Хипотетивка- Германия+СССР срещу Великобритания+САЩ

[Odzava]

Забравяте едно основно нещо (то донякъде се видя и в 1922-бис) - дадените разчети са само предпоствката. Резултата от всеки един такъв замисъл е сборът от векторите на ресурси + приети решения + субективен фактор.

[messire Woland]

[цензурирано]Айде, да изключим това, че не си отговорил на главните въпроси относно десанта в Англия, то как ще обосновеш мнението си, че група сухопътно-настроени държави изведнъж ще се хванат и ще построят по-могъщ флот от групата на флотските държави от АЛ? Честно казано, аз не мога да си представя какви аргументи ще изкараш .[цензурирано]

[DeepBlue]

Кало, [цензурирано] какви данни ще използваш ако не тези? Какво ще сътворят великите германски и руски дизайнери? Колко време ще им е нужно? То вкарването на нов самолет в производство да не е халва с грис? Хеле пък проиводството му в смазващи количества. За каква изобщо блокада на Англия говорим, като досега 17 пъти ти казахме че това е напълно невъзможно в началните етапи на войната? Нито с подводници можеш да го постигнеш, нито със самолети, нито с кораби, изобщо с НИЩО. Как ще я блокираш тогава? Ще повикаш на помощ ураганите ли?

Изобщо ти знаеш ли за какво говориш или просто си фантазираш някакви неща? Щото то ако ще си фантазираме само и аз мога да изфантазирам едно тотално въздушно превъзходство, морско превъзходство и парашутен десант в Берлин примерно още през 39-та. Благодарение на напредналите технологии на невероятните британско-американски дизайнери. Тъй де тя не че темата не е фантастина, ама айде малко повече мисъл.

Изобщо смятам разговора с тебе за безпредметен. Какъв е смисъл акто не представяш никакви доказателства за тезата си, освен разни хипотетични проекти на руски-германските конструктори, докато се опитваш да отхвърлиш всички смислени аргументи, които ти се дават. Демек - "Като си пееш Пенке ле кой ли те слуша".

Толкоз от мене.

[Sailor_Malan]

Е,и?

И двете машини значително превъзхождат и И-185 и G-6. Особено Спита и като скорост и като маневреност и като въоръжение, Каната носи доста повече на бой и от двата и е порядъчно тежко въоръжена. При това превъзходството на Спита е смазващо на средни и малки височини, където масово се водят въдушните боеве - 605 срещу 545 км/ч. Единствения шанс на германеца е да търси схватки над 8700 метра, където пък Каната го води с много(690 срещу 618 км/ч). А да и G-6 не може да си поддържа високата скорост от 618 км/ч. дълго време. Те такиви технически данни.
А да - нито в СССР нито в Германия в реалността успяват да родят свестен проект за тежък четиримоторен бомбардировач примерно, камо ли да излязат със свестни методи за борба с британската система за управление на авиацията, даже нападенията над секторни летища като Даксфърд в реалността водят до временни резултати. А за подразделения от сорта на 100 Group и дума не става

[кало]

[цензурирано]

deepblue, и теб те моля любезно да се въздържаш от оценки като "глупости". аргументирах се защо твоите цифри са ирелевантни към нашия спор. ако смяташ, че въпреки това, те могат да се ползват, то смятам за безсмислена аргументацията ти за алтернативния конфликт, който се обсъжда. най-малкото, защото такава аргументация показва липсата на елеметарно разбиране на причина и следствие.
Ако си направиш труда да попрочетеш нещо, ще установиш, че вкарването на нов модел самолет в производство в 40-те е доста бърз процес, макар и да не се доближава до приготвянето на десерти (казва се грис-халва, не халва с грис )
Наистина ли мислиш, че към 1940, например обединените усилия на съветската и германската промишленост не могат да произведат смазващи количества изтребители, съпоставени с тези във Великобритания?

Моля те, посочи ЕДИН смислен аргумент, даден от теб. много те моля.

