Макар последното мнение да е мое се включвам пак, не за напиша продължение, а тъй като в "Битката на века" обещах да сложа извадки от Жофроя дьо Вилардуен свързани със стректурата на латинската армия, откъдето пък може да се съди за числеността й. По-специално, че упоменатите 400 рицаря при Одрин не са били цялата латинска армия участвала в битката.
Започвам с един цитат, свързан с превозването на кръстоносците от Венеция:
Иначе казано съотношението рицари:сержанти е 1:2, а рицари:сержанти е 1:4,5.
Армията е от 4 500 рицари, но само от оръженосците и сержантите става 29 000, а общо с рицарите 33.500.
Следва нещо интересно - обещанието на Алексия, синът на Исак ²² Ангел, да помога с войници и "рицари" на кръстоносците:
Както казах обаче, че рицарите, оръженосците и сержантите все още не са всичко. В един друг пасаж Вилардуен споменава и арбалетчиците:
- става дума за завладяването на Галата.
Забелязвате в края почерненото - след битки 7 000 били само тези, които набързо духнали от Латинската империя.
Започвам с един цитат, свързан с превозването на кръстоносците от Венеция:
«Ние ще изготвим юисиери, за да преминат четири хиляди и петстотин коня и девет хиляди оръженосци; и нефове за четири хиляди и петстотин рицари и двадесет хиляди сержанти без коне; и за всички тези коне и хора условието ще бъде, че те ще носят хранителни припаси за девет месеца. Ето какво ще направим най-малко за вас при положение, че ще ни се даде по четири марки за кон и по две за човек.»
Армията е от 4 500 рицари, но само от оръженосците и сержантите става 29 000, а общо с рицарите 33.500.
Следва нещо интересно - обещанието на Алексия, синът на Исак ²² Ангел, да помога с войници и "рицари" на кръстоносците:
И той лично ще отиде с вас в земята на Вавилон (или той ще изпрати там, ако вие смятате, че това би било по-добре) с десет хиляди души на негови разноски; и тази служба тои ще я върши в продължение на една го¬дина. И през всичките дни на живота си той ще поддържа петстотин рицари в отвъдморската земя и ще ги издържа със собствени средства.» .
[156.] Сутринта, малко след изгряването на слънцето, беше ху¬бава. А император Алексий ги очакваше с многобройни баталиони и многобройна свита от другата страна. И тръбите прозвучават, и вся¬ка галера бива привързана за един юисиер, за да премине по-лесно.2 Никой не пита кой трябва да върви напред, но който може по-рано, по-рано излиза [на брега]. И рицарите напущат юисиерите и скачат до пояс в морето, изцяло въоръжени, шлемовете пристегнати и ме¬човете в ръцете; и също така скачат добрите стрелци с лъкове, доб¬рите сержанти и добрите арбалетчици, всяка рота на мястото, където е достигнала.
[157.] А гърците даваха вид, че желаят да окажат съпротива. Но когато дойде моментът рицарите да наведат копията,3 гърците им обръщат гръб, побягват и им оставят крайбрежието. И знайте, че никога едно пристанище не е било завладявано по-гордо.4 Tогава мо¬ряците започват да отварят вратите на юисиерите и да хвърлят на¬вън мостовете; и започват да извеждат конете; и рицарите започват да възсядат конете си; а бойните части започват да се подреждат как¬то бе определено.
[157.] А гърците даваха вид, че желаят да окажат съпротива. Но когато дойде моментът рицарите да наведат копията,3 гърците им обръщат гръб, побягват и им оставят крайбрежието. И знайте, че никога едно пристанище не е било завладявано по-гордо.4 Tогава мо¬ряците започват да отварят вратите на юисиерите и да хвърлят на¬вън мостовете; и започват да извеждат конете; и рицарите започват да възсядат конете си; а бойните части започват да се подреждат как¬то бе определено.
[[3. ВЪСТАНИЕ НА ГЪРЦИТЕ И ПЪРВОТО НАСТЪПЛЕНИЕ НА ЙОАНИС]
[333.] Но гърците, които бяха много вероломни, не бяха про¬гонили коварството от своите сърца. По това време те видяха, че французите бяха твърде разпиляни по земите и че всеки имаше да върши [нещо] за своя сметка. Те помислиха впрочем, че тогава би¬ха могли да ги предадат. И те тайно взеха пратеници от всичките градове на страната и ги изпратиха при Йоанис, който беше крал на Влахия и България, който беше воювал с тях и постоянно вою¬ваше; и те му известиха, че ще го обявят император и че всички ще му се подчинят, и че ще убият всички франки. И те ще му се закъл¬нат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще им се закълне, че ще ги управлява като своите [поданици]. Така бе сто¬рена клетвата.82
[334.] По това време в Константинопол се случи голямо неща.¬стие: граф Юг дьо Сен-Пол, който беше дълго време прикован на легло болен от подагра83, свърши и умря. И това беше голяма скръб и твърде голямо нещастие. Той бе много оплакван от своите люде и от своите приятели. Той бе погребан с твърде голяма почест в цър¬квата на монсеньор Георги от Манган84.
[335.] Граф Юг, докато беше жив, държеше един замък, кой¬то се наричаше Димот и който беше твърде укрепен и твърде богат. Вътре имаше от неговите рицари и от неговите сержанти. Гърците, които бяха дали клетва на краля на Влахия85 да убият и да преда¬дат франките, им измениха в този замък: те убиха и взеха в плен голям брой от тях, а малцина се изплъзнаха. И тези, които се изплъзнаха, побягнаха към един град, които се нарича Андринопол,86 който тогава държаха венецианците.
[336.] След това не закъсняха никак да се разбунтуват тези от Андринопол; и онези87, които бяха вътре и го охраняваха, излязо¬ха оттам в голяма опасност и напуснаха града. И новините [за въстанието] достигнаха до император Бодуен от Константинопол, който беше с твърде малко хора, той и граф Луи дьо Блоа. Те бяха твър¬де обезпокоени и развълнувани от тези новини. И така започнаха ден по ден да пристигат при тях лоши новини: че навсякъде гърците се бунтуваха и че там, където намереха франки, които владееха земите, те ги убиваха.
