mitaca написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ
Collapse
X
-
-
проф. Добрев написа Виж мнениеНе, ни най-малко не се зЪблуждавате, а направо и повече от невъзпитано-грубо ме обиждате
с тези си съмнения.
Това ми съобщение е по научна публикация за шлема като цяло в нашия научен печат на мой близък, който лично ми я предостави, като мои в случая са само преводът и обяснението на текста на надписа,
в това число и откриването, превода и обяснението на прабългарската датировка.
От само себе си се разбира, че когато аз направя научна публикация по надписа, неговата публикация
ще бъде цитирана и тогава няма да има никакви проблеми от научно-правна гледна точка.
Comment
-
Христо Тамарин написа Виж мнениеИзброените думи са стари заемки от тюркски език, по-стари от обикновените заемки в български от турски. Някои думи показват, че източникът е език от огурската група. Този език може да бъде аварски. Счита се, че е пра-български, за да излезе, че има нещо останало от пра-българите. Ако са аварски, а не пра-български, то тезата за пра-българите като едни от нашите предци ще излезе да е някакво масово заблуждение (илюзия, хипноза, халюцинация).
(пра)българи не са стъпвали на юг от Дунава .
Comment
-
Човекът е просто говорещ звяр, който вярва в нещо..
проф. Добрев написа Виж мнениеМногоуважаеми господин Тамарин, изключено е лингвистичен ерудит и рядък полиглот като Вас
с такова необичайно-разнообразно съчетание от езици, като се започне от класическите и се стигне
чак до делиорманските турски говори, да не познава толкова проникновено-многозначителния постулат на великия Хумболдт: Езикът – това е духът на народа!
Благодаря Ви за похвалите, но те не са заслужени. Нито съм полиглот, нито лингвистичен ерудит. Делиорманските говори са просто нашенски говори на турския език. В класическите езици съм с обща култура.
Считам се обаче за човек със здрав разум и умея да прилагам логиката.
Човекът като биологичен вид е говорещ бозайник. Поради това на голяма част лингвистиката може да се гледа като на естествена наука. А пък историята във всичките й сфери си остава хуманитарна наука.
Проникновено-многозначителният постулат на великия Хумболдт: "Езикът – това е духът на народа!" е просто лозунг. Какво е това народ? На нивото на естествените науки това не е дефинирано. Пък и можем да се запитаме: Немско-езичните швейцарци какъв дух имат? Различен ли е от духа на френско-езичните швейцарци? А австрийският народ немски дух ли има? Има ли изобщо австрийският народ?
Може на някоя територия да живее население, което говори на някакъв език, което изповядва някаква религия, но си няма понятие за евентуална своя принадлежност към етнос или народ.
Но не може да има население, което да е нямо или да не изповядва никаква религия.
Поради това, за да останат нещата прости, езиците и религиите са по-първични понятия като обекти за изследване, а понятия като етноси и народи са вторични. Ако нещо може да се обясни на нивото на езика или на нивото на религията, няма защо да намесваме в това обяснение и други по-сложни и размити понятия.
Comment
-
Христо Тамарин написа Виж мнениеНо не вярвам, че думата куче е заета от турски. Според мене може да се счита за славянска.
Г-н Тамарин вие може да изумите човек с вашите прозиволни твърдения, при това, по правило, не подкрепени с нито едно доказателство.
Да се твърди че думата куче е славянска е все едно да твърдите, че компютър е българска. Човек представящ се за вещ лингвист смятам, че не може да си позволява подобни волности.
