на вземане на решения/знанията и т.н."

- най-просто казано се разделят от нивото на абстракция на нисша и висша психична дейност. Последната разговорно се нарича `духовна дейност` (предполагам, по навик и традиция).

сексуалните фантазии с тяхната естетика, проявления на духовното ли са?

Да. За справка - тантризъм.

[gollum]

Е, използвам "очевидно" като фигура, така че не го взимай толкова навътре . Ще гледам да се откажа от този навик - просто удобен начин за започване на изречение. А сега - отговорите .
Доколкото разбирам възражението ти, то основно се основава на невъзможността (според теб) да различим тези процеси един от друг. Не навлизам в психологическата страна на въпроса поради липса на достатъчно знания, затова се опирам на един основан на логиката подход. Така и ще коментирам примерите-възражения, които си изредил.

УДОВОЛСТВИЕТО от прочетена книга, изяден шоколад, чута песен, вкуса на виното?

Трябва ли да ти обяснявам по какво се различава преживяването от храна (вкус), от съпреживяването на някакво произведение на изкуството (то и разликата тук е голяма). За мен поне определено има разлика между това, което изпитвам когато ям нещо, спрямо това, което преживявам възприемайки произведение на изкуството или пък - когато решавам някаква задача, да не говорим - когато създавам нещо. Това са различни по характера си преживявания, които не си приличат, нито се сливат и, според мен, изискват различна способност за възприемане. За да се получи удоволствие от вкуса на храна или напитка или пък удовлетворение от някаква физиологична дейност не е необходимо каквото и да е развитие на интелектуалните способности - това може да го изпита всеки. Обратното, за де се изпита удовлетворение, а още повече - за да се съпреживее определена картина, музика или някакво друго произведение на изкуството, определено е необходимо наличие на предишен опит в този тип изкуство, т.е. на тренировка и развитие на някаква част от интелектуалните способности на индивида. Без това няма да има нито удоволствие, нито разбиране. Мисля че всеки може да приведе голям брой такива примери. Това обикновено се разбира под "духовна сфера". Всеки практически експеримент ще покаже, че има множество хора, които не изпитват нужда от подобен род преживявания, не се стремят към тях и ги намират за отблъскващи. Т.е. това не са универсални потребности, каквито са тези от храна или пък задоволяването на една или друга физиологична нужда.
Може да се каже, че за вкуса към храни или приключения на тялото (и съм съгласен, че е така) също е необходимо определено привикване и опит, но тези привикване и опит са от съвсем различен порядък.

Процеса на изобретяване на нов вид верига за танк от определен конструктор част от "духовното" ли е?

Въпрос на определение. Бих казал, че не е, защото уменията и способностите на интелекта, които се изискват за да се реши тази задача са от един порядък, съвсем различен от този, необходим за да се създават или пък възприемат произведения на изкуството. Ако дефинираме последните като "духовни", то първото изпада от тази категория. Може, разбира се, да обединим и двете под обща "шапка", като ги противопоставим на упоменатите от теб определено не-духовни преживявания (хранене, физиологични нужди и прочее).

И с какво точно процесите в мозъка му в този случай са по-различни от процесите в в мозъка на писател, съсредоточен над поредния разказ? Има мисловни процеси от различен порядък (осъзнати и неосъзнати/пряко проявление на инстинкт и косвено/абстрактно и неабстрактно мислене), но тази разлика в порядъка изобщо не е достатъчна, за да оправдане съществуването на разделението "духовно-недуховно".

Е, това вече е твоят вариант на "очевидно". Вече посочих - не съм психолог и не мога да ти обясня каква е разликата, но мога да ти я посоча на практика. Ако човек е способен да решава инженерни задачи или пък научни такива, това въобще не означава, че ще е способен и да създава произведения на изкуството (например, да пише стихотворения, романи, да създава музика и прочее). Както и обратното. А това означава, че тези "културни умения" са плод на различни интелектуални способности, а не само на посочените от теб разделения - "осъзнати и неосъзнати/пряко проявление на инстинкт и косвено/абстрактно и неабстрактно мислене". Очевидно (тази дума я ползвам вече с конкретния й смисъл) един вид интелектуални способности (да решаваме инженерни задачи, примерно) не ни дават способност да пишем книги, а това означава, че те са плод на различни психически процеси и следователно докато нямаме яснота (а такава, доколкото знам, няма в момента в психологията) можем да ги отнесем към отделни "сфери на психиката". Едната традиционно се назовава "духовна" и засега има основания за подобна разделение. Или ти, кало, твърдиш че всичко това са едни и същи процеси и явления? Че способността ти да се насладиш на изяждането на един шоколад е от един и същи порядък с написването на едно стихотворение? Че способността ти да извършиш първото ти дава способността ад направиш и второто?