[337.] И тези, които бяха напуснали Андринопол, венецианци¬те и другите, които бяха с тях, отидоха в един град, който нарича¬ха Чурло,88 който беше на император Бодуен. Там те намериха Гийом дьо Бланвел, който го охраняваше от името на императора. Благо¬дарение на подкрепата, която той им даде, и понеже той ги съпро¬води с толкова хора, колкото можа, те се върнаха назад в един близък град, на около дванадесет лиьо, който се наричаше Аркадио¬пол89 и който принадлежеше на венецианците; и те го намериха пра¬зен; влязоха вътре и го заеха.
[338.] В три дни гърците от страната, [обитаващи] околности¬те на един ден [път], се събраха, дойдоха пред Аркадиопол и започ¬наха атаката, голяма и удивителна, от всички страни. И те [наши¬те] се защищаваха твърде добре: те отвориха портите и извършиха голям излаз. Така както бог го пожела, гърците бяха разбити и те започнала да ги повалят и убиват. Така те ги преследваха една лиьо и убиха мнозина от тях и взеха значителен брой коне и много дру¬га плячка.
[339.] Така те се завърнаха в град Аркадиопол с голяма ра¬дост. И те известиха за тази победа в Константинопол на император Бодуен, който беше много радостен от това. Обаче те не посмяха да запазят град Аркадиопол, а на другия ден излязоха от него, напус¬наха го и се завърнаха в град Чурло. Там те се спряха с голям страх: защото се страхуваха колкото от тези в града, толкова и от онези отвън, тъй като те се бяха заклели на краля на Влахия, че ще ги пре¬дадат.90 Имаше много от тях, които не посмяха да се спрат, а отидо¬ха в Константинопол.
[340.] Тогава император Бодуен, дожът на Венеция и граф Луи държаха съвет и видяха, че губеха цялата страна. И [решение¬то] на техния съвет бе такова, че императорът извести на своя брат Анри, който беше в Андремит,91 да изостави всичко, което беше завладял, и да дойде да ги подпомогне.
[341.] От своя страна граф Луи изпрати [известие] до Пайен д'Орлеан и Пиер дьо Брашиьо, които бяха в Люпер,92 и до всички: люде, които бяха с тях, и им нареди да изоставят цялото завоевание с изключение само на Еспигал, който беше разположен на мо¬рето, и да оставят там гарнизон, съставен от възможно наи-малко люде,а другите да дойдат да го подпомогнат.
[342.] Императорът изпрати своите заповеди на Макер дьо Сент-Менеулд, Матиьо дьо Валинкур и Робер дьо Ронсоа, които има¬ха със себе си около сто рицари и се намираха в Никоми,93 и [им нареди] да изоставят този град и да дойдат да го подпомогнат.
[343.] По заповед на император Бодуен Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Романия и на Шампания, излезе от Константинопол94, както и Манасие дьо Лил, с толкова хора, колкото те можеха да имат: и това бе твърде малко, защото цялата армия се губеше. И те яздиха до града Чурло, който се намираше на три дни от Константи¬ нопол. Там намериха Гийом дьо Бланвел и тези, които бяха с него; те бяха много уплашени, а тогава бяха напълно успокоени. Те пре¬биваваха тaм четири дни. Император Бодуен изпрати след Жофроа маршала толкова хора, колкото можеше да има: така че когато нас¬тъпи четвъртият ден, в Чурло те имаха осемдесет рицари.
[344.] И тогава Жофроа маршалът и Манасие дьо Лил тръгнаха на път със своите хора; и те яздиха напред, и пристигнаха в Аркадиопол, и се настаниха в него. Те пребиваваха там един ден: и заминаха оттам, и отидоха в един друг град, които наричаха Бургарофол95: гърците го бяха изпразнили и те се настаниха в него. На следващия ден те яздиха до един град, който наричат Некиз,96 който бе много красив, твърде добре укрепен и твърде добре снабден с всички припаси; и те намериха, че гърците го бяха напуснали и ¬всичките бяха отишли в Андринопол. А този град бе на девет френски лиьо от Андринопол. И решението им бе, че те ще чакат тук император, Бодуен.
[345.] Впрочем книгата разказва едно голямо чудо: Рение дьо Три, който беше във Финепопол, на около девет дни далече от Кон¬стантинопол, и имаше около сто и двадесет рицари със себе, си, 97 бе изоставен от своя син Рение, от брат си Жил, от Жак дьо Бонди, който беше негов племенник, и от Ахар дьо Вердюн, който имаше за жена неговата дъщеря. И те му отнеха около тридесет от негови¬те рицари, и мислеха да се върнат в Константинопол, и го бяха ос¬тавили в голяма опасност, както чухте. И те намериха страната разбунтувала се срещу тях и бяха победени, и гърците ги заловиха; после те ги предадоха на краля на Влахия, който след това заповяда да им отрежат главите, И знайте, че те бяха твърде малко оплак¬вани от хората, понеже се бяха държали така лошо спрямо този, към когото те не трябваше да го сторят.
[346.] И когато останалите рицари на Рение дьо Три, които не му бяха толкова близки, видяха това, те го напуснаха като хора, които малко се страхуваха от срама, на брой всичко около осемде¬сет рицари, и си отидоха по друг път. И Рение дьо Три остана сре¬щу гърците с малко хора, защото той нямаше повече от петнадесет рицари и във Финепопол и в Станемак,98 който беше твърде укрепен замък и който той държеше, където по-сетне бе продължително вре¬ме обсаден.99
[347.] Впрочем ще оставим Рение дьо Три и ще се върнем на император Бодуен, който е в Константинопол с много малко хора, твърде развълнуван и твърде обезпокоен. И той очакваше своя брат Анри и всичките останали люде, които бяха отвъд ръкава. И първи¬те, които пристигнаха при него, бяха тези от Никоми: Макер дьо Сент-Менеулд, Матиьо дьо Валинкур и Робер дьо Ронсоа; и по то¬зи път пристигнаха около сто рицари.
[348.] И когато императорът ги видя, той бе твърде радостен от това и говори на граф Луи, който беше граф на Блоа и 'на Шартр; и тяхното решение бе такова: казаха, че ще излязат с толкова хора, колкото имаха, и че ще следват Жофроа, маршала на Шампания, който беше отишъл напред. Уви! какво нещастие, че те не бяха дочакали да пристигнат всички останали - тези, които бяха от другата страна на ръкава. Защото те имаха малко хора за толкова опас¬ни места, където отиваха.