Ето ви повече инфо за кучето:
куче – название на домашно животно, с неславянски произход. Етимологични паралели: В тох./б/ ku, kuwa, kuñiye, хетски kuwas, авестийски kuti, согдийски kwty, ягнобски kud, хуфски, рушански kid, kud, сариколски, искашимски kud, шугнански kut, язгулемски k`od, сангличи kod, кховарски keni, нуристански kua, хинду-урду kuta, осетински kuædz, kuædzme, qæwdyn, пущунски kutraj, талишки kūtile – куче. /VS-ETD/,/IED/ А.Селишчев посочва албанските kut, kute, k`ene – куче като старобългарска заемка. /АС-СНА,стр.199/ Виждаме ясен паралел с източноиранските названия на кучето. П.Добрев посочва също пущунското куч, таджикското кучук, нуристанското кучур, в езика кати кудже – куче. /ПД-ЕАКБ,стр.102/ В пущунски kutsh-kutsh е израз за подканване на кучето, аналогично на българското кучи-кучи. Можем да добавим и кюрдското kučеk и северноиндийските: хинди kuttā, раджастханскотo, гуджаратско kutto, kutta, kutro. /ЦС-ВАСБ,стр.38/ Гуджаратското кутро е почти идентично с нашето кутре – малко кученце и пущунското кутрай. В Сев.Индия има масивно ефталитско заселване през 5-6 в. Тохарско-източноиранската етимология на думата куче в българския език не подлежи на съмнение. В кетски q`te, q`ut, арински kut, kūt, kot, пумпоколски xotu - вълк. /S-YE/ В угрофинските езици, в манси kutuv, хантски kuti, унгарски kutya, удмурски kuti, лапландски kutsikas - кученце. В руски се среща диалектните думи кычан, кычка – куче, смята се че е заето от коми kitsi, kytši, kitsan – кученце. Не трябва да отминаваме протоалтайското *káŋv, тюркското *kаŋ-čîk, тунгусоманчжурското *kači-kān, корейското *kàŋ – куче. /S-АE/ Тук се касае за явна заемка от тохарски - kuñiye
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеЗа мен проблемът е следният. Не знаем какъв е бил прабългарският език, оцелели са реално две хипотези - "тюркска" и "иранска". Спорещите тук привеждат различни по убедителност аргументи и за двете хипотези. Като цяло до безспорно мнение не може да се стигне.
Колкото до културния контекст - не съм достатъчно запознат с археологическите маркери, които категорично да доказват "сарматскост" и "тюркскост" на някакъв етнос. Освен това категорично имаме и сведения за тюркски културни проявления /титулатура, независимо дали част от титлите са още по-ранни ирански заемки още в Средна Азия, календар, оня надпис ТАГГРАН, своеобразната фигура на наследствен канцлер-съвладетел /кавкана/, наличието на пласт тюркски думи трудно обясним с късно влияние/. Най-накрая, но не и последно по значение имаме игнорираните от "иранистите" сведения за тюркоезичие на волжските и черните българи поне от 11 век. По отношение на тези сведения иранистите негласно приемат масово и безвъзвратно тюркизиране в поне два отдалечени района - причерноморието и Волга, без да обясняват как то е останало незабелязано от изворите и без да обясняват как аланите не са се тюркизирали. И същевременно яростно се отрича всяка възможност за по-ранна тюркизация, примерно още преди преселването към Волга-Кама.
Не съществува нито едно, повтарям нито едно доказателство за тюркско влияние. Пролемът на тюркофилите, които изобилстват във форума, е че не познават самите тюрки. Те изобщо не правят разлика между отделните алтайци, включително и на лингвистично ниво. За тях всички са тюрки и толкомва. Самите тюрки са късен етнос и представляват смес от алтайци и тохари. Поради тази причина в тюрксите езици има и редица индоевропейски заемки, които нашите тюркофили представят за исконнотюркски. Както и един друг участник във форума беше писал може да се говори за алтайско виляние, но не и за тюркско. Сега лингвистите ще щажат, то и тюркските езици са алтайски. Вярно е, но паралелите са с тунгусоманджурските и монголски езици, но не и с тюркските. И това е естествено. Нали памиро-ферганската раса се е получила от смесването на моноголоиди с европеиди. Очевидно е да е имало и взаимно езиково влияние. Всъщност става въпрос за т.нар юечжи. Но това е една от компонентите на прабългарите. Както и Маготин моного точно отбеляза основата е иранска и това археологически е доказано. Твърдените че титлите у прабългарите е с тюркски произход е категорино невярно. Няма нито една такава. Думата таггра е много спорно дали означава тенгри бог. Ето повечко инфо:
Може би трябва да се замислим, съществувал ли е изобщо бог с име Тангра в представата на прабългарите. Трябва да отбележим интересния факт че в български съществува рядката диалектна дума тако – клетва, тако ми – кълна се, втаксовам - обещавам. Използвана е в произведенията на З.Стоянов, Ст.Загорчинов, Кр.Григоров, а последната е известна от народните песни, особено диалектната дума такугере – така също, потвърждавам. /СИ-РРОД,стр.495/,/ДДСБНТ/ Съществувала е в старобългарски, защото е заета в унгарски като tokma – договор. Б.Цонев неправилно я свързва с тъкмо. /БЦ-ИБЕ-2,стр.173/ Етимологични паралели: В тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kññwetstse – справедлив, добър. /DA-DT-b/ В осетински tærigaæd е жалост, състрадание, доброта. В талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски têngêr, хинди-уруду tawaqqur, означава приветствие. /VS-ETD/ В санскрит tathiya – истина, в палийски takkara – изпълняващ, хинди-урду takhmīna - договореност. В ирландски tac – договор, tacar – поддръжка, tagair, староирландски tacraim, tacre – клетва в съда, справедливи аргументи, taca – опора, гаранция, tochar, tochradh, шотландски tocher – собственост, владение, toghair – призив. /ЕDGL/,/EID/ Наблюдаваме близка аналогия и с тохарските понятия. Открива се и в монголски tangarag – клетва, възможен тохаризъм. /МРС/ (б.а. виж думата „тагроги” в надписа от Наги-Сцент Миклош и „тагхран” от надписа на Омуртаг) Така че не можем да твърдим с такава абсолютна сигурност, наличието на бог Тангра в прабългарският пантеон. Думата употребена в надписа на кан Омуртаг най-вероятно означава обряд, клетва, почит на нечия памет, а не е име на бог. Ако „Тагхран” беше име на „върховния бог” едва ли щеше да бъде написано така, без нито едни придружаващ възхваляващ епитет, като велик, всемогъщ и пр.!
Самото общоалтайско *t`aŋgiri, тюркско *teŋri, *taŋrī, тувински tangyrak, якутски tangara, монголско *taŋgarag, тунгусоманчжурско *taŋgura, японско *tinkir, със значение небе, вторично – бог, се смята от някои автори (S.Georg) за производно на енисейското *tīŋgvr – висок. В монголски *tergel, корейски *tăr/*tar, японски *tuki/*tsuki – луна. В протофински *t[ö]lVč́ –дравидски *tiŋaḷ, ескимоскоалеутски *tanqi,*tatqi- луна, в проточукчски *'tirqэn˜*t- небесно светило. В протобалтийски *dañg-u- небе, протогермански *tungla-n,*tunglō(n),*tunglēn – небесно светило, готски *tuŋgl – звезда, старонорвежки tungl, старошведски tungel, староанглийски tungol, старосаксонски tungal, старовисоконемски himil-zungal – луна, небесно светило. /IEE/ В ликийски tabahaza, лувийски, лидийски tappas – небе. В езика на баските thini, в протокартвелски tham, свански txum, мингрелски ti – висок, планински връх. /БКС/ Възможно е и тохарското понятие за планински връх да е повлияно от местните енисейски езици, или показва древни паралели с индоевропейските понятия за небесно светило. При алтайците, това понятие е по-късно по произход. Хуните наричали небето čenli, аналогично на корейското čoson – небе, утринна заря. В угрофинските езици, в манси torum, хантски torêm – небе, бог, също във фински taivas, естонски taevas, вепски taivaz – небе, в унгарски dörög, лапландски tìrmes', мордвински torams, вотякски jъrъ – гръмотевица. Явно се касае за древно предностратическо понятие свързано с представата висок-небе-бог и небе-гръмотевица-бог. В иранските езици, в осетински tъæng, ягнобски tunturak, пущунски tandêr, персийски tundur, шугнански tundur, гилянски tund, язгулемски têndêr, сариколски tandûr, хинди-урду tandrā, палийски thaneti, кашмирски ţaţārā, белуджи garandagh, grəndəg – гръмотевица, в ирландски torrunn, кимвърски tarann, корнуелски taran, английски thunder, немски donnern, в тюркските езици, в киргизки düngürdöö, тувински diniireer, казахски, татарски dangyr, карачаевобалкарски zyngyndyr – гръмотевица. /VS-ETD/ Протославянското tvarь, tvoriti, tvorъ, tvьrdъ/jь/ означава небесен свод. /D-SIL/ В шумерски dingir, асирийски tanra – бог. /ПД-ЕАКБ,стр.130/ При келтите Таранис, при древните германци Донер-Тор, а при хетите Тархунтас, Тару е бог на гръмотевицата. Ако все пак е имало прабългарско божество Тангра, символ на гръмотевицата, (което е малко вероятно) аналогията с осетинското tъæng е очевидна. Става ясно че в ностратическото палеолитно прасемейство е имало ясни представи и понятия за бог и религия, свързани с абстрактната интерпретация на понятията за небе, скала, планина, гръмотевица. Връзката между енисейското, алтайските, хотаносакското и тохарското понятия за камък, планина, висок, небе има древни палеолитни корени.
