Радвам се, че пишеш по темата, и е удоволствие да обменяме мисли, защото очевидно си изкушен от този период от средновековната история и изказваш интересни и компетентни мнения.
Това за краткотрайността на камапниите го вмъкнах като контра-теза на доста разпространеното твърдение, че българските държавици са извършили един вид саможертва и са задържали нашествениците близо половин век и така са отложили нахлуването им към сърцето на Европа.
Моите впечатления са далеч по-различни - както казах вече в началото на темата, действията на османците са били по-скоро хаотични, лишени от генерален план, поне в началото. Същото е било и с кампаниите им срещу нашите земи. Един вид - действало се е на парче и според ситуацията.
През по-голяма част от "противопоставянето" си с османците Шишман е просто васал, който се измъква от османската окупация с типичния за времето династичен брак /поне аз оставам с това впечатление/ ;
този васал при изключително неудачно избрани от него обстоятелства решава да отстоява демонстративно някаква собствена политика; това вбесява сюзеренът му и в крайна сметка му струва главата , а и короната. Реално, кампаниите срещу Шишман са били почти мълниеносни и османците много бързо го поставят на мястото му, за наше съжаление.
Сега, ако.... не беше се върнал през 1395 от северната страна на Дунава и не бяха му отсекли главата.. ако Сигизмунд беше победил при Никопол... и хиляди други "ако", тогава вероятно бихме имали поводи да се възхищаваме на дипломатическата и военна прозорливост на владетеля, който с ограничени ресурси постига максималното за държавата си /примерно ,васалитет спрямо Унгария и временно откъсване от османската орбита/
Това за краткотрайността на камапниите го вмъкнах като контра-теза на доста разпространеното твърдение, че българските държавици са извършили един вид саможертва и са задържали нашествениците близо половин век и така са отложили нахлуването им към сърцето на Европа.
Моите впечатления са далеч по-различни - както казах вече в началото на темата, действията на османците са били по-скоро хаотични, лишени от генерален план, поне в началото. Същото е било и с кампаниите им срещу нашите земи. Един вид - действало се е на парче и според ситуацията.
През по-голяма част от "противопоставянето" си с османците Шишман е просто васал, който се измъква от османската окупация с типичния за времето династичен брак /поне аз оставам с това впечатление/ ;
този васал при изключително неудачно избрани от него обстоятелства решава да отстоява демонстративно някаква собствена политика; това вбесява сюзеренът му и в крайна сметка му струва главата , а и короната. Реално, кампаниите срещу Шишман са били почти мълниеносни и османците много бързо го поставят на мястото му, за наше съжаление.
Сега, ако.... не беше се върнал през 1395 от северната страна на Дунава и не бяха му отсекли главата.. ако Сигизмунд беше победил при Никопол... и хиляди други "ако", тогава вероятно бихме имали поводи да се възхищаваме на дипломатическата и военна прозорливост на владетеля, който с ограничени ресурси постига максималното за държавата си /примерно ,васалитет спрямо Унгария и временно откъсване от османската орбита/
Comment