[349.] Така те излязоха от Константинопол100 с около сто и ¬четиридесет рицари; и яздиха ден след ден, докато пристигнаха в замъка Некиз, където се беше настанил Жофроа маршалът.101 През нощта те свикаха заедно съвет; решението на техния съвет беше, че на следната сутрин те ще отидат пред Андринопол и ще го обсадят. И те подредиха бойните си части и ги съставиха много добре от xoрата, които имаха.
[350.] И когато настъпи утро и се разсъмна напълно, те язди¬ха така, както беше решено; и пристигнаха пред Андринопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България; и градът беше твърде укрепен, твърде богат и препълнен с хора. И те ги обсадиха с много малко люде пред две порти.102 И те бяха така; в продължение на три дни пред града в голяма грижа и с малко хора.
[351.] Тогава пристигна Енрико Дандало, които беше дож на Венеция; но това беше един стар човек и съвсем не виждаше. И той доведе толкова хора, колкото имаше - приблизително толкова, колкото император Бодуен и граф Луи бяха довели; и той се настани пред една от портите. На следващия ден те се увеличиха с още един. отряд конни сержанти; но би трябвало те да струват повече, откол¬кото струваха. И те имаха малко хранителни припаси, защото търговците не можеха да ги следват: и не можеха да отидат да се снаб¬дят със сено, защото в страната имаше толкова много гърци, че те не можеха да отидат там.
[352,] Йоанис, кралят на Влахия, идваше да подпомогне тези от Андринопол с твърде голяма армия, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани,103 които не бяха покръстени. Поради оскъдицата на хранителни продукти граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр отиде на Връбница104 да потърси храна. С него отиде Етиен дю Перш, братът на граф дю Перш; и Рено дьо Монмирай, които беше брат на граф Ерве дьо Невер, и Жерве дьо Шател, и повече от половината на цялата армия.
[353.] И те отидоха в един замък, който се наричаше Пьотас,105 ¬и го намериха много сигурно зает от гърците, и предприеха голям и ожесточен пристъп; и те никак не сполучиха там, но се върнаха на¬зад без никакво завоевание. И те бяха така през седмицата между двете Пасхи106 и построиха от греди различни видове машини, и поставиха миньори, които имаха [да работят] под земята, за да подко¬паят стената. И те прекараха така Великден107 пред Андринопол с малко хора и с малко храни.
[354.] Тогава пристигна новината, че Йоанис, кралят на Вла¬хия, идваше срещу тях, за да подпомогне града; те уредиха работа¬та си и се споразумяха, че Жофроа маршалът и Манасие дьо Лил ще пазят лагера и че император Бодуен и всички останали ще изля:зат навън, ако Йоанис дойдеше за битка.
[355.] Те останаха така до срядата108 на великденските празници. И Йоанис сега беше толкова близо, че се бе установил на пет лиьо от тях. И той изпрати своите кумани да препускат през лагера; и сигналът за тревога се разнася в лагера, и те излизат от негов безредие. И твърде безумно преследват куманите една цяла лиьо. И когато те пожелаха да се завърнат, куманите започнаха да ги обстрелват със стрели твърде безмилостно и раниха много от техните коне.
[356.] Така те се върнаха в лагера и бароните бяха повикани в жилището на император Бодуен; и те устроиха съвет и казаха, че са сторили голяма лудост, като преследвали по този начин хора, които са така леко въоръжени. Решението на съвета бе, че ако Йоа¬нис дойдеше още веднъж, те ще излязат и ще се построят пред ла¬тера си и ще го очакват там, и не ще мръднат оттам. И те наредиха да се разгласи по целия лагер никой да не бъде така смел, че да престъпи тази заповед заради вик или крясък, който той би чул. И беше решено, че Жофроа маршалът ще бъде охрана откъм страната на града, и Манасие дьо Лил [също].
[357.] Така те прекараха тази нощ до четвъртък сутринта на великденските празници109. И те изслушаха службата и се нахрани¬ха. А куманите препускат до техните павилиони. И сигналът за тревога се разнася, и те се хвърлят към оръжията си, и излизат от лагера, всички техни бойни отряди построени така, както те се бяха разбрали предварително.
[358.] Граф Луи излезе първи със своя боен отряд и започва да преследва куманите; и призова император Бодуен да го последва. Уви! колко зле те спазиха това, което бяха решили предната вечер: защото те преследваха куманите така почти две лиьо; и ги връхле¬тяват и ги преследват доста дълго време; а куманите от своя страна стрелят срещу тях и започват да крещят и да изпращат стрели.
[359.] А те [нашите] имаха в своите части освен рицарите дру¬ти люде, които не познаваха достатъчно добре военното изкуство. И тези започват да се плашат и да отстъпват. И граф Луи, който пръв се бе врязал [сред враговете], бе ранен на две места твърде тежко; и куманите и власите започваха да ги притискат; а графът беше паднал и един негов рицар, който се наричаше Жан дьо Фриез, беше слязъл и го качи на своя кон. Много от хората на граф Луи му казаха: «Се¬ньор, оттеглете се оттук, защото вие сте твърде тежко ранен»; а той каза: «Не е утодно на нашия господ бог някога да бъда укорен, че съм избягал от бойното поле и съм изоставил императора.»
[360.] Императорът, който от своя страна беше твърде притес¬нен, призоваваше своите хора и им казваше, че никога не би побяг¬иал и че те в никакъв случай не би трябвало да го изоставят; и тези, които бяха там, свидетелствуват убедително, че никога един рицар не се е защищавал по-добре, отколкото той. Така тази битка продъл¬жи дълго. Там имаше такива, които се държаха добре, и други, кои¬то го изоставиха. Накрая, тъй като бог допуща премеждията, те бяха победени. Там на бойното поле останаха император Бодуен, който никога не пожела да избяга, и граф Луи: император Бодуен бе зало¬вен жив,110 а граф Луи бе убит.
[361.] Там бяха погубени епископ Пиер дьо Бетлеем и Етиен дю Перш, брат на граф Жофроа, и Рено дьо Монмирай, брат на граф дьо Невер, и Матиьо дьо Валинкур, и Робер дьо Ронсоа, и Жан дьо Фриез, Готие дьо Ньойи, Фери д'Иер, неговият брат Жан, Йосташ дьо Юмон, неговият брат Жан, Бодуен дьо Ньовил и много други, за които книгата не говори тук. А останалите, които сполучиха да се изплъзнат, дойдоха бягайки в лагера.
