Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Прабългарски остатъци?

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Може Просто лингвистиката никога не ми е била силната страна
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #17
      Темата ще бъде чисто фактологическа, едни и същи дискусии се водят на достатъчно места вече.
      Форумен Правилник

      Comment


        #18
        krum-strashni написа
        Можете ли да ме насочите към някви сведения, които да ме светнат кои думи и имена в нашия език днес се предполага, че имат прабългарски произход?

        Пример за произхода -житейски: щерката на мой приятел , офицер от сигурноста е наречена ИРМЕНА...

        Comment


          #19
          А някой може ли да ми посочи капитален (айде, поне достатъчно обширен и сериозен) научен труд, в който се изследват прабългарските остатъци в нашия език? Предполагам, че Иван Венедиков трябва да е писал нещо подобно...
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            #20
            Коя книга?

            Ако иранските думи идват от общия индоевропейски произход на славянските и иранските езици, то трябва да се приемат съответните думи за славянски по произход. Но тогава те трябва да са аналогични при всички или повечето славяни?
            Last edited by ; 28-02-2007, 22:16. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

            Comment


              #21
              Интересно разглеждане на "иранското присъствие в славянската лексика" има в "Митология на славяните" от Александър Гейщор, изд. Български художник, София, 1986.
              "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

              Comment


                #22
                Това са неславянски и не-тюркски думи, нали:

                Ако, Ами, Антерия, Бай, Бате, Бафта /пафта/, Баща, Бел, Белег, Белчуг, Бент, Бора, Ботуш, Бръмбар, бъртвеж, буба, буза, букар, булгур, булка, бун /корен/, бунище, бурен, бутам, бухал, бучи, бърдук, бъркам, бръчка, бъхти, вада, вадя, вапцам, вежда, вейка, вика, вир, вирее, врява, въже, върви, вътък, гавра, гази, гайда, гащи, гега, генгерлик, гиздя, глеч, глоба, гугутка, гузен, гурел, гуша, гъдел, гътвам, гюбре, дебна, денк, джоджен, джудже, доста, дреха, дърпа, дъвче, дърт, залък, заран, зер, зид, зурла, зъзне, индрише, кавал, кака, калугер, канара, каня, капа, калпак, кара, кара се, като, каца, качва, качулка, килва се, кокал, кокиче, копче, колаче, корем, кория, котура, кофти, коч, кочина, кош, кошара, кошер, крак, краста, крачка, кука, кукер, кум, кунка, кутре, кундел /кутре/, куче, къкри, кърлеж, кърпа, кърти, кът, къта, къща, лалугер, ламти, ламя, левент, леле, леля, леха, леш, лешник, леща, личи, лобно /място/, ломоти, лош, лунгур, лумка /изт.диалект –удря/, льохман, лъх, магаре, макар, мале, мамалига, маса, масур, маца, мера, месал, мешина, мечка, мига, минзухар, мома, мляска, момък, мрази, мургав, мустак, муцуна, мушка, мърси, нанка, нега, нека, нерез, обаче, обеца, обича, оп, опашка, охлюв, ошав, пази, пак, паламарка, паласка, палешник, панта, партакеши, пастри, патка, патерица, пати, пеперуда, перустия, перчем, печели, пинка се, писана, планина, плещи, пощи, праз, пранги, праща, пруст, пръска, пряпорец, псува, пука се, пули се, пунгия, пуши, пъдар, пъдпъдък, пъпеш, пъпли, пържа, пъпка, пърха, пъха, пъчи, рабош, ракла, рача, резе, ресни, рид, рита, руча, ръси, рът, сакам, сал, само, свила, свири, сгур, сега, сецва се, синигер, синор, сиромах, сирене, скат, скут, стомана, стомна, стопанин, студ, стърже, сукман, сурвака, суче, суроватка, сянка, тази, така, талпа, тантурест, тачи, тиган, тичам, току, топка, тор, тояга, тръгва, търси, търти, тръска, уроки, фука се, хаби, хака, халище, халост, халтав, хапка, хапе, харчи, хвърля, хвърчи, хлъзга, хрема, хубав, хърбав, цаня, цепи, цигулка, цървул /!!/, цяр, чавка, чанта, чарда, ЧЕКРЪК, чембер, чепка, черво, чимшир, чип, читав, човка, човърка, “чомпе”, чопли, чорлав, чува, чук, чука /връх/, чукар, чумбер, чупи, чучур, чушка, шарка, шари, шепа, шета, шиба, шиле, шина, шиндар, шипка, шира, шопар, шума, шут /прилаг. - безрог/м щур, щрака, щурец, читав, ситен, шарен, кърпа, тънък, тръс, мъска, къш, тънък, кърпа, къс, стрина, булка, чичо, леля, стрина, рус.
                Имена:
                Боян, Батоя, Венда, Борис, Беро, Фратю, Ганчо, Гиго, Гунчо, Кубрат, Крум, Хиндо, Калю, Кано, Кино, Кардам, Пандо, Панчо, Минка, Стамен, Тачо, Цеко, Джендо, Митра, Негун, Нягол, Векил, Байко, Банко, Бинка, Беро, Дако, Дачо, Дило, Гунчо, Доко, Доно, Дончо, Тале, Титко, Кънчо, Лулчо, Нако, Пачо, Райко, Ташо, Цанка, Цоко, Цеко, Жеко, Боряна.

