Е тя лингвистиката се извърта, но археологическите находки и гореспоменатия извор
Голямо влияние върху българската средновековна книжнина оказва "Хронографията" на Йоан Малала. Този византийски исторически труд от VIв. е преведен на старобългарски от Презвитер Григорий. Показателно е, че навсякъде понятието "славяни" във византийския текст е заменено в нашия превод с "българи". Йоан Малала говори за "българи" вместо "скити", преразказвайки версията за негръцкия произход на Ахил. Ето какво пише Малала: "И така споменатия Ахил заминал заедно с Атридите като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи."
Друг извънредно ценен средновековен автор, чиито творби подкрепят този ход на разсъждения е Йоан Цец. Макар и писател от XI в., Цец прави същото по смисъл отъждествяване, наричайки българите «хуни-мирмидонци».
Друг извънредно ценен средновековен автор, чиито творби подкрепят този ход на разсъждения е Йоан Цец. Макар и писател от XI в., Цец прави същото по смисъл отъждествяване, наричайки българите «хуни-мирмидонци».
Comment