Защо предците ни са предпочели да се определят именно като "българи", а не като мизи, власи, сърби, кумани и прочие... във времена, когато да си българин нито е престижно, нито пък е признак за някаква особена уникалност
1-ви отговор
Защото не са се идентифицирали реално като българи тогава, а са запазвали (в мнозинството от случаите) традиционната си идентификация, т.е. са мислели себе си по същия начин, по който са се мислели и предците им. Това е най-лесното - "леснина" не в смисъл на най-лесна позиция в живота - да не се заблуди някой, а в смисъл на "естествено" - в едно традиционно общество е много по-лесно да запазиш непроменено това, което си получил като малък, отколкото да го промениш (ще подчертая, че поначало в такива общества основната маса от "разбирания", "светоглед", се получават относително рано и се "втвърдяват" до гранитно ниво много бързо). За да се промениш, трябва да се случи нещо достатъчно сериозно - нещо, което да разруши в достатъчна степен затвореността на общината, в която в повечето случаи ще прекараш цялото си съществуване.
Веднага ще запиташ "А какво са запазили?" - не някаква глобална/абстрактна колективна идентификация "аз съм българин", а локална и тясна - "аз съм еди-какъв си (на мястото на "еди-какъв си" слагаш името на селището съвсем грубо казано), от тази вяра (наследена отколе), нося такива и такива дрехи, празнувам тези и тези празници с такива и такива ритуали, говоря на този местен диалект и използвам тези местни думи, произхождам от този и този род и съм такъв и такъв (поминък)". Всеки, който знае и умее тези неща, произхожда от същото място на 100% ще бъде разпознат като "свой". Хора от по-далечни места, но достатъчно подобни (т.е. има някакви общи сходства в обичаи, разбирания, думи и в някаква степен - сходен диалект), вероятно ще бъде в някаква степен "свои", но в други ситуации хора, които не са баш от моята група, но са от същото място, могат да бъдат възприети като по-близки.
Хора от далечни места, които ние сега също бихме определели като "българи", но носещи твърде различни дрехи, говорещи много различен диалект и почти сигурно ще се намерят доста други разлики в обичаи и прочее (местните различия са много големи преди унификациите и "забравянето на корените", т.е. преди съвременната държавност и индустриалната цивилизация - сега са запазени съвсем малки останки от това разнообразие), най-вероятно въобще няма да бъдат разпознати като "свои" в основната маса ситуации.
Какво тогава се запазва? Общо взето, това, което е било - вяра, обичаи, предания, бит, поминък. Докато започва да навлиза новото и много бързо заличава всички тези разлики и размесва "казана", обединявайки множеството локални идентификации в една колективна и вече, да, "всички ние сме българи".
Т.е. някогашната "абстрактна" обща идентификация става реалност вече не само за малка част от обществото, а за много по-голяма част. Аз лично така откроявам основната разлика между колективната идентификация "някога" и "сега".
И между другото, в зависимост от това как ще се начертаят границите и ще се падне историческото "зарче" в хода на войни и политически конференции, хора преди пребивавали в достатъчно близки идентификационно общности могат да се окажат в съвсем различни и дори да не помнят за това само след броени поколения.
2-ри отговор
Защото идентификацията не е въпрос на "престижност" или "уникалност" (не я избираме ние), а на традиции и обстоятелства. Те са си били каквито са били и предците им (в повечето случаи, защото промени наистина има - споменах по-горе за тях) и когато се възстановява въпросната прослойка, която създава и поддържа общата "абстрактна" идентификация започва да ги "припознава" и "убеждава" какви са. Обикновено иска доста време и усилия, а наличието на национална държава многократно ускорява и подсилва процеса.
В днешно време, разбира се, е по-просто, защото дори не се иска първо да ограмотиш и образоваш всички тези хора - имаме радио и телевизия, които са достъпни и за неграмотни хора (естествено, това си има и обратните страни).
Картаген написа
Нормално - старите държави отдавна ги няма, останали са имената и различни реликти от някогашните идентификации. Новите се "борят" коя какво ще заеме, като "стартовите им позиции определят и избраното "наследство" (предопределят го - обикновено няма момент на "избор").
естествено, ние стартираме по-късно, затова се оказваме и в най-лоша позиция в тази надпревара, оттам и този възглед.
Картаген написа
Това, което е "оцеляло" и "съществувало" са били множество различни варианти на тази някогашна идентификация - както описах,за мен на тях им липсва обединяващия елемент. И те въобще не са били нито "формални", нито "абстрактни", а напротив - съвсем конкретни (доколкото това е възможно).
Това е моето обяснение. Разбира се, то е само едно от възможните и съм наясно, че има цяла (не една всъщност) друга идеологическа традиция, която го отхвърля. Самият аз не се занимавам с областта така че не бих могъл да изложа това нещо в нужните детайли, та затова спирам дотук - изказвам лично мнение и впечатления.
Comment