                Едно конкретно разглеждане може да даде интересни отговори.
                Last edited by ; 01-03-2007, 01:47.

                Comment


                  #23
                  обича
                  e славянска дума на първи прочит http://clubs.dir.bg/showthreaded.php...ber=1943180061
                  . доста от имената са умалителни.
                  Last edited by tonev; 01-03-2007, 08:26.
                  Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                  Comment


                    #24
                    KG125, нали не си забравил и влиянието на гръцкия върху нашия език? Ако си - да ти напомня, че такова съществува
                    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                    Проект 22.06.1941 г.
                    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                    Comment


                      #25
                      Тези тема е предъвквана поне на пет места в форума.Какъв е смисъла всичко да почва от начало?

                      Comment


                        #26
                        tonev написа
                        e славянска дума на първи прочит http://clubs.dir.bg/showthreaded.php...ber=1943180061
                        . доста от имената са умалителни.
                        Спорно ми се види тая дума да е славянска. Аргументите в линка с произволни; кой друг славянски народ я има?

                        Имената са умалителни, да, но някои.

                        Всичко това обаче са частни случаи. Може би конкретно, пример по пример когато се разгледат думите, ще може да се говори ясно и точно /доколкото, разбира се, материята го позволява/.

                        messire Woland написа
                        KG125, нали не си забравил и влиянието на гръцкия върху нашия език? Ако си - да ти напомня, че такова съществува
                        Така е, Но на кой гръцки - този, който са говорели византийците или по-късния.

                        По начало, когато се разглеждат думите конкретно, се отсяват гръцки, перскийски и пр. и нещата си идват на мястото.

                        Разбира се, ако темата я има някъде, или не ви се занимава, няма проблеми. Но според мен единственият начин нещо да се разбере е конкретно да се прецени всяка дума.

                        Аз лично не знам от този списък коя каква е, само го соча.
                        Last edited by ; 01-03-2007, 13:23. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                        Comment


                          #27
                          messire Woland, можете ли да ми посочите наши или гръцки източници за влиянието на нашия език, или къкъвто и да е древен език, върху гръцкия?

                          Comment


                            #28
                            Хъм, "обичай" в смисъл на разпространен начин за правене на нещо, ритуал, се среща в руския език, котео вероятно означава, че се среща и в други славянски езици. А коренът в случая трябва да е сходен, поне според мен.
                            Очевидно по списъка трябва да се произнесе някой лингвист.

                            Comment


                              #29
                              KГ195, интересна ми е какво мислите за http://www.iskri.net/kolobar.zip ? Там има нещо за сакралните двусричкови думи на "спорния" тангризъм.

                              Comment


                                #30
                                hor написа
                                messire Woland, можете ли да ми посочите наши или гръцки източници за влиянието на нашия език, или къкъвто и да е древен език, върху гръцкия?
                                Вие или не можете да четете, или просто извъртате думите ми. Аз не съм говорил за влиянието на нашия върху гръцкия, а обратното - за гръцкия върху нашия. Дори и само да погледнете малките имена, ще видите гръцки имена, които сега се използват у нас. А за източници - на форума има достатъчно лингвисти, те ще Ви отговорят.
                                Влиянието на други езици върху гръцкия не е част от тази тема и Ви съветвам да отворите нарочна тема по въпроса, ако това Ви интересува.
                                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                                Проект 22.06.1941 г.
                                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                                Comment

                                Working...
                                X