- ако трябва да се заям на дребно - ще питам - "в коя човешка култура?"

В тази, към която принадлежим. А че това е така доказва фактът, че щом напиша "духовна сфера", "духовна ценност" или пък "душа" ти ме разбираш какво искам да кажа (поне в общи линии). Общност на контекста и разбирането.

А какво е култура? Визираш изкуството?

Не. Култура е информационната съставляваща на човешката цивилизация в едно с нейните носители (информационни носители). Културната ценност е някаква информация или информационна форма, която се предава като част от наследствената информация в определено общество и цивилизационен вид. Изкуството е само част от културата. Но ако ще си говорим за общия смисъл на думите, то повечето хора (а това означава, че подобно разбиране е обществено значимо, споделя се от мнозинството) под "култура" разбират това по-тясно значение.

Ако посочените сексуални изживявания не са част от "духовната сфера", то преживяванията, докато гледаш опера или четеш роман, част ли са от "духовната сфера"?

Аз вече ти отговорих на този въпрос в предишния си пост, хитруваш, като искаш нов или различен отговор . Способността да си представя нещо от ежедневието си, способността да възприема кодиран по определен начин (въз основа на някакви правила и със средствата на определен информационен носител) от друг информация и накрая - способността сам да използвам подобен набор от правила за да създавам, са съвсем определено различни неща. Доказва го това, че способността да сториш едното не ти гарантира способност да направиш и другото. Или смяташ, че не е така? Че щом имаш въображение, което ти позволява по някакъв начин да съчетаваш свои преживелици или получена от някъде информация в сексуални фантазии, от които да получаваш съответното удовлетворение, то това (точно същата способност) автоматично означава и че имаш способност да възприемаш и получаваш удоволствие от някакво изкуство и да създаваш произведения на същото това изкуство? Защото ти твърдиш точно това, поне до момента - да няма разлика между приложенията на въображението (отделен въпрос е, че думата "въображение" в този случай е точно дума от езика, а не психологическо понятие) означава да можеш да използваш въображението си за произволно нещо по твой избор. А това на свой ред би означавало, че всеки способен на сексуална фантазия е също толкова способен да нарисува "Слънчогледите" на Ван Гог, да съчини симфония или пък да реши сложен математически проблем. Или все пак ще се съгласиш, че става въпрос за много различни интелектуални способности и за определени вродени наклонности (наричани "талант"), които с упорит труд могат да дадат на отделни хора такава способност. А следователно има самостоятелен път на развитие, който се ускорява в определена интелектуална посока и далеч не всеки човек има желание и способност да го поеме и извърви. Това обикновено се нарича "сфера на духовното". Но не е важно как ще го наречеш, разбира се. Или все пак според теб, кало, няма такива работи?

[кало]

Голъм, ОЧЕВИДНО не ме разбираш.