[362.] И когато Жофроа, маршалът на Шампания, който беше на стража пред една от портите на града, видя това, той излезе кол¬кото можа по-скоро с хората, които имаше. И той подкани Манасие дьо Лил, който охраняваше другата порта, да го последва бързо. И той язди със своята бойна част срещу бегълците с бърз ход. И бе¬гълците се присъединиха към него; и Манасие дьо Лил, който дой¬де колкото можа по-бързо, се присъедини към него. И тогава те съ¬ставиха една по-голяма бойна част; и всичките, които идваха от това безредие и които те можаха да задържат, присъединиха ги към своя¬та част.
[363.] И това безредно бягство бе спряно по такъв начин меж¬ду деветия час и вечернята.111 Мнозина бяха така изплашени, че бя¬гаха пред тях до палатките и останалите жилища. И така завърши
това бягство, както вие чухте. И куманите, и власите, и гърците, които ги преследваха, се спряха; и те безпокоиха тази бойна част със своите лъкове и стрели. А онези от бойната част стояха неподвижни с лице към тях. И те престояха така до падането на нощта; и куманите и власите започнаха да се оттеглят.
[364.] Тогава Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания и на Романия, извести в лагера на дожа на Венеция, който беше стар човек и не виждаше никак, но който бе твърде умен и храбър и енер¬гичен. И той му предложи да дойде при него, в неговата бойна част, където той се бе задържал, в полето. И дожът стори така. И когато маршалът го видя, той го повика за съвет настрана, съвсем сам и му каза: «Сеньор, вие виждате нещастието, което ни постигна: ние загу¬бихме император Бодуен, граф Луи и по-голямата част от нашите хора, [и то] от най-добрите. Сега впрочем да помислим да спасим оста¬налото, защото, ако бог не ни окаже милост, ние сме загубени.»
[365.] Резултатът от това съвещание беше такъв: дожът на Ве¬неция да се завърне в лагера си и да утеши хората си; и [да заповяда] всеки да се въоръжи и да стои спокойно в жилището си и в своята палатка. А Жофроа маршалът ще остане в своята част извън лагера в бойна готовност, докато падне нощ, за да не могат техните врагове да ги видят, когато потеглят; и когато ще бъде нощ, те ще тръгнат
от [лагера] пред града: дожът на Венеция ще върви напред, а Жофроа маршалът ще бъде тилна стража - така, както и тези, които са с него.
[366.] Те изчакаха така до падането на нощта; и когато вече беше нощ, дожът на Венеция замина от лагера, така както бе уговорено112, а Жофроа маршалът образува тилната охрана. И те тръгнаха предпазливо и отведоха всички свои хора - пехотинци и конници, ранени и други, без да оставят съвършено никой. И те яздиха към един град, който е разположен на морето и който се нарича Родесто,113 и който беше на три дни далечина оттам. Те заминаха така, както вие чухте. И това събитие се случи в годината от превъплъщението на Исус Христос хиляда двеста и пета.
[367.] И през тази нощ, когато армията замина от Андрино¬пол, случи се така, че една рота се отдели от нея, за да отиде по-ско¬ро и по-право в Константинопол; и те получиха голямо порицание. В тази рота бе един граф от Ломбардия, от земята на маркиза, кой¬то се наричаше граф Жирар, също така и Йод дьо Хам, който беше сеньор на един замък, наречен Хам, във Вермандоа,114 и други около двадесет и пет рицари, които книгата не изброява.
[368.] И така те си отидоха след поражението, което беше в чет¬въртък вечерта115; и пристигнаха в Константинопол в събота вечер¬та116; а имаше [в действителност] пет големи дни [път]; те разказаха новината на кардинал Пиер дьо Шап, който беше пратеник на римския папа Инокентий, на Конон дьо Бетюн, който охраняваше Константи¬нопол, и на Милон льо Бребан, и на останалите знатни люде. И знай¬те, че тези бяха много изплашени от това и повярваха наистина, че всичко друго, което те бяха оставили пред Андринопол, беше загубено, защото нямаха новини, от тях.
[369.] Впрочем да оставим тези от Константинопол, които са в голяма печал, и ще се върнем към дожа на Венеция и Жофроа мар¬шала, които яздеха цялата нощ до зори,117 когато се връщаха от Андринопол. И тогава те пристигнаха в един град, който наричат Пан¬фил.118 Впрочем чуйте събитията такива, каквито ги желае бог: в този град бяха нощували Пиер дьо Брашиьо и Пайен д'Орлеан и всичките хора на граф Луи; и те бяха около сто рицари, твърде добри люде, и сто и четиридесет конни сержанти, които идваха от другата страна на ръкава и отиваха в лагера край Андринопол.
[370.] И когато те видяха да идва войската, хвърлиха се към оръжията си много бързо, защото мислеха, че това бяха гърците: те се въоръжиха и изпратиха хора да се научи какви хора бяха тези. И те [изпратените] откриха, че това бяха тези, които се връщаха от поражението; и те се обърнаха към тях и им казаха, че император Бодуен беше погубен, както и граф Луи, техният сеньор, от земята, от страната и от свитата, на които бяха те.
[371.] Не би могло да им се съобщи по-скръбна новина. Тогава вие щяхте да видите да се пролеят много сълзи и да се кършат много ръце от печал и мъка. И те отидоха насреща им напълно въоръжени, така както бяха, докато дойдоха при Жофроа, маршала на Шампания, който беше тилна охрана, твърде угрижен; защото Йоанис, кралят на Влахия и на България, беше дошъл на зазоряване с цялата си армия в Андринопол; и той намери, че те си бяха отишли; и той язди след тяхната войска и щастие бе, че не ги намери, защото те щяха да бъдат погубени окончателно, ако той ги бе намерил.
[372.] «Сеньор, казаха те на Жофроа маршала, какво желаете да сторим. Ние ще направим всичко, което вие пожелаете.» А той им отговори: «Вие виждате добре как сме. Вие и вашите коне сте бодри; вие ще бъдете тил на охрана, а аз ще вървя напред, за да възпирам нашите хора, които са много изплашени и имат голяма нужда от то¬ва.» Така както той предложи, те го сториха на драго сърце; и те изпълниха службата на тилна охрана много добре и много точно, както хора, които знаеха да го правят, защото бяха добри и честни рицари.