Обвиненията които отправяш към иранистите са тенденциозни. Що се отнася до Волжките българи ето ти едно интересно материалче
Хубавото на този форум е че изобилства от тюркофили и всеки непредубеден лесно може да се ориентира в несъстоятелността на техните тези. Освен измислици и тенденциозни интерпретации досега никой не е публикувал нито едно, повтарям нито едно доказателство. Може би ти е направило впечатление, че именнто тюркофилите избягват неудобните факти и стигат до безкрайно странните изводи, че лексикта тъй като е много хлъзгава, няма нужда да се занимаваме с нея.Че куче била славянска, а Курт заемко от турския. А когато им се покаже поредното доказателство за несъстоятелността на тяхната теза, те просто се правят че не са я прочели. Последен пример с името Токту, което беше чисто тюркско. А за Баян нещата също са спорни, но както и да е. Пишеш че до сега са оцелели тюркска и иранска теории. Не е точно така. Тюркската теория съществува единствено поради факта, че т.нар. светила в историята са на преклонна възраст и те все още я пробутват в учебниците. С други думи разрешаването на проблема е в ръцете на биологията. А мнението на тук преставящите се лингивисти изобщо не е важно, тъй като при смяна на официално тиражираната теория бързо ще се преориентират. В крайна сметка водеща е историята.
Comment
-
Преди да анализираме разни думи набедени за прабългарски искам отново да поставя въпроса по какъв начин нашите тюрколози определят коя предтурска тюркска дума в българския е наследство от прабългарския и коя от печенежкия Така например според мен думата "шаран" е печенежка. Но със шараните май стана като случая "Курт" - тюркска е ама не съвсем (написаното от Gr8 Днес Днес 15:10)
Христо Тамарин:"От друга страна, сега нямаме представителна извадка от имената на пра-българите. Повечето са от един род, Дуло. А например в моя род по бащина линия от два века се въртят само 4-5 имена."
Авитохол, Ирник, Гостун, Кубрат -Курт, Безмер - Баян, Алцек, Кубер, Аспарух, Тервел, Кормисош, Севар, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир, Персиян, Борис, Расате. Това са владетели, а ето и малко други - Баян, Енравота, Звиница, Мостич, Докс, Дристра, Есхач, Корсис, Иритаис, Исбул, Диценг, Сандоке, Мармаис, Негавон и т.н.Това не е ли представителна извадка? За отбелязване е че това са 100% прабългарски имена, а не разни "шарани". А колкото за това, че "повечето" били от рода Дуло - то за твое улеснение представителите от този род са дадени с черно. Ако някой иска сериозно да ги изследва нека да види колко от тях се срещат при тюрките (литературата трябва да си я знаете!) и после да ги сравни с имената които се срещат в Боспорското царство .(Корпус боспорских надписей, М-Л. 1965).
Христо Тамарин:"Нищо не се знае за религията на пра-българите и поради това се налага да се ограничим с "модата" или "влиянието".