Пак ще повторя - ако приемем, че има сериозен и траен съюз между Германия, СССР и Япония при започване на войната през 1939-та, то няма как да не предпоставим, че всички техни по-нататъшни действия ще са базирани на този съюз и планирани в съотвествие с него. Несъмнено това ще важи в голяма степен за военната промишленост. Следователно, може да се предполага, че инженерните, иновационните и технологичните усилия, особено на Германия и СССР ще бъдат съвместни и съчетани. С оглед на техническите постижения, добива на ресурси до 1940-та на тези две страни, може да се предположи, че, например, при съвместна дейност в условията на световна война, в областта на авиацията биха били произведени в пъти повече като количество и далеч по-напред като качество самолети, отколкото при неблагоприятните фактори на водене на тежка война един срещу друг в условията на ресурсна и техническа необезпеченост. Първият реактивен самолет е германски и е близко до ума да се предположи, че в условията на относително спокойствие и ресурсна обезпеченост, неговите наследници биха видели масово производство още през 1942-ра - във вид на изтребители и бомбардировачи. И т.н., и т.н. по тази логична линия.


Между другото, откровено некоректно е да обвиняваш някого във фантазиране в тема за алтернативно развитие на историята (и то по едни твърде фантастичен начин).

Какъв е смисъл акто не представяш никакви доказателства за тезата си

какво разбираш под доказателства? горното върши ли работа или искаш цифри от реалността да аргументират нещо, напълно противоположно в хипотетична реалност?

[von Danitz]

Со кротце. Голъм утре ще си погледне, кое-как! Сериозно се измени климата в тая тема. Това не е Хипотетивка, а Хиперактивка.

[gollum]

ВАЖНО!

Благодаря на Даниц, че е заключил темата, та ми е спестил нуждата да награждавам с банове и да минавам с голямата метла - наложи се само да цензурирам тук-таме. Веднъж вече предупредих, това е втори път - с трети опит няма да упорствам, направо ще раздавам бановете. (тридневни, предупредителни).

Ако нямате аргументи, недейте да обиждате по някакъв начин - подмолен или открит, опонента си!
АКО НЯМАТЕ АРГУМЕНТИ, НЕДЕЙТЕ ДА ОБИЖДАТЕ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН - ПОДМОЛЕН ИЛИ ОТКРИТ, ОПОНЕНТА СИ!
АКО НЯМАТЕ АРГУМЕНТИ, НЕДЕЙТЕ ДА ОБИЖДАТЕ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН - ПОДМОЛЕН ИЛИ ОТКРИТ, ОПОНЕНТА СИ!

Така ясно ли е? Има си съответна точка в правилника.
Всеки следващ пост в темата, който не спазва това правило, а и кратките напътствия, които ще последват, ще бъде изтрит, а ако преценя: автора му ще получи награда 3-дневен бан.
Напътствията:

1. Ако ще коментирате контретно твърдение на опопента, следвайте ясна и проста схема: цитирате твърдението, след това пишете с какво не сте съгласни и накрая допълвате с поредно изброяване на аргументите си във формата "това не е така...защото, така и така". Аргумент не може да е интелектуалното състояние или качмество на опонента, нито неговата памет, нито неговите читатечлски занимания и навици. Аргумент е едно от двете (за предпочитане и двете) - логическо свързано твърдение или конкретен факт (реално събитие), придружен с интерпретация.

2. Помнете че целта не е да докажете собственото си превъзходство или превъзходството на избраната от вас теза (което е едно и също), а да участвате в приятна дискусия, целяща всестранно разглеждане на един проблем.

3. Темата не е предназначена да докаже коя държава е по-велика. Макар донякъде натам да отиват нещата, темата не е за това коя от двете страни в съюза от ТР: СССР или Великобритания и САЩ, има по-голям дял в победата над Оста. Нито пък е за това коя е по-силна

Мисля че ако следвате тези прости напъствия, тази пренапрегната емоционално тема ще стане това, което трябва да е: средство за забава и разтоварване, както и за съвместно (това е много важна дума) търсене по една конкретна тема.

[gollum]

След като свърших административната работа, ще си позволя и аз да се включа с мнение.

Забравяте едно основно нещо (то донякъде се видя и в 1922-бис) - дадените разчети са само предпоствката. Резултата от всеки един такъв замисъл е сборът от векторите на ресурси + приети решения + субективен фактор.

Това е кажи-речи най-смисленото мнение в цялата тема, та затова специално го подчертавам. За да можем да си представим какво е могло да се случи, трябва да помним следното:

1. До избраната точка на промяна, всички събития са както са се случили в ТР. Това означава, че първата ни работа е да изберем МОР. Подчертавам, че това липсва в тази тема!