[373.] Жофроа, маршалът на Шампания, язди напред и ги во¬ди; и тои язди до един град, който се наричаше Кариопол;119 той ви¬дя, че конете им бяха уморени от това, че бяха яздили цялата нощ, и влезе в града към обяд и ги настани да почиват; и те дадоха храна на конете си, а те самите ядоха това, което можаха да намерят, а то беше малко.[374.] Така те бяха в този град целия ден до настъпването на нощта. А Йоанис, кралят на Влахия, ги беше следвал целия ден по целия път; и той се установи на лагер на около две лиьо от тях. И когато вече бе нощ, тези, които бяха в града, се въоръжиха всички и излязоха. Жофроа маршалът беше челна охрана, а онези120 образу¬ваха тилна охрана, както бяха правили това през деня. Те яздиха така през цялата нощ и на следващия ден121 в голям страх и с голямо усилие, докато пристигнаха в град Родесто, много богат и много ук¬репен, който беше обитаван от гърци; и тези не посмяха да се защищават; и [нашите] влязоха [в града] и се настаниха [там]; и тогава те бяха в безопасност.
[375.] И така се изплъзнаха тези от армията при Андринопол, както вие чухте. Тогава те свикаха съвет в град Родесто и казаха, че те се страхуват повече за Константинопол, отколкото за самите тях; и те взеха добри пратеници, които ще пътуват ден и нощ по мо¬ре, и те съобщиха на тези от града [Константинопол] да не се безпо¬коят, защото те се бяха спасили и ще се завърнат при тях колкото биха могли по-скоро.
[376.] В момента, в който пратениците пристигнаха в Констан¬тинопол, там имаше пет нефа, принадлежащи на венецианците, твър¬де големи и твърде хубави, натоварени с поклонници-рицари и сержанти, които изоставяха земята и си отиваха в своята страна. И в петте нефа имаше около седем хиляди въоръжени люде - Гийом, довереникът на Бетюн, беше там и Бодуен д'Обини, и Жан дьо Вирсен, който беше от земята на граф Луи и бе негов васал, и около сто други рицари, които книгата не споменава.
[333.] Но гърците, които бяха много вероломни, не бяха про¬гонили коварството от своите сърца. По това време те видяха, че французите бяха твърде разпиляни по земите и че всеки имаше да върши [нещо] за своя сметка. Те помислиха впрочем, че тогава би¬ха могли да ги предадат. И те тайно взеха пратеници от всичките градове на страната и ги изпратиха при Йоанис, който беше крал на Влахия и България, който беше воювал с тях и постоянно вою¬ваше; и те му известиха, че ще го обявят император и че всички ще му се подчинят, и че ще убият всички франки. И те ще му се закъл¬нат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще им се закълне, че ще ги управлява като своите [поданици]. Така бе сто¬рена клетвата.82
[334.] По това време в Константинопол се случи голямо неща.¬стие: граф Юг дьо Сен-Пол, който беше дълго време прикован на легло болен от подагра83, свърши и умря. И това беше голяма скръб и твърде голямо нещастие. Той бе много оплакван от своите люде и от своите приятели. Той бе погребан с твърде голяма почест в цър¬квата на монсеньор Георги от Манган84.
[335.] Граф Юг, докато беше жив, държеше един замък, кой¬то се наричаше Димот и който беше твърде укрепен и твърде богат. Вътре имаше от неговите рицари и от неговите сержанти. Гърците, които бяха дали клетва на краля на Влахия85 да убият и да преда¬дат франките, им измениха в този замък: те убиха и взеха в плен голям брой от тях, а малцина се изплъзнаха. И тези, които се изплъзнаха, побягнаха към един град, които се нарича Андринопол,86 който тогава държаха венецианците.
[336.] След това не закъсняха никак да се разбунтуват тези от Андринопол; и онези87, които бяха вътре и го охраняваха, излязо¬ха оттам в голяма опасност и напуснаха града. И новините [за въстанието] достигнаха до император Бодуен от Константинопол, който беше с твърде малко хора, той и граф Луи дьо Блоа. Те бяха твър¬де обезпокоени и развълнувани от тези новини. И така започнаха ден по ден да пристигат при тях лоши новини: че навсякъде гърците се бунтуваха и че там, където намереха франки, които владееха земите, те ги убиваха.
[337.] И тези, които бяха напуснали Андринопол, венецианци¬те и другите, които бяха с тях, отидоха в един град, който нарича¬ха Чурло,88 който беше на император Бодуен. Там те намериха Гийом дьо Бланвел, който го охраняваше от името на императора. Благо¬дарение на подкрепата, която той им даде, и понеже той ги съпро¬води с толкова хора, колкото можа, те се върнаха назад в един близък град, на около дванадесет лиьо, който се наричаше Аркадио¬пол89 и който принадлежеше на венецианците; и те го намериха пра¬зен; влязоха вътре и го заеха.
[338.] В три дни гърците от страната, [обитаващи] околности¬те на един ден [път], се събраха, дойдоха пред Аркадиопол и започ¬наха атаката, голяма и удивителна, от всички страни. И те [наши¬те] се защищаваха твърде добре: те отвориха портите и извършиха голям излаз. Така както бог го пожела, гърците бяха разбити и те започнала да ги повалят и убиват. Така те ги преследваха една лиьо и убиха мнозина от тях и взеха значителен брой коне и много дру¬га плячка.
[339.] Така те се завърнаха в град Аркадиопол с голяма ра¬дост. И те известиха за тази победа в Константинопол на император Бодуен, който беше много радостен от това. Обаче те не посмяха да запазят град Аркадиопол, а на другия ден излязоха от него, напус¬наха го и се завърнаха в град Чурло. Там те се спряха с голям страх: защото се страхуваха колкото от тези в града, толкова и от онези отвън, тъй като те се бяха заклели на краля на Влахия, че ще ги пре¬дадат.90 Имаше много от тях, които не посмяха да се спрат, а отидо¬ха в Константинопол.
[340.] Тогава император Бодуен, дожът на Венеция и граф Луи държаха съвет и видяха, че губеха цялата страна. И [решение¬то] на техния съвет бе такова, че императорът извести на своя брат Анри, който беше в Андремит,91 да изостави всичко, което беше завладял, и да дойде да ги подпомогне.