Ако сред аварите, тюрките (?: всички изброени са тюрки по език!), хазарите, печенегите, узите, куманите и т.н. няма толкова ирански имена, то е защото не са кавказки народи и живеели далече от Персийската империя."
А защо такова "влияние" или "мода" нямаме при аварите, тюрките, хазарите или печенегите? А колкото за твърдението че хазарите, куманите или печенеги са живеели далеч от Кавказ или от Персия, то нямам думи... Хазарите виж сам от къде идват, а печенегите и куманите са живели в същите земи, в които и прабългарите, самоче през ²Х-Х²²в.
Христо Тамарин: "А има ли съвременен персиец-иранец да се казва Курт?" Единственото което казвам, и което се вижда ясно от дадения от теб цитат, е че Курт не е тюркско име.
ПП. На мен също ми е безкрайно интересно къде може да се види снимка на този прословут шлем на Денгизих.
Comment
-
Тайнственият приятел на проф Добрев, който открил легендардния шлем на Денигизих, се казва Азгар Мухамадиев, повече известен с оригиналните си тези. В предишни постове проф. Добрев споменава и за някакво блюдо на Денгизих, чийто надпис май също беше превеждал. Та ето за какво става въпрос.
Маготине, тъй като знам че чинийките са ти страст, ще бъде интересно да се запознаем с мнението ти.
Та въпросният шлем е от същата поредица доказатества на Мухамадиев.
Comment
-
проф. Добрев "Тюрките по принцип и като цяло винаги са били и ще си останат европеиди с различна степен на монголоиден примес."
На тези картинки има древнотюркска каменна баба, направена от тюрки в памет на знатен тюрк. Всеки сам може да прецени този хубавец монголоид ли е, или с преписваният му от проф. Добрев европеиден тип.
Comment
-
Не, ни най-малко не се зЪблуждавате, а направо и повече от невъзпитано-грубо ме обиждате с тези си съмнения.
Сред българските възрожденци има и такива със славянски по произход имена: Добри Желязков (от Сливен), Любен Каравелов, Найден Геров.
"Културна идентичност" или "културна близост"? Българите и гърците са "културно идентични" или "културно близки"? Тези понятия не са добре определени.
Сякаш знаете как звучи титлата у нас. У нас тя никак не звучи повече от хиляда години.
Да има при чувашите ирански имена не ми се вижда естествено, но щом пишете, може и да има, даже може това да е естествено.
Прочетете какво съм написал в зелено за пра-българите тук. За кавказки народ, пропит с културата на персийската империя, е естествено да има ирански имена.
От друга страна, сега нямаме представителна извадка от имената на пра-българите. Повечето са от един род, Дуло. А например в моя род по бащина линия от два века се въртят само 4-5 имена.
Семитският произход на много гръцки имена, както и гръцкия произход на много български имена, наистина се обясняват с културното влияние по линия на християнството. Обаче културно влияние може да съществува не само на религиозна основа, а просто по линията на модата. Забележете сред децата сега какви имена се срещат: Анжела, Анжелина, Бианка, Жаклин, Антоанета, Джована, Марио, Мариола, Маринела, Мариела, Ирена, Валентин, Валентина, Диана, Катрин, Виктор, Виктория, Софи, Николета, Михаела, Моника, Вероника, и т. н.Last edited by _magotin_; 08-04-2009, 23:57.
Comment
-
Gr8 написа Виж мнениеОбвиненията които отправяш към иранистите са тенденциозни. Що се отнася до Волжките българи ето ти едно интересно материалче
Отзелно за нивото му говори, че приписва баснята за Кубрат и сноповете на аланите, след като тя е още у Езоп
Comment
-
Нищо не се знае за религията на пра-българите и поради това се налага да се ограничим с "модата" или "влиянието".
Изобщо не се занимавам с археология и антропология. Обаче поставената дилемата "тюрки" или "иранци" не е археологична или антропологична, а е лингвистична. Тези термини са лингвистични. Ако на тези термини придавате друго значение (от археологията или антропологията), те стават други термини за други понятия и следователно ние с Вас обсъждаме различни неща.