Защо бъркаш изживяване със способност? Нея пък - с възможност? Защо ТВОРЧЕСКИЯТ талант (за който всъщност говориш) да е израз на "духовност"? Защо да не е просто творчески талант? Наистина ли си вярваш, че процесите при изобретяването на нов машинен елемент (натрупани знания и опит + иновационна потенция, демек - творчески елемент) са много по-различни от процесите при композирането на нова песен (натрупани познания и опит + иновационна потенция, наричана талант, същия този творчески елемент). Просто единият процес е в сферата на конструкторската дейност, другият - в сферата на изкуството. Това достатъчно ли е обаче именно като проявления на абстрактното мислене да бъдат разделени на духовни и недуховни? Тоест - това, което се опитвам да ти покажа с примерите, които давам, и които остават (меа кулпа) неразбрани - е че "духовното" робува на условности, не почиващи на реално разделение в сферата именно на психичната дейност на човека.
И да - удоволствието от секса, от шоколада, от песента или от романа е по своята същност напълно еднакво - с различен интензитет и схващано различно от условности като "духовно и недуховно", на които се робува. Същото полукълбо на мозъка, което се твърди, е център на чувствата, е център и на инстинктивната дейност, както и на артистичните проявления. Той обаче не действа самостоятелно, а в сложна зависимост от другия център - този на логиката и езика.
Мисълта ми е, че неправилно е да се говори за "духовност", защото всъщност с нея се прикриват няколко различни характеристики на личността - начетеност, повишена емоционалност, повишен творчески потенциал и т.н. Все характеристики, които могат да вървят заедно, но могат и да съществуват откъснати една от друга.
В този аспект целта на образованието не е постигането на тази несъщестуваща "духовност", а просто подготовка на личността за обществото и живота като цяло. Това, че си научил КАК да разбираш литературата, няма да те направи писател, или пък по-емоционален, ако не си такъв.

Или все пак според теб, кало, няма такива работи?

Има, Голъм, и както обясних вече, те си имат своите имена, по-точни и различни от "духовността".

[gollum]

Не, май ти нещо не ме разбираш, кало, защото като чета обясненията ти, аз много добре те разбирам .

Защо бъркаш изживяване със способност? Нея пък - с възможност?

Хич и не ги бъркам, защото са свързани. За да можеш да изживееш нещо по определен начин, трябва да имаш способността да го възприемеш по определен начин. Т.е. изживяването или ако щеш - възприемането, е свързано с определена способност. Различните хора притежават различна способност и възприемат, съответно изживяват, нещата различно. А това следва да ни наведе на мисълта, че има някакви разлики в психиката, които водят до тези разлики във възприемането и съответно в изживяването.

Защо ТВОРЧЕСКИЯТ талант (за който всъщност говориш) да е израз на "духовност"? Защо да не е просто творчески талант?

Въпрос на название е, но аз мога да ти върна въпроса - защо пък да не е духовност? Защото не ти допада думата? Някак не е много сериозно основание, още повече, че за нашата култура (българската) традиционно (както посочи и pnp5q) се използва и тази дума за това.

Наистина ли си вярваш, че процесите при изобретяването на нов машинен елемент (натрупани знания и опит + иновационна потенция, демек - творчески елемент) са много по-различни от процесите при композирането на нова песен (натрупани познания и опит + иновационна потенция, наричана талант, същия този творчески елемент).

Съвсем определено са различни и ти го признаваш, но се опитваш да маскираш тази разлика под:

Просто единият процес е в сферата на конструкторската дейност, другият - в сферата на изкуството.

Което ми позволява да ти върна любезно твоя въпрос - а защо държиш тази разлика да я назовеш по този начин?
А че има разлика доказва това, че хората, способни натрупвайки опит и умения, примерно, в инженерна област, са способни да създават нови елементи и прочее, но същите хора, дори и да натрупат опит и знания в областта, да речем, на писането, няма да бъдат способни да създадат романи или стихотворения. Т.е. явно между различните таланти съществува разлика и не може ад се каже, че има "общ талант" за творчество, който се реализира в дадена област в зависимост от това как човек бъде обучен, т.е. какви умения, знания и опит придобие. А щом талантите са различни по природа, то няма да е зле да ги назоваваме различно. Традиционно единия се нарича така, но съм съгласен, че конкретното название не е от значение.

Това достатъчно ли е обаче именно като проявления на абстрактното мислене да бъдат разделени на духовни и недуховни? Тоест - това, което се опитвам да ти покажа с примерите, които давам, и които остават (меа кулпа) неразбрани - е че "духовното" робува на условности, не почиващи на реално разделение в сферата именно на психичната дейност на човека.

Напротив, аз с моите примери и разсъждения ти показвам обратното - че разделението почива на съвсем реални разлики.