2. За да оценим какво може да се е случило след тази точка, трябва да изходим от две основни позиции.

2.1 Да съберем максимум данни за стратегическите ресурси, с които разполага всяка от страните към Момента на Отклонение от Реалността (МОР - подходящо съкращение, с оглед на случващото се с такива теми). Това ще е основата, с която ще се действа след това, т.е. изходната база. Това включва както списък с наличните персонал и въоръжения, така и с промишлените мощности, суровините, работната ръка и наличните прототипи.

2.2 Да съберем максимум информация за постигнатото след МОР. Тази информация ще се ползва като мерило за това какъв евентуално би могъл да бъде развития потенциал на всяка от страните. Това не е описание за това какъв ще бъде, независимо от всичко, а само средство за преценка. Всяко сериозно количествено отклонение от тази стойност пир съставяне на сценарий трябва да се аргументира.

3. След като по този начин сме формирали базата си, трябва да създадем свой сценарий, за това как се развиват събитията след МОР до предполагаемия от нас край. Всичко, свършено по 1. и 2. е БАЗА.

4. ПОМНЕТЕ: всеки сценарий притежава параметър "вероятност", по който може да се развива. Можете да критикувате отделен аргумент от БАЗАТА на опонента си, но не можете да отхвърляте неговия сценарий изцяло, защото с пълна сила е вярно, че колкото повече се отдалечаваме от МОР, толкова повече са вероятностите (това е субективният фактор). Можете да критикувате с пълна сила вътрешните връзки във всеки сценарий, т.е. да питате защо от х следва у.

5. Когато изменяте решенията в сценария си, гледайте да има някаква логическа връзка в тези изменения и задължително отчитайте наличието на определени мисловни традиции и канони. Те могат да се преодоляват, но това изисква допълнителна енергия и време.

6. Не забравяйте, че пишете сценарий, в който има двама актьори, а не само един. Всяко действие на единия ще среща противодействие от страна на другия. Не може да пишете "идеален сценарий" за единия, а да запазите събитията като в реалността за опонента. Всяко действие задължително ражда своето противодействие и това трябва да присъства в сценария, който пишете.

Струва ми се, че написаното от Одзава може да се разгърне в тези прости правила.

Сега конкретно: основният проблем в спора е нещо, котео вече отбелязах в началото на темата: много е важно къде ще поставим МОР. Ако го поставим през есента на 1939 г., тогава наистина ЕАП има много повече време и възможности за подготовка. Разбира се, същото важи и за АЛ. Ако МОР се падне в края на 1940 или началото на 1941 г., нещата се изменят значително.
Кало приема, че МОР е през 1939 г., докато почти всички останали - пролетта на 1941 г.

[кало]

Да, разминаването в точките обяснява донякъде проблема в разговора тук.
Но пък от друга страна, ИМХО, е нелогично според условието на задчата да се работи с реални сметки - все пак те важат за варианта Германия срещу СССР и света. Логично е да се допусне, че цялата енергия на военно и икономическо строителство и в Германия, и в СССР би се канализирала по други пътища, ако съюзът между тях беше успешен и предвиждаше съвместна война с Великобритания и САЩ. Тоест, никак не е логично да предположим, че ей така, ад хок, СССР през 41-ва ще се включи във войната срещу Острова, при условие, че поне година дотогава се готви за евентуален конфликт с Германия, която е осъзнавана през цялото време като най-голямата заплаха (доказано и от няколкото учения, вкл. командно-щабни, проведени в предшестващия пролетта на 41-ва период). Другият вариат за поставяне на точката там е нападение срещу СССР от страна на АЛ.

Вярно, има някои планове за атака на острова , но те са твърде далеч от реалността и често в сферата на догадките без доказателства, за разлика от подготовката за война с Германия.

