ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

Collapse
X
 
  • Време
  • Show
new posts
  • messire Woland
    -
    • Jan 2003
    • 10623

    #376
    Толкова ли е трудно да се дискутира нормално, без да се обиждате едни други? Това е основната причина за неприятностите тук. Когато някой се опитва да привнесе лошия тон от други исторически форуми тук и то в противоречие с нашите правила, нека да е ясно - ще има наказания. В крайна сметка, незачитането, особено многократното, на тукашните правила, означава липса на уважение и към останалите участници в дискусиите, и към форума.
    Изтрих част от последните мнения. Не ми се влиза надолу във форума, но както казах и по-рано - следващият, позволил си дори и леко обиден тон към останалите, ще бъде изгонен. И нека да няма обидени - тъй като в тази тема нарушенията са наистина много, тълкуванието какво е обиден то ще е субективно. Да няма неразбрали и обидени после.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment

    • случайно прелитащ
      Мммне-не, ама хич
      • Mar 2008
      • 522

      #377
      Трябва да се търсят прабългарски думи в някои стопански области и особено коневъдството и ездата. Хомот/хамут, юзда, стреме, шпора и под.

      Някой спомена, че славяните научили от прабългарите за грънчарското колело. Така че и в грънчарството може да се намери нещо.
      Традиционното строителство може да бъде интересна област.

      Хрумна ми крак /слав. нога/. Намерих същата славянска само със значение грак, грачене.

      ПП Това хрумване какво ли е?
      Last edited by случайно прелитащ; 12-04-2009, 16:47.

      Comment

      • Stan
        ветеран
        • Mar 2009
        • 1758

        #378
        проф. Добрев
        Наред с "шаран" в българските народни говори са съхранени още и такива изключително показателни
        за структурната типология, произхода, вида и характера на прабългарския език думи като тенка "пари", шарап-таш, букв. "рисуван камък", шекер "крава", шпаня "вид вълна", штени "горни гащи".
        Както, казах по-горе думата "шпаня" (както и другите посочени тук) не е заемка от езика на прабългарите. За съжаление поста беше изтрит, но все пак ще повторя - тази дума не може да е тюркска поради простата причина, че тюрките немогат да произнесат словосъчетание "шп", още по-малко думи започващи с него. И не само "шп", но тюрките по принцип не обичат натрупването на съгласни в началото на думата и поради тази причина имената на много български села и градове в турския се добавят съгласни. Следващите примери са от статията на Р. Стойков - Селища в Силистренски санджак през 70-те г. на ХV²² век, В: ИНМВ, 7, 1971, с. 163-181
        българско име - написано на турски
        Слава - Ислава
        Тръстеник - Терсенлик
        Кранево - Екрене
        Франга - Фиранга
        Стража - Истраджа
        Тройца - Туруджа
        Плащен - Палащене
        Кривня - Киривина
        Кръстево - Гиристеви
        Сребърна - Сиребурна
        При това положение всеки може да си отговори как би трябвало да звучат на "тюркобългарски" прабългарските думи и имена:
        твирем - "итвирем" или "итиверме"
        Плиска - Иплиска или Пилиска
        Крум - Икрум, Курум
        Звиница - Извънче, защото в тюркските няма и звука "ц"
        Дристра - Диристра


        messire Woland: "Изтрих част от последните мнения."
        Въпросът ми е - защо "част", а други, в които откриваме изречения от типа "а още по-малко пък и твърде запознат със състоянието на нещата тук", "Не бих казал, че сте дори и на милиметър вътре в нещата", "Без никакво съмнение, вашият лингвистичен гений", в които има явни провокации и повече от естествено е отговорите да са от подобен характер.

        Comment

        • messire Woland
          -
          • Jan 2003
          • 10623

          #379
          Stan написа
          messire Woland: "Изтрих част от последните мнения."
          Въпросът ми е - защо "част", а други, в които откриваме изречения от типа "а още по-малко пък и твърде запознат със състоянието на нещата тук", "Не бих казал, че сте дори и на милиметър вътре в нещата", "Без никакво съмнение, вашият лингвистичен гений", в които има явни провокации и повече от естествено е отговорите да са от подобен характер.
          Когато Торн и Ги намерят време, ще прегледат темата изцяло и ще преценят. А и в част от споровете се засягат специфични нещата, от които аз не разбирам. Безразлично ми е коя от тезите ще вземе надмощие накрая, моята цел е да накарам спорещите да дискутират по-цивилизовано и да спазват форумните правила.
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment

          • _magotin_
            Временно суспендиран
            • Feb 2008
            • 667

            #380
            Шарапташ е "неотурцизъм", но придобива популярност заради факта, че когато Шкорпил питал селяните из шуменско за какво служат камъните с изрязани квадратни улеи, те му обяснили, че става дума за древни "винарски камъни" - шарапташи. Оттам думата е придобила гражданственост за обозначаване на прабългарските жертвеници.

