България при Иван-Александър....
Царската хазна получава значителни приходи от обмитяването на венецианските търговци в големите черноморски пристанища. По онова време „Царство Загора” е един от големите износители на жито и селскостопански продукти за Венеция. Открити са документи, от които е видно, че български стоки са били предлагани от венециански търговци чак на големите тържища във Фландрия. От това какво следва – стопанското положение на Царство България е цветущо, приходите в хазната са постоянни и значителни /за разлика от тези във византийската хазна – византийският император не смее да обмитява венецианските и генуезки търговци, за да не предизвика глад в столицата на империята – по онова време от корабите на двете републики зависи снабдяването с хранителни продукти на Константинопол/; при добро желание, българският владетел е можел да си позволи поддържането на значителен контигент войски. Той това и прави - има пари дори за наемници-чужденци, но май не ги използва особено удачно...
Като размери и военен потенциал България при Иван-Александър далеч не е незначителна сила според балканските стандарти. Българският владетел се ползва с огромен авторитет – титлата му във венецианските документи е равна по ранг с тази на византийския василевс;
Както вече отбелязахме в друга тема, титлите „деспот” и „севастократор” не дават автоматично правото на носителите им да управляват области или да изпълняват държавно-административни функции; това са по-скоро титли за престиж, раздавани на членове на царското семейство.
Какво обаче се случва на фона на всички тези „оптимистични” факти за характера и възможностите на българската държава....
-Българският владетел необяснимо защо се отказва от лъвския пай от приходите в хазната си от черноморските пристанища в Добруджа. Дори не прави опит да вразуми тамошния управител, въпреки че разполага с далеч по-големи военнни сили....
-Няколко неудачни външнополитически решения набързо сриват трупания авторитет и в крайна сметка лишават Търновското царство от важен източник на приходи в навечерието на османското нашествие - загубата на основните черноморски търговски пристанища (недалновидният династичен брак на деветгодишната българска принцеса с византийския престолонаследник, последвалата война с Византия заради отказа да се изпълни зестрата - предаването на черноморските градове южно от Стара планина на Византия, намесата на Амадей Савойски и унгарците, въвличането в конфликта и на наемници-османци); резултатът - рязък спад на приходите в царската хазна от търговията с Венеция и Генуа, от там и ограничаванена военния потенциал при приемника Иван-Шишман; финансови трудности при закупуването на оръжия и при наемането на професионални военни;
-След смъртта на Иван-Александър болярският съвет взема възможно най-абсурдното решение – да обяви за престолонаследник по-малкия син, а по-големия да стане независим управител на бдинска област;
От всички тези откъслечни факти, аз продължавам да правя извода, че елитът ни от края на 13-ти и началото на 14-ти век е бил калпав. Да оставим настрана интерпретациите тип „народност”. Говоря за калпавост на ниво държавност, без значение дали тази държавност се определя като „българска”, „бдинска”, „войсилска” или „добруджанска”...
И би ми било интересно да поразсъждаваме върху причините за това. Защото именно нефилният елит на втората българска държава я превръща в незначително препятствие пред османските нашественици.
PS: Интересен епизод от този времеви отрязък е окупацията на бдинската област от унгарците по внушение на Византия и опита за насилствено покатоличване на българското население там; след затоплянето на отношенията между Византия и България пък василевсът плаща 180 хиляди флоринта на влашкия войвода да отвоюва Бдин и околностите от унгарците и да ги върне на сина на Иван-Александър; въобще - пълна бъркотия
Царската хазна получава значителни приходи от обмитяването на венецианските търговци в големите черноморски пристанища. По онова време „Царство Загора” е един от големите износители на жито и селскостопански продукти за Венеция. Открити са документи, от които е видно, че български стоки са били предлагани от венециански търговци чак на големите тържища във Фландрия. От това какво следва – стопанското положение на Царство България е цветущо, приходите в хазната са постоянни и значителни /за разлика от тези във византийската хазна – византийският император не смее да обмитява венецианските и генуезки търговци, за да не предизвика глад в столицата на империята – по онова време от корабите на двете републики зависи снабдяването с хранителни продукти на Константинопол/; при добро желание, българският владетел е можел да си позволи поддържането на значителен контигент войски. Той това и прави - има пари дори за наемници-чужденци, но май не ги използва особено удачно...
Като размери и военен потенциал България при Иван-Александър далеч не е незначителна сила според балканските стандарти. Българският владетел се ползва с огромен авторитет – титлата му във венецианските документи е равна по ранг с тази на византийския василевс;
Както вече отбелязахме в друга тема, титлите „деспот” и „севастократор” не дават автоматично правото на носителите им да управляват области или да изпълняват държавно-административни функции; това са по-скоро титли за престиж, раздавани на членове на царското семейство.