[gollum]

Виж, работата на всеки от нас е да предположи МОР, да я обоснове някак, поне до момента на изменението трябва да изхожда от реалността, след това да опише сценарий как според него ще се развият нещата, т.е. кой накъде ще се насочи, какви технологии ще развива, какво ще произвежда. И какъв ще е резултата.
Аз съм се опитал да сторя това, разбира се, засега в много общи линии, защото не съм си правил труда да търся реални данни. Тези последните са важни, защото дават отправна точка за това горе-долу какъв ще е обема производство. Малко вероятно е дори и да се върви по различен път, дадена страна изведнъж да произведе в пъти повече продукция, отколкото това се е случило в реалността - не и без това да е ясно обосновано. Особено пък ако върви по несвойствен за нея път (а както показва практиката, за континентална сила е доста несвойствено да създава флот, т.е. допуска повече грешки и се справя по-зле, както и обратното - за чисто морска сила, когато създава голяма континентална армия).
За да илюстрирам още веднъж това: малко вероятно е на практика СССР да произведе в пъти повече леки и товарни автомобили за нуждите на армията, отколкото се случва това в ТР. Или пък - кабел, свързочна техника и прочее. Това са слаби места на съветската индустиря в онзи момент и тя ги показва в рамките на периода. Същото до известна степен важи и за Германия.
Ако се върна към сценария: всеки трябва да опише какъв прототип и как ще се развие, в какви количества ще успеят да го поризвеждат, колко бързо ще го вкарат в строя и т.н. И какви ще са ответните мерки на другата страна. Да се преценят и инфраструктурните проблеми (да речем, в ТР Германия успява общо взето да намери къде и как да разположи въздушните си корпуси за войната с Великобритания; да се намери място за още толкова сили ще е допълнителен, съвсем не малък проблем).

Тоест, никак не е логично да предположим, че ей така, ад хок, СССР през 41-ва ще се включи във войната срещу Острова, при условие, че поне година дотогава се готви за евентуален конфликт с Германия, която е осъзнавана през цялото време като най-голямата заплаха

Всичко зависи от поставянето на МОР. Аз вече съм я поставил в сценария, които започнах да развивам и тя е някъде в края на 1940 г. Тогава в реалността текат тегави преговори (нееднократни) между Германия и СССР. В хода на тези преговори Хитлер се опитва да откаже Сталин от неговите интереси на Балканите и въобще в Европа и да го тласне на юг, изцяло в Азия. Обратното, Сталин се опитва да наложи своите интереси на Балканите и зоната на влияние на СССР в Европа. Това е основинят препъни-камък пред възможността за съюз между двете държави.
Разбира се, пречките са много повече - имат и идеологически характер, което съвсем не е за пренебрегване. И както и да се случи този съюз, ще има много подозрения и предпазливост между двете държави.
Както описах, МОР се случва там, че в крайна сметка те постигат компромис и СССР влиза в Оста, която е разширена и преобразена в ЕАП. Това ес случва в хода на интензивни многостранни преговори, в които визмат участие Япония, Италия и представители на сателитите на Германия. Впоследствие те са разширени и за сметка на държави като Франция, Испания и прочее, за да се създаде Европейски, а после и евразийски, съюз. Всичко това заема първите месеци на 1941 г.
Приемам, че първите разлики в планирането на ниво цивилни и военни специалисти имат място от март 1941 г. нататък. До тогава всичко е както в ТР като поризводство и количества самолети. Разбира се, може да се варира с месец напред или назад.
Реакция на това ще е по-бързо влизане във войната на САЩ (трудно е за обосноваване, но не е невъзможно, особено чрез някакъв тип провокация).
Т.е. към март-април 1941 г. вече имаме АЛ и ЕАП и започваме да изграждаме стратегии за тях.

[кало]

ОК, с така поставенето условие, нещата са ясни. Ни бих се съгласил с допускането "дори и да се върви по различен път". Обяснявам защо - просто друг път няма, ако целта е Великобритания и впоследствие - САЩ. Да, вероятно ще има грешки по този път, особено в сферата на флотското строителство, където обаче помощта на Япония вероятно ще изиграе положителна роля.
Уф, трябва да работя, ще пиша след малко.