            Думата "тичам" също е много интересна, дублетна на "бягам". Съвсем възможно е името на р.Туча или Тича, споменато в един надпис, да идва именно от тази дума. Друга категорично прабългарска дума с ирански произход е ВАРНА.

            Comment

            • случайно прелитащ
              Мммне-не, ама хич
              • Mar 2008
              • 522

              #381
              _magotin_ написа
              Думата "тичам" също е много интересна, дублетна на "бягам". Съвсем възможно е името на р.Туча или Тича, споменато в един надпис, да идва именно от тази дума.
              Със сигурност има общо с ток, поток.

              Comment

              • Stan
                ветеран
                • Mar 2009
                • 1758

                #382
                _magotin_ написа
                Шарапташ е "неотурцизъм", но придобива популярност заради факта, че когато Шкорпил питал селяните из шуменско за какво служат камъните с изрязани квадратни улеи, те му обяснили, че става дума за древни "винарски камъни" - шарапташи. Оттам думата е придобила гражданственост за обозначаване на прабългарските жертвеници.
                Освен това по времето на Шкорпил, огромната част от селяните в района били етнически турци, като с пълна сила това се отнася и за Плиска и околността. Така че турският произход на думата е повече от очеизваден. Аналогичналогична е ситуацията с девташлар. Нещо повече, някои решават, че и Абоба - старото име на дн. село Плиска е от прабългарски произход, при положение че това село възниква през ХV²²²в. и името произхожда от Ак баба, а като население (турци и татари) няма нищо общо със старата Плиска.

                Comment

                • Gr8
                  Временно суспендиран
                  • Feb 2009
                  • 96

                  #383
                  Stan написа
                  проф. Добрев
                  За съжаление поста беше изтрит, но все пак ще повторя
                  Цензурирано. Нападките срещу модераторите също се наказват. Тъй като е първо нарушение от този род, което аз забелязвам, наказанието е само цензура и предупреждение.
                  Воланд.



                  След като рухна митът за тюркското име Токту, нека обърнем внимание и на другото име смятано от нашите лингвисти изцяло за тюркско -Баян.
                  Тюрколингвистите казват, че името е изцяло тюркско, като го сварзват с древнотюркското bayan, в монголско baian, тунгусоматджурски baya-все със значение на богат.Но както обикновено нещата не са точно така. Оказва се че тази дума е разпространена и при източните иранци. В ягнобски boy-богат, в рушански и хуфски boyenat-богаташ. Думата се среща и при угрофините със същото значение. И както с историята с кучето и шарана се оказа, че става въпрос за много древни взаимодействия, за да се разбере кога се е появило това име и при кои.
                  Така че да се твърди че Баян/Боян било доказателство за тюркски произход е несериозно. Тюркският балон пак се пукна.
                  Last edited by messire Woland; 12-04-2009, 20:29.

                  Comment

                  • Stan
                    ветеран
                    • Mar 2009
                    • 1758

                    #384
                    В един много интересен сборник - Източники формирования тюркских языков Средней Азии и Южной Сибир, Фрунзе 1966, на страница 66, има нещо много интересно, което винаги ме е притеснявало. Та там се казва, че в орхоноенисейските паметници, демек в древния тюркски език няма звуци "в", "х", "ф", "ж" и "ц", като и няма думи започващи с "г", "д", "л", "р" и "п"
                    Я да видим някои прабългарски думи и имена съдържащи тези липсващи при тюрките звуци:
                    кавхан, Витхун, твирем, вечем, Верени, [/B]Негавон, жупан, Авитохол, дван, алхаси, хлубрин, хумши
                    и малко думи и имена започваши със звуци, с които незапочват тюркските думи:
                    Гостун, Дуло, Дристра, Расате, Паган, Плиска, Дилом, дван, дохс.
                    коментарът мисля че е излишен.