[341.] От своя страна граф Луи изпрати [известие] до Пайен д'Орлеан и Пиер дьо Брашиьо, които бяха в Люпер,92 и до всички: люде, които бяха с тях, и им нареди да изоставят цялото завоевание с изключение само на Еспигал, който беше разположен на мо¬рето, и да оставят там гарнизон, съставен от възможно наи-малко люде,а другите да дойдат да го подпомогнат.
[342.] Императорът изпрати своите заповеди на Макер дьо Сент-Менеулд, Матиьо дьо Валинкур и Робер дьо Ронсоа, които има¬ха със себе си около сто рицари и се намираха в Никоми,93 и [им нареди] да изоставят този град и да дойдат да го подпомогнат.
[343.] По заповед на император Бодуен Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Романия и на Шампания, излезе от Константинопол94, както и Манасие дьо Лил, с толкова хора, колкото те можеха да имат: и това бе твърде малко, защото цялата армия се губеше. И те яздиха до града Чурло, който се намираше на три дни от Константи¬ нопол. Там намериха Гийом дьо Бланвел и тези, които бяха с него; те бяха много уплашени, а тогава бяха напълно успокоени. Те пре¬биваваха тaм четири дни. Император Бодуен изпрати след Жофроа маршала толкова хора, колкото можеше да има: така че когато нас¬тъпи четвъртият ден, в Чурло те имаха осемдесет рицари.
[344.] И тогава Жофроа маршалът и Манасие дьо Лил тръгнаха на път със своите хора; и те яздиха напред, и пристигнаха в Аркадиопол, и се настаниха в него. Те пребиваваха там един ден: и заминаха оттам, и отидоха в един друг град, които наричаха Бургарофол95: гърците го бяха изпразнили и те се настаниха в него. На следващия ден те яздиха до един град, който наричат Некиз,96 който бе много красив, твърде добре укрепен и твърде добре снабден с всички припаси; и те намериха, че гърците го бяха напуснали и ¬всичките бяха отишли в Андринопол. А този град бе на девет френски лиьо от Андринопол. И решението им бе, че те ще чакат тук император, Бодуен.
[345.] Впрочем книгата разказва едно голямо чудо: Рение дьо Три, който беше във Финепопол, на около девет дни далече от Кон¬стантинопол, и имаше около сто и двадесет рицари със себе, си, 97 бе изоставен от своя син Рение, от брат си Жил, от Жак дьо Бонди, който беше негов племенник, и от Ахар дьо Вердюн, който имаше за жена неговата дъщеря. И те му отнеха около тридесет от негови¬те рицари, и мислеха да се върнат в Константинопол, и го бяха ос¬тавили в голяма опасност, както чухте. И те намериха страната разбунтувала се срещу тях и бяха победени, и гърците ги заловиха; после те ги предадоха на краля на Влахия, който след това заповяда да им отрежат главите, И знайте, че те бяха твърде малко оплак¬вани от хората, понеже се бяха държали така лошо спрямо този, към когото те не трябваше да го сторят.
[346.] И когато останалите рицари на Рение дьо Три, които не му бяха толкова близки, видяха това, те го напуснаха като хора, които малко се страхуваха от срама, на брой всичко около осемде¬сет рицари, и си отидоха по друг път. И Рение дьо Три остана сре¬щу гърците с малко хора, защото той нямаше повече от петнадесет рицари и във Финепопол и в Станемак,98 който беше твърде укрепен замък и който той държеше, където по-сетне бе продължително вре¬ме обсаден.99
[347.] Впрочем ще оставим Рение дьо Три и ще се върнем на император Бодуен, който е в Константинопол с много малко хора, твърде развълнуван и твърде обезпокоен. И той очакваше своя брат Анри и всичките останали люде, които бяха отвъд ръкава. И първи¬те, които пристигнаха при него, бяха тези от Никоми: Макер дьо Сент-Менеулд, Матиьо дьо Валинкур и Робер дьо Ронсоа; и по то¬зи път пристигнаха около сто рицари.
[348.] И когато императорът ги видя, той бе твърде радостен от това и говори на граф Луи, който беше граф на Блоа и 'на Шартр; и тяхното решение бе такова: казаха, че ще излязат с толкова хора, колкото имаха, и че ще следват Жофроа, маршала на Шампания, който беше отишъл напред. Уви! какво нещастие, че те не бяха дочакали да пристигнат всички останали - тези, които бяха от другата страна на ръкава. Защото те имаха малко хора за толкова опас¬ни места, където отиваха.
[349.] Така те излязоха от Константинопол100 с около сто и ¬четиридесет рицари; и яздиха ден след ден, докато пристигнаха в замъка Некиз, където се беше настанил Жофроа маршалът.101 През нощта те свикаха заедно съвет; решението на техния съвет беше, че на следната сутрин те ще отидат пред Андринопол и ще го обсадят. И те подредиха бойните си части и ги съставиха много добре от xoрата, които имаха.
[350.] И когато настъпи утро и се разсъмна напълно, те язди¬ха така, както беше решено; и пристигнаха пред Андринопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България; и градът беше твърде укрепен, твърде богат и препълнен с хора. И те ги обсадиха с много малко люде пред две порти.102 И те бяха така; в продължение на три дни пред града в голяма грижа и с малко хора.
[351.] Тогава пристигна Енрико Дандало, които беше дож на Венеция; но това беше един стар човек и съвсем не виждаше. И той доведе толкова хора, колкото имаше - приблизително толкова, колкото император Бодуен и граф Луи бяха довели; и той се настани пред една от портите. На следващия ден те се увеличиха с още един. отряд конни сержанти; но би трябвало те да струват повече, откол¬кото струваха. И те имаха малко хранителни припаси, защото търговците не можеха да ги следват: и не можеха да отидат да се снаб¬дят със сено, защото в страната имаше толкова много гърци, че те не можеха да отидат там.
[352,] Йоанис, кралят на Влахия, идваше да подпомогне тези от Андринопол с твърде голяма армия, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани,103 които не бяха покръстени. Поради оскъдицата на хранителни продукти граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр отиде на Връбница104 да потърси храна. С него отиде Етиен дю Перш, братът на граф дю Перш; и Рено дьо Монмирай, които беше брат на граф Ерве дьо Невер, и Жерве дьо Шател, и повече от половината на цялата армия.
[353.] И те отидоха в един замък, който се наричаше Пьотас,105 ¬и го намериха много сигурно зает от гърците, и предприеха голям и ожесточен пристъп; и те никак не сполучиха там, но се върнаха на¬зад без никакво завоевание. И те бяха така през седмицата между двете Пасхи106 и построиха от греди различни видове машини, и поставиха миньори, които имаха [да работят] под земята, за да подко¬паят стената. И те прекараха така Великден107 пред Андринопол с малко хора и с малко храни.