[gollum]

Ни бих се съгласил с допускането "дори и да се върви по различен път"

Да повторя, не ме напуска чувството, че ти, кало, не си прочел темата от началото. Изрично съм посочил от началото на участието си в темата, че ЕАП от формирането си ще се опитва да навакса недостига си - морска сила и морска авиация. Съответно, че АЛ успоредно с развитието на морския си компонент, ще се опитва да компенсира собствените си недостатъци, т.е. континенталната си сила. След което посочих, че това кой доколко ще успее да компенсира елемента, който не му достига, е функция на индустриалните и въобще ресурсните възможности на двата съюза. Моето заключение се базираше на предположението, че никой от двата съюза няма решаващо преимущество в това отношение, т.е. че имаме стратегически баланс. Следователно е малко вероятно който и да е от двата да успее да получи решително преимущество в "специализацията" на другия. На това се базираше и първоначалната ми оценка за патова ситуация - АЛ не може да оспори господството на ЕАП в Европа и обратното - ЕАП не може да удари АЛ в основанието на силата му - САЩ.
Бойните полета ще са основно британските острови, тихоокеансикя ТВД и действия по периферията: Испания, Африка, Близкия изток, като целта на АЛ ще е да отвори отново Сердиземно море, а на ЕАП - да не позволи това да се случи.
Моите съмнения основно са в три пункта:

1. Доколко ЕАП е в състояние да завладее британските острови или поне да ги неутрализира като база на АЛ. Тук тепърва трябва да се разработва и преценява кой ще има надмощие във въздушната война: поне за мен очевидно решение няма.

2. Доколко АЛ ще е в състояние да пробие защитата на Средиземно море, чрез десант на пиринейския полуостров (за друга цел такива действия не могат да служат, тъй като лесно могат да бъдат спрени на подстъпите към Франция). и допълнителни действия откъм Северо-Западна Африка. Комбинирани усилия могат и да доведат до отваряне на западния вход на Средиземно море.

3. Как ще се развият събитията в Тихия океан. Според мен, и в този сценарий САЩ ще могат да отделят горе-долу толкова морски сили (но доста по-малко сухопътни), колкото и в ТР. Според представите ми за японските сили, възможности и планове, това ще е достатъчно Япония да бъде притеснена и постепенно изместена до вътрешната част на отбранителния си периметър.
Ще се радвам да прочета и мнението на Одзава по този въпрос.

За мен тези три въпроса са решаващи за това кой от двата съюза може да получи решително преимущество, като смятам, че това е възможно не по-рано от 1944 - 1945 г. Но не съм убеден, че дори и в такъв случай единият съюз ще е в състояние да съкруши другия. А в тези условия стратегията на изтощението може да не даде резултат и след 20-30 години.

[gollum]

Съвсем на бързо, на основата на обобщение от друга тема и с друг повод (мнение), едно съвсем приблизително сравнение на промишления потенциал на двата съюза към 1938 г.:

ЕАП: ~0,8
АЛ: ~1,3

Моето предположение за равенството не е кой знае колко точно, в промишлено отношение АЛ има предимство пред ЕАП.
По отношение на селското-стопанство имаме общо взето близки стойности, доколкото успях да преценя.
Разбира се, за нещо по-сериозно си трябват още много данни, каквито сега нямам време да търся.

Събрах различни лесно достъпни данни и ги сравних по определен начин, излиза горе-долу същото - АЛ превъзхожда в промишлено и икономическо отношение ЕАП с между 30% и 50%. Това е фактор, който трябва да се отчита.

[Odzava]