Мисълта ми е, че неправилно е да се говори за "духовност", защото всъщност с нея се прикриват няколко различни характеристики на личността - начетеност, повишена емоционалност, повишен творчески потенциал и т.н. Все характеристики, които могат да вървят заедно, но могат и да съществуват откъснати една от друга.

Тук съм съгласен, наистина "духовност" е твърде синтетично понятие, но това не пречи то да се употребява. Всъщност в речта и писането си използваме твърде много такива понятия. Както и да е, мисълта ми е, че с него се означава обикновено определен тип саморазвитие на личността, насочено в определена посока и тъй като този път все някак трябва да се назовава, то това название не е по-лошо от някое друго.

В този аспект целта на образованието не е постигането на тази несъщестуваща "духовност", а просто подготовка на личността за обществото и живота като цяло.

Е, ако си следил каков съм писал по темата досега, трябва да си наясно, че и аз смятам така. Но не по този повод те заядох за "духовност" .

Това, че си научил КАК да разбираш литературата, няма да те направи писател, или пък по-емоционален, ако не си такъв.

Тук нещата са по-сложни. В смисъл че да - липсата на талант само отчасти може да се компенсира с учене и трудолюбие в определена област. Но от друга страна, чувствителността на хората определено подлежи на развитие и посоката, в която то ще поеме в голяма степен зависи от това какво човекът ще учи и среща в този процес. Така че тези умения и способности подлежат на развитие. Макар че ще е съвсем вярно ако се отбележи, че държавата не е заинтересована от подобен резултат.

[кало]

хората, способни натрупвайки опит и умения, примерно, в инженерна област, са способни да създават нови елементи и прочее, но същите хора, дори и да натрупат опит и знания в областта, да речем, на писането, няма да бъдат способни да създадат романи или стихотворения.

Голъм, това категорично не е вярно. Наистина ли мислиш, че всеки инженер с опит може да създаде нова част? Всъщност, ако някой си направи труда да изучи въпроса, най-вероятно ще открие, че като процент сред инженерите, изобретателите сред тях са също толкова, колкото писателите сред грамотните.
И в двата случая е налице ТВОРЧЕСКИ елемент.

[SRH]

Аз пък ще кажа, че има една такава разлика: ако нарисуваш картина или изобретиш машинна част ще е резултат с различни последици. В единия случай тя ще с практическо предназначение (и в някакъв ред ще доведе до усъвършенстване или нов част), а в други случай може да служи за вдъхновение на друг автор или дори да облагороди инженера. В същото време машинната част ще допринесе за комфорта на художника. Разликата е в основното предназначение. Битието определя съзнанието и (допълвам) съзнанието гради битийното.

[gollum]

Ето тук, Кало, очевидно въобще не си ме разбрал (очевидно си е на мястото отново ). Въобще не отричам, че има множество области (включително инженерната), в които е необходим талант, но ако внимателно прочетеш какво съм написал, ще забележиш, че аз твърдя, че този талант е съвсем различен във всяка една област, т.е. че човекът, притежаващ талант да създава нови машини (да речем), няма талант да създава нови книги или картини. Т.е. че талантите за създаване са различни и не става въпрос за един и същи талант, който в зависимост от обучението (т.е. натрупана информация, умения и опит) може да се разгърне в съответната област, а за различни по същество таланти. Традиционно се смята, че определени таланти попадат в областта на "духовното", а други - не. Това няма особено значение, защото е въпрос на название - как ще наречем всяка група от таланти е въпрос на определение.
За да илюстрирам мисълта си в това отклонение, ще си послужа с една съвсем опростена схема. Съществуват определени нива на способност във всяка една област, като някои нива могат да се определят като "висши" - в смисъл, че хората, намиращи се на това ниво могат да създават нови същности в тази област - способност, притежавана от малцина. Има примерно "средно ниво" - хора, които могат да възприемат и използват новите същности, макар и да не могат сами да ги създават. И голяма маса от такива, които нямат нито една от тези способности (да речем, "най-ниско ниво").
Можем да кажем, че подобна схема (естествено съзнавам абстрактността й, но целта е само илюстративна) може да се използва, за да се разделят сферите на "духовна" и "не-духовна". Най-висшето ниво принадлежи към първата, средното е по-средата, а низшето към втората.