[354.] Тогава пристигна новината, че Йоанис, кралят на Вла¬хия, идваше срещу тях, за да подпомогне града; те уредиха работа¬та си и се споразумяха, че Жофроа маршалът и Манасие дьо Лил ще пазят лагера и че император Бодуен и всички останали ще изля:зат навън, ако Йоанис дойдеше за битка.
[355.] Те останаха така до срядата108 на великденските празници. И Йоанис сега беше толкова близо, че се бе установил на пет лиьо от тях. И той изпрати своите кумани да препускат през лагера; и сигналът за тревога се разнася в лагера, и те излизат от негов безредие. И твърде безумно преследват куманите една цяла лиьо. И когато те пожелаха да се завърнат, куманите започнаха да ги обстрелват със стрели твърде безмилостно и раниха много от техните коне.
[356.] Така те се върнаха в лагера и бароните бяха повикани в жилището на император Бодуен; и те устроиха съвет и казаха, че са сторили голяма лудост, като преследвали по този начин хора, които са така леко въоръжени. Решението на съвета бе, че ако Йоа¬нис дойдеше още веднъж, те ще излязат и ще се построят пред ла¬тера си и ще го очакват там, и не ще мръднат оттам. И те наредиха да се разгласи по целия лагер никой да не бъде така смел, че да престъпи тази заповед заради вик или крясък, който той би чул. И беше решено, че Жофроа маршалът ще бъде охрана откъм страната на града, и Манасие дьо Лил [също].
[357.] Така те прекараха тази нощ до четвъртък сутринта на великденските празници109. И те изслушаха службата и се нахрани¬ха. А куманите препускат до техните павилиони. И сигналът за тревога се разнася, и те се хвърлят към оръжията си, и излизат от лагера, всички техни бойни отряди построени така, както те се бяха разбрали предварително.
[358.] Граф Луи излезе първи със своя боен отряд и започва да преследва куманите; и призова император Бодуен да го последва. Уви! колко зле те спазиха това, което бяха решили предната вечер: защото те преследваха куманите така почти две лиьо; и ги връхле¬тяват и ги преследват доста дълго време; а куманите от своя страна стрелят срещу тях и започват да крещят и да изпращат стрели.
[359.] А те [нашите] имаха в своите части освен рицарите дру¬ти люде, които не познаваха достатъчно добре военното изкуство. И тези започват да се плашат и да отстъпват. И граф Луи, който пръв се бе врязал [сред враговете], бе ранен на две места твърде тежко; и куманите и власите започваха да ги притискат; а графът беше паднал и един негов рицар, който се наричаше Жан дьо Фриез, беше слязъл и го качи на своя кон. Много от хората на граф Луи му казаха: «Се¬ньор, оттеглете се оттук, защото вие сте твърде тежко ранен»; а той каза: «Не е утодно на нашия господ бог някога да бъда укорен, че съм избягал от бойното поле и съм изоставил императора.»
[360.] Императорът, който от своя страна беше твърде притес¬нен, призоваваше своите хора и им казваше, че никога не би побяг¬иал и че те в никакъв случай не би трябвало да го изоставят; и тези, които бяха там, свидетелствуват убедително, че никога един рицар не се е защищавал по-добре, отколкото той. Така тази битка продъл¬жи дълго. Там имаше такива, които се държаха добре, и други, кои¬то го изоставиха. Накрая, тъй като бог допуща премеждията, те бяха победени. Там на бойното поле останаха император Бодуен, който никога не пожела да избяга, и граф Луи: император Бодуен бе зало¬вен жив,110 а граф Луи бе убит.
[361.] Там бяха погубени епископ Пиер дьо Бетлеем и Етиен дю Перш, брат на граф Жофроа, и Рено дьо Монмирай, брат на граф дьо Невер, и Матиьо дьо Валинкур, и Робер дьо Ронсоа, и Жан дьо Фриез, Готие дьо Ньойи, Фери д'Иер, неговият брат Жан, Йосташ дьо Юмон, неговият брат Жан, Бодуен дьо Ньовил и много други, за които книгата не говори тук. А останалите, които сполучиха да се изплъзнат, дойдоха бягайки в лагера.
[362.] И когато Жофроа, маршалът на Шампания, който беше на стража пред една от портите на града, видя това, той излезе кол¬кото можа по-скоро с хората, които имаше. И той подкани Манасие дьо Лил, който охраняваше другата порта, да го последва бързо. И той язди със своята бойна част срещу бегълците с бърз ход. И бе¬гълците се присъединиха към него; и Манасие дьо Лил, който дой¬де колкото можа по-бързо, се присъедини към него. И тогава те съ¬ставиха една по-голяма бойна част; и всичките, които идваха от това безредие и които те можаха да задържат, присъединиха ги към своя¬та част.
[363.] И това безредно бягство бе спряно по такъв начин меж¬ду деветия час и вечернята.111 Мнозина бяха така изплашени, че бя¬гаха пред тях до палатките и останалите жилища. И така завърши
това бягство, както вие чухте. И куманите, и власите, и гърците, които ги преследваха, се спряха; и те безпокоиха тази бойна част със своите лъкове и стрели. А онези от бойната част стояха неподвижни с лице към тях. И те престояха така до падането на нощта; и куманите и власите започнаха да се оттеглят.
[364.] Тогава Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания и на Романия, извести в лагера на дожа на Венеция, който беше стар човек и не виждаше никак, но който бе твърде умен и храбър и енер¬гичен. И той му предложи да дойде при него, в неговата бойна част, където той се бе задържал, в полето. И дожът стори така. И когато маршалът го видя, той го повика за съвет настрана, съвсем сам и му каза: «Сеньор, вие виждате нещастието, което ни постигна: ние загу¬бихме император Бодуен, граф Луи и по-голямата част от нашите хора, [и то] от най-добрите. Сега впрочем да помислим да спасим оста¬налото, защото, ако бог не ни окаже милост, ние сме загубени.»