Влизането на Япония във Втората световна война до голяма степен е резултат от американската позиция по въпроса с войната в Китай и налоените на Япония санкции. Допускам, че при наличието на агресивен ЕАП и ангажименти към Британия на американския президент няма да му се налага да въвлича страната си във война по толкова индиректен начин.
От тук следва, че Япония най-вероятно ще запази за определен период неутралитет, поне докато не разреши въпроса с Китай. Ключов момент споре мед ще бъде решението за достъп на Япония до суровинната база в Индокитай и пазарите в латинска и Южна Америка. Ако в игровата реалност достъпът на япония до тях не е прекъснат няма причина тя да влиза във войната на която и от страните да е. Суровинната база на СССР не е толкова привлекателна за Япония, защото в Сибир находищата все още не са разработени, а империята се нуждае от ресурси веднага. Поради тази причина Япония обръща внимание на Индокитай.
Ако Япония бъде принудена да попълни ресурсите си (по презумция това може да стане само и единствено ако бъде откъсната от нефтените полета на о. Борнео и Аляска и суровинните находища на Индонезия) в този случай тя няма избор и трябва да се присъедини към ЕАП. Ако допуснем, че САЩ и Британия решат да охраняват единствено стратегически важните за тях позиции (Аляска, Филипините, Малайзия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия и островите между Хаваите и Австралия) развитието на събитията едва ли ще се различава много от ТР. Все пак има няколко отлики. Япония след като изгради своя защитен периметър има два варианта:
1. настъпление срещу Аляска/Хаваи (подобно в ТР)
2. настъпление в Индийския океан
Решението за това, кой от вариантите ще бъде избран завси до голяма степен от преговорите между съюзниците. При условие, че САЩ отделят за Тихоокеанския ТВД 20-25% по-малко войски, авиация и кораби Япония спокойно може да съдейства на съветско-германските усилия в района на Индийския океан. А ако се вземат предвид и съществуващте тогава антибритански и прояпонски настроения в Индия и движението за независимост няма да е необходимо да бъде превземан Индия. В този случай японското настъпление едва ли ще срещне проблемите, които би имало при настъпление в Тихия океан.
От друга страна, ако Япония предпочете настъплението в Тихия океан то едва ли ще се развива по различен сценарий. Разликата според мен ще е, че стратегическата цел ще бъде овладяването на Хавайския архипелаг и разрушаване на Панамския канал. Това би донесло и стратегически много силна позиция на Япония. От друга страна самата задача няма да бъде неизпълнима по няколко причини:
- наличните ресурси на япония ще бъдет достатъчни сама да се сражава с Тихоокеанския флот (допускам, че САЩ ще оставят в Пасифика всички самолетоносачи от ТР за сметка на 2-3 линкора и 4-6 крайцера необходими за патрулиране и ескорт в Атлантика). Това ще предполага, че САЩ залагат на маневрената отбрана. Тактиката "удраяй и бягай" може да доведе до някой и друг успех, но рискът при нея е прекалено голям. Защото на карта ще е поставена предпоследната защита на американските комуникации.
- Япония ще има най-рано до началото на 1943 г. преимущество в морските сражения (допускам, че такива фактори като разбити кодове, сражения с непредсказуем изход и нечуван късмет няма как да бъдат предвидени).
- Самата Япония няма да изпитва влиянието на американските подводници (реално те стават фактор в каря на 1943 г. но тогава войната на практика е загубена). А това ще даде възможност натоварването върху японската корабостроителна прмишленост да бъде по-малко от това в ТР.
- Базовата авиация като средство за борба с корабните съединения едва ли ще може да се справи с поставената задача. В ТР това не става, въпреки приблизително равното количество самолети. Самата базова авиация е може да нанася толкова координирани удари, колкото една корабна групировка.
С две думи ако САЩ пренесът основната тежест на войната в Атлантика Япония ще може самостоятелно да реши поставените задачи от ТР.

Ам Гъл попита каква е вероятността за съветско-японски десант на Аляска. Според мен малък или поне много малък. Мисълта ми е, че едва ли Япония би поканила СССР за него. Самта Япония ако овладее Хаваите ще може спокойно да предприеме настъпление по протежение на Алеутите имайки за крайна цел района на Анкоридж. Осигурявайки си достъп до пристанището и превземайки Датч Харбор позицията на Империята ще бъде достатъчно укрепена. Самите комуникации между Япония и Аляска ще бъдет защитени косвено от японския флот на Хаваите. Всяко настъпление на англо-американските сили срещу Японските войски ще има на фланга си Хавайската групировка на Империята. А сухопътна офанзива ми се струва малко вероятна поради релефа и достъпните комуникации.

[gollum]

Добавка към сравняването на икономическия потенциал. Трябва да отчетем и отсъствието на "ленд-лийз" за СССР, по точно за индустрията на СССР. Това специално се отнася за доставките на алуминий -общо получават ~ 230 000 тона алуминий при собствено годишно производство под 80 - 90 000 тона. Не малко значение са имали и доставките на други материали (мед, например; експлозиви). Чисто за авиацията значение е имала доставката на авиационен бензин. Всичко това, разбира се, го има в темата, посветена на ленд-лиза, мисълта ми е друга: да отчетем, че СССР получава ред материали (които са заплатени, разбира се), до които няма да има достъп в нашата алтерантивна реалност, защото ще е във война със САЩ. А отражението на тези материали върху военната му промишленост хич не е малко. Те няма откъде да се компенсират, защото европейските му съюзници също изпитват недостиг.