                    Comment

                    • _magotin_
                      Временно суспендиран
                      • Feb 2008
                      • 667

                      #385
                      Както многократно биде посочено, има тюркоезични иранци - това за азерите. Има и тюркоезични иранци, които говорят и на собствения си език - това са таджиките. А в онази книга, която бе обявена за "зелено грозде" са цитирани и много примери на други такива мултилингвистични групи и по-специално тюрко-ирано езични едновременно. Както също е многократно натяквано, у хуните се създало едно такова езиково многообразие, те всички говорели на по няколко езика (Приск). Т.е. проблем да има тюркски думи у едни прабългари няма никакъв. И обратното. Спорът щеше да е нерешим, ако ние не познавахме прабългарите като материална култура, като антропологични белези, а скоро ще ги опознаем и като гени. И като се окаже, че имат сарматски гени, спорът, който отдавна е приключил в определени среди, ще приключи даже и по форумите.

                      Та там се казва, че в орхоноенисейските паметници, демек в древния тюркски език няма звуци "в", "х", "ф", "ж" и "ц", като и няма думи започващи с "г", "д", "л", "р" и "п"
                      Понеже най-вероятно срещу това наблюдение няма да се възрази, ще ти отговоря иносказателно вместо тези, които няма да отговорят, ти се сещай кои - "туй грозде е зелено".
                      Last edited by _magotin_; 12-04-2009, 19:55.

                      Comment

                      • tonev
                        ветеран
                        • Sep 2006
                        • 1346

                        #386
                        _magotin_ написа
                        И като се окаже, че имат сарматски гени, спорът, който отдавна е приключил в определени среди, ще приключи даже и по форумите.
                        пак да кажа - ще има и сарматски и корейски гени... гените не ни делят, те ни сближават...
                        Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                        Comment

                        • SRH
                          ветеран
                          • Dec 2006
                          • 1199

                          #387
                          Stan, не знам дали е достоверна тая информация за липсата на звуци. Напр. hadaq е крак на оня пратюркски език. В по-нови тюркски езици се е променило, но корена е запазен. Освен това съчетанието на съгласни могат да доведат и до уж липсващи (като транскрипция) звуци.

                          Маготин, за антропологичните белези те питах преди време какви са прабългарите. Ти рече брахикефали. Аз те питах има ли връзка с брахикефалите "ди" (и теорията на Грижмайло, доказана от Гумильов) - ти рече, че нямало значение какво ставало в Китай. Сега обаче и гени се включват. А наистина Тонев ще излезе прав и по Y ще наизлязат сума ти корейци И пак във връзка с гените да питам - кой от кого е крадял жени? Какъв език е ставал преобладаващ и кои гени? Щото като нищо може да наизкочат сума тюркски гени по гробници. Че и наизлизат.

                          Comment

                          • Stan
                            ветеран
                            • Mar 2009
                            • 1758

                            #388
                            SRH - "Stan, не знам дали е достоверна тая информация за липсата на звуци" - Древните тюркски надписи са отдавна публикувани и всеки сам може да провери доколко това твърдение е вярно.

                            Comment

                            • _magotin_
                              Временно суспендиран
                              • Feb 2008
                              • 667

                              #389
                              tonev написа
                              пак да кажа - ще има и сарматски и корейски гени... гените не ни делят, те ни сближават...
                              Само гените нищо не доказват. Обаче гените, в съчетание с антропологията и културните особености вече дават една комплексна картина. Ако имаше и повече данни за езика, щяхме да добавим и тях, за да получим пълната картина на прабългарския етногенез.

                              Маготин, за антропологичните белези те питах преди време какви са прабългарите. Ти рече брахикефали. Аз те питах има ли връзка с брахикефалите "ди" (и теорията на Грижмайло, доказана от Гумильов) - ти рече, че нямало значение какво ставало в Китай.
                              От брахикрания до брахикрания има разлика. Затова и се говори за "Междуречен тип". Не знам на какъв език да го обясня вече - тип брахикрания, характерен за Междуречието, не за Китай, не за Корея, не за Амазонските джунгли. Това с жените са врели-некипели.

                              Comment

                              • Stan
                                ветеран
                                • Mar 2009
                                • 1758

                                #390
                                За улеснение на съмняващите се прикачам част от един древнотюркски надпис.

                                SRH - "Напр. hadaq е крак на оня пратюркски език." Незнам как е в пратюркския, но в таблицата в Древнетюркский словарь, Л. 1969, където са дадени древнотюркските букви и техните звукови съответствия, звука "h" просто го няма.
                                Attached Files

                                Comment

                                Working...