[365.] Резултатът от това съвещание беше такъв: дожът на Ве¬неция да се завърне в лагера си и да утеши хората си; и [да заповяда] всеки да се въоръжи и да стои спокойно в жилището си и в своята палатка. А Жофроа маршалът ще остане в своята част извън лагера в бойна готовност, докато падне нощ, за да не могат техните врагове да ги видят, когато потеглят; и когато ще бъде нощ, те ще тръгнат
от [лагера] пред града: дожът на Венеция ще върви напред, а Жофроа маршалът ще бъде тилна стража - така, както и тези, които са с него.
[366.] Те изчакаха така до падането на нощта; и когато вече беше нощ, дожът на Венеция замина от лагера, така както бе уговорено112, а Жофроа маршалът образува тилната охрана. И те тръгнаха предпазливо и отведоха всички свои хора - пехотинци и конници, ранени и други, без да оставят съвършено никой. И те яздиха към един град, който е разположен на морето и който се нарича Родесто,113 и който беше на три дни далечина оттам. Те заминаха така, както вие чухте. И това събитие се случи в годината от превъплъщението на Исус Христос хиляда двеста и пета.
[367.] И през тази нощ, когато армията замина от Андрино¬пол, случи се така, че една рота се отдели от нея, за да отиде по-ско¬ро и по-право в Константинопол; и те получиха голямо порицание. В тази рота бе един граф от Ломбардия, от земята на маркиза, кой¬то се наричаше граф Жирар, също така и Йод дьо Хам, който беше сеньор на един замък, наречен Хам, във Вермандоа,114 и други около двадесет и пет рицари, които книгата не изброява.
[368.] И така те си отидоха след поражението, което беше в чет¬въртък вечерта115; и пристигнаха в Константинопол в събота вечер¬та116; а имаше [в действителност] пет големи дни [път]; те разказаха новината на кардинал Пиер дьо Шап, който беше пратеник на римския папа Инокентий, на Конон дьо Бетюн, който охраняваше Константи¬нопол, и на Милон льо Бребан, и на останалите знатни люде. И знай¬те, че тези бяха много изплашени от това и повярваха наистина, че всичко друго, което те бяха оставили пред Андринопол, беше загубено, защото нямаха новини, от тях.
[369.] Впрочем да оставим тези от Константинопол, които са в голяма печал, и ще се върнем към дожа на Венеция и Жофроа мар¬шала, които яздеха цялата нощ до зори,117 когато се връщаха от Андринопол. И тогава те пристигнаха в един град, който наричат Пан¬фил.118 Впрочем чуйте събитията такива, каквито ги желае бог: в този град бяха нощували Пиер дьо Брашиьо и Пайен д'Орлеан и всичките хора на граф Луи; и те бяха около сто рицари, твърде добри люде, и сто и четиридесет конни сержанти, които идваха от другата страна на ръкава и отиваха в лагера край Андринопол.
[370.] И когато те видяха да идва войската, хвърлиха се към оръжията си много бързо, защото мислеха, че това бяха гърците: те се въоръжиха и изпратиха хора да се научи какви хора бяха тези. И те [изпратените] откриха, че това бяха тези, които се връщаха от поражението; и те се обърнаха към тях и им казаха, че император Бодуен беше погубен, както и граф Луи, техният сеньор, от земята, от страната и от свитата, на които бяха те.
[371.] Не би могло да им се съобщи по-скръбна новина. Тогава вие щяхте да видите да се пролеят много сълзи и да се кършат много ръце от печал и мъка. И те отидоха насреща им напълно въоръжени, така както бяха, докато дойдоха при Жофроа, маршала на Шампания, който беше тилна охрана, твърде угрижен; защото Йоанис, кралят на Влахия и на България, беше дошъл на зазоряване с цялата си армия в Андринопол; и той намери, че те си бяха отишли; и той язди след тяхната войска и щастие бе, че не ги намери, защото те щяха да бъдат погубени окончателно, ако той ги бе намерил.
[372.] «Сеньор, казаха те на Жофроа маршала, какво желаете да сторим. Ние ще направим всичко, което вие пожелаете.» А той им отговори: «Вие виждате добре как сме. Вие и вашите коне сте бодри; вие ще бъдете тил на охрана, а аз ще вървя напред, за да възпирам нашите хора, които са много изплашени и имат голяма нужда от то¬ва.» Така както той предложи, те го сториха на драго сърце; и те изпълниха службата на тилна охрана много добре и много точно, както хора, които знаеха да го правят, защото бяха добри и честни рицари.
[373.] Жофроа, маршалът на Шампания, язди напред и ги во¬ди; и тои язди до един град, който се наричаше Кариопол;119 той ви¬дя, че конете им бяха уморени от това, че бяха яздили цялата нощ, и влезе в града към обяд и ги настани да почиват; и те дадоха храна на конете си, а те самите ядоха това, което можаха да намерят, а то беше малко.[374.] Така те бяха в този град целия ден до настъпването на нощта. А Йоанис, кралят на Влахия, ги беше следвал целия ден по целия път; и той се установи на лагер на около две лиьо от тях. И когато вече бе нощ, тези, които бяха в града, се въоръжиха всички и излязоха. Жофроа маршалът беше челна охрана, а онези120 образу¬ваха тилна охрана, както бяха правили това през деня. Те яздиха така през цялата нощ и на следващия ден121 в голям страх и с голямо усилие, докато пристигнаха в град Родесто, много богат и много ук¬репен, който беше обитаван от гърци; и тези не посмяха да се защищават; и [нашите] влязоха [в града] и се настаниха [там]; и тогава те бяха в безопасност.
[375.] И така се изплъзнаха тези от армията при Андринопол, както вие чухте. Тогава те свикаха съвет в град Родесто и казаха, че те се страхуват повече за Константинопол, отколкото за самите тях; и те взеха добри пратеници, които ще пътуват ден и нощ по мо¬ре, и те съобщиха на тези от града [Константинопол] да не се безпо¬коят, защото те се бяха спасили и ще се завърнат при тях колкото биха могли по-скоро.
[376.] В момента, в който пратениците пристигнаха в Констан¬тинопол, там имаше пет нефа, принадлежащи на венецианците, твър¬де големи и твърде хубави, натоварени с поклонници-рицари и сержанти, които изоставяха земята и си отиваха в своята страна. И в петте нефа имаше около седем хиляди въоръжени люде - Гийом, довереникът на Бетюн, беше там и Бодуен д'Обини, и Жан дьо Вирсен, който беше от земята на граф Луи и бе негов васал, и около сто други рицари, които книгата не споменава.
Comment