Какво обаче се случва на фона на всички тези „оптимистични” факти за характера и възможностите на българската държава....
-Българският владетел необяснимо защо се отказва от лъвския пай от приходите в хазната си от черноморските пристанища в Добруджа. Дори не прави опит да вразуми тамошния управител, въпреки че разполага с далеч по-големи военнни сили....
-Няколко неудачни външнополитически решения набързо сриват трупания авторитет и в крайна сметка лишават Търновското царство от важен източник на приходи в навечерието на османското нашествие - загубата на основните черноморски търговски пристанища (недалновидният династичен брак на деветгодишната българска принцеса с византийския престолонаследник, последвалата война с Византия заради отказа да се изпълни зестрата - предаването на черноморските градове южно от Стара планина на Византия, намесата на Амадей Савойски и унгарците, въвличането в конфликта и на наемници-османци); резултатът - рязък спад на приходите в царската хазна от търговията с Венеция и Генуа, от там и ограничаванена военния потенциал при приемника Иван-Шишман; финансови трудности при закупуването на оръжия и при наемането на професионални военни;
-След смъртта на Иван-Александър болярският съвет взема възможно най-абсурдното решение – да обяви за престолонаследник по-малкия син, а по-големия да стане независим управител на бдинска област;
От всички тези откъслечни факти, аз продължавам да правя извода, че елитът ни от края на 13-ти и началото на 14-ти век е бил калпав. Да оставим настрана интерпретациите тип „народност”. Говоря за калпавост на ниво държавност, без значение дали тази държавност се определя като „българска”, „бдинска”, „войсилска” или „добруджанска”...
И би ми било интересно да поразсъждаваме върху причините за това. Защото именно нефилният елит на втората българска държава я превръща в незначително препятствие пред османските нашественици.
PS: Интересен епизод от този времеви отрязък е окупацията на бдинската област от унгарците по внушение на Византия и опита за насилствено покатоличване на българското население там; след затоплянето на отношенията между Византия и България пък василевсът плаща 180 хиляди флоринта на влашкия войвода да отвоюва Бдин и околностите от унгарците и да ги върне на сина на Иван-Александър; въобще - пълна бъркотия
)
), уж си продал имението, за да участва в похода към Варна, а дори и да не е било така при т.нар. "Дълъг поход" от 1443 г. османците убиват софийския владика (след оттеглянето на Варненчик), местните жители-хриустияни при обсадата на разни крепости се разбунтуват и отварят вратите на кръстоносците, избивайки турските гарнизони, при всички известия на изворите е повече от трудно допустимо, че самите тези гарнизони са извършили предаването итн. От какъв зор трябва да цитирам всички спорни и безспорни известия по въпроса - не са толкова малко, повярвайте ми, да не говорим и за самия брой на изворите? Разбира се, че Пенчо в много случаи предпочита да не чете, а да разсъждава (подходът вероятно е и по-перспективен, взимайки предвид по-блестящата му в сравнение с тази на строгия му баща политическа кариера и обществен просперитет), а и първото, честно казано, си е доста по-трудно - то са събирания на извори, четене, превеждане, та и разглеждане на авторови интерпретации после, за да съберем различни и (presumably) по-компетентни мнения от наш'то, че има и хора, дето цял живот с това са се занимавали и са си блъскали дебелите глави над тия въпроси. Ако слушаме Стан, който използва всеки удобен случай да ме заяде за някоя подробност, лесно можем да изпуснем същината на това, за което говорим, изгубвайки се в изясняване на тая или оная подподточица като напр. помак ли е бил Емин Ага Хасковски или не (във всеки случай не е бил представител на монголоидната раса, което най-малкото навява известни съмнения (нали все пак пра-тюрките от Алтай са изглеждали така - подобно на други съвременни тюркоезични народи в Средна Азия и Сибир?), иначе, признавам, най-вероятно се е чувствал "прав турчин"). Та тезата за "българска подкрепа за кръстоносците", дори и от фрагментарните сведения, с които разполагаме, не е "въздушна" и определено може да се говори за наличието на такъв исторически факт. Въпросът за масовостта и последователността на въпросната подкрепа обаче е друг. За съжаление ние, за разлика от сърбите например, нямаме по-подробен летописен разказ, оставен от български очевидец и участник в събитията, свързани с османското завладяване от 14-15 век, който да представи по-подробно "нашата" гледна точка към тях. Имаме...разкази за пренасяне на мощи, летописни бележки, отбелязването на "Константин, преславния император на България", който убил не знам си колко хиляди турци...нищо кой знае какво...Надписи: "Обнови се този град Холъвник при цар Баазит Илидирим и при субаша в лето..." (цитирам по памет, Стане, ти си 
) Кой, значи, е българският цар в края на 14 век?
Comment