Моля за извинение, не съм видял въпроса за смисъла на пускането на линка към Бродел. Голъм е отговорил точно това, което си мислех: Бродел дава концептуална основата за мисленето на средновековната демография, а освен това и кратко се спира на някои възможни методики за предположения за неселението. Ако се възприеме неговия подход, разногласията в тази тема биха били доста по-малко.
За да не виси този линк, ще се опитам да го пригодя към времето и мястото, за което става дума в темата с предварителните уговорки, които прави и Бродел, че тези числа са измислени, че дават само порядъка и в най-добрия случай горната и долната граница, но не и самото число. Т.е., както каза ИЦА, статистическата грешка е между 200% и 300%.
1. Като първи възможен начин Бродел посочва регресивния: от първите сравнително надеждни демографски данни се смята назад във времето. За България това са османските данъчни регистри за домакинствата от началото на 16 век. Неточността при този метод е в предпологаемия брой на членовете на домакинството, което вече дава 30-40% вероятност и почти пълната невъзможност да се отчетат преселенията, смъртността от чума и други болести и др.
2. Археологическият подход: данните за селищата и броят на жителите им се умножава по предполагаем коефициент на археологическа откриваемост.
3. Инвентарен подход, който мисля беше използвал Венедиков: общата бройка на всички упоменати единици в инвентарните надписи пак умножена по въпросиня предполагаем коефициент на откриваемост. Оттам получаваме размерът на войската и чрез също толкова предполагаем мобилизационен коефициент търсим населението. Надписите трябва обаче да са от абсолютно еднакъв период, иначе рискуваме да попаднем на един и същи ризници, преброени 2 пъти през интервал от 5, 10 или повече години.
4. Демография по източниците - за несигурността на изворовите сведения вече доста се говори.
За да не виси този линк, ще се опитам да го пригодя към времето и мястото, за което става дума в темата с предварителните уговорки, които прави и Бродел, че тези числа са измислени, че дават само порядъка и в най-добрия случай горната и долната граница, но не и самото число. Т.е., както каза ИЦА, статистическата грешка е между 200% и 300%.
1. Като първи възможен начин Бродел посочва регресивния: от първите сравнително надеждни демографски данни се смята назад във времето. За България това са османските данъчни регистри за домакинствата от началото на 16 век. Неточността при този метод е в предпологаемия брой на членовете на домакинството, което вече дава 30-40% вероятност и почти пълната невъзможност да се отчетат преселенията, смъртността от чума и други болести и др.
2. Археологическият подход: данните за селищата и броят на жителите им се умножава по предполагаем коефициент на археологическа откриваемост.
3. Инвентарен подход, който мисля беше използвал Венедиков: общата бройка на всички упоменати единици в инвентарните надписи пак умножена по въпросиня предполагаем коефициент на откриваемост. Оттам получаваме размерът на войската и чрез също толкова предполагаем мобилизационен коефициент търсим населението. Надписите трябва обаче да са от абсолютно еднакъв период, иначе рискуваме да попаднем на един и същи ризници, преброени 2 пъти през интервал от 5, 10 или повече години.
4. Демография по източниците - за несигурността на изворовите сведения вече доста се говори.

), се съгласявам, обаче ставаше въпрос за друго - какъв процент от населението са тези от мъжки пол, влизащи във възрастовата група 14-16 до 40, което аз леко коригирах, намалявайки долната граница на 15 и увеличавайки горната до 50. Към това могат да се прибавят въобще всички старци, които са в състояние да се движат, а вероятно и някаква част от жените (не знам обаче каква и ми е трудно да предположа - може би неомъжените (обаче те ще да са малко от една възраст нагоре) или пък сред омъжените тези, които в момента нямат малки деца (т.е. не са ангажирани с други грижи), обаче и те не би трябвало да са много), което ще повиши дела. Но определящото обстоятелство в такъв случай ще е по-скоро наличността на въоръжение, а не друго.
=>

Comment