Thorn написа
Виж мнение
Сега няколко думи по повод на твоя по-раншен пост.
Първо, никой не отрича един известен тюркски елемент в прабългарската аристокрация. Такъв несъмнено е налице, той обаче нито е основен, нито е водещ, просто присъства. По линия на хунската империя в Европа ли, по линия на Истеми, по линия на аварите ли, това е друга и сложна тема. Отделно сред прабългарите, които категорично са нееднородни етнически, културно и лингвистично, те са в процес на етногенез от ²-²² до ²Х-Х век, със сигурност има и алтайци или алтаизирани групи, възможно е даже да има същински тюрки от Великия хаганат, по линия на военни контингенти след походите на Истеми. Но това въобще не означава, че ядрото или ядрата на прабългарската общност са тюрки или дори тюркизирани.
Всъщност "иранска" хипотеза няма. Има "сармато-славянска", поне за мен. Статията на Рашев за Пенковската култура великолепно поставя проблема. Кои точно българи увлякъл със себе си Аспарух? Дали това не са били именно тези, които от по-рано започват смесването си със славяните от източната славянска група? И защо трябва да твърдим, че всички останали прабългари са били непременно същите и са говорели на същия сармато-славянски език с тюркски заемки, при условие, че мултилингвистичността е една от особеностите на ранното средновековие?
Как се извършва "тюркизацията"? А дали не е по-прецизно да говорим за "алтаизация"? Кой е първичният носител на алтайското езиково влияние и къде прабългарите са го срещнали и са взаимодействали с него? Както вече ти писах, на помощ идва "угърският" компонент на прабългарската етничност, който също е несъмнен. Дали именно той, угърският компонент, не е носителят на "алтайското"? Или става дума за по-сложно явление с три компонента - угърски, алтайски и сарматски, с доминанта на последния? Къде е могло да се срещнат тези три компонента и да взаимодействат достатъчно дълго? Едва ли в Кавказ в V-V² век, тъй като там угрите се появяват сравнително късно - значи смесването е станало по-рано, в "хунската епоха" или дори още по-рано.
Иначе "тюркизацията", както показва цитираният пример с аланите в Дагестан или примерът с таджиките днес (азерите не ги забравяй), обикновено става най-бързо при наличие на големи маси тюркоговорящо население.
Защо все пак българите пет века не се тюркизират в Османската империя? Предпазва ги тяхната вяра, етническо компактно разпределение и техния устойчив език. И българското им самосъзнание, естествено. Но и османските турци са на практика едно малцинство на Балканите!
Обаче примерът с помаците отлично доказва, че ако един от тези важни компоненти бъде премахнат, започват процеси на загуба на идентичност. Премахни още един и ще получиш турчеещи се българи. Или гърчеещи се. Разбира се, най-добре е да се вземе пример от ранното средновековие, когато тюркутите са "голямата сила" в степите, при това наследници на хуните. Тази сила налага по политическа линия своето влияние, тя се култивира в Средна Азия и формира собствена висока култура, която оказва огромно влияние в цялата степна зона. Засели някъде групи тюрки и те несъмнено ще оказват влияние на съседите си, ще се смесват с тях и ако са достатъчно много, ще ги "тюркизират" в една или друга степен.
Comment