Тезата за тюрко-езичието на пра-българите е по-стара от всякакви класово-партийни подходи.
Чувашите и турците са езикови "алтайци", но съвсем не са монголоиди.
Доколкото знам (нека тюрколозите да потвърдят), народ с име огури никога не е имало.
А кога се появяват пра-българите? Ама без измишльотини! В една съседна тема се твърди, че първото споменаване на нашия етноним било от 354г. след Христа. Аз там се противопоставих: моята теза е, че там изобщо не се упоменава нашият етноним.
И все пак, кога за първи път се упоменава някъде етнонимът "българи"?
А кога, наистина се появяват българите? В колко римо-византийски хроники някой народ е наречен "обикновен, вулгарен"? Тези школски въпроси и мен ме вълнуваха, преди 15-20 години. Вярвам не само мен, тъй като по темата за VULGARES са написани доста статии. И понеже световната наука се е съгласила, че под тези ВУЛГАРЕС се крият именно българите, за мен темата е приключена. Опитите за оригиналнечене, при това от неспециалисти, ги намирам за развеселителни. Ако сте открил нов паметник, примерно неизвестна хроника, в която друг народ е наречен ВУЛГАРЕС, т.е. друг народ е обозначен като"прост, обикновен"(?), то смело я публикувайте, тогава наистина имате пълното и основателно право да се осъмните в общоприетата истина.
Колкото до това кога се е появила "хунската" теория за прабългарите, "тюркската" априорно се свежда до "хунска", Ви съветвам да се позапознаете с творчеството на В.Златарски. За негова чест трябва да кажем, че отлично е обработил византийските извори. Той е блестящ историк, несъмнено, един от бащите на българската историческа наука. Но той през живота си не е виждал прабългарски некропол, нямал е и 10% от данните, с които разполагаме ние. Ерго, стъпвал е на много несигурна почва и разбира се се е водил по модерната около първата световна война "хунска линия". Тя даже и в Германия е била много популярна. Впрочем десетилетия след него Артамонов, бащата на хазароведението, формулира археологическия шаблон за "прабългари" - брахикранни европеиди междуречен тип със салтовска керамика. Кога тюрките отиват в Междуречието? Нека проф.Добрев Ви обясни. А "салтовската" керамика си е пар-екселанс производна от кавказко-сарматските керамични комплекси.
Колкото до Вашата смела хипотеза, че "българи" се появява в Кавказ и е продукт на някакви местни етногенези, Ви съветвам да прочетете цитираната тук АРМЕНСКА ГЕОГРАФИЯ. Там едни вещи познавачи на Кавказките въпроси са писали разни работи за българския етноним.
Думата КУЧЕ може да се счита за дума със славянски произход.Last edited by _magotin_; 09-04-2009, 00:23.
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеПрегледах го. Половината време обяснява как прабългарите били сармато алани и изведнъж - хоп тюркизация. Пак без никакво обяснение, дори дедуктивно.
Отзелно за нивото му говори, че приписва баснята за Кубрат и сноповете на аланите, след като тя е още у Езоп
Comment
-
Просто има промени на езика в зависимост от народите с които са се смесвали.
най-ранния етап от съществуването на Волжка България, показва сармато-аланска културна принадлежност. Ибн Фадлан посочва също някои алански обичаи при волжките българи, като поставянето на знаме (алем), пред къщата на починалия, използването на трикраки масички (финдз), отрязването на кичур коса от близките по време на траура, съвместното къпане на мъжете и жените, по време на празник, обичай посочен и от Ал Бируни за иранското население от каспийското крайбрежие около гр.Амул (съвр.Азърбайджан), индоевропейски по произход, съществувал и при славяните в деня на лятното слънцестоене
В последствие (²Х-Х² в.) има големи миграции на тюркски племена в региона. Заселване, смесени бракове и промяна на езика. Така както става и в Дунавска България със славянизацията, същото става и с тюркизацията във Волжка България. Но според тюркофирите такова нещо не може да има, защото не им пасва на теорията.